Децата нямат нужда от идеални майки, а от истински майки.
Просто е разбрал, че и ти си човек, макар да не му е ясен света на вьзрастните.

И аз правя като тебе, а сигурно е по-добре понякога просто да ги сложим пред телевизора.

Подсети ме какво сьм ти писала, като ти се оплача от сьщото 

Цитат на: inaxastra в 07.11.2015 23:07

И аз правя като тебе, а сигурно е по-добре понякога просто да ги сложим пред телевизора.

Подсети ме какво сьм ти писала, като ти се оплача от сьщото  

Нямаш проблеми,  ще ти го напомням  

А другото по-горе, ще си го напиша някъде да го виждам,  че да ми е чиста съвестта.
Макар че точно телевизора като детегледачка,  сигурно най-трудно ще се пречупя да ползвам.
Първо ще ги оставя гладни и мръсни 

Аз пък не виждам нищо лошо, че ти е казало детето, че искаш време за твои неща...Защо ще се чувстваш  лоша майка  ?

Цитат на: svekarva в 08.11.2015 08:00

Аз пък не виждам нищо лошо, че ти е казало детето, че искаш време за твои неща...Защо ще се чувстваш  лоша майка  ?

Не мисля, че толкова голям и зрял, че да си мисли, че имам нужда от време за разни неща не свързани с него, по-скоро си мисли, че съм много заета, нямам време за него или си имам по-важна работа.
Не ме е молил да му прочета приказка вечер сигурно повече от година, естествено защото нямам време....
Определено не ми е приятно да си мисли, че съм твърде заета, за да му отделям внимание и време.
А се чувствам ужасна майка, защото почти всяка вечер създавам ненужно голямо напрежение, изморена съм, изнервена и нивото ми на търпимост към неговите желания и опитите да спечели още малко време преди да отиде в леглото, клонят към 0.

Не си мисли такива работи, правиш повече от възможното Пази се и се съхранявай, колкото по- големи стават, толкова по- голяма нужда ще имат от теб /поне до 17- 18 годишни/.

Благодаря ти!

Опитвам се наистина,  но не е лесно.
Имам някакъв напредък последните седмици,  но все още се адаптирам към ежедневието с две деца.
Задълженията си ги изпълнявам,  но аз не се чувствам съвсем в кожата си.
Мисля,  че съм на прав път. Времето ще покаже.


Сами е с ужасна хрема, сопол до коляно. 
Тази нощ ще е... безсънна.

Светът през погледа на моите деца

Симеон:  -Тати, имаше ли днес хубав ден?
Баща му:-Да, хубав беше./за него това означава, че трябва да има награда, хубав ден-бил е послушен /
Симеон:  -Аз ще ти направя подарък, тати. Ще ти направя робот. Ще ходи на работа вместо теб, ще работи, вместо теб.
Баща му: -Благодаря! А аз какво ще правя?
Симеон:  -Нищо! Ще си стоиш вкъщи и ще си играеш с мен. Ще го направя да прилича на теб.
Баща му: -Не искам да прилича на мен, не ми харесва. Искам да прилича на робот.
Симеон:  -Обаче, тогава няма да повярват, че си ти, ще те намерят и ще те върнат да работиш..... Трябва да е като теб, за да не работиш, иначе не може....

Миличкият, иска му се тати да не ходи на работа, а да си прекарва времето с него.
Много сладко.

Наистина много мило.. Винаги децата адски много се радват на бащите си, когато се прибират от работа.. Моята приятелка с бебето, адски ревнува от мъжа си, защото малката засиява цялата, когато го види..

Липсват им бащите през деня, а ако работи и до късно.. 

Определено никой не може да замени бащата. Моята кифличка като каже: Тати не си го давам, ми се изпълва душичката. А той като момче има ли по-голяма слабост към теб или?

Цитат на: fanimira в 11.11.2015 14:36

Определено никой не може да замени бащата. Моята кифличка като каже: Тати не си го давам, ми се изпълва душичката. А той като момче има ли по-голяма слабост към теб или?

