Ооооо !!! Изумителна картина ! Много е красива 

Виж какво значение има хартията, как добре стои на дебела релефна хартия  Напиши си датата на гьрба.

Много целувки

Прекрасно! Ей сега ме накарай да го направя това и 100 г. да се мъча няма да успея. А той ходи ли на спец.уроци или кръжок нещо по рисуване? Много му се отдава. За лъжата недей му се впряга толкова. Разкажи му за лъжливото овчарче ако трябва няколко пъти... А друг път правил ли го е? И Кари понякога си съчинява разни неща, които понякога не са далеч от истината. Напр. че баба й не чува или разбира половината от това, което е обяснила треньорката. Установих, че го прави за внимание от моя страна. С децата трябва да мислиш не един, а два хода напред и пак в повечето случаи ще сгафиш. Омммм, търпение, обясняване, търпение, обясняване и така се повтарят до побесняване, хихихи.  шегичка

Цитат на: fanimira в 03.01.2016 18:27

Омммм, търпение, обясняване, търпение, обясняване и така се повтарят до побесняване, хихихи.  шегичка

Толкова е така!

Ина, хартията е добра, плътна и релефна, обаче пак се накъдри.....Снимала съм я отблизо, за да не си личи.
В твоята тема четох по въпроса с хартията и боите и наистина, Симеон е много по-мотивиран да рисува с тези бои и хартии, отколкото с другите.

Фани, не ходи на уроци. Аз му дадох темата, "Зима в гората", говорихме си как изглеждат дърветата и небето зимата, в гората, как вали снегът и му показах как да прави фон на картината.

От цялата работа, това прави най-силно внушение, че листът е изцяло запълнен и има тема.

Когато с децата се работи, винаги има резултат

Картината е разкошна.. Направо не е з вярване, че толкова малко дете я е рисувало..

За бонбона.. Какво да ти кажа, моята баба на 65г. (не разбирайте някоя стара бабичка), като беше вкъщи по Коледа спеше в една стая, където обичам да си полегвам през деня, за да чета.. Майка ми решила да изкопира от мен и сега покрай Нова година като си бяха сами с баща ми, имала много свободно време та даже и за четене.. Легнала на дивана (разтегателен), след почистване разбира се.. и ми разправя "Усещам да ме лазят мравки" погледнаал и какво да види.. Баба ми си складирала лукче между дивана и стената.. Точно като малките деца... Представете си мама, как е побесняла..

Та, мисълта ми е, че той поне е малък и просто е решил да хитрува, без да знае какво може да се случи с бонбона. Да му се залепи в косата, по чаршафите и тн.. Просто е решил да си го хапне на спокойстие, без никой да го види  Смешно ми е на мен, ама си представям, какво е да ми се случи и спира да ми е смешно, какъвто съм Монк 

Мари, много ти благодаря за прекрасните пожелания! 

Признавам си, че съм много впечатлена от рисунката на Симеон.  Е и от хитринките със скритите бонбони и лешници, де. 

Светът през погледът на моите деца

Излизаме от магазина и Симеон сяда в една голяма стойка за знамена, мръсна и крайно неподходяща за сядане. Казах му да излезе от там, той с най-широката си усмивка, се настани още по-удобно и чака реакция. Казах му, че ще броя до 3, никаква реакция. Преброих и го наказах, след което за части от секундата му се прииска да не се беше случвало това, но после се каза:

-И аз ще те накажа! Такова наказание ще ти измисля, че няма да си помислиш да ме наказваш повече!
Да видиш дали е хубаво!

Прибираме се и той от време на време повтаря:
- Не съм забравил....наказанието ще е тайно. Така наказват децата, тайно.


Прибрахме си свърших обичайните задачи. Той все ме подпитва къде ще ходя, какво ще правя...
По едно време пристигна доволен:
-Готово, вече изпълних наказанието...

