Честит празник с малко закъснение! Бъдете здрави и дано намирате все повече време за приключения заедно!
Мари, благодаря ти, че пишеш. Обожавам да те чета

Благодаря ти, Али, много си мила!


Нямам много време напоследък, а има какво да пиша.....

Малко назад във времето....


Kindergarten

Две седмици преди краят на учебната година се проведе мероприятие, събиране на деца и родители за закриване на учебната година.
Бях силно изненадана, че толкова рано правят това, но явно е имало защо(не че съм се съмнявала).

Тук нямат скрупули относно предварителното отбелязване на рожден ден. Понеже не всички деца ще бъдат следващата учебна година в детската градина(някои от тях отиват на училище), рождените дни, които са по време на лятната ваканция, се празнуват преди края на учебната година.

Та предпоследната седмица се празнуваха всички рождени дни, включително и на учителката, а последната седмица беше много вълнуваща, изпълнена с много изненади и всеки ден различен и незабравим. Истински празник, както подобава като за край на учебната година.

Учителката ми се обади да уточним в кой ден предпочитам да бъде отбелязването на рождения ден на Симеон, като имаше няколко варианта.
Аз избрах 04.07, защото беше понеделник и е почивен ден за баща му.

Роденият ден се отбелязва от 9ч до 11ч, като родителите, ако желаят могат да присъстват, ако желаят-не.
Също така могат да донесат почерпка на децата, могат и да не носят.

Аз приготвих торта-влак с любимите за децата тук Smartis. Вземи ми здравето тази торта, но това е отделен въпрос, важното е, че се хареса като вид и беше много вкусна.

За празнуването на рожден ден си има цял ритуал, както се предполага, в предвид, че са отделени два часа.




Това е масата на рожденика, която се слага пред всички други деца, на централно място.
В центровете на тези въртележки са картинки, които изобразяват видовете игри и занимания. Рожденикът стои зад тях и не вижда картинките, посочва произволна въртележка и какво ще се падне е изненада.
Т.е игрите се знаят, но не е ясен редът им.

На рожденика се дава специален стол(на снимката се вижда, този с панделките), слага му се наметало, нещо като огърлица от цветя и една специална шапка.
Той сяда на този стол, срещу децата и те му пеят няколко поздравителни песнички.
След това се слага тази украсена маса пред стола и рожденика си избира двама добри приятели, които да седнат до него. Те са му също така и нещо като асистенти.

Палят се тези свещички, още в началото и рожденика ги духа след края на всички игри.

Първата игра, която си изтегли Симеон беше, пуска се музика, дава се дистанционното на рожденика, на пода се слагат различни по цвят обръчи. Докато върви музиката, децата тичат във всички посоки, рожденика е с гръб към тях, по някое време спира музиката и всички деца се групират по обръчите. Рожденика казва определен цвят обръч и всички деца,които са в него си сядат по места(отпадат един вид).
После рожденика пак пуска музиката и така, докато останат три деца. Когато останат малко деца е по-трудно, защото остават празни обръчи.

Следващата въртележка(игра) беше да се прави състезание между две деца, като се слага балон между краката им и те така, с балонът подскачат, минават определено разстояние. Рожденикът може да избира кои да са състезателите, включително себе си. Симеон се възползва максимално, единият винаги беше той.

Друга игра беше постила се едно платно на земята. Нареждат се 5 големи шоколадови дражета.
Избира се едно дете, което да е магьосник, с вълшебна пръчица и друго дете.
Другото дете се обръща с гръб, а през това време децата казват вълшебни думички, а "магьосникът" докосва едно драже, избрано от него. След това другото дете отива при платното и започва да събира дражетата едно по едно, докато стигне до докоснатото.
Имаше дете, което събра всичките и последното беше докоснатото, имаше едно, което още първият път уцели точно въпросното драже. Всички събрани до докоснато драже, шоколадчета, остават за детето, т.е идеята е да събере колкото се може повече, преди да стигне до "омагьосаното".
Кой ще участва отново избира рожденика, като пусна само веднъж друго дете, а той да е магьосникът, всички останали пъти само той събираше дражетата.

Както казах, възползва се максимално.

Преди да си тръгна на всички деца раздадох цветни листи, сгънати като картичка, който има желание да нарисува или изработи нещо за Симеон, като спомен за рожденият ден.
Всички деца се бяха справили прекрасно, Симеон беше изключително доволен, когато се прибра вкъщи с 17 картички, направени специално за него.


