Симеон, когато е ядосан, автопортрет.

Kindergarten

Вчера се състоя Abschlussfest, т.е тържество за закриване на учебната година. Всяка година се прави в средата на юни, въпреки, че учебната година приключва втората седмица на юли. Причината е, че за това оставащо време от три седмици на децата се организират различни мероприятия извън детската градина или при топло време им се правят най-различни игри на открито и за да не се ангажират с репетиции и подготовки по разни програми, това мероприятие се провежда толкова рано.
Всъщност това е малкото случаи, в които родителите се канят в детската градина.

Всяка година темата е различна.
Тази година бяха подготвили театър.

Театърът беше истински, раздадени бяха ръчно изработени билети(за съжаление ги имах за съвсем кратко време и нямам снимка), които се прибираха на входа.
Мястото за приемане на билети:


Темата на постановката:


Декорите, естествено изработени от учителките:


Тези кутии имаха рисунки от четирите си страни и имаше деца, които отговаряха за смяната на декора, т.е да ги завъртят на правилната страна.






Представлението беше 30 минути, направо изненадващо дълго, с много реплики и песни. Децата много се бяха постарали.
Симеон беше много притеснен, липсваше му определено обичайното театрално поведение , но пък се справяше отлично с поставените му задачи, да сменя декори и едно по-малко детенце му беше поверено да го следи изкъсо.

След театъра имаше бюфет, всички родители бяха донесли по нещо за хапване, много се бяха постарали, имаше и много национални специалитети.
Децата си поиграха на воля, а родителите си поговориха добре.
Тази година беше последна и за учителката в това училище, та бяхме събрали пари и имаше подготвен подарък-изненада, беше много вълнуващо за всички.

Много красиво, а колко е голям Симеон.  Той прилича на поне 2-3-ти клас, като слушам за щуротиите, които измисля, винаги си го представям по-малък и просто пакостник.. Той е голям и просто иска сам да си взема решения  Много е хубав 

Той скоро ще навърши 7. Ако бяхме в България,  щеше да завършва първи клас.

Благодаря,  Тони и аз си го харесвам,  на майка си прилича

Аууу, колко е сърдит  .
Браво на учителките и децата

Истина е, че ми прилича на теб 

Учителките такива неща са направили, браво... А колкото до това, че е бил притеснен. Ами то да отговаря за декорите е по-трудно сигурно.. Хем трябва да следи всички, за да знае, кое, кога да смени.. Концентрацията си е сериозна,. Не е само да ти мине репликата и да си спокоен.. 

Много е хубав Симеон  .
Наистина на теб прилича.
Защо е ядосан или просто си е направил автопортрет?
Рисува ли често или се измести на заден план?
Аз като въпросник, извинявай 
По-рано ли щеше да го пуснеш в Б-я , та казваш да завършвс първи клас.

Кажи как е Сами?

Благодаря, Марта!

Той често е ядосан, даже през август мислим да отиде няколко пъти при психолога, при който ходихме с баща му, точно във връзка с това, да поработят върху гнева и върху начина на изразяване на чувства и емоции, определено ще му е полезно някой да му даде правилна насока в това отношение.
А автопортретът беше спонтанно явление, но действително, ако трябва карикатурно да го изобразим, именно така изглежда, когато е ядосан и странното за мен беше, че така се възприема и той самият.

Рисуването беше изместено напоследък от някакъв период на бих го нарекла апатия, липса на вдъхновение, липса на желание да прави, каквото и да било... Но от няколко седмици силно се е активизирал, най-вече цел сега му е изработването на различни форми, кутии, чаши, такива неща му се въртят в главата, прави ги от хартия, тиксо, телбод и украсява след това.
Обича да прави гривни, колиета и да се закичва с тях(същата кокона е и Сами)
Другото ново нещо е изработката на книжки, рекордът му е 13 листа или 26 страници.
Сам си измисля истории, които развива в картинки рисувани с молив. Нямат кой знае каква стойност като рисунка и са почти само едноцветни, но пък историите му са един път, лично аз много се впечатлявам от тях.
Листите хваща с телбод и си е истинска книжка.
Идеята не е негова, такова нещо са правили в училище, но всяко дете е развило история в един лист, т.е две страници, всеки лист е перфориран и ламиниран, а книжката е то рисунките на всички деца в групата.

