В допълнение към горното.....

Вече има моменти на .... да го наречем несъгласие с реалността, когато пищи и се хвърля силно напред. В такива моменти изобщо нищо друго не е важно, способен е да си прасне главата къде ли не, най-вече в пода.
Не се утешава сам, така може да реве и крещи дълго време.

Друг момент е, когато иска нещо, но то не е станало, както е очаквал или иска да го взема/има някаква нужда, на глад или някакъв дискомфорт/  не идва да ме намери, а остава там, където е, легнал по очи и крещи, реве и не мърда от мястото си, докато не отида

Двете братчета

Отношенията им се променят много интензивно и в големи крайности.
Докато си играят добре, Симеон му обяснява всичко и Сами "пърха" около него с радостни звуци, до животински крясъци и свади, от които да ти се изправят косите.
Естествено какво ще бъде, решава Симеон, него го озарява едното или другото настроение. Да е безкрайно добър и търпелив или да бъде дявол, който да прави различни експерименти и да не отстъпва по нито една точка.

Сами обаче бързо напредва в това общуване.
Докато в предишните месеци, можеше основно да крещи и да се надява да му отида на помощ, сега вече взема нещата в свои ръце.
Отново крещи, но вече в лицето на Симеон, защитавайки играчки и позиции, твърдо застанал на мястото си, без желание да отстъпи изобщо.
Освен това посяга да удря и драска, като нанася удар и отстъпва и се пази. Това донякъде е разбираемо, защото го е виждал от Симеон, само не знам как се научи да скубе, защото това никой не го прави...

Сега актуална игра е Сами-асистент. Всеки път като започне Симеон да се преоблича, Сами допълзява и се изправя до него и започва да му подава дрехите. Ако път случайно се е заиграл някъде, била любезно подсетен и "заведен", за да си изпълни задълженията.

Точка на конфликт е тати, него не могат да го разделят по никой параграф.

Миналата вечер той се прибра по-рано, още не си бяха легнали и беше заобграден от всички посоки.
Поигра си първо със Сами, защото той трябваше да си ляга първи, но вниманието на тати никога не е достатъчно. Играта приключи с рев, защото той си ляга, а Симеон и тати остават да си играят.

Хехе, интересно как ще се развият нещата по асистиране в бъдеще . Често малките извъртат в своя полза и големите, без да се усетят, преминават в позиция асистент, обаче със самочувствие, че могат и знаят повече. Много са интересни

Светът на Самуил


Ето че дойде време да открия и този раздел. Малкото човече расте и се променя, а заедно с него и неговият свят.

Сами е в много особен, свръхчувствителен период. Силно се надявам да е нещо временно, защото донякъде ме безпокои това поведение.
Абсолютно и по никакъв начин не търпи повишаване на тон по негов адрес или някаква форма на порицаване.
Само като усети такова нещо и без да издава звук, очите му се зачервяват, навлажняват и устните са във формата на обратна усмивка. Поема си въздух няколко пъти така и после следва рев.... сърцераздирателен.

Преди няколко дни беше страшна суматоха преди вечеря в кухнята и аз знаех, че е вече гладен и колкото можех бързах да му сложа храната и да започваме с вечерята, но понякога възможностите ми са по-ограничени от желанията на заобикалящите и въпреки усилията не бях готова навреме.
Сами мрънкаше около мен, в краката ми. По едно време доста се разписка и аз вече почти готова му казвам, с повишен тон, но в никой случай не съм крещяла: Сами, стига!

Последва абсолютна тишина, беше с гръб към мен и с вдигнати ръце. Така си остана, не мръдна, не издаде повече звук, само го чух как изхлипа. Отидох пред него, за да го видя, беше доста тъжна гледка, плачеше с едни крокодилски сълзи, без звук, само хлипа и то тихо.
Взех го, гушнах го и тогава настана големият рев.

Същото е и с положителните емоции, радва се от цяло сърце и много....

С такова дете не съм общувала до момента, явно ме чакат нови предизвикателства.

Ох, ама много е чувствителен, милият  От нас с брат ми, пък и братовчедите наблюдденията са ми същите - че вторите деца са  по-чувствителни...не знам, може пък и да не е закономерност  Може пък просто сега, когато вече има по-ясна представа за света около него да се опитва да си изгради нещо като стратегия/поведение и да изучава как реагират околните, най-вече ти Целувки 

Миличкият, представих си го. 
Според мен детето си е просто по-чувствително, не знам дали е период, които трябва да израсне. Все едно се представих себе си. И аз съм така емоционална, свръх чувствителна. Може да ме разстрои нещо малко и незначително (според другите). Такава съм и винаги съм била такава. Приемам нещата по-лично, бързо съм готова да заплача. Очите ми се пълнят със сълзи и не мога да се овладея. Мога да кажа, че и при брат ми има нещо такова.
Да, сигурно е предизвикателство и ще трябва да си изградиш някакъв подход при общуването с него. 

