И на мен ми прилича на някаква схема послушен/пакостлив 

Пък Сами точно както е казала Ина, заради бузките ми изглежда бебешка още физиономията 

Направо ме заинтригува с тази схема, нямам търпение да видя за какво става на въпрос.. 

Таблото

Всичко започна с една крайно отвратителна сутрин, когата Симеон се държеше направо невъзможно.
Тогава баща му го заведе до календара, подчерта му дните от 20.01 до 19.02 с жълт маркер, сложи до него червен и черен маркер и му обясни, че всеки ден ще отбелязваме денят като черен или червен според неговото държание и ако в края преобладават черни дни, семейната ни, лятна ваканция отпада, просто няма да се състои.

Оттам аз реших, че така за цял ден трудно ще се ориентира и ми се оформи идеята за таблото, където ще може да се онагледяват много добре дните и поведението му.

И така направих това табло, на което по вертикала са отбелязани датите, по хоризонатала частите от деня, като за всяка част с рисунка, защото не може да чете са отбелязани "проблемните" точки от ежедневието.

Сутрин:

-слънце-ставането навреме, тъй като последните дни преди изработването на таблото, ставаше вместо в 6.30 в 7.30 след хиляди молби и караници
-миене на зъби и оправяне на легло
-закуска-
-приготвяне и излизане в точно време
-човече- това са лошите думи, първоначално идеята ми беше да нарисувам човече с лепенка на устата, но като го направих ми се видя много лошо послание към детето и го оставих просто така
-намръщеното човече-това е ядосания Симеон и лошото поведение като цяло

Обяд:

-преобличане- това се отнася за прибирането му от училище, обикновено стои с външните дрехи, които 98% от случаите са толкова кални, че не си личи какъв цвят са, половин, един час
-миене на ръце- отново след прибиране отвън
-обяд
-човече
-сърдито човече

След обяд:

-преобличене- след разходка
-миене на ръце
-човече
-сърдито човече

Вечер:
-вечеря
-баня- обичайно имаме големи драми с влизането в банята. Всяко дете е така, моето не е изключение
-лягане навреме
-човече
-сърдито човече

С червена точка се отбелязва всяка позиция, направена навреме само с напомняне.
Действам на принципа – моля, предупреждавам, действам.
Ако молбите не са свършили работа, имам няколко пясъчни часовничета, за 3, 5 и 10 минути. Когато дадена позиция не е изпълнена навреме, обръщам някои от часовниците по моя преценка. Ако свърши, каквото трябва в рамките на времето, пишем черта, ако не го свърши, черна точка.

Най-често получва черни точки за лоши думи и за „ядосания Симеон“.
За едно и също нещо не може да получи две черни точки.  Ако се е държал зле сутринта, затова може да получи само една черна точка. Не го наказваме с нищо друго допълнително.

Една седмица му бяхме казали, че ако има цяла седмица само червени дни, ще получи награда. Беше много стумулиран и се постара.
Веднъж така спечелена награда не може да се отменя, поради последващо лошо поведение.

Като цяло таблото е стимулиращо, а не наказващо. С неголеми усилия от негова страна приключва на „червен“ ден.
Идеята е да сведем виковете и крясъците до минимум. Мисля, че в това отношение има голям ефект.
На втората седмица, поради недоразумение с баща му, бяхме на косъм да компроменираме системата.
Трябва да призная, че Симеон доста разучи системата. В началото му беше много интересно да види какво точно трябва да прави, за да приключи на „червен“ ден и се стараеше много.
После установи,че и да не си дава толкова зор пак има начини.
Една вечер го заварих пред таблото и правеше „анализ“ по хоризонтала, за какви позиции е получавал най-често черни точки.
Друга вечер пък/беше доста напреднал с черните точки/, застанал и брои черните и червените точки до момента и прави сметка колко червени точки му трябва, за да приключи денят като „червен“ и си ги постигна...
Направо, както казва Ина, да се чудиш да се смееш ли или да плачеш.
По едно време си мислех, че е надхитрил системата, но Ина отново е права като казва, че всяка червена точка е по-малко нерви за мен, така че със сметки или без, за мен то пак е от полза.

Трябва да кажа, че не се гордея с това табло. Помага ми много, факт, но според моите разбирания би следвало да мога да се справям и по други, по-обикновени начини.

За съжаление, за момента не откривам такива и макар да го приемам малко като символ на безпомощност, се радвам, че поне този метод работи..... засега.