Така или иначе явно идеята му е допаднала и почти всеки ден има нова идея, като няколко идеи правят една книжка. Не бърза, занимава се около час с това, когато му се изчерпи идеята, оставя и продължава на другият ден.
С огромно значение са за него, последната ми я е подарил и поръчал да я сложа в багажа за болницата, за да я показвам на бебето, докато сме там

И всичко горе описано при условие, че напоследък изобщо нямах време да сложа ред в нещата за творчество и буквално работеха върху камари от листове, картони и бои... пълна анархия, но пък явно с вдъхновение.

Сами е очарователно, слънчево дете, каквото е било винаги. Със Симеон са толкова различни, направо две вселени... Все съм си мислила, че хората са различни, макар и с една кръв, но чак пък толкова...
Симеон често излива гнева си, понякога справедливо, понякога, не, върху Сами, като той не му остава длъжен напоследък. Сами пък си има свои начини да му влиза под кожата като много го гушка, говори му мило, извинява му се(въпреки че той е навикан и обратно, на него трябва да му се извинят) и прочие.
Същото е с общуването с нас като родители. Наближава онзи период, в който стават трудно управляеми, но тъкмо да му се ядосаш и той идва, гушва се и с най-милите очи се извинява... след което отива да прави пак същото нещо.
Има си разбира се и добър учител, няма пропуск в усвояването на точно това, което не трябва.
Коронният му номер е да направи нещо, ти да му направиш забележка, а той да се обърне и усмихнато-озъбен да ти прави "хихихи", направо се чудиш как да реагираш.
Често се сърди и казва, че отива в стаята си, да не му говоря и да го оставя на мира, защото е ядосан(буквално, дума по дума го казва, при това доста добре). Естествено след две минути всичко е в историята.
Като дете, което никога не е било в центъра на вниманието, знае много добре как да викне, за да получи, каквото иска.

Във връзка с бебето, да си призная малко ме е страх от него. Каквото реши, прави го, дебне, тих и потаен е и си преследва целта до последно. А е още малък, ще обясняваме разбира се много, но .... Ето онази сутрин хвърли една играчка в детското легло, само защото е ядосан. Едва ли ще мисли има ли бебе или не, в друга подобна ситуация. И изобщо идея нямам как ще сготвя едно ядене, като непрекъснато трябва и двамата да са ми под око...
Но се опитвам да не се психирам отсега, ще го мисля като му дойде времето, стъпка, по стъпка.

Понеже сега имаш още макар и малко време, разкажи историите на Симеон. Доста нахално е да искам да ги видя снимани, но ще си направя устата и за това
Дано госпожицата да е кротка, та да можеш да я оставяш самичка да спи и да не даваш на Сами да влиза при нея. Симеон ще ти помага, ще видиш
Наистина, стъпка по стъпка, а и те ще растат и поумняват.

Я виж ти, колко изобретателен бил Симеон. Не, че съм се съмнявала в това, но да прави гривни, колиета, книжки...браво на него. Ще има кой да кичи малката госпожица. Надявам се двамата батковци да се грижат подобаващо за нея. 

Дано Симеон да е просто в някакъв "гневен" период и да успокои страстите. 

Много голяма слабост ми е Симеон

И аз се нареждам да видя/ прочета книжките.Ще пробвам идеята с Ива.
Сигурна съм , че той ще бъде страхотен батко и много ще помага.
Ива не обръщаше внимание на Мартин , когато той се роди, но тя беше на 2, Сами е по-голям.

Не забравяй, че той си е козирог и те са си доста упорити, ще постигне това, което си е наумил по един или друг начин.

За притесненията си права, от сега няма какво да го мислиш, нека да се роди принцесата и ще се напасвате в движение.

Не знам за теб, но аз нямам търпение 

Честит рожден ден на едно пораснало момче, което скоро ще бъде батко за втори път, но сега на прекрасна сестричка  

Да ви е жив и здрав, все така умен и изобретателен  


Ще чакаме разказ за рождения ден и снимки, макар сега да не ти е до това.. Когато, тогава  

Честит рожден ден на порасналото момче!Да е много здрав, щастлив и обичан!

Мари, чакаме разказ за празника и стискаме палци всичко да мине нормално!

Честит Рожден Ден на едно дете пълно с въображение, комбинативно (големи схеми беше измислил с колелото), "водач" на кокошки и всякакви други стадни форми, прекрасник и пакосник
Честит Рожден Ден, Симеон  Бъди си все така жизнен, упорит и любопитен за Света

Честит 7-ми рожден ден на прекрасният Симеон!
Пожелавам му да расте все така упорит, изобретателен,палав и много здрав.

Ще чакаме снимки  

Весел празник!