Само набързо да кажа, малкият е така.Винаги е бил така.От изключително аз да го храня, къпя и тн до гушкане и внимание ако може само за него.Когато му се повиши тон, беше същото като при вас.Освен това когато му се скарам за неща, които е счупил, а знае че не искам да се пипат точно заради това, започва да казва"Мамо много те обичам и иска да му отговоря и аз.

Сега на 3 и 4 месеца вече търси и баща си, иска да си играе с него, казва ми не ти да ме люлееш, а тати.
С две думи винаги ще си остане чувствитело дете, но малко се променят нещата.Със сигурност,като пораснат ще се променят още, но винаги ще си останат по-чувствителни.

Цитат на: Marri в 30.03.2016 15:07

Светът на Самуил
С такова дете не съм общувала до момента, явно ме чакат нови предизвикателства.

Да, такава е тя, всяко си с неговите особености. Представи си да са 4-5 дечица, направо за златен медал са такива майки
В крайна сметка, дали крещи и се тръшка, дали само хлипа и лее сълзи, или прави и от двете заедно, все става въпрос да ги научим сами да се справят с емоциите си. Някак обаче гръмогласните ни дразнят, а плачливите съжаляваме, така сме устроени жените.  . И друго - ако реват са чувствителни, ако крещят и се тръшкат са невъзпитани . Докато са малки, естествено, всичко го правят "от сърце", така им идва да действат според темперамента си, ама после почват и да го прилагат като опит за манипулация, ако мине. Не е добре за околните, вреди и на самите тях.
В повечето случаи това са периоди и отминават с поумняването на децата и побеляването на косите на  майките, та не вярвам и Сами да е изключение . Гушкаш, обясняваш, разясняваш, караш го да ти каже какво чувства и действаш според ситуацията, трезво и методично .
Имах някъде литература по въпроса на немски от моята приятелка, трябва да потърся. То може и вече да е остаряло като метод, ама все пак е нещо. Нейните деца бяха различни - момиченцето ревеше и се цупеше, момъкът се гневеше с чувство, ама го израснаха. Моите бяха от смесения вариант, та ми беше по- лесно.

Дааа, Свекърва ме успокои, както и очаквах

Така е, да, и аз това си мислех, това дете ще ми вади душата с пинсети.
Не съм и очаквала да са еднакви, но точно с такъв тип дете съм общувала най-малко, по принцип.

От няколко дни имаме ново 20. Но днес се случи около 4 пъти.

Когато се разстрои/поиска нещо, Сами, и то не се случи на секундата, остава, където е и започва да си бие челото в земята, в шкаф, във врата, в стената, което му е най-удобно и се разкрасява подобаващо.
Упражнението продължава, докато не отида и не го взема.
Направо в чудо се виждам с тези изпълнения......

Kindergarten



От много време искам да отворя този раздел, но все не ми остава време или нямам достатъчен стимул.
Но ето преди два дни бях на първата родителска среща, на четири очи, 45 минути, пълен анализ.
Реших, че е крайно време да впиша в дневника и тази страна от живота на Симеон.


Децата в Швейцария тръгват на детска градина на 5 години. Това не е детска градина в смисъла, който влагаме в България, реално това са предучилищни занимания и са задължителни и безплатни.
Детето не може да отсъства повече от 3 дни за цялата учебна година, освен в случаите, когато е болно.
Тук отварям една скоба, че както за децата, така и за възрастните, можеш да не ходиш на училище/работа три последователни дни, поради болест, без да е нужно да ходиш на преглед при лекар. Просто се чувстваш неразположен и за да не стават навалици при лекарите заради някакви грипни състояния, това е допустимо.
Също така болни деца не се изпращат в детската градина, но под това понятие се разбира състояния на повръщане, разстройство, температура и обща отпадналост и нисък тонус. Състояния на хрема или кашлица не се отразяват.

Преди детската градина е прието децата да ходят на spielgruppe/ групи за игри/, където идеята е да се социализират, да свикнат без постоянното присъствие на близки хора, да могат да общуват с учители и деца.
Там децата прекарват по 2 часа на ден. Не са задължителни и родителите решават в коя такава група ще ходи детето, колко дни в седмицата и са платени.

