Ина
Светът на Самуил
И такааа, както се казва "имаме новина" : на 03.06.2016 , Самуил проходи! На 1 година и почти 5 месеца.
Бих казала най-после, че това от 10-тият му месец ми е "болна тема"
Той от доста време се пускаше и стоеше прав на едно място за дълго, ходеше прав с помощта на опори, но наложеше ли се да се пусне... правеше една крачка и съзнателно слизаше на земята.
Една вечер се пусна да ходи на малки разстояния в кухнята, а два дни по-късно започна да кръстосва дневната в супер еуфорично настроение. Изключително развълнуван беше от случващото се.
Естествено настъпи и първият инцидент като падайки си удари главата в ниска, каменна маса, която имаме в дневната. В такива ситуации той не реве много, но явно в този случай го беше заболяло силно, защото си поплака подобаващо и сега се разхожда с една синя лента на лицето, която представлява ръба на масата по дължина....
Но това е животът....
Новото във връзка с прохождането е, че започна много да се катери, където и както намери, не пропуска удобен случай.
Снощи например, докато Симеон се къпеше, за момент изгубих Сами от поглед и започнах да обикалям да го търся къде си играе и се оказа, че човекът е в банята.
Симеон има ниско столче, на което стъпва, за да ползва мивката и да влиза във ваната,та го беше оставил това столче между тоалетната и ваната и си влязъл да се къпе, а Сами тъкмо се беше качил, на столчето и беше върху него в клекнало положение, тъкмо изправяйки се...
Ако се бях забавила 1 минута, щеше да се опита да се подпре на завесата, да установи, че това не е твърда преграда и да връхлети върху Симеон във ваната, от което щеше да бъде като във филм на ужасите за всички ни...
Слава Богу спестихме си го....
Друго ново нещо е, че е вече се държи изключително адекватно, дава положителни и отрицателни отговори на въпроси с глава(това сме го тренирали и винаги умишлено като казвам "да" или "не", правя знак с глава), та значително ни се облекчи комуникацията. Разбира и огромна част, от това което искаме от него или за което му говорим, в смисъл че дава ясни знаци, че ни е разбрал, иначе вероятно и по-рано е било така, но ние не сме виждали това.
С желание изпълнява каквото го помолим, от рода на "върви в кухнята при мама", "намери бати", "занеси ..... на тати" и т.н
Кошът ни за боклук е под мивката като капакът му се отваря с отварянето на вратичката на шкафа.
Един ден просто отиде, носеше боклуче в ръката си, отвори вратата на шкафа и изхвърли боклучето...
След 1 минута се върна и пак искаше да отваря, но аз не му разреших, понеже си помисли, че иска да си играе там, той много настояваше, но успях да му отклоня вниманието и се отказа.
След като започнах да върша нещо друго и се отдалечих от шкафа, той веднага отиде пак и се оказа, че в ръката си носи отново боклуче, просто аз не съм го забелязала.....
Когато е гневен, вече не се самонаранява така, както преди, но се тръшва на пода или в пристъп на гняв, оглежда се интензивно какво може да направи и ако е в кухнята отива до шкафа с чинии, отваря го и блъсва силно вратата, чува се оглушителен шум и той се чувства удовлетворен и продължава "напред", или ако няма нещо такова удобно, другият му номер е да направи опит да се изплюе, ако гневът му е срещу мен, ме удря или прави опит да хапе, но по-скоро дрехите, захапва ги и ги дърпа силно.
Много е смешен във всички тези ситуации, малко, ядосано човече със свиреп поглед...
Но бързо му минава.
Когато иска да го гушкам, идва при мен и като кукла "мама", "мама" и се гушка.
Когато изпадне в беда, вече не крещи, както по-рано, а вика "мамммаа" и мама идва на помощ.
Като се удари или нещо му причинява болка вика "аааууу", "аааууу", и посочва мястото.
Когато ме търси, върви и вика "мама", "мама". Когато вратата на банята е затворена и не ме вижда наоколо, отива при вратата, блъска с ръка и вика "мама", "мама".
На Симеон галено му казваме Монка, а Сами много сладко се научи да казва "Монката", даже направо го пее.
А като започне и малкият да ги бръщолеви такива, ще е още по-забавно. 
Радвам се, че още наминаваш Албенче 
