Мила Мари, честита втора рожба! Да ти е жив и здрав малкия юнак и нека донесе много радости в дома ви!



Чакаме те тук с нетърпение и интерес да ни разказваш как сте, да ни показваш снимки и да споделяш с нас всяко вълнение.

Ехе, благодаря BeRa!
За първи път си имам темичка!

Не зная, доколко ще мога да бъда редовна в писането, но поне ще опитам.
Като за начало да започнем с раждането, понеже предисторията е вече писана в две други теми.
Както стана ясно, бебето беше седалищно, поради което имах дата за планово секцио, която беше 12.01.15.
И досега смятам, че времето му не беше дошло и детето щеше да се обърне, когато му дойде времето да излиза, но уви, не можахме да го дочакаме. В болницата имах "съквартиратка", която беше също с бебе в тази позиция и имаше дата за планово секцио след седмица, но бебето се беше обърнало и в същия ден на обръщане водите й изтекли и се родило, две седмици преди термин. Имам и много други познати точно със същия сценарий, но ...така било писано.
Не знам дали ще бъдем интересни за четене, при нас не се случва нищо особено, но мисля, че ще е интересно да споделя тукашните практики и на това ще обръщам повече внимание при отчетите.
След като насрочихме дата за планово секцио, получих писмо от болницата, където ми определяха час, ден преди операцията, в който трябва да отида за изследвания. Отидох в 15ч и имах право на избор, след като приключим можеше да нощувам там или да се прибера и да отида в 6.30 на следващия ден и аз естествено избрах втория вариант. В болницата бях общо около 2 часа, рутинните неща, запис на тонове, вземане на кръв(5 епруветки напълниха), разговор с анестезиолог за упойката, ехография и разговор с един от лекарите от екипа, който щеше да ме оперира относно всички въпроси свързани с операцията.
Аз не съм се интересувала много от различните методи на секцио, реших, че няма смисъл, ще го направят, така както го правят в тази болница и това е. Та обясниха ми, че ще срежат само кожата и матката, коремните мускули само ги отместват. Много смешно беше на ехографията, аз лягам по гръб за прегледа, но бебето остана някак право, една огромна буца беше коремът ми, изглеждаше все едно е седнало по дупе и се вижда в целия си ръст от дупето до главата, лекарката беше изумена, явно не се вижда такова нещо всеки ден, но то се дължи на "специалната" му позиция разбира се.
Та обясниха ми и всичко за операцията като ми казаха, че понеже съм отбелязала, че съм против операцията и съм съгласна само заