Благодаря ви, момичета!
Да, аз пия чай за стимулиране на кърмата и той е от истински билки и съдържа анасон, копър, майорана и още нещо имаше. Пия го от втория ден на раждането, още в болницата ни го приготвяха.

Болките са в зърната, остра, пронизваща болка в началото на кърменето. Изненадвам се, че за толкова време не отшумяха тези дискомфорти, очаквах до 3 седмици вече да са преминали.

Леле, как лети времето... 
Да ви е честито месечето, макар и малко със закъснение 
Кога се изтърколи направо не знам, а уж си мисля че времето ми е спряло 

Мари, честита месечинка

Аз тези дискомфорти, бодежи и болки си ги имах първия месец плътно..С регулирането на кърмата отшумяват. Но аз реших да си ги изчакам, а да не ползвам протектори.
Също е важна и позата на кърмене, при неправилно засукване боли повече, така че пробвай да вадиш зърното и да го наместваш наново, при мен помагаше.

Мари, при мен болките в зърната продължиха цели 6 месеца - с какво ли не мазах, какви ли не пози опитахме, но просто си ме боляха зверски - първите 2 месеца по време на цялото кърмене, последващите 4 при засукването. Ема плюеше силиконовите протектори и изобщо отказваше да засуче при наличието на такива. Не знам какво беше това чудо - измазах три крема....Обяснявам си го само с чувствителни зърна....
Дано при теб бързо да отмине болката и да се наслаждавате и двамата на чудото на кърменето

На патеричка, честито първо месече на бебе Сами

ехооо как са мама и бебе...голямо затишие тук 

Цитат на: BeRa в 19.03.2015 02:12

ехооо как са мама и бебе...голямо затишие тук 

Така е, с две момченца, мама няма време за писане
Какво ново при нас.... На 16-ти бяхме на консултация, на два месеца е 5330гр и 56 см. За два месеца е наддал 2510гр и 8 см.... Като за изцяло кърмено бебе си е направо супер, но поради ниския старт не сме с кой знае колко впечатляващи мерки като абсолютни стойности. Вече се усмихваме съзнателно, няколко пъти го чух да се смее с глас, но е по-рядко явление, любими звуци са "гу" и "бу" и разбира се "гааа", но той просто е от репертоара, не е любим на никого
Като цяло е много спокойно и усмихнато бебе, чак на моменти ми е съвестно понеже аз вечно имам мноооого работа и като си мълчи общо взето си стои сам. Баткото пък обратното иска изключително много внимание, много повече от преди. На моменти е много изморително, особено като се опивам да му запълня времето, че като започне скучае става страшно.
Сама съм от три седмици и вече доста добре се справям смея да твърдя. Когато трябва правим нещо под час, съм изключително напрегната, ще стигнем ли навреме, ще си спазим ли часа... изобщо стрес е за мен. Много се отпуснах да нося тежко, понякога не мога да го избегна и като се чувствам добре забравям,че няма и три месеца от операцията.
Нямаме никакъв режим за кърменето, по принцип е на 2-3 часа, но с излизанията под определен час, всичко се обърква. Имахме няколко случая на прибиране с рев, защото се събужда гладен по-рано от очакваното,колкото и да се старая не мога да го избегна.
Готвенето ми е най-голям проблем, понеже като се започне нещо трябва да се довърши, не винаги може да се прекъсне, та все се чудя кога и какво да сготвя.
Сами спи при нас, вземам го на първото нощно хранене. За него не е проблем да спи в неговото легло, но за мен е. Много повече си почивам, ако не се налага да ставам при всяко негово промърморване. Естествено ставане не ми се разминава понеже пък баткото измисля по 3-4 повода, за да ме извика, да го загъна, да го гушна, да му дам вода, въпреки че шишето е нощното шкафче, точно до главата му, да му подам някоя играчка и т.н. Дори сам се отгъва, за да ме извика. Явно това е някакъв опит да привлече внимание и да се грижа повече за него, въпреки че по мое мнение получава в пъти повече внимание от преди, но той явно не е на същото мнение.
Вечер гледам при къпането на бебето той да е ангажиран, но ако случайно не е, става .... измисля такива едни неща...., определено си ревнува от вниманието към бебето.
Иначе много му се радва, както и то на него, грижи се за него, но е много невнимателен(принципно, не към бебето) и аз съм постоянно на тръни, да не пострада Сами по някакъв начин.
Да използвам случая да попитам за съвет за хранителен режим за кърмещи майки и имам впредвид като цяло не само храните стимулиращи лактацията. Аз съм се ограничила ужасно много, просто Сами постоянно има газове, където се казва аз вече на чай и вода я карам и въпреки това ..... Друг проблем е, че нямам никакъв апетит, абсолютно нищо не ми се дояжда. И преди съм имала такива проблеми, не е нещо ново, но сега е различно. Та приемам съвети.
Какво друго... На консултацията получихме първите две ваксини, беше кошмарно, не просто плачеше, а пищеше истерично. След това целия ден само нещо да го заболи и започва пак да пищи, почти през цялото време беше все в ръцете ми. С баткото такова нещо не помня, пак е плакал, но нищо особено. За щастие нямаше никакви реакции като температура например, а и лошото настроение премина на следващия ден.
Мога да кажа, че имам най-разхожданото бебе, под два часа не падаме на ден, а имаме случаи и с по над 4, не на една разходка разбира се.
Имаме вече и дълго пътуване 500км. Не беше най-спокойното пътуване, но като се налага...
Това от нас засега, че вече си търсим банята

