Тони, това са разни остатъчни спомени (направо проблясъци) от първи курс по камарата психологии, които учех. После имах и разни обучения в работата "как да продадеш слон" Жалко, че все не намирам достатъчно време, за да се върна и да чета вече с други очи.
Да бе - отстрани е лесно, ама като трябва вкъщи да го правиш

Цитат на: Alichka в 16.02.2016 13:39

Само бих те посъветвала нещо. Рано или късно таблото ще си изиграе ролята. Тогава трябва да имаш ново готово решение. Какво би било то?

Ние се променяме като хора и като отношения и аз и той и цялото семейство. Изобщо не мисля, че таблото ще работи вечно, напротив, очаквам да "излезе от употреба" по естествен ред, така както е било с много други методи преди това.
Той ще го израстне, ще се промени, както и аз, ще преминем в следващ етап.
Засега таблото ми помага да съм по-спокойна, да вземам по-правилни и трезви решения, а това ме прави по-добра майка и по-добър човек, това ми стига.

Не смятам, че това, че анализира таблото е проблем, по-скоро съм изненадана, донякъде приятно.


Свекърва, много правилно си го преценила, точно такъв е, творческа личност, трудно влизаща в рамки за наш ужас с баща му, които сме супер праволинейни и доста по-земни.

Детската градина ми е тъмна част, защото той почти не споделя преживяванията си там, просто е такъв.
Колкото до родителите, ако и другите деца споделят толкова....сигурно и толкова знаят.

От учителките имам добри отзиви, намират го интересен и много интелигентен, а моите думи бяха, че се радвам да го чуя, защото това му е единствения капитал.

И като цяло детската градина и вкъщи е като сблъсък между два свята. Там има свобода, независимост, изглежда че всичко е позволено.
Малко или много си личат различията в манталитета.


Сами казва обичайните баба, мама, дяда, тата, от този род.

Че какво й лошото на свободата? Свобода, не свободия... Не го съди прекалено строго! Децата имат нужда от детство. Кой определя къде е границата м/у добре отгледано/възпитано и зле отгледано дете?! Кой определя кой е добър и кой лош родител? Правиш всичко по силите си да ги възпиташ добре и усилията ти вече дават резултат. Не бъди толкова критична към себе си. Не - 24, и по 25 часа в денонощието да си с тях, децата винаги ще те изненадат.
За скайп и ние сме така, въпреки че не сме емигранти. Все пак 90% от приятелския кръг и роднините са кой в чужбина кой по далечни краища... Гледай да си спокойна и уравновесена, тогава и децата ще бъдат по-"добри" 

Цитат на: fanimira в 16.02.2016 19:16

Гледай да си спокойна и уравновесена, тогава и децата ще бъдат по-"добри" 

Точно това целя и аз!

Мари, винаги ми е интересно да те прочета. Много ми харесва начина, по който пишеш за развитието на момчетата.  Винаги си много обективна и не спестяваш нищо.
Това с таблото, признавам си, не знам дали бих измислила подобно нещо. Много добре си развила идеята. Ясно е, че всичко е до време, но важното е, че Симеон е разбрал за какво става въпрос. Той пък ме изумява, как седял пред таблото и анализира резултатите. 

Светът през погледа на моите деца

Тази вечер се води следния разговор:

Симеон: - Мамо, ние, в нашето семейство имаме добър живот, докато умрем нали?
        Аз: - Искаш да кажеш, че живеем хубав живот?
Симеон: - Да, докато стане време да умрем, живеем добре. Аз не искам да умирам. Страх ме е.
        Аз: - Всичко живо умира, и растенията, и животните, и хората. Всичко, което живее, един ден умира.
Симеон: - Аз искам този ден да е много, много далеч. Искам много да живея. Какво става с нашите мисли, с това което е в главите ни, когато умрем?
      Аз: - Никой не знае със сигурност, само има предположения.
Симеон: -Аз мисля, че сигурно отиват в други хора. Други хора започват да имат такива мисли, които започват да живеят. Сигурно, не знам, така мисля.
      Аз: - Възможно е. Има и такива предположения.
Симеон: - Много искам сега да съм бебе, като Сами, сега да съм се родил. Тогава ще имам много време, докато умра.
      Аз: - Децата имат много време, за да живеят, всички деца, и ти също.
Симеон: -Това е много хубаво. И ти също имаш време нали?
      Аз: - Да, така мисля.
Симеон: -И тати не е много стар нали, и той има време?
      Аз: - Да и той също. Възрастните хора нямат много време.
Симеон: - Аз не искам моите дядо и баба да умират, искам да играят с мен, да говорят с мен, да ми разказват приказки и да ме учат на разни неща.
      Аз: - И аз не искам да умират и те също не искат.
Симеон: - Да...., аз също. Никой не иска. Всички искат да живеят, нали?
        Аз: -Да, така е....