Останах без нет, но съвсем не се учудих, защото често се случва. Рестартирах wireless, защото е старичък и често прави проблеми, но нищо не се получи и ги оставих така нещата, имах по-важна работа.
Прибра се баща му и той се зае с нета. Видя, че всъщност изобщо няма нет, т.е модема, не работи. Отиде и видя, че е изключен. Той включен в контакт зад дървено пано, за да не го виждат децата и да не си играят там. И понеже е скрит, затова и точно това място е избрал Симеон, не че знае какво точно е направил.
Но и след като разбра нищо не каза. Ние набедихме Сами, защото той ходи там и дърпа нещо, та решихме,че е той. Симеон слушаше и само се подсмихваше, докато по едно време не издържа и гордо заяви:
-Ето това беше моето наказание. Аз спрях интернета!


По-късно същата вечер, Сами, докато пълзеше, отиде под леглото на Симеон. Една подложка от шоколадови бонбони му привлякла вниманието. Имахме кутия шоколадови бонбони, на два реда. Горната подложка беше с един останал бонбон и от долната беше вземано, но малко.
Разбрах, че Симеон е изял бонбона, щом подложката е там, но съвсем не се сетих, че може и от другите да е ял.
По принцип вечер изобщо не му разрешавам шоколад.
Чак след час, когато отказа да вечеря, погледнах в кутията и видях,че повечето бонбони липсват.....
Според нещо 8 бонбона е изял, според мен минимум 9....

Да се смееш ли, да плачеш ли...На чужд гръб, естествено се смея на изключителната му находчивост. Само да попитам, ти как го наказа за сядането в мръсната стойка?
Нека ти мине малко и ще споделя опит защо и как не наказвах моите. Това са момчета, такива са....Силни прегръдки сега и брой до 100000 Ще мине, период е, ама да ти е яко д-то!

Благодаря, Свекърва, на теб разчитам!

Сигурно не си личи от написаното, но ми мина вече, това по Коледа се случва, то има и още случки, ще ги дописвам. Изчаквах да има нещо по-положително да не стане черна хроника, но освен картината, май друго няма. А и това е дневник, не може само розови теми да има, поне при мен е така.

Наказах го да не гледа вечерната доза филмчета, за него е голямо наказание. Сега си мисля, че вероятно беше много силно, но да искам от него нещо, да го моля най-учтиво и със спокоен тон, а той да излиза с най-широката си усмивка, да ме гледа в очите с израз, аз това няма да го направя, да видим какво ще направиш ти...., ми идва много в повече. Особено след като преди това в самия магазин сме имали още поне 10 подобни ситуации....

След всичките истории напоследък, се чудя в пубертета какво ще е.

Тряска врати, тропа с крак, крещи ми в лицето/по неговите думи така си бил плачкал/, опитвам се да разговарям с него като се успокои от поредната случка, а той върти очи и дълбоко си въздиша, питам какво означава това, отговорът е скучно ми е да ми говориш такива неща, искам да спираме и т.н и т.н.....

Ох, Мари и аз се измуявам на находчивостта на Симеон...ама както каза Свекърва, стискай зъби, това би трябвало да е временен период, моят братовчед беше нещо подобно на тази възраст и леля ми му викаше, че е в детски пубертет  После се поуспокоиха нещата Ама не мисли от сега за пубертета, може пък сега като е по-сложен, тогава да е спокоен  Целувки 

Светът на Симеон

На Бъдни вечер, докато хранех Сами в спалнята, Симеон "шетал". На масата за хранене имаше коледни сладки в поднос, около 10. Бяха топки и ги нагризал всички от горната страна, почти до основата и обърнал всички така, че да са с нагризаното надолу.
После отишъл в кухнята, в чиния имаше друг вид сладки, пак толкова, само че като резенчета с пълнеж и на всички нагризал външната част, до пълнежа и ги оставил пак там.
Решил е обаче да смекчи вината като извърши и едно добро дело. Имаше тавичка с печени лешници и той извадил една красива купичка и обелил лешниците и ги сложил на масата за хранене

Имаше ефект, доброто дело покри сладките


Вчера се прибира вкъщи кален от до, в лицето като индианец/не мислех да му правя забележка за това/, като в свое оправдание още от вратата заяви, че други деца от училището, изброи ги поименно, били също толкова кални като него и вземали кал и носели на входа да училището и мажели, и с дрехи също и учителката казала, че те утре само ще чистят там, където са намазали, друго няма да правят. Той не бил от тези деца и също като се прибирал, намерил място където да си почисти добре ботушите, защото били кални, но вече не са.
Беше и така добър да влезе от вратата направо в банята, да се съблече и да сложи всички дрехи в пералнята