Браво на малкия Сами  много добре си наддава детето.
Нормално баткото да иска повече внимание. До скоро е бил единствен принц вкъщи  сега трябва да споделя мама с бебо.

За готвенето, по принцип не готвя от как родих, но два пъти ми се наложи и да е жив и здрав тоз който е измислил тенджерата под налягане. По бързо готвене от това да хвърля всичко вътре и да я сложа на котлона няма просто 

Хранителен режим, аз карам на същия който по време на бременността. Беше ми казала сестрата на ендокриноложката че ще се храня пак така, само дето не мога да я видя да дооточним някои неща, но има време. Единствено часовете не мога да спазовам, но пак горе долу...

Аз също много се съобразявам какво ям, че малката емн чувствителна и веднага я хващат колики. Домати, бобови, зелеви и въобще газообразуващи не ям изобщо.

Здравейте и от нас!
Да поизтупам малко праха от нашата тема.
Голямата новина е, че си имаме зъбче..... На 3м и 5дни, пробило венеца и ясно забележимо .
Като цяло не съм много изненадана от ранната поява, тъй като на баткото първите две зъбчета се появиха малко преди 4-тия месец.
Притесняваме малко това, че този път не са по ред. При баткото бяха първо предните, долни две, едновременно, после предните горни две, и така като по учебник. Сега обаче първото зъбче е долу, второто отляво и следващото,което се показва, но още не е пробило венеца е зъбчето до него, кучешкият зъб, отдолу, отляво.....
Хвърлих се тук в разни размисли като видях, че това може да бъде признак за рахит, но гледам да не се филмирам засега.
При нас консултациите са през 2 месеца и в началото на май ще се срещнем с педиатъра. Има една организация, към която повечето бебета се регистрират, за помощ на родителите до навършването на децата на 5г, извън посещенията при педиатъра, всеки път когато родителите имат въпроси и нещо ги притеснява, но засега ние не сме се записвали.
Вече сме на 3 месеца
Като цяло имам кротко, усмихнато бебе, на което много се радвам. Толкова е слънчев..., подарява ми най-страхотните усмивки, има сладки трапчинки и светещи очички.
За съжаление още го мъчат газове...Горкото стомахът не го е оставил на мира и вече зъбите го мъчат. Такива смешни физиономии прави като си чеше венеца....
Голямо облекчение е, за който може да си позволи детето му да ходи на целодневна градина. Все едно си с едно дете. Аз с нетърпение чакам август, когато баткото ще тръгне на градина. Тя не е целодневна, прибират се за два часа на обяд, но все пак ще е голямо облекчение.
Сега е две седмици ваканция от тези групи за игри, на които ходи и макар да го няма вкъщи само за 3 часа дневно, усеща се. Просто и на самото дете му е скучно вкъщи, въпреки че се опитвам да му запълвам добре времето, че скучаещото дете.... не ти е работа.
Сами расте и се променя всеки ден, вече носи размери за 6-месечни бебета. Откри, че има ръчички, страшно бързо напредва с това откритие.
На разходките повечето време е буден, за разлика от батко си, който до 8-мия месец като си покажеше носът навън и заспиваше.
Като цяло се справям сама с двамата. Най-интересно е вечер, когато и двамата искат нещо от мен и то да се случи незабавно. На моменти се хващам, че се ядосвам на баткото, тъй като бебето има повече нужда от мен, а той като реши, че иска за нещо той да е по-важния и да се изпълни неговото желание..., поставяме на изпитание, признавам си. Детето още няма 5 г, не е кой знае колко голям. Тъкмо възраст да не желае да проявява голямо разбиране, а аз да очаквам това от него, защото все пак не е и толкова малък.
При нас е весело

Ето ни и нас!

Имах известни колебания, но реших да се опитам да продължа нашата темичка. Ще я използвам за дневник, ще пиша и за двете деца(ако Ина си познае схемата на представяне, моля да ме извини за плагиатстването), случки, размисли, вълнения....  Няма да публикувам снимки на децата, поне засега така съм решила.
Всеки, който има препоръка, съвет, мнение, или просто е любопитен, е добре дошъл при нас!