Не всички искат да живеят. Мисля, че естествено в един момент човек става много вьзрастен и изморен и ограниче вьв всичко от вьзрастта си и иска само едно - да си отиде.

При нас темата сьс смьртта е в застой, вьпреки евтаназията на сьседската котка, за която научихме днес и няколкото пролети за нея сьлзи.

Това за мислите е интересен вьпрос...

Възможно е...., но аз поне не съм срещала такива хора.
Дори напротив, точно най-възрастните, с които съм комуникирала, имат най-силно желание за живот....
Но хора всякакви....
Честно казано не искам да му казвам, че има хора, които не искат да живеят, особено, ако не са възрастни.., което си е самата истина, но ....

Да, много ме изненада предположението му за мислите...Никога не сме говорили за прераждания или нещо подобно.

Тези дни в училище говорят за Космоса и за животните и хората дали живота си за тази кауза.

Разказва ми как за говорили за определени хора/не спомена имена/, които са живали отдавна и са летяли в Космоса и вече не са живи, но са много полезни за нас, това което са направили.
Също един ден са говорили за кучето Лайка, което също вече не е живо, но това което е направило е много полезно за хората и хората ще го помнят винаги.

Мисля си в тази връзка да не са обсъждали въпроса за смърта и какво става с хората, да не би да си мисли, че както това, което са научили хората в Космоса, е в мислите на хората днес, така и мислите на всички умрели хора се пренасят в мислите на живите хора.

Не съм достатъчно добра в немския, за да предположа какво точно иска да каже, защото някои негови изречения са буквален превод на български, а всъщност имат малко по-различно значение, ако ги чуеш на немски.

Да, предполагам, че става въпрос за предаването на знания. В детската градина не биха си позволили да насочват към някакви схващания, залегнали във философията на семейната среда на отделните деца.
Въпросът за смъртта ги вълнува много, особено ако не са се сблъскали с нея покрай баби и дядовци. И на Ина съм казвала, съжалявам, че не сме религиозни, за да даваме еднозначни отговори на децата си, поне в ранна възраст. Те искат да знаят със сигурност, че ще има кой да се грижи за тях, както и че близките им хора не страдат в отвъдното. То кой и ли не го иска, де...
Когато големият беше на 6г. го заведох да гледаме "Цар лъв". Филмът беше достатъчен отговор за него какво се случва, когато почине много близък човек, как той е в мислите и спомените ни и как всеки трябва да продължи напред.
Когато баща ми почина, малкият беше на 2 годинки. На него отговори не му трябваха, той сигурно е сънувал дядо си, защото често го споменаваше какво "прави" и какво му "казва". За разлика от брат си, той проговори много рано, още на година и половина казваше смислени изречения от по 3-4 думи.
Растат децата, поумняват, интересуват се от всичко, което става около тях.
Моята майка, която ще стане на 89 през юни, винаги е имала необяснимо спокойно отношение към смъртта - всеки ще си отиде, когато му дойде времето, нито по- рано, нито по- късно и това е. На мен не е успяла да го предаде и за съжаление не съм много по- далече от Симеон в размислите и въпросите

Да, така е по отношение на религията.

Аз като цяло по религиозния въпрос се чудя какво да му обяснявам....

За близките, да, не се е сблъсквал и дано не се сбъсква скоро, че аз имам ужасни спомени.

Олеле този Симеон, да се чудиш от къде му идват на акъла подобни въпроси Ти пита ли го защо се интересува, какво го е провокирало...на мен щеше да ми е интересно  И наистина, ако не сте говорили за прераждане и тн, това за мислите е доста новаторско разсъждение за дете 

Цитат на: Feribotka в 23.02.2016 09:22

Ти пита ли го защо се интересува, какво го е провокирало...на мен щеше да ми е интересно 

От опит знам, че той отговаря "Просто така, искам да знам и повтаря въпроса".
Ако има конкретен повод или го разбирам от контекста на въпросите му, или той сам си казва.

Често дори се ядосва защо го питам-защо пита, за него най-нормалното нещо е, че иска да знае. Даже добавя "Защо се чудиш?"

Хехе, ами питай го без да се усети, че го питаш и разпитваш.  . На момчета думите се вадят "с ченгел", обикновено помага, ако започнеш да разсъждаваш на глас в посоката на въпроса.
За религиите трябва да имаш някаква готовност, само ако попита и до ниво, което той би могъл да разбере и спира с въпросите. Много е важно и баща му да е в течение на нещата, да няма разнопосочна информация.
Колкото по- големи стават, толкова е по- трудно да си "в крак".

Да, знам, че на момчетата (пък и на мъжете) по-трудно им се изтръгват отговори затова ми стана интересно Не е изключение и твоят Симеон значи 

Цитат на: Marri в 22.02.2016 23:05

Възможно е...., но аз поне не съм срещала такива хора.

И баба и дядо бяха така, както и майката на бившия ми приятел. Т.е почти всички, на чиито край сьм "присьствала".