Ами каквото и да е, щом това действа по- добре от наказанията и той го приема като справедливо решение, значи е супер
Само да не вземе и той да те оценява, да ти го "върне"
Добро си е детето, де всички да са като него

Тамън щях да кажа, че според мен си е много добър Симеон  Щом даже се е заел да го разучи и да се старае да приключва на червено, значи има ефект 

Аз да кажа, че това не е точно безсилие, а желание да промениш нещата за да ви е добре и на двамата.
И както в разните книги се казва, не трябва да взимаме отговорността на децата,  за своя.Те си имат отговорности и си носят последствията за тях.
Аз много отдавна знам за тези табла и много хора и тук в БГ и в чужбина са ги ползвали.Смятам,че е добре, защото детето, вижда последствията от своите действия.И явно всички деца са си такива и си минават през този изнервящ за нас период.

За изучаването на таблото   на Симеон.
Имаш едно мислещо човече, стремящо се да обърне нещата в своя полза  .

Лошите думи и сърдитото дете и при нас са проблем.Говоря, говоря и когато мисля, че има напредък, тя бързо ми показва точно обратното.
Важното е да са здрави, а и ние физически и психически.



Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.

Публикувам, пък после ще чета.

Свекърва, имаше такива идеи, Симеон, да му направя табло и да ни пише точки на мен и на баща му, но бързо му мина, само по погледа ми разбра, че няма да стане.
Обаче сега иска табло за Самуил и той да му пише точките

Иначе няма търпение да порастне и да определя правилата вкъщи

Марта, много истина има в думите ти.... Опитът е важно нещо, отбивай се по-често при нас със съвети 

Това табло си е мое дело, не съм чела по въпроса, така да се каже практиката го наложи

Много мило ми беше да прочета за таблото, не само защото "укротяването на опърничевия" е и наша всекидневна реалност , но и защото никога не бих могла да измисля и да сътворя толкова развита система. Говори за доста старателни наблюдения над детето ти и това за мен е ключът към успеха. Всички строги правила за възпитание в книги са вятърничева работа. Не е възможно да се прилагат с еднакъв успех върху съвсем различни деца, с тяхната индивидуалност и характер. Но когато родителят си даде време и старание да наблюдава детето, за да разбере от какво точно има нужда, тогава мисля, че връзката родител-дете може да се развие чудесно. На прав път си и колкото и да не те удовлетворя таблото днес, съм сигурна, че научаваш много чрез него

Аз се опитавам да прилагам две основни неща - да съм с положителна нагласа (да, трудно е, особено вечер след работа, но си заслужава усилията) и да се опитвам да търся какво липсва при всяко "лошо" поведение.

Обикновено са банални неща - като сън, храна, вода, но понякога става въпрос за лош ден, наранени чувства, някое дете му е казало нещо или е станала случка, на която аз не бих обърнала внимание, но него дълбоко го е впечатлила. Опитваме се да говорим много за чувствата, да правим разбори на деня, от какво е доволен, от какво не.

Банята е "страшния момент". И там тактиката е същата -опитваме се да го направим весел и да говорим за след това - коя книга ще четем, коя лампа ще светнем  Често лягаме всички с книга в ръка и наричаме момента "тихо четене", това е нашият начин да успокоим обстановката.

А Симеон е страхотен - анализирал е чудесно таблото. Това е прекрасно с децата - всеки ден могат да те смаят с нещо.

Мари, поздравления.. Така ми стана интересно, че и аз като Симеон започнах да мисля, колко точно черни точки ще мога да си позволя, за да завърша деня в червено.   Аз определено му симпатизирам и му се възхищавам на малкия пакостник  

Много ми е интересно да те чета... направо искам да пишеш постоянно!!  

minalina, благодаря ти за милите думи, приятно ми беше да прочета твоят пост.

Всъщност при мен най-голямата драма е породена от факта, че заради децата в момента не работя, та това е моето призвание сега и всякакви проблеми свързани с това, приемам като личен провал, а не съм от хората, на които им е безразлично как се справят със задачите си.
И ти и Ина, както и много други майки, си имате още много други задължения, ангажименти около образование и кариера и ви е много по-трудно да бъдете "свежи" за децата, в края на деня, след куп други задачи.
Трудно е също и защото наблюдавате детето много по-малко. Аз прекарвам 70% от деня със Симеон и ми е ясно дали е изморен, какво му се е случило и каква би била причината за дадено поведение.
Факт е, че училището/детската градина/ ми е скрита картина и доста проблеми напоследък ми произтичат точно оттова, но все пак по-голяма част от времето сме заедно.
Това си има и своите минуси, умората и достата, които се трупат в мен от еднообразното ежеднение, желанието ми за повече социални контакти със себеподобни и т.н, често пъти са причина за лошото ми настроение, а оттам и за проблемите в общуването с децата.