Детските градини са задължителни като 6 месеца преди началото на учебната година, в която детето трябва да започне посещението на детска градина, родителите получават писмо, по адресна регистрация, с което Общината ги уведомява за това им задължение.
Изпращат се и формуляри за регистрация, в които фигурира и показателят езикова грамотност, като това не е свързано точно с емигрантите, а повече от факта, че в страната има 4 официални езика и е напълно нормално да се случи детето да не говори езика на кантона, в който трябва да започне да ходи на градина.
Изтеглят езиковият проблем за ранно разрешаване, преди училище.
Децата трябва да посещават детската градина, която е най-близка според адресната регистрация.
Във формулярите има възможност да се отбележи желанието на родителите детето да посещава различна детска градина, но тяхното искане трябва да е добре аргументирано.
Предпочитания към материалната база или учителите не са аргумент. Същото се отнася и за началните училища.

Около месец след подаването на тези документи/по пощата/, отново по пощата се получава уведомително писмо, в коя детска градина е записано детето, в коя група, книжка, която съдържа информация за имената, адреси, рождени дати, телефон за връзка на всички деца в групата, имената на учителките и всички телефони за връзка с тях, график за плуване, график с ваканциите до края на учебната година, обща информация, като начин на празнуване на рождени дни, изисквания към закуската, която трябва да се изпраща на децата, обувките за училище, как да реагираш в случай на заболяване и много други точки.

Към комплектът документи се получава и писмо с дата и час за първо посещение на децата, което е в края на старата учебна година.

Групите са от по 15-16 деца като са разделени по равно такива, които са за първа година и такава, които са за втора година.
В групата на Симеон, децата за първа година са наречени гъсенички, а децата, които са втора година пеперудки.
При това първо посещение децата отиват с родителите и биват посрещнати от гъсеничките, тези които следващата година ще са в същата група, но ще бъдат пеперудки.
Идеята е да видят градината, да почувстват атмосферата, да се запознаят с учителките. Цялото посещение е около 1 час.

Следва продължение.....

Нашата детска градина се казва в превод Горски парк и наистина се намира в гората.
Детската площадка е по-голямата си част тревна площ, а люлки и катерушки са от натурален, дървен материал, точно като в приказките.

Как мина това посещение при нас.

Симеон беше силно притеснен, че децата ще са големи, отиде с много страх.
Всяка бъдеща пеперудка посрещна по една гъсеничка и й подари дървена гъсеничка, изработена от самото дете, която представляваше дървен овал, с кабърчета за очи и гвоздейчета за крака. В края на гъсеничката имаше забодено ламинирано, малко квадратче с животно. На Симеон се падна рибка.
Същото ламинирано квадратче го има на столче в салона и на място за събличане в предверието.
По този начин детето веднага си научава мястото.
След представянето на учителките, няколко игри, представянето на самите деца, всички излязоха на игра навън. В пясъчника им бяха заровили съкровища/стъклени камъчета, цветни/, които с помощта на учителките и невероятния инвентар, децата успяха да открият и прилежно прибраха в джобовете си.
Бяха им изнесли и много игри, подходящи времето навън, забавлението беше пълно.

Симеон беше очарован. Нямаше търпение да започне новата учебна година.
В самото представяне, той стана и най-подробно разясни как гъсеничката се превръща в пеперуда, понеже вкъщи беше отглеждал гъсеници и след това пускал на свобода пеперуди. Дори една пеперуда я учи да лети/беше много красива пеперуда/.

И така след тази среща следва лятната ваканция, която е пет седмици и втората седмица на август започва новата учебна година.
Ваканциите са няколко, сумарно са три месеца и две седмици за цялата учебна година, различни са за различните кантони, но еднакви в рамките на един кантон, както за групите за игри, така и за най-големите ученици.
Идеята е да няма струпване по курорти и изобщо атрактивни места по време на ваканциите/затова са различни в различните кантони/ и в същото време родителите да могат да реагират адекватно/затова са еднакви за всички деца/.

След започването на учебната година, първата ваканция е след месец и половина и трае 3 седмици, т.н есенна ваканция, следващата е коледната, която е две седмици, следващата спортната ваканция-също две седмици, пролетна ваканция-две седмици и лятна-пет седмици.

Учебната година е разделена на два семестъра като първият приключва с края на спортната ваканция, т.е от август до първата половина на февруари-първи семестър и от втората половина на февруари до юли-втори.