И така....

Самуил на 9 месеца

Преди няколко дни моето малко-голямо момче стана на 9 месеца.... Девет дълги, същевременно супер кратки месеца.

Физиологично развитие

За съжаление нямам представа колко кг и см е, което не е фатално, но за отчета... Има 6 зъба и седми почти избил. Първото зъбче беше малко преди края на 4-ти месец.
Не може да пълзи, нито да ходи. Търкаля се свободно, във всички посоки, както казва батко му . Опитва се да стои седнал, но е доста далеч според мен от този момент.
Както вече бях споменавала, имаме нещо като проходилка. Ползваме я вече втори месец и с нея е супер активен. Казвам почти, защото е малко по-различна от стандартните, но все пак е проходилка.
Имам си едно на ум с нея, дали не му вредя на развитието на моториката, но е толкова активен и независим с нея, няма кътче вкъщи, което да е недостъпно, така добре си играят с батко си на гоненица,
че ....времето ще покаже дали допускам грешка.
Когато имам възможност, го оставям върху постелка на пода. Много му помага в развитието. Обаче като е свикнал на легло и си удря много главата и докато свикне, беше неприятно.

Понеже главният герой се събуди....

Следва продължение....

Мари, записвам се да следя темата ти и искам първо да изкажа възхищение от прекрасните имена, с които сте кръстили децата си...  Обожавам и двете имена 

И аз да се запиша Както каза Тони  прекрасни, царствени имена, на едни от любимите ми владетели 

Тони, Фери, благодаря ви за хубавите думи . И ние много си ги харесваме имената. За Симеон не сме се замисляли, Самуил по-трудно го избрахме, понеже искахме нещо, което да е и българско и да звучи добре и на други езици. Като се роди малкия Самуил(под 3 кг бебе), някак не си го представях с това гръмко име, но пък Сами, много му легна, поне докато започне да си тежи на мястото.

Продължението

Психологическо развитие

Самуил е много контактно бебе, няма страх от непознати, стига аз да съм наблизо. Като цяло е много весел и жизнерадостен. Показва ясно какво иска и какво не, изключително точен е и с един замах е в състояние да изпрати във въздуха и лъжицата за хранене и купичката, щом реши, че това не е неговата храна.
Все още е само на "ба-ба", но е още по-интересен от преди, по-изразителен.  Научил се е да издава радостни, пискливи звуци в моменти на еуфория, както и ужасяващи, крещящи звуци в моменти на гняв.
Играем, "Къде е бебето", при което той слага парче плат на лицето си, след което го сваля и се смее силно, също така умее да си свива останалите пръсти и да "дава боц" с показалец(ама как го обясних само). Много обича да му пея песнички.
Винаги, когато го оставям някъде, може би само с изключение на проходилката, първата му реакция е да протестира. След около минута вече се е заиграл и няма проблеми. Сам си играе около 15 минути, най-много, ако е в добро настроение.
Много обича да си играем в огледалото. Имаме две и веднага щом вляза в банята, ако той е в проходилката и вратата е отворена, идва до вратата и започва да издава един закачлив звук и като му се усмихна в огледалото е най-щастливия човек. Същото се случва и другото огледало, там пък той инициира оглеждането.

Хранене

Започнахме захранването в края на 6-тия месец. Беше много, много трудно, изобщо не беше готов. Започнахме със зеленчукови пюрета, домашно приготвени, но първото нещо, което хареса беше оризовата каша.
Към днешна дата яде морков, картоф, карфиол, тиквичка, тиква, ориз, пуешко месо, ябълка, банан, синя слива, броколи, оризова каша, половинка жълтък.

Яде около 100гр. Нямаме напълно заместено хранене.

Мисля следващото да е телешкото месо и след него глутеновите храни.

Двете братчета

Описвам го така, понеже ми е много интересна еволюцията в техните отношения.
В първата среща, Симеон, видя едно малко бебе, от което беше силно разочарован, някак си очакваше да може да играе с него, на всичко отгоре бебето повръщаше, което само увеличи черните точки за Сами.
Когато се прибрахме вкъщи, още в първите часове, Симеон се въртеше около мен, докато сменях памперса на Сами върху скрина и точно тогава, Сами, свърши една порядъчно "голяма работа", като фонтан, върху главата и рамената на Симеон.....
Майка ми реагира светкавично и го отведе за миене и преобличане, а поради странната консистенция, той си мислеше, че е просто напишан, което беше доста по-приемлив вариант за него.
Така и не разбра какво точно се случи, но и до днес заобикаля скрина отдалеко, а случилото се  окончателно затвърди първоначалните, отрицателни впечатления от бебето.

