Не мисля, че знае, но му прави впечатление по-големият корем(аз си имам завидно голям като за седмиците)
Да си призная не изпитвам нужда да му обяснявам. Странна птица съм понякога
Може би по-късно, когато започне да се усещат движенията на бебето.

Да, ужасно беше, но като имаш адекватна лекарска помощ и добри условия, всичко се приема една идея по-леко. Наистина си е голямо облекчение да имаш доверие в лекарите и да не се притесняваш и подлагаш на съмнение всяка дума.

Ооо, Мари, много съжалявам, че така е боледувал Сами   от ларингит ли беше задушаването? Ние ходихме в спешното два пъти поради същата причина и ни дадоха едно лекарство, което да дадем в случай на тежка криза. Много е страшно както за детето, така и за родителите
Може и да не му остане белег на Симеон, аз имам дълбока прорезна рана на ръката от детска възраст, ама много дълбока, имам белег, но вече е много много избледнял.

Радвам се, че са ти дошли силите! Все пак обаче,  не се претоварвай! 

Всъщност ни обясниха само, че вирусът е такъв, със сериозни респираторни  проблеми.
На него нищо му нямаше вечерта на 1-ви, напълно нормално беше всичко. През нощта към 0,30 се събуди и дишаше странно, като си поеме въздух и се чуваше свирещ звук(точно като от гърлото да е) и определено му беше дискомфортно, но и друг път се е случвало, стана ми ясно, че се разболява.
Но един час по-късно се събуди като тези звучи бяха вече по-различни, не можеше дълбоко да си поеме въздух, не можеше да плаче, нищо. След няколко опита успяваше да изреве и тогава се закашляше остро и пак започваше всичко отначало с поемането на въздух.
Казах си, че не се знае след час как ще бъде дори да успее я мине тази криза и отидохме в Спешното.

Там процедурата е приемат те веднага, правят първоначален преглед, определят спешността на състоянието и се изчаква лекар. В нашият случай го прегледаха, дадоха му медикамент, който веднага облекчи дишането и в същата стая, в която го приеха изчакахме лекарят. Той дойде след час, като тогава той беше вече в доста добра форма.
Та прегледа го обстойно, каза че е извън риск, обясни ни за вирусът и че е възможно да има усложнения, да наблюдаваме и че ще изпратят доклад за прегледа на личният му лекар и ни изпратиха по живо по здраво.
Той обаче се влоши на следващата вечер имаше и температура два дни 38-39, никак не му понася. Има деца, които играят и са активни, той е напълно неадекватен.
В крайна сметка в четвъртък цял следобед пищя и ходихме при личният му лекар и нищо, здрав, та дрънка и каза да го изтърпим още 3-4 дни, при положение, че няма инфекции и хрипове, няма лечение, изчакваме.
И така, на 4-тия ден наистина беше добре. Само храненето още не сме възстановили добре.

Светът на Симеон

Обобщение на последният месец 12.12.2016-11.01.2017, 4 седмици, от които една ваканция....3 учебни седмици:


Седмица първа, понеделник/u]
Симеон се прибира скорострелно, в 15:35,(при положение, че обичайно приключват в 15:25 и се прибира след 15:50...).
В 16:05 се звъни на вратата, Симеон изчезва в стаята си. На вратата съседката със синът си, съученик на Симеон, видимо развълнувана, дори бих казала разстроена, той(синът ѝ, успокоен след рев, леко похълцващ).
Обяснява, че не за първи път детето ѝ се прибира от училище много разстроено по вина на Симеон и че нещо трябва да се направи по въпроса.
Баща му на Симеон(имащ особено мнение за това семейство), супер спокоен предлага да не ходят заедно преди и след училище. Тя естествено не е съгласна, казва, че това не е решение, трябва да са приятели...
Случката, прибирали се, Симеон решил, че момчето ще е еленче и той ще го дърпа за качулката през целият път, момчето казало да престане, Симеон е непреклонен, момчето ревва, Симеон изчезва.... истината някъде там.
В крайна сметка стиснаха си ръцете и си казаха, че вече ще са приятели.
На практика, момчето е получило инструктаж да не се занимава повече със Симеон(на следният ден Симеон дълго го преследва по улицата, докато го заговори и тръгнат заедно), при нас долу горе същото...


Седмица втора, понеделник/u]
Симеон цял ден се заяжда в училището с друго момче, преди обяд той го удря с пръчка по лицето, след обяд момчето хвърля камбанка в лицето му след кратка словесна схватка. Симеон приключва в болницата.
Вечерта момчето и семейство идват вкъщи с извинения и подарък за Симеон.
В крайна сметка са приятели и отново се драчат най-редовно.


