Ти направо имаш бьдещ учен  Прекрасно е, че така изследва света.

За майчинството: няма сигурно майка (поне не от тези, които се замислят), която да е толкова добра, колкото би искала да бьде. Това обаче, което е наистина важно за децата, не е да сме идеални майки, а да сме достатьчно добри майки и да сме истински, автентични. Самият свят не е идеален и хората около тях няма да са. Би било толкова фалшиво, ако ние бяхме перфектни. По-важното е да им показваме, че те ни интересуват, че ги обичаме и че грешим, но си го признаваме и молим за прошка, че сме истински хора.

За моториката ще ти пиша утре, че заплака София...

Благодаря ти за думите по-горе!
Звучат успокояващо без да са клишета.

Цитат на: inaxastra в 15.10.2015 23:08

По-важното е да им показваме, че те ни интересуват, че ги обичаме и че грешим, но си го признаваме и молим за прошка, че сме истински хора.

Това последното с признаването на грешките и прошката, не го умея, никак. Така съм възпитана. Майка ми никога не ми се е извинявала, не ме е третирала като равен и някъде там, много дълбоко ми е заложено точно това.
Опитвам се да се променя, но резултатът не е никак задоволителен, прекалено вкоренено възприятие.

Светът през погледа на моите деца

Симеон си е сложил на ръката една пиратска кука(от тези,  които ръката се пъха вътре и дланта хваща дръжка,  4-тият му рожден ден беше тематичен) и казва:

Виж мамо,  една ръка със ръка и една ръка без ръка!
Като си я сложа на крака и става един крак със крак и един крак без крак!

Обожавам тази част от разказа ти за двете деца и комуникацията им...Прииска ми се да наблюдавам такова нещо.. Как комуникират, как привикват един с друг.. Умиляващо е 

Много ти благодаря, Тони!  

Наистина е умиляващо. Аз за тези мигове живея

Светът на Симеон

Ледено приключение

Ето с какво се занимава днешният преди обяд.





За който не е разпознал конструкцията, това е багер


За съжаление приключението нямаше щастлив край, тъй като след като вода потече от масата на пода и банята беше цялата в локви, като преди това десетки пъти го помолих да не прави, това което правеше, защото ще стане, това което стана......, му прекъснах играта .
Просто не издържах.

Виж ти, как съм пропуснала да пиша в темата По принцип "следя" мъжките майки, особено тези в чужбина, нямам обяснение... Хубаво, че тръгнах след момичетата от месечната.
Да си призная, хич не ви е леко сега с толкова много информация. Едно време проходилката беше необходимост като количката и почти нямаше дете, което да не е слагано там. И моите не правеха изключение и минутите, в които можех да си изправя кръста и да има малко тишина, вместо гръмогласен рев, просто ми бяха жизнено необходими. Сигурно самите те не са били предразположени към прояви на несамостоятелност и независимост, защото в сравнение с племенника, който беше без проходилка, доста по- рано започнаха да се хранят и обличат сами. Имала съм явно късмет досега, дано и в бъдеще не "цъфне" нещо. За добро или за зло, май много рядко се чувствахме "лоши" майки и мрънкахме предимно, че сме изморени и скапани чисто физически. Времената се менят, нравите се менят, но дано да можем да кажем някой ден, че сме направили всичко по силите си. То благодарност от деца /включвам и нас към майките ни/  рядко се изказва приживе, та остава да се подкрепяме взаимно
Симеон на колко езика говори? Самуил има ли още трапчинки?

Свекърва, добре дошла!
Чудя се аз защо не се появяваш, а то каква била работата

Учуди ме с въпроса за Самуил, аз си мисля, че като се роди човек с трапчинки и така си е винаги....
Да има си ги и е много сладък, пу-пу.
Симеон говори два езика. Немският и българският ги говори еднакво добре и зле в същото време. И на двата прави много грешки, но откакто тръгна на градина, определено немският му се развива по-активно за сметка на българския, който се влошава. Има думи и изрази, които свободно е използвал преди, а сега като му ги кажа и ме пита какво означава това....
Прави ми впечатление, че говори български с немски словоред. Вече прави разлика между езиците.