Впечатление ми направи, че децата изключително много са се повлияли от тематичните занимания в училище. В картичките присъстваха основно рисунки от темите "Воден свят" и "Космос", при това са го направили съвсем спонтанно.

Друга от въртележките беше с картинка сърце.
Това беше за мен най-интересната идея. Рожденикът посочва едно по едно 6 деца(защото става на 6 години). Всяко дете става, отива при учителката, тя има кутийка с различни мъниста и шнурче. Детето избира едно мънисто, подава го на учителката, тя го слага на шнурчето, а детето отива при рожденика, подава му ръка, поздравява го за рожденият ден и казва едно пожелание.
Така минават 6-те деца, а накрая учителката завързва шнурчето с мънистата и го слага на врата на рожденика и казва, че до следващият рожден ден, тези пожелания ще се сбъднат.

Пожеланията бяха(не помня всички, но приблизително): "голям аквариум", "рибка, която изпълнява желание", "късмет", "сърце"... и останалите две не ги помня...

На друга въртележка има картинка с подарък.
Интересното тук е, че децата крият подаръкът, а рожденикът с помощта на своите асистенти трябва да го намери.
Подаръкът беше въженце за скачане с дървени дръжки във формата на жабки.

След духането на свещичките, се поднася тортата. Аз им бях взела и по едно сокче.

Симеон се възползва максимално от "правомощията" си за деня. Мисля си обаче, че не се чувства много добре да е така, център на вниманието. Той казваше, че всичко е наред, но на мен лично ми изглеждаше доста притеснен.

Kindergarten

Извън темата за рожденият ден, да покажа няколко снимки от детската градина и темата "Воден свят"





Съжалявам, че не направих повече снимки, както и за това, че нямам никакви снимки от темата "Космос", беше невероятно.

А ето как се хранят там, малките закуски, които имат всеки ден и почерките за рождените дни.

То всичко е много интересно, обаче ме впечатлява как ядат - клекнали пред столчетата .

Мари, всичко звучи толкова интересно, какви игри само им мислят и как ги карат да се чувстват специални, да обичат рождените си дни и да ги очакват с нетърпение И на мен играта с мънистата ми харесва...Даже направо мисля да я приложа модифицирана за сватбата ни  Дано всички пожелания му се изпълнят Как обичам деца, пожелават си рибки, домашни любимци, едни такива толкава прости (в смисъл на не сложни) неща, а така ти изпълват сърцето  Нямам търпение за частта за България

Цитат на: svekarva в 24.08.2016 12:16

То всичко е много интересно, обаче ме впечатлява как ядат - клекнали пред столчетата .

В общото помещение имат мивка и всички минават оттам преди хранене.
След това учителката взема един кош, в която им стоят чантите с кутиите за закуски.
С песничка учителката раздава чантите, като всяко дете я взема, слага я под столчето и сяда на мястото си.
След като всички чанти са раздадени, слагат начало на храненето.
Хранят се по начина от снимката като не са клекнали, а всъщност са на колена или седнали назад, на краката си.
След като приключат, оставят си чантите отново в същият кош, който се изнася от стаята.

Тук искам да отбележа, че учителката абсолютно всеки ден почиства помещението и забърсва столовете и работните маси.
Ежедневната хигиена е на високо ниво и е задължение на учителката.
Не е срамно или обидно, както е нормално и акушерките в отделението да сервират храна, топла вода или чай на родилките.

На снимката се вижда, че са си седнали на краката няколко деца, но реших, че другите /не в кадър крака/ може да са клекнали.  Карат го по японски тертипи, интересно защо не са "по турски", за да не заемат място сигурно
Ти беше разказвала за храненето, но си мислех, че си взимат храната в скута.
За "непрестижното" чистене и на мен ми е абсолютно неприемливо, при положение, че всички в къщи вършим това.
Следя блога Парентланд и като разказва за ваканциите на швейцарските деца, аз си казвам "а, това го зная, Мари го е казвала". Даже и едни изводи за работещи родители все едно са ти взети 1:1 

Цитат на: svekarva в 25.08.2016 11:31

Даже и едни изводи за работещи родители все едно са ти взети 1:1 

Супер, значи не се въртят тези мисли само в моята глава, спокойна съм!

Самуил на 18+ месеца

Ето тази снимка показва точно какво дете е в момента(DSC02095)



Слънчево, лъчезарно дете, което се радва на всичко с цялото си ръце!

