Аз вече не знам от какво да се притеснявам и от какво, не, буквално изгубих посоката.

Но определено никога не би ми хрумнало да делегирам права над другите деца, на дете, което постъпва по този начин с тях.

Но ето сега имам тема за размисъл и се чудя в каква посока да обърна нещата, така че да се получи същият ефект вкъщи, със Сами(защото проблемите са същите и то няколко степени по-болезнени). Обаче ми се струва твърде малък Сами и не знам какви да са тези права, където да са безопасни...

Учителката е много добър професионалист, нищо, че е на 25(което не е чудно, в предвид, че вече има 10 годишен опит). Но и тук комуникацията родител-учител е направо в култ издигната. При нас не е работещо на 100% заради културни различия и езиковата бариера също си е факт.
Когато се прибра баща му са Симеон, аз го питам какво става, час и половина, а той, остави, остави, с този немски, ръцете ме заболяха да обяснявам    

Мари, то ако имаше нещо притеснително в крайна степен, учителката щеше да ви каже. Явно нещата не идват от семейството, за да има нещо чак толкова страшно, на което тя да обърне внимание.
Има си деца-революционери. Трябва да тества границата, за да създаде новото. Ако успеете в даден момент да го тласнете в желана от него посока, мисля, че той ще може да постигне много. Говоря в обучение, професионален план, личностно развитие. Виж, че за него е въведен "нов ред и правила" в градината.
Това ще е страхотно, ако Симеон се грижи под някаква форма за Сами. Така и ти ще можеш да си обърнеш малко внимание. Може да започнеш с нещо дребно като обличане и обуване например. Не знам - ти си им знаеш възможностите.

Цитат на: Alichka в 26.01.2017 11:50

Това ще е страхотно, ако Симеон се грижи под някаква форма за Сами. Така и ти ще можеш да си обърнеш малко внимание. Може да започнеш с нещо дребно като обличане и обуване например. Не знам - ти си им знаеш възможностите.

И на мен това ми хрумна, но дали Сами ще се съгласи.

Иначе мисля, като marry me.

Като измислиш , как можеш да използваш този модел в къщи , сподели моля.

Аз обаче се чудя, то може би няма как да знаеш, ама само Симеон ли дразни децата и ги провокира.Деца са все пак всеки има добри и лоши дни.

За табло много пъти съм си мислила, но си мисля че в къщи няма да има този ефект , както в училище например.Ти нали беше правила нещо подобно.Какво стана ?

Цитат на: marta_kalpazanka в 26.01.2017 11:50

За табло много пъти съм си мислила, но си мисля че в къщи няма да има този ефект , както в училище например.Ти нали беше правила нещо подобно.Какво стана ?

Точно, защото имахме вкъщи такова табло, затова си мисля, че е той поискал/подсказал неговото създаване.
При нас спряхме да го ползваме, защото той започна да го менажира, освен това започна да трупа умишлено черни дни и за мен то спря да работи, макар той много пъти да е искал да му направя отново такова табло.

Притеснителни моменти има, но те са вкъщи. Свърза ни са с обидните думи, крещенето, липсата на какъвто и да е респект към мен(главно), както и разделението аз и тати и Сами и мама, в почивният ден на тати. Иска да прекарват време само двамата.
По предложение на учителката ще направим консултация с психолог, даже вчера записах час. Но лично аз съм доста скептично настроена към крайният резултат, защото има вероятност да не можем да си позволим консултациите(ако се наложат такива), езиковата бариера е фактор и за нас и да професионалистите, но все пак помощ не отказвам.

Има и нещо друго, напоследък странното, да не казвам лошо поведение вкъщи ескалира. Със сигурност си и има фактори и причини, но съм толкова изморена и демотивирана, че дори не ми се говори по темата.

Мари, представи си го така, вие сте заминали, когато Симеон е бил малък. Ти си го гледала известно време сама, без Сами, без градина. Той е получавал цялото внимание. Сега той вижда това в теб и Сами  Среща се този момент на поделяне на мама при малки деца. Сестра ми вечно ми повтаряше, че майка обича повече мен, съответно аз повтарях същото на нея.
Съгласна съм за ситуацията с психолога, Симеон може да ви манипулира малко или много там, защото за него ще е по-лесно да се изразява.
Наистина ситуацията е за взимане на решение и действие, но вие сте осъзнати хора и ще се справите 

Мари, вариант ли е да искате информацията писмено, така ще сте по- спокойни че ще разберете всичко. Съответно в онзи "тръба- чанта" ще връщате въпросите.
Не се притеснявай, изживяват тази си черта от характера. Имам същия опит с големия. Той пък дразнеше децата в началото на първи клас като им намираше грешки. Свършва пръв задачите и започва да обикаля по чиновете, ужас  . Точно по същия начин беше подходила учителката - караше го да изчака докато всички свършат и после заедно проверявали листовете. В моментите на чакане пък го пращала до учителската стая да пита нещо или да вземе нещо. Според нея, причината е била скуката, тоест да се насочи в правилна посока излишната енергия.
За мен най- важно е да им се покаже как да правят нещата без да дразнят и да унижават другите. Вероятно и те самите не искат да се получава така... Чака се подходящ момент, когато са направили правилно /по общоприетия начин/ нещо и се набляга винаги да е така или директно им се дава пример с предварително зададена цел. Много по- лесно е, когато вкъщи има друго дете. Поне за НИ1 беше голямо предизвикателство да се справи с бурния нрав на НИ2 и трябваше да съм наоколо да потушавам физическата разправа. Когато обаче съм ги оставяла сами, винаги са се държали прилично и са се слушали взаимно. Малкият беше на 3, когато големият го водеше по рейсове от единия до другия край на града. Сега се чудя как съм имала доверие на седемгодишен да оставям бебе, докато взема храната от детската кухня, за около 45 минути. Двамата влизаха в кошарата и си се разбираха, до момента, в който щракна ключа да влизам вкъщи.
Не е малък Сами, сигурно има в какво да те отмени големият
Аз и на Албенчик /в Англия/, както и на моите познати в Германия задавам въпроса дали родителите, чиито деца са класирани в по- задните групи не протестират явно или тайно. Специално за Германия имам пример, когато родители дават сума пари за частно училище, като се предполага, че после детето няма да бъде "разпределяно" от учителки. За уточнение, бащата е канадец от еврейски произход, а майката е германка, завършила в Америка и двамата високообразовани, амбициозни и трудолюбиви.
Имаш ли наблюдения как е при вас?
Понеже са натрупани доста постове преди да публикувам, да кажа, че задачите към момче да облича и съблича някого не са "атрактивни", поднесени във вариант обслужване. Той трябва да има възможност да покаже, че може да го учи на нещо, да му показва как да рисува, примерно.