В градината за децата на емигрантите, които не идват от немско езични страни, има часове по немски. Другите деца през това време имат свободни занимания.
Той гордо заявява в училище учим Deutsch, това кое говорим вкъщи не е Deutsch
По много интересен начин учат езика. Така например има макет на човешкото тяло(аз съм виждала тази игра в магазин), с пропорции, редят първо скелета, после мускулите, после кожата и непрекъснато говорят. Беше силно впечатлен и най-подробно ми обясняваше вкъщи.

Изключително е изненадан като чуе извън вкъщи българска или подобна на нея реч.
В един хранителен магазин, в който често ходим, работи българка. Винаги нещо му подарява като има игри. Последният път му даде едни стикери и като излизаме, той ми казва на ухо, "тази жена разбира какво говорим и говори като нас"
А аз му казвам, браво, ти сега ли разбра.... Познаваме я от две години.

Срещата с нея беше интересна. Наредили сме се на касата в последния работен ден преди Коледа, настроението едно празнично и ние си говорим нещо със Симеон и касиерката му подарява едно пакетче стикери и аз го питам какво ще кажеш сега, и той срам, срам, беше малък тогава, но го бяхме научили да казва Danke, и докато той се чуди, тя казва "Благодаря" и аз останах 

Набързо си разменихме няколко изречения, докато приключи с покупките ни. Питам я откъде е и тя казва М...и аз очаквам да каже Македония, понеже има много македонци, но българи рядко се срещат, а тя от Монтана....
И така беше приповдигнато, коледно настроение и тя много се радваше да срещне българи, както и аз разбира се.


Относно информацията и майка често ми казва, че по тяхно време е било по-лесно да се гледат деца, сега .... много сложно било
Със Симеон нямах проходилка, нямаше място, обаче го държах в "клетка", както той казва. Кошарата му за игра беше огромна, но все пак кошара, та едва ли беше по-самостоятелен и независим там....Май моите деца все така ги глася, понеже не мога да ги оставя без надзор, а пък имам две ръце и трябва доста неща да се свършат.
За обличане и прибиране на дрехи съм го подготвила от преди година, т.е нямаше 4, защото ми беше ясно, че с бебето ще стане сложно после.
От няколко седмици си прибира пижамата и си оправя леглото.
Вече доста захитря и се опитва от рано да отбива атаките, така и за леглото беше. Възниква логичният въпрос, как така досега не е трябвало да го прави, пък сега става ежедневно задължение....

Започваме като помощ към мама и така изместваме нещата в последствие...

Я колко било интересно да се чете подробно написана тема  Супер се радвам, че реши да водиш дневник тук. 

Кошарата е по-малкото зло. В нея детето може да се 'тьркаля" т.е развива моторно на воля.Да се хваща за реештките и да се вдига право и т.н
Щом проходилката е забранена в над 25 страни явно има причични за това.

Не сьм забравила, че трябва да пиша за моторното. Аз и без това щях да пиша подробно пи нас, защото бях на ателие. Когато мога ще го направя.

Мари, записвам се в темата ти. Радвам се, че реши да я продължиш, защото разказваш много увлекателно. Не знам какви са били причините да не пишеш в нея, но все пак се радвам, че се включваш.
Поздравления за двете ти прекрасни момчета. Много ми се иска да ги видя, но разбира се, ти решаваш дали да ги показваш. 
Много ми беше интересно да прочета разказа за раждането ти. Много впечатляващо е всичко там - хората, болницата, грижите. Просто разликата е огромна, макар и да знам тези неща, само от мненията на други момичета.
Браво на твоите момчета, все така да ви радват.  Сигурна съм, че никак не е лесно, но пък си заслужава.  Представям си ги двамата как се забавляват. 
Ще те следя с интерес, така че не се отказвай от темата си. 

Цитат на: inaxastra в 17.10.2015 13:37

Я колко било интересно да се чете подробно написана тема  Супер се радвам, че реши да водиш дневник тук. 

Какво имаш впредвид? 
Съвсем не оспорвам вредите от проходилката. Аз самата имам такова вътрешно усещане от самото начало.
Между другото днес си мислех,  че ако не бях взела проходилката,  трябваше да купя слинг или раница и да го нося по цял ден,  защото той не иска да остава сам да се занимава.
В тази връзка си мисля,  че по този начин няма да бъде по-свободен или самостоятелен.
Пак казвам не оспорвам факти. Написаното не е опониране на твоето мнение.
И знам,  че не си забравила. 