Бих казала,  че съм му омръзнала,  по цял ден все заедно,  а и на мен се пада честта да към лошата иначе трябва да абдикирам.

И много му липсва, да. Измерва седмицата от почивка до почивка на баща си.
Интересно,  че Сами много му се радва,  ако го дочака вечер. Направо става като в кошер вкъщи като се прибере тати .

Моя баща също много пътуваше, когато бях малката и го намяше.. На всички казвах, че го обожавам и че го обичам повече.. По-късно определено се промениха нещата, когато съзнателно казвах обичам те.. Майка ми биеше по всички параграфи и я обожавам.. Тя, обаче и до днес си спомня и казва, колко съм повтаряла, че обичам баща ми повече 

Просто децата "обичат" този, когото виждат по-рядко и не им се кара 

Те са доста комплексни нещата. Баща му като не е цял ден с него,  изморено е и си има свои проблеми,  но към него е по-търпелив,  отделно и Симеон се държи по-различно,  така като се виждат за по час.
А аз съм яхнала метлата,  понякога още от обяд(като днес например ).

Логическа задача

Самуил иска да си ляга между 19 и 19.30 часа.  Обикновено започвам да го къпя около 19 ч,  към 19.15 е готов за хранене и приспиване. Нахранва се за около 8 минути и след това кротко си лежи и се унася. Опитам ли се да го преместя в леглото му се буди. Трябва му между 20 и 30 минути, за да заспи дълбоко и да го преместя. Т. е в идеалният случай около 20 часа.

Симеон гледа филмчета до 19.36, следва миене на зъбите и душ. Този ритуал не иска по никакъв начин да се променя,  още по-малко заради Сами. Като му свършат филмчетата спира телевизора в най-добрия случай и започва да прави нещо,  което прави приспиването невъзможно или се прави на приятно разсеян и гледа следващите филмчета,  които съвсем не са за него.
Ако се опитам по това време да сложа Сами в леглото,  той се буди и започва истерично да пищи. Ако остана при него,  не мога да го приспя заради Симеон.
Ако отида да изкъпя Симеон,  Сами се е задъхал от рев,  докато се върна,  макар и за 5-8 минути да е цялата работа. Иначе след банята,  Симеон се оправя с всичко сам. Но не иска сам да се къпе.
Симеон не може по-рано да си ляга,  вдига много шум,  ако чака да приспя Сами,  а понякога става и твърде късно за него, не иска по-рано да го къпя,  а и аз предпочитам от банята в леглото.
Сами не ме пуска и за секунда, много,  много се разстройва,  хлипа и изобщо... не е добре. Ако го взема с мен в банята,  много се разсънва и край с приспиването.

Въпросът е какво да правя?

П. П Сега вечерям в спалнята на тъмно, защото още се приспиваме,  а днес само съм закусвала. Усети ли,  че ме няма и рев. Не иска да суче,  само да съм наблизо. Вече се замислям за някоя хитрина като на Миленка.

Светът през погледа на моите деца

Говорим си със Симеон за един хляб, който яде вчера след обяд:

Симеон: - Хлябът е още тук(тупа се по коремчето)
      Аз: - Не ми се вярва. Изяде го вчера след обяд, до днес след обяд, много време е минало.
Симеон: - Тук е, сигурен съм!
      Аз: - От вчера след обяд си ял толкова пъти, къде я събираш тази храна, ако всичко е там?
Симеон: - Хлябът е тук, в мускулите.(показва мускулите на ръцете)
      Аз: - Защо реши, че е точно в мускулите?!
Симеон: - В мускулите е, прави ме силен. Нали тати каза, че много хляб трябва да изям, докато стана силен?!(Имал е впредвид прословутият израз Много хляб има да изядеш,  докато.... )
      Аз: 
Симеон: - Какво, мамо, какво е толкова смешно?

Ина, потвърдихме теорията на практика