Той въпросът е доста деликатен.
Като за 5-годишно дете, със Симеон имаме голям напредък, относно неговото самообслужване и тук така трябва да бъде. От децата на такава възраст не се изисква да се учат да четат и смятат, очаква се да се самообслужват. Колкото повече, толкова по-добре.

Та как да се връщаме назад в това отношение, само и само да не се чувства пренебрегнат заради бебето?

Marri, честно казано напълно те разбирам в тези тревоги,макар и да нямам мои деца още.Там, където работех имаше деца различни възрасти и целта беше да реагирам в различните ситуации така че да се научат да зачитат другия и да се отстояват едновременно. Та ми е интересно как е в домашна ситуация. На мен ми беше доста трудно хем като човек,който трябва да е максимално неутрален, хем примерно за най-малкия ме беше много страх ,въпреки че той се оправяше доста добре по негов си начин.
Съревнованието за любовта и вниманието на значимия възрастен е нещо естествено,така че едва ли ще отмине скоро, но не мисля,че трябва да се допуска регрес в развитието,за да се покаже,че е толкова значимо едното дете,колкото и другото. Вниманието за големия,естествено е по-различно от вниманието за малкия и те подкрепям в това. В тази връзка има ли нещо,което правите само двамата със Симеон,така че да знае,че той има време с теб и братските отношения не са конкуренция?Другото,което се сещам,е вербализирането на това,че прави нещо само,за да ти привлече вниманието и предлагането на алтернатива,че може да дойде и да ти каже,че иска да го погледнеш,гушнеш и т.н.

Вероника, благодаря ти, че пишеш в темата!

Какво да ти кажа.... вродено ми е да защитавам по-слабите, отвътре ми идва така, а щом става въпрос за бебе ....съвсем.

Ето днес например за 10 минути, Симеон успя да мине през пръстите на ръката на Самуил с една кола, в която той беше седнал и караше/разбирай общо 25 кг/, при положение, че 3 пъти му казах, че точно това ще стане, а после запрати една голяма пластмасова пожарна, която се спря в лицето на Самуил.....
Не се сдържах, разкрещях му се Никак не е правилно, но всяко нещо си има граници, явно аз също....последните дни все по-често се убеждавам в това.

И не, не правим нищо само двамата със Симеон, защото Самуил е 24 часа с мен. Не може да спи сам, дори когато е нахранен и е спал добре, види ли ме, че съм седнала и иска внимание. Преди две седмици се опитахме да играем "Не се сърди човече" със Симеон, Самуил през цялото време хленчеше, дори и в мен като го взема, просто не се получи.
Допускам грешки, много. Осъзнавам го, но често се чувствам безсилна.

Това по въпроса на Фери, не мисля, че ще имаме трето дете. Много искам, но не мисля, че ще издържа физически и психически на това, без не един ден, ами един час помощ.
Няма да е честно спрямо децата.

Мари, и на мен ми се случи нещо подобно. Нали Кари уж е момиче и е по-голяма веднъж излизам на терасата за няма и 5 мин. Връщам се и какво да заваря: Хванала краченцата на малкия и го "разтяга" както правят с тях в гимнастиката. Добре че знам, че бебетата не са толкова крехки колкото ни се струва, че се стърпях някакси да не изригна. Обясних й надълго и широко с примери какво може да стане. Обаче при теб няма да е приложимо, защото е момче. Поне събота и неделя не можеш ли да оставиш малкия на баща му и да се усамотите малко с големия - да почетете, поиграете, излезете. А пък остави малко и малкия да мрънка. Вероятно и той е захитрял достатъчно, за да те "манипулира" чрез рев. Забелязвам го при Кико. Първо мрънка, после постепенно усилва като накрая крещи обаче от време на време отваря очички за да види мояга реакция. Прави се, че не му обръщаш внимание или обърни внимание първо на големия понякога. Така и той ще чувства, че не винаги е първо бебето, което скоро няма да е бебе вече. Предполагам колко ти е трудно. Няма ли някаква вероятност да ви дойдат помощници от Бг? Не знам какво друго да те посъветвам. 