Цитат на: Marri в 07.01.2016 08:53

Сега си мисля, че вероятно беше много силно, но да искам от него нещо, да го моля най-учтиво и със спокоен тон, а той да излиза с най-широката си усмивка, да ме гледа в очите с израз, аз това няма да го направя, да видим какво ще направиш ти...., ми идва много в повече. Особено след като преди това в самия магазин сме имали още поне 10 подобни ситуации....

О, мен също много ме гризе съвестта в подобни ситуации. Т.е. след ситуацията, когато вече нещата са минали и имам 5 минутки спокойствие, вместо да си ги изкарам приятно, почва да ме гложди дали е било правилно моето поведение. И мен ме е страх като дойде момент, в който не просто ще ми се тропа с крак, ама ще ми се и отговаря по нелицеприятен начин.
Посмях се с нагризаните сладки Пак те е наказал тайно Присетих се за едно мое тайно наказване на родителите. Имахме гости, подариха ми 200 гр шоколад (от онези големите, дето ги виждахме на две години по специални поводи). Е, нашите нещо ми се скараха (даже не помня за какво). "Сега ще ви кажа аз на вас" ми беше реакцията и си излапах целия шоколад. Баш вечерта преди лягане Е, после ме спипаха, че шоколад няма, ама то как да замажеш положението в такъв случай
Явно обаче Симеон прави разлика между доброто и лошото и знае, че не трябва да се прибира така. Това трябва да ти е голям лъч светлина в трудни моменти. Хубаво е да му припомняш тези моменти и на него.

Цитат на: Alichka в 07.01.2016 10:45

Явно обаче Симеон прави разлика между доброто и лошото и знае, че не трябва да се прибира така. Това трябва да ти е голям лъч светлина в трудни моменти. Хубаво е да му припомняш тези моменти и на него.

Определено той търси моето одобрение, иска му се да го похваля, да е добър в моите очи.....Наясно съм, че съм изключително пестелива на похвали и още толкова силно взискателна към него.
Имам много фактори за поведението му, но един много силен съм и аз самата, където се казва, каквото съм посяла, това и ще пожъна.
Учим се взаимно......

А за сладките, случаят беше преди шоколадовите бонбони и си мисля, че го направи по-скоро от желание да ги изяде, нещо го е обхванала мания за сладко....много. Това не е нещо, от което го лишаваме, но сега е доста актуална тема.....

А същата вечер, след случая със сладките, в банята ми казва:
-Ако никой не иска да изяде тези сладки, които съм нагризал, аз ще си ги изям, няма проблем.....




След всички тези случаи със сладки и шоколади и гумени мечета/имаше и такъв/, прибрахме всички шоколади и десерти, които така услужливо бяхме сложили навсякъде, понеже си имахме доверие. Обаче Симеон открил едни десерт от кашона с подаръците от магазина, където го показах в месечната тема и тайно го прибрал, съответно изял и го питам:
-Къде е десертчето, където беше в кашона?
-Където са и шоколадовите бонбони....../онези 9+/

Погледнато отстрани, наистина изглежда много смешно.  Сигурна съм обаче, че на теб в такива моменти, хич не ти е. Така описан Симеон ми прилича на децата на една от героините от Отчаяни съпруги. Те са такъв огън негасен. 
Тайното наказание е един път.  Не мисля, че трябва да се чувстваш гузна, за това, че и ти го наказваш. Освен да го лишиш от нещо, което го вълнува, не знам как иначе ще го впечатлиш. Трябва да знае, че всичко си има граници и че за всяка беля си има последствия.

Цитат на: Marri в 07.01.2016 11:01

А същата вечер, след случая със сладките, в банята ми казва:
-Ако никой не иска да изяде тези сладки, които съм нагризал, аз ще си ги изям, няма проблем.....

Сигурно се е надявал да сте по-гнусливи