За страшно телефонно обаждане винаги се сещам как баща ми е бил в казармата. Звъннала някаква жена по стационара и питала баба дали тя е майката. После казала, че синът й е в местната болница и затворила телефона. Метнали се на москвича в сред зима и газ на 100 км. Оказало се, че татко бил с плевмония. Нищо страшно на фона на това, което минало през ума на една майка. Баба казваше, че тогава сърцето й е спряло да бие за няколко минути. Най-вероятно и телефонистката не е знаела нищо.
Снощи пък майка се стреснала от голям бус на нашия паркинг. Мислела, че е линейка, а аз нали не бях много добре. Оказало се Спиди. Видяла го с театралния бинокъл. Скъсахме се после от смях, защото няма шанс линейката да пристигне преди тях - та те са на 20 метра от нас!

Светът през погледът на моите деца

След басейн, баща му на Симеон му прави прическа(много се вълнува напоследък от темата прическа), вдига му косата отпред нагоре и му казва:

-Така си като петле.
А Симеон гордо заявява(с подходящя поза и високо вдигната глава):
-Аз съм шефът на кокошките!

Цитат на: Marri в 09.01.2017 21:18

-Така си като петле.
А Симеон гордо заявява(с подходящя поза и високо вдигната глава):
-Аз съм шефът на кокошките!

He is the BOSS 

Цитат на: marry_me в 09.01.2017 21:36

He is the BOSS 

Това му е съкровено желание

Мари, показва завиден потенциал да го постигне  Като за начало мисли в правилната посока

Добро начало на денят! 

Благодаря на теб и Симеон за сутрешното разсмиване. 

То хубаво, ама запознат ли е с отговорностите на шефа на кокошките /което не е по рождение, а се постига с бой и признание/, както и от голямата вероятност пръв да влезе в тенджерата?

Цитат на: svekarva в 10.01.2017 08:23

То хубаво, ама запознат ли е с отговорностите на шефа на кокошките /което не е по рождение, а се постига с бой и признание/, както и от голямата вероятност пръв да влезе в тенджерата?

Едва ли  Той още е на вълна-всичко, което лети се яде

Мислех че съм писала, но съм останала само с намерението.

Как е на Симеон главата?
Тогава си мислех, че по-добре , че не си си чула телефона, щяха да ти се подкосят краката.

Много добра практика на швейцарците, добър пример дават на децата.

Симеон както винаги е страхотен.

Той откога ходи на плуване?

Благодаря ти, че се интересуваш, Марта!

Не е добре главата му. Според мен ще остане белег. Раната е много дълбока. Купила съм едно кремче, швейцарско, доста добри отзиви има в нета, ползва ме го от 14-тият ден, както е по инструкция, много се надявам да помогне.
По-лошото е, че той също се вълнува и надява да няма белег.
За мен е странно, че оперативната ми рана от секцио(която също е лепена) е на 50% невидима, вярно след две години е това, но все пак...

Много се надявам да избледнее белегът на Симеон. Реално е още рано да се каже.

Ходи на плуване откакто тръгна на детска градина, т.е от 5 годишен.
За мястото чакахме година, исках по-рано да започне.
Уроците са веднъж седмично, по 30 минути, но и това му идва супер натоварващо, честно казано не знам защо.
Не ходи с особено желание след като преминаха на по-горно ниво(вече е взел три нива, кара четвърто) и са в басейн с дълбочина 2 метра, т.е няма дъно за тях и температурата на водата е 25 градуса.
След всяка ваканция, особено, ако е по-дълга, следват големи увещания.
Аз държа да ходи, заради здравето му, той има проблеми с носът от 3 годишен и басейнът му е много от полза. Освен това тук плуването е задължително и като тръгнат на училище го изучават така или иначе.

Сега с новото ниво са минали на вътрешен коридор, т.е няма стена на басейнът, за която да се държи, а това му беше големият страх. Въпреки всичко вчера се прибра в добро настроение от там, имат нова учителка и като че ли това го е мотивирало.
Той се справя добре, просто има страх, който му е трудно да преодолее.

Мари, много ме развесели шефът на кокошките. Ще си го запазя като израз за друг контекст

Изненадваш ме, че е толкова уморително 30-минути веднъж в седмицата. Ние също ще имаме плуване в градината (да видим от кога). Пак е веднъж в седмицата, но не знам колко време е тренировката. Е, тук басейнът е доста по-плитък и едва ли стигат до ниво да са без дъно, но все пак.

Али, те в градината си имат отделно, само втората година, два пъти месечно, два часа и половина, колкото им е цялото следобедно занимание за денят. Но там ги водят само за веселие и изпълняват съвсем елементарни упражнения.
Идеята е да свикват с водата и да свързват заниманието с положителна емоция.
Също така ги водят няколко пъти годишно на по-голям център(където ходи Симеон на уроци), пак само за забавление, защото там има водна пързалка, вътрешна.

На уроците е нещо съвсем различно, 30 минути сериозни упражнения. Те са 8 деца и наистина активно се занимават през това време.
Като проучвах уроците и аз си казвах, те докато влязат и ще излизат, но да, знаят си работата хората, децата на около 20-тата минута започват да губят концентрация, да замръзват(в големият басейн) и да се изморяват.

Много е хубаво това за плуването.Нормално е да се изморява, плуването е доста натоварващ  спорт.

За белегът предполагам, че ще изчезне с времето или поне няма да се вижда така.

Кажи ти как си ?Как се справяте със Сами?

На мен ми дойдоха силите и гаденето свърши,  пу пу,  няма от какво да се оплача.

Сами си е добре, стига да не е болен с него е лесно и забавно.
Примирих се, че ще си го нося и обслужвам,  както обикновено и стискам палци бебето да издържи на този ритъм.

Иначе последният вирус беше ужасен,  измъчи се детето,  но и лекарите железни излязоха,  цяла седмица само го наблюдаваха и нищо не предписаха,  сам да се справи.

Е,  успя,  но се измъчи.

А всичко започна кошмарно, пристъпи на задушаване и среднощно посещение в Спешното.
Но вече е добре.

Ива беше на 1 година и 11 месеца, когато се роди Мартин и я носих постоянно.Естествено това нищо не значи, ако можеш го избягвай и почивай повече.
Сами знае ли че има бебе в корема?

Това с пристъпа на задушаване звучи ужасно.