Вече не са с такива пощи, повишиха ги, нали са пеперудки, не гъсенички вече, една чантичка е, пак за врата. Трябва да я снимам някой ден.

Надявам се да е преодолимо всичко, защото на моменти наистина губя посоката.

Свекърва с опитът си с две момчета, отлично направи забележка, че тази работа с обличането няма да стане Има и друго, трябва да е нещо постижимо, Сами въпреки че е супер напорист е поне година далеко от обличането и обуването, а Симеон иска да го научи, не просто да му помогне. Помагането е като обслужване, а това не е като за шефът на кокошките работа


ЕДИТ: Знаех си, че пропуснах нещо, въпросът на Свекърва.
По принцип има такава опция, с частно учебно заведение,обаче.... трябва да си подплатен със сериозни финансови средства и свободно време, иначе няма как да го използваш.
Това със системата се отнася до безплатните, държавни училища. И трябва да се откажеш от училището, което ти е на две крачки от домът, да го водиш и прибираш(е повечето училище предоставят и транспорт срещу заплащане) с кола, до съседен град.... вижда ми се мазохизъм.
А и досега не съм имала основание да се съмнявам в системата. Казвам досега, защото учителите на по-късен етап играят важна роля при изборът на професионален път, дали ще е в професионално училище, колеж и прочие. Повечето емигранти живеят с дълбокото убеждение, че техните деца се тласват към професионалните училища, за да имат професии и станат добри работници и вратите на университетите са затворени за тях. Дали е така... не мога да кажа, но е факт, че децата с професионално училище имат хлябът в ръцете си още на 18 години, плюс сериозни спестявания от стажа си, докато тези с университет... са под голям въпрос, може много да постигнат, може и назад да се върнат...

Иначе на събирането, което се прави, на родителите на всички деца в града, които ще са първи клас следващата учебна година, един баща е станал и обяснил, че за него е бил голям удар да разбере, че детето му се нуждае от специално обучение и бил много против, но нямал избор. След като минали двете години, детето изравнило уменията с другите деца и ходи в редовно училище и той е много доволен....

Аз мисля, че няма лошо това, че се опитват още в първи клас да изравнят възможностите. В крайна сметка тогава децата нямат толкова ясна оценка и не се чувстват по-различни, както би било на по-късен етап.

Да, децата имат съвсем други критерии за оценка, аз затова питам за родителите И то за местните, те обикновено могат да имат претенции и поглед напред въз основа на личен опит.

Светът на Симеон

Докато приспивам Сами, Симеон има доста голяма свобода на действие в останалата част от къщата.
Излизам от спалнята и го виждам с някакви странни кафяви петна по тениската.

        Аз:-Какво е това? Какви са тези петна?
Симеон: -Не знам, не е шоколад.  

10 минути след като Сами стана от сън донесе опаковката с останалият в нея шоколад, разтопен, облизвайки пръсти. Има уникална способност да намира всичко, което Симеон е скрил и засега чинно ми носи всичко, облизвайки пръсти и опаковки, но сигурно това скоро ще се промени.

Цитат на: Marri в 11.02.2017 22:39

Светът на Симеон
Има уникална способност да намира всичко, което Симеон е скрил и засега чинно ми носи всичко, облизвайки пръсти и опаковки, но сигурно това скоро ще се промени.

Е, да... Ще се наложи да оставя необлизано крайче и за третото

Голям образ е Симеон 

Аз за това се грижа, да не остават такива неща ....

Ива как рови навсякъде, докато приспивам Явор...

Той рови във всички шкафове. Не че имаме кой знае какво, но все по един шоколад се намира

Мари, просто не е така Мамо, моля има и в университета, ако трябва да се напише есе по хуманитарни науки, да се поровиш за данни за някой проект, върху които да мисли... Изобщо връзката и нуждите остават, само минават към по- високо ниво.
Все ще ти идват на гости, дори и в друга държава да си, на друг континент да си, винаги ще има какво да правиш за тях, трябва да растеш с тях, даже да си крачка напред
Най- неочакваното е "мамо, какво да подаря на /някоя госпожица/" за разни поводи. Няма отърваване, момчетата са здраво свързани с нас.
П.П. Нямам време сега, че сушилнята ме зове, да потърся цялото стихотворение на Вазов към майка му.
... Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб гореше!
........................................
Ти два пъти ми майка беше!
Това е моето вдъхновение, изобщо не скръстените ръце.