Таблото не е някакво универсално решение на всички проблеми в ежедневието, но мисля, че е много полезно на детето относно визуализацията на деня, задачите, които има и му дава някаква ориентация за време.
Страхувам се да не му създаде някакъв определен стериотип на поведение, в смисъл малко като казармен ред.
По тази причина го направих по-свободно, да не се чувства притиснат.
Друго, което ме притеснява е дали не го вкарвам твърде рано и твърде много в реалноста, дали не го лишавам от по детски нормални изживявания, дали не го правя един скучен изпълнител/като човек/, дали не слагам в "клетка" по природа свободната му душа.....

Сигурно времето ще покаже.

И, да, наистина чрез таблото научавам нови неща за Симеон, които много ми помагат.

Тони, при нас няма чак толкова много материал, та да пиша постоянно.

Самуил на 13 месеца

Физиологично развитие

Този месец се оказа истински бум в развитието му във всяко едно отношение.
Вече пълзи свободно на длани и колена, от това положение се изправя назад и сяда на краката си и стои дълго време така, играе така свободно.
Вече сяда напълно самостоятелно, стои дълго време седнал, стабилно, изправя се навсякъде, а вчера за първи път и за кратко, както беше прав се пусна от упората. Беше безкрайно доволен от това постижение.
С новите умения му е много интересно. Така както преди като започна да пълзи откриваше света, сега го преоткрива с нов поглед, от друг ъгъл. Това много му ангажира вниманието и е едно прекрасно, весело, доволно от живота бебе.
Мисля, че вече относно моториката се движим в норми, за което много, много се притеснявах.

Ина, още веднъж ти благодаря, че ми отвори очите навреме!

Има 10 зъба и още 2 пробили кътника, но още не ги броим тях. Както казва Симеон, мамо, виж колко много зъби има Сами.


Психологическо развитие

И тук има голям напредък. Играе си много и самостоятелно.
Сега страст са му кухненските шкафове. Почти всички ги е разгадал как се отварят. Много е наблюдателен, старателен, бърз и най-вече упорит.
Последната му страст е един малък шкаф под фурната, реди и пренарежда всичко там, голям интерес има.
Знае отлично, че вратичките на шкафовете и големите врати прещипват пръсти и ръце и се пази много.
Днес беше взел една решетка за охлаждане на печива, да си играе с нея и я понесе с пълзене на някъде като се подпираше на нея. В един момент пръстите му хлътнаха и се заклещиха и веднага нададе вой за помощ.
Иска помощ и когато се е изправил някъде и не може да седне обратно на пода или ако е направил шпагат, пак в опити да се върне на пода от право положение.
Знае отлично редът вечер, хранене, малка пауза в столчето за хране, къпане на батко, обличане на батко и тогава идва неговия ред. В тези обичайни паузи между храненето и банята и банята на Симеон и неговата си седи и чака търпеливо, не нервничи и не иска да го вземам, както се казва, чака си реда.

Разпознава прозореца на скайп/горките деца на емигранти, от бебета научават що е то скайп/ и започва да маха, без да вижда камера или нещо подобно.
Като се види с бабите си започва да си изрежда репертоара, как прави това, онова, колко голям ще стане, на колко годинки е,боц, муси и т.н и т.н много му е богата програмата.
От животинките много хубаво имитира магаренцето и прасето, не знам защо точно тях харесва толкова.

Много е щастлив като си изнася репертоара и винаги пляска с ръце за браво.

Толкова са мили тези моменти....

Като е с пълен памперс винаги идва и ми се обозначва, понякога ме дъпра за дрехите, понякога само хленчи, но винаги ме търси и ми се обажда.

Роден е за разходки, може само навън да бъде по цял ден.

Батко му е олицетворение на всичко интересно и забавно, независимо колко е тормозен от него. Винаги подхожда с голямо и безпределно доверие и обич.

Хранене

Това ми е принципно болна тема, но май само в моята глава е проблемът.
Поради това, че не е само той, имам и доста домашни задачи, не съм толкова концентрирана и правя грешки като това да му давам твърде често храна, а после се изнервям защо изяжда малко количество.
Като се съсредоточа върху темата и правя всичко, както трябва, проблем няма.