Седмица трета, сряда(т.е днес) :
Симеон се прибира от училище в 12ч. В 12:15 звъни звънеца, Симеон изчезва в стаята си...., вратата заключена?!(прибрал се е и е заключил). Набързо ми обяснява, че едно от децата, с които се прибира(момиче), казало друго момче да спре и да я изчака, той не спрял, Симеон го дръпнал за качулката и го задържал, момчето хвърлило по Симеон снежна топка, нарекъл го глупак, Симеон го ударил също с топка(но явно здравата), не желае да се извинява и разправя.
Минута по-късно майката на детето и то самото са пред вратата. Майката обяснява, че нищо не се е случило, обичайни момчешки истории, но е дошла, за да се научат да бъдат приятели
Поканих ги, на Симеон му трябваше доста време да излезе, но определено не се чувстваше виновен. В крайна сметка всеки обясни неговата версия и майката ги попита какви предложения имат да правят нещо заедно, което да хареса и на двамата и да ги направи по-добри приятели.....(честно малко в повече ми дойде тази работа).
Симеон предложи нещо да построят, другото дете нямаше идеи, нито желание.
В крайна сметка се разбраха, следващата сряда Симеон да отиде в тях и да играят известно време(имаше и предложение за общ обяд )
На тръгване майката каза, че знае отлично, че детето ѝ е специално, но нейната работа е да го научи да общува добре, извинява се и не мисли, че Симеон е направил нещо лошо и смята, че е много полезно за детето ѝ да общува с него и се надява на това.
В крайна сметка, нищо между тях няма да се промени. Те са такива, каквито са и до голяма степен абсолютно несъвместими характери.

От една страна е хубаво, че родители вземат на сериозно спречкванията между децата и идват да се извиняват и така да се каже са заинтересовани от отношенията на децата им с другите.. Но според мен е глупаво да карат децата насила да са "приятели" при положение, че са напълно несъвместими характери. Ок, нека не се бият, карат или обиждат, ама защо е нужно на всяка цена да са приятели   Малко ми е свръх.. Аз винаги съм била супер упорита и когато не ми е допадал някой, никой и нищо не можеше да ме накара да го харесвам или да комуникирам с него насила.  

Иначе, да не е хубава случката със съседското дете.  

Тъй като чета блога на въпросната българска, женена за швейцарец, тя обяснава в темата за задължителна ли трябва да бъде предучилищната, точно това. Те са деца, постъпките им - детски. Съгласна съм! Обаче съм съгласна, че ние сме в другата крайност. Ако при вас е нормално да се извинят и да подарят играчка на Симеон, тук по-често биха неглижирали проблема. Същото пренебрежение на "проблемите" са и в тийн възраст. Кой кого харесвал, кой с кого излизал, кой кого тагнал... Родителите остават толкова в страни от вълненията на децата си... Това е нещо, което на мен не ми харесва!
Чак да са приятели - силна дума! Но поне слагат основи на законите в джунглата. Приемат постъпките им сериозно, за да знаят децата занапред, че направиш ли нещо, трябва да си носиш последиците - и хубавите, и лошите. Мисля, че моралното порицание в случая (да се изправиш в лице и да се извиниш) би било много по-запомнящо се от просто поредното родителско мърморене, което във времето спираш да чуваш.
По отношение на приятелството - аз съм много крайна, което не е много добре по принцип. Има хора, които са ми били близки, много близки. Издънили са се, не са си признали грешките - спират да съществуват за мен. Не мразя! Страдам тихо, облизвам си раните и продължавам напред след неопределено време.

В случая имам по- различно мнение. За сметка на неглижирането, процъфтява "портенето". Хем искат да ги учат на самостоятелност /да ходят и да се връщат сами от училище/, хем намесват родителите. Наистина нищо не се е случило в детския свят /изключвам ситуацията с белега и болницата/, докато родителите са крайно обезпокоени.
Това е положението. За теб ще е по- трудно да се ориентираш и да му помагаш, защото ти липсва тамошната традиция и манталитет, но той ще се справи, само да порасне още година- две.

Свекърва, надявах се да се включиш с мнение.

Аз съм пас.
Днешната случка, това което майката предприе(с изключение на уговорката Симеон да отиде в тях да си играят децата), смятам за много полезна за него, мисля, че той като цяло остана удовлетворен от това, че е разбран, че случаят е изяснен и за него приключен и че не е чак толкова виновен(много държи на последното).

Хехе, за мен изводът би бил да "не се пъха между шамарите" и да раздава помощ без да му я искат. И си е въпрос на характер, не на виновен или - не.

Цитат на: Alichka в 11.01.2017 16:55

Тъй като чета блога на въпросната българска, женена за швейцарец...

Наша бивша сьфорумка.

По останалото нямам мнение. Беше ми много интересно да прочета всичко, включително различните коментари, които ми дават поле за размисьл 

Ина, така и предположих, защото видях твои коментари.

Хехе, то и портенето си е въпрос на възприятие Нормално е да ни звучи "Ще те изкажа...". Да, въпрос на характер е дали ще траеш неправдата, измамата, безразличието и пр. Просто някои хора са си такива, а ние им слагаме етикет, че се месят в чужди работи.

Мари, много се радвам, че ти са преминали екстрите от бремеността. Дано вече имаш възможност да се наслаждаваш!

Честит ви рожденник,  мила Мари!  Да ви е жив и здрав Сами и много да ви слушка! Хубав празник на цялото семейство!  

Леле! Едва сега го виждам.
Да сте живи и здрави цялото семейство, за да имате време за хубави моменти заедно! Обичайте се, споделяйте, вдъхновявайте се.

Честит рожден ден, Сами!

Расти здрав, усмихнат и много щастлив! Скоро и горд батко, вече няма да си най-малък!

Признавам си, не знаех, че днес е рождения ден, но добре, че има по-умни и паметни от мен 

.

Благодаря!

Ето нещо скромно от нас,  сега вниманието е за рожденика