Учебните занимания започват в 8:45 и приключват в 11:45, след което децата се прибират за обяд. Гъсеничките ходят само веднъж седмично и след обяд от 13:30 до 15:25, а пеперудките два пъти.
Т.е няма целодневен престой, абсолютно е невъзможно и двамата родители да работят, ако разчитат само на детската градина.
Децата се хранят веднъж в градината, като си носят храна от вкъщи. Храната е малка закуска, има списък с храните, които не трябва да се включват и примерен списък с възможни закуски. Всяко дете си има кутия за закуска, както и чанта, в която носи кутията и шише с вода, папка, в която се слагат материалите по немски, в случай че има часове по немски, два пъти седмично/не всички деца ходят, преценява се от учителите това/.
Обувките за градината стоят постоянно там и се прибират преди лятната ваканция.
Веднъж седмично имат гимнастика, за което носят раници с екип и обувки. Тази раница може да стои там постоянно и да се взема преди всяка ваканция.
За тези гимнастики използват единият от салоните на училището, тъй като началното училище е в непосредствена близост, а за целта салоните са самостоятелни сгради, с отделен достъп. В един от салоните има и басейн, където децата от градината ходят на плуване, по графика който имат.

Всяка кореспонденция между родителите и учителите/освен в особени случаи/, се извършва с едни цилиндри с върви, които децата изработват в началото на учебната година, наричат ги пощенски кутии и там учителката изпраща всички материали, съответно ако нещо трябва да се върне като обратна информация, става по същия начин, с кутията.

От децата се очаква да ходят сами на градина, т.е без родителите. Допустимо е първите две седмици да се водят и посрещат. След това не могат да те задължат/нищо не е задължително/, но е като изискване към способността на детето в тази възраст.
Затова и децата се разпределят в градините по адрес.
Нашата детска градина е на около 800-900 м от вкъщи, навсякъде е зона 30 км/ч и има една пешеходна пътека, която трябва да се премине в тази зона, всичко останало е пак такава зона и тротоар.
Децата ходят със специални светлоотразителни ленти. На пешеходните пътеки задължително спират шофьорите, особено пък когато пресичат деца/това ме прави спокойна, но изключения винаги има и съответно аз има едно на ум/.

В началото на учебната година в градината на посещение ходи полицай, който първо в самата зала говори, разпъва ленти пешеходна пътека и децата тренираха заедно с едно плюшено мече как да пресичат. Има си правила, гледаш, слушаш, гледаш, пресичаш, пресичаш само на напълно спряла кола.
След това всички деца, заедно с учителката и полицая излязоха на най-близката, много оживена улица-булевард и първо пресичаха с полицая, след това самостоятелно.

Един ден на посещение имаше стоматолози, които обясняваха на децата как трябва да си мият зъбите и проверяваха кутиите за закуска.

Малко по-късно, в мобилен кабинет им правиха безплатни, профилактични прегледи.
Седмица по-късно по пощата получихме доклад с препоръки. В нашият случай нямаше нужда от лечение, но ако има, родителят изпраща обратна информация в кой точно кабинет ще заведе детето на лечение. Това вече не е безплатно, а ултра скъпо, но естествено говорим за здравето на детето.


Първият учебен ден

Въпреки че, Симеон, беше с отлични впечатления от първото посещение, беше много притеснен от първият учебен ден. Просто не обича промените, дори нови дрехи не харесва, защото са промяна.

Отидохме всички заедно, като много трудно се съгласи да се преобуе и да влезе вътре.

След като влезе, си знаеше мястото, седна и се успокои.

Учителките бяха и двете/имат една основна, която е 4 дни в седмицата и една учителка, която е един ден, отделно имат и учителка по немски, но тя идва само за тези часове/

Бяха приготвили голяма кофа с гладиоли.

Приветстваха децата, изиграха една игра и след това на случаен принцип казваха името на дете, то ставаше, отиваше при тях, те му даваха едно цвете, и детето трябваше да отиде при своя родител, да го подари и да му каже довиждане. Всички се справиха без изключение, без сълзи и драми, съвсем в духа на доброто настроение.

И моят ред дойде и аз си взех цветето и си тръгнах.
Като отидох да го посрещам, беше в отлично настроение, нямаше търпение да дойде следващия ден и така до днес.

През учебната година досега имаха няколко интересни извънкласни занимания.

Два излета в гората, където палят огън, пекат вурст и машмелоу и се връщат щастливи и опушени.

Шествие с фенери, където  ден преди това ходихме да правим фенерите, но вместо тикви, ползвахме ряпа и свещ.


Правиха шествие вечерта, късно със запалените фенери, пяха песни и след това всичко пихме топъл бульон, това беше през октомври.

Карнавално шествие, което беше февруари, където всички бяха маскирани, хвърляха конфети, имаше музика, след шествието всички деца се събраха, раздаваха им бонбони и ядоха захарен памук.




Следва продължение......

Мари, нямам търпение за продължението. Толкова ми е интересно и полезно всичко в професионален план. Знаех си, че Швейцария е друга работа. Неслучайно си мечтая да работя в училище там.

Направо звучи като друго измерение всичко  Много голям станал този Симеон