Като разнообразие на храни съм го захранила с всичко, за което съм се сетила, имам на разположение и е подходящо за неговата възраст.

Има закуска, обяд, след обедна закуска и вечеря, както и кърмения сутрин, вечер и през ноща, както и някое друго дневно, но по-скоро по изключение, отколкото като правило.

Вода почти не пие, иначе умее, но не иска.

Давам му да си гризе оризовки и корички хляб. Много успешно си тренира дъвкателните умения така, но понякога твърде много го дразнят зъбите и поради това отхапва големи части от оризовките и се дави.

Предпочита все още финно смляна храна. Мисля си, че му е време за преходна, по-едро смляна, но му се повдига и в крайна сметка често си повръща храната, затова засега съм пас, независимо какво пише в книгите.



Мога да кажа, че е в период, в който расте с минути и като физика и като психика.

Както изглежда, скоро ще правите прощъпулник Расте си детето и това е. Опитва ли се да казва думички? Не се съмнявам, че всичко разбира, че даже и на два езика.
Интересно ми е защо детската градина ти е тъмна картинка, нямаш ли обратна връзка от учителите? Имаш ли по- близки родители на дечица от групата на Симеон?
Не виждам общо между таблото и казармата, задълженията са си задължения и трябва да се спазват. Лично мен /ако аз съм на мястото на Симеон/ повече би ме притеснявало непрекъснатото оценяване и по- точно стремежът да трябва да се представям винаги на ниво. Аз така или иначе съм повече от амбициозна и няколко сини точки биха ме изнервили до дупка.
Както гледам, Симеон не е отличник предимно в графи настроение и употреба на нежелателни думи. При положение, че е достатъчно умен да разбере как става компенсирането, не се ли притесняваш, че хич и не му пука, като има синя точка?  .
Не познавам лично детето, но все си мисля, че е творческа натура, ориентиран към изкуството. Такива деца трудно влизат в рамка, що се касае до ежедневието, ама какво да се прави, налага се

Мари, такива табла съм виждала често да се дават "по дебелите книги". Вашето ме впечатли, че е индивидуално насочено. Има плюс, има минус, ама има и едно средно положение, което е трудно да се вкара в рамка.
Относно хитруването се сетих за един социален експеримент. Аз и друг път съм писала във форума за него, но определено много ме е впечатлил. Ще се повторя сигурно... През 20-те и 30-те години са правени страшно много изследвания на психологията на човек и как би реагирал при промяна на обстоятелствата. Експериментът е направен в САЩ, като група студенти стават затворници, а друга група - надзиратели. Действието е в реални условия, т.е. самата обстановка предразполага. За много кратко време "затворниците" започват да шмекеруват, да търсят начини да избягат, да нарушат дисциплината и нормите. В същото време "надзирателите" започват да проявяват поведение, типично за хора с позиция да управляват. Експериментът е спрян и даже е забранен, тъй като се е стигнало до физически и психически тормоз. Идеята е, че хората много бързо се адаптират. Поставени при условия, които не зависят от индивида, подсъзнателно човек е много по-гъвкав, отколкото подозира. Много бързо се измества "рамката". Карайки кола .... (такъв модел), виждаш по улиците почти винаги всички други такива коли. Сменяйки колата, вече не ги виждаш, а виждаш колите като новата ти. Не би ти направило впечатление кой с какво е облечен, освен ако ти нямаш такова нещо или много си го искал да си го купиш.
Няма нищо ненормално в това Симеон да намери "вратичка". Напротив, това хвърля светлина върху развитието му. Много добре осъзнава какво може, какво не може, какво би било добре или не да се направи. Човек сам трябва да си налага норми на поведение в обществото. Дали да пресека на червено, защото няма никакви коли по улицата. Приеми, че това е един вид неговата граница.
Само бих те посъветвала нещо. Рано или късно таблото ще си изиграе ролята. Тогава трябва да имаш ново готово решение. Какво би било то?

Малко съм  

Но просто не можех да не възкликна след поста на Али -  

Понякога си мисля, че Али е поне на 50 (по акъл)..  И чак забравям, че всъщност е не много по-голяма от мен самата..

Извинявам се, Мари, за ненужното включване, но не се стърпях  

Точно това си мислех и аз като прочетох поста на Али   Е това е да си майка, добра съпруга, психолог и всичко друго, което на една жена ѝ се налага да бъде ежедневно 

Мари, пак да кажа колко ми харесва, че подробно и изчерпателно, в същото време и обективно описваш всеки етап от развитието на децата ти