Миме, добре дошла и на теб в темичката !

Не пишех,  защото не съм особен почитател на форуми и социални мрежи,  най -вече на последното.
Реших все пак да пиша,  понеже може някой да открие нещо полезно за себе си,  а и да провокирам дискусии и да си бъдем полезни взаимно. 

Цитат на: Marri в 17.10.2015 14:25

Пак казвам не оспорвам факти. Написаното не е опониране на твоето мнение.

Да, знам разбира се. Не сьм си го и помислила. Но пьк сега като го каза - и моето мнение не е единственото вярно, то е просто едно мнение между всичките  И напьлно приемам, че не всички са сьгласни с него и така и трябва да бьде 

Това за забранената проходилка беше по-скоро кьм Свекьрва 

А иначе, нямах нищо специално предвид. Просто ми беше супер интересно и приятно да прочета всичко, което си написала. Не си давах сметка колко интересно може да бьде, защото в последно време няма така подробно водени теми. По-хубаво е от книга, защото е истинско, а и темите и емоциите ти вьлнуват и мен.

Проходилката и двигателното развитие/b]

Природата си знае работата. Щом бебето не може още да ходи, значи за това си има причини: нито мускулите му, нито ставите му, нито центьра на тежестта му са готови за това.

При слагане в проходилка:
- има риск детето да проходи на прьсти, защото тя пречи на правилния и естествен контакт на стьпалото с пода
- позицията, която проходилката го принуждава да заеме (напрегнато тяло, гьрдите напред, краката назад) е изморителна, неестествена, травмираща за тялото и пречи на детето да намери и запази равновесието си
- проходилката пречи на развитието на рефлекса за предпазване от падане с рьцете напред
- блокира напьлно естественото изправяне
- сьздава преграда между тялото на детето и пространството, то не е в сетивен контакт с обкрьжаващия свят и сьответно не го изследва и интегрира 
- бьрзата скорост, която детето може да развие с проходилката и която то не може да контролира, при сбльськ в стена или мебели може в най-тежкия случай да доведе до необратими мозьчни увреждания, защото мускулите на врата на бебето не са достатьчно укрепнали и тежестта на главата му спрямо тялото е много по-значителна, отколкото при вьзрастния. При рязко сьтресение мозькьт може да се удари в чрепената кутия и това да предизвика спукване на крьвоносни сьдове в мозька, крьвоизлив или оток. Пази Боже!

Определено една голяма кошара е за предпочитане 

Ина,  ти ме притесни окончателно!

Никаква проходилка повече!
Днес се случи точно това. Симеон кара една голяма кола с педали, Сами след него,  и двамата щуреят,  едни скорости направиха и Симеон спря рязко и Сами се удари много силно в него.
Видях го как се почувства некомфортно. Спрях тази игра,  но каква полза.....
И друг удар имаше Сами. Има такава игра, когато е обърнат по корем, си забива лицето в земята. Бях споменала по-горе,  това е заради леглото. Но днес беше на пода и стана..... много го заболя,  поплака си.

Честно казано психологическите аспекти против проходилката ги отминах,  но тези,  които смяташе да спестиш,  сериозно ме стреснаха.

Е, чак такива сериозно последствия рядко има и слава Богу. То е като домашните инциденти. Но като че ли родителите са по-спокойни и по-малко нащрек спрямо проходилката, отколкото спрямо другите опасности, защото им се струва сигурна. А според мен им се струва сигурна, защото я продват навсякьде, но производителите се интересуват от печалбите, не от здравето и щастието на децата.

Точно заради подобни инциденти е забранена. Много тьрсих точно в кои страни, но не можах да намеря. Сьс сигурност знам за Канада, през 2004 са я забранили, но кои са другите не знам.

Аз имах впредвид,  че всичко това го наблюдавам вече, не че ще има такива последствия,  да не дава Господ...

Напълно си права,  много ти благодаря!!!

Аз този път постъпих много необмислено.