Благодяря, ти  Фани!

Наистина ревността на големия към малкия и обратно ескалира напоследък. Сами  е все по-хитър и супер интуитивен, като всяко малко дете, а Симеон някак си вече не го възприема като бебе, за което мама трябва да се грижи, както беше преди, а за дете равно на него, което си е пълноценна конкуренция.

По въпроса за почивните дни, винаги когато баща му си е вкъщи, предпочита да бъде с него, не с мен, опитва се да ме изолира по всякакъв начин в тези моменти, и от игри, и от разходки.
Като най-голям компромис от негова страна е да се съгласи да излязат тримата на разходка, той, Сами и баща им, аз-не.
Като са вкъщи не иска баща му да си играе едновременно с него и със Сами.

Та така.

Но, да има резон, когато му обръщам повече и специално внимание е далеч по-добър от обикновено, главният ми проблем обаче, е че като се държи лошо и пищи за всяко нещо, или ми повишава тон или нещо от този род/има си цяла програма/, аз загубвам всякакво желание да правя с него, каквото и да било, той скучае и така се получава един омагьосан кръг.

Светът на Симеон

Kindergarten

Ето какви подаръци донесе вчера Симеон









Съдържанието на пакета засега е неизвестно, сложили сме го под елхата.
Сладките са готови, но са ги покривали с глазура и са ги декорирали. Децата на изработили също и подносът, така да го наречем, не се сещам за по-подходяща дума.

Мамин златен е той . И името си как хубаво е написал,  . Много интересен надпис на картичката / звездичка - не виждам ясно, но май децата са повтаряли изписаните думи под текста Страхотна идея, ще я използвам при организиране на следващи инициативи.
И да кажеш какво има в пакетчето

Ехе много хубаво са ги направили! И чинията/подносът как са  го сътворили малките сладки ръчички 
Чудно ти е момченцето, Мари  Много хубаво, че такива неща им организират в градината и им дават поле за изява

Благодаря, много се зарадвах наистина, а и той беше много щастлив, че носи подаръци!

Не, не са повтаряли надписа, това е принтирано и което се вижда отдолу, под буквите са нещо като падащи звезди, от самите букви падат. Но да, хубава идея е това с повтарянето.

Фери, те доста неща изработват, даже се учудвам, че самите сладки не са изрязвали и пекли те, но предполагам, че не имало условия за това или са твърде малки.

В училищата иначе имат страхотни, направо професионални кухни, където се вихрят сериозно.

Еха, да не тръгне по стъпките на мама и да ѝ стане помощник в сладкарството  Изумяват ме тия хора за какви неща са помислили в развитието на децата  Дали някога ще доживеем и тук нещо подобно 

Весели празници!
Пожелавам ви да бъдете здрави, много щастливи и късмета да е винаги с вас!
Дано новата година ви донесе само поводи за радост и усмивки! 
Целувки на твоите прекрасни деца...

Весели празници на всички!!!

Миме, благодаря за хубавите пожелания!

Много усмивки и на теб и догодина и ти да държиш едно малко джудженце, много усмихната и преливаща от любов!

Това от нас като за Честита Нова година!!!

Пожелавам си най-вече здраве, през тази година искам да чувам само весел детски смях!

Ама това Симеон ли го е рисувал
Бъдете много здрави всичките, пък за смеха е ясно - децата стават големи и умни

Той, да.

Че растат е истина, че стават умни и изобретателни също, но в каква посока използват това е друга тема.

Току що вдигнах възглавницата на леглото му и отдолу намерих шепа лешници.....

Снощи видях един на земята и го питам кога си носил ядене в стаята си и той преди, преди....лъже без да му мигне окото

И това при положение,че преди няколко дни разбрах, че по същия начин е скрил бонбон под възглавницата си и го е ял вечерта, след като си е легнал......

Имам много да разказвам, но да не разваляме празничното настроение сега.