За известно време се беше дистанцирал от бебето, докато преди месец установи, че вече могат да си играят.
От този ден за мен настъпи купона....
Сами в проходилката тича след батко си, а той измисля всевъзможни кои от кои по-опасни игри.... Но като ги гледаш отстрани как истински се забавляват...., много приятни моменти, ако пък ги слушаш само, както съседите, ще си помислиш, че зверчета отглеждаме вкъщи, а аз съм звероукротителят....
Сами с отварянето на очите си и търси Симеон. Като го му чуе гласа и направо се разтреперва, докато го види, като го види започва да издава онези, въпросни, пискливи звуци на щастие.
Като го види и веднага започва да го закача.
Отскоро и за кратко, Симеон изпитва някакви нежни чувства към Сами, прегръща го и дори се престраши да го целуне. Така го казвам, понеже Сами е голямо шило и здраво налага с ръчички и крачета, та да го е страх човек да го приближи.
През останалото време обаче, Симеон го третира като играчка или като връстник, при което възникват доста опасни за бебето ситуации.

Следва....

Светът през погледа да моите деца

Много хубав и интересен разказ. Насладих му се  

Относно моторното развитие, вьзможно е да не лази и да не ходи (вьпреки, че за ходене е много рано), заради проходилката. Дала си му наготово движението по кьщи, няма вече нито смисьл, нито мотивация да се стреми сам кьм него. Неприятното е, че за тая работа е напьлно зависим от теб: ако ти решиш, ще го сложиш вьтре, ако не - няма. Това положение не благоприятсва развитието на увереност в себе си и самостоятелност.
Това е психологичската страна на вьпроса. Има и моторна страна, която няма да развивам.

Естествено не е фатално. Ако избираш между това да имаш проходилка или това да изперкаш тотално, хубаво си направила, че си избрала проходилката  

Много се смях за врьзката между двамата и приключенията на Симеон. Звучи обещаващо  

Ина,  много те моля, разкрий и моторната част.
Безкрайно ми е неприятно от тези факти,  но държа да ги узная.

Радвам се,  че поглеждаш в темата. 
Твоето мнение ми е винаги интересно.

И да, на път съм тотално да изперкам.
Ето сега пиша от телефона,  след като за втори път излизам от банята без да съм приключила заради рев.....Няма сън,  няма ядене,  няма баня,  за грижа за себе си и дума не може да става.
Всичко много хубаво,  но това са месеци...
Тази вечер се чувствам много зле... физически

Това е другата страна на медала.

Винаги има две страни.

И не искам да бъда разбирана погрешно, ако трябва сега да избирам да имам или не дете/деца, не бих се замислила нито за момент, въпреки всички трудности.
Просто много ме мъчи, че ето и с примера с проходилката, не мога да бъда майката, която трябва да бъда, да се ангажирам повече с бебето, така както с първото дете, а прибягвам до най-различни помощни средства.

Светът през погледа на моите деца

Симеон: - Мамо, ти ходила ли си на работа?
      Аз: - Да, преди ти да се родиш.
Симеон: - Трябва да започнеш пак да ходиш на работа. Сега като си стоиш вкъщи ми изглеждаш стара....

Най-далечното разстояние е оттук до Берн....

Нещо, което е много интересно е .... какво правят хората там, от другата страна на планетата.

Когато порасне ще се научи да "кара" ракета и цялото наше семейство ще пътуваме до много планети.

Когато правим нещо лошо, например да изхвърляме боклук на неправилно място, ще дойдат полицаите и ще ни "сглобят"(поправяли сме го десетки пъти, няма резултат)


Светът на Симеон

Това е един различен, пъстър свят. Онзи детският, лудешкият, който много възрастни, включително и аз или може би на първо място аз, отдавна сме забравили.....

Той е невероятно интуитивен и сетивен. Живее просто в друго измерение, както и повечето деца разбира се.

Ето и подвизите му от изминалата седмица:

Докато аз храних бебето, той апликираше на работната си маса. Има си нова ножичка, уж безопасна, за да мога да го оставям свободно сам да се занимава с нея. По-късно през деня, докато чистех установих, че той е бил предметът на апликиране. Подстригал се е, прилично покрил с косми работното пространство, леко прикрил следите, ни лук ял, ни лук мирисал.
По-късно същата вечер открих,че е изпробвал новата ножичка и върху блузката си.....

Ден по-късно, вечерта преди да заспи, баща му отиде в стаята и видя една от играчките, с които спи обгорена и мокра.... Оказа се, че я е слагал над нощната си лампа, за да провери какво ще стане. Явно се е изплашил от резултата и после я е полял с вода от шишето си за вода.



Та така, при нас е весело.