За последният месец и половина той много се промени и порасна. Смяната на обстановката му се отрази неминуемо, най-вече в това, че се социализира изключително много.
Няма го вече онова ревливо бебе, което се плашеше и изпадаше в паника при всеки непознат.
Сега той дори предизвиква осъществяването на контакт.

Когато отиде при някого и се усмихне, "казвайки": "Здравей! Аз съм Сами, ти кой си?", а непознатият е с гръб към мен, по лицето на Сами мога да разбера човекът как е реагирал, той е като огледало.
Ако му се усмихнат, той става още по-ведър, ако човекът е безразличен или намръщен, угасва и неговата усмивка.

Преди няколко дни бяхме на преглед и за протоколът, Сами е 9700гр, 82 см. По сантиметри е в абсолютната среда, а в килограмите изостава и е малко под следното за възрастта.

Но не това е важното вече.

Момчето ходи уверено, с бодри крачки и също толкова уверено се сгромолясва доста често.
Когато се нарани общо взето не обръща голямо внимание, оправя се сам, единствено, когато е много, много силно, тогава се разплаква.
Експериментира с всичко и не може човек да го остави и за минута.
Усвоил е перфектно катеренето и само, където не се е сетил, там не се е качил. Устройва ми всякакви изненади(някои спиращи дъха).

Обожава да излизаме без количката и най-вече, когато ходим на детската площадка, направо е в екстаз.

Любимите му играчки са колите, моторите, камионите, изобщо всичко, което има колела и според него прави "бууу".

С храната яко сме му отпуснали края, особено по време и след почивката. Хапва си детето, но лично аз съм много далеко от хранителният режим, който бях направила на Симеон(който включваше от пиле мляко).

С говора се развива изключително интензивно и от рано(според мен).

Аз говоря...

Абълка-Ябълка
Бан-Банан
Мокро-Научи думата покрай непрестанното заливане с едно шише, от което пие вода и от мокрите пързалки и люлки. Само преди дни тази дума я казваше "мохо", но вече си я казва като голямо момче(между нас казано по-добре от Симеон, който има регрес и пак ще ходи на логопед)
хайде
ла-Ела
люка-Люлка, любимата му дума. Като стане сутрин, след закуска, започва да ме дърпа за ръката и казва: "ла, ла, люка" и ми показва вратата. Когато стане, както иска е толкова щастлив, пропка с качета и се върти в кръг, много е сладък.
Дай-много важна дума за оцеляване покрай Симеон
Бои-Боли
Мога
Абб-Хляб, също много важна дума
Буки-Обувки
Бук-Боклук
Овка-Оризовка
Мукс-Музика

Използва също Dake и Bite, винаги много на място, както и нещо,което ще ми е трудно да опиша, но означава "благодаря". Супер учтиво бебе е

Kindergarten

Първи учебен ден, втора(последна) година.



Отново промени, нови деца и свито сърце....

Симеон ненавижда промени с цялото си същество. Да имаше едно лесно, нищо, никога нямаше да се променя.

Тази година се очертава като .... сложна.

Още втората седмица се прояви. На следобедното ходене до училище закъснял...
Учителката ми звъняла, аз чух телефона, но приспивах Сами и не си направих труда да погледна кой е, а после забравих за случая.
След като не се свързала с мен, учителката тръгнала да го търси(него и още едно дете), заедно с всички останали деца, защото няма на кого да ги остави... И така открили ги 30 минути след времето, когато е трябва да бъдат на училище, играели си на една водна каскада пред близкото училище(хвърляли камъни) и въобще нямали намерение скоро да приключат.

За цялата работа аз разбрах съвсем случайно от Симеон, което разбира се щеше да се случи като си проверя пропуснатите повиквания и върна обаждане на учителката.

Сега се водим и посрещаме, до самият вход на градината. Той е супер недоволен от тази работа, защото е под достойнството му, но реално си е наказание за всички....

Голям красавец е Симеон С тези красиви очи, човек всичко ще му прости
Сами пък е чаровник

Светът през погледът на моите деца

Симеон:-Значи като порасна голям ще си купувам цигари, дъвки и всякакви сладки неща(?!)
      Аз:-Какво, какво?
Симеон:-Значи като порасна голям ще си купувам цигари, дъвки и всякакви сладки неща...
      Аз:-Цигари пък защо? Ние с тати пушим ли?
Симеон:-Вие не, но аз искам да опитам.
      Аз:-И защо?
Симеон:-Ами така, искам всичко да опитам.
      Аз:-Не всичко, което съществува е добра идея да бъде опитано.
Симеон:-Аз пък ще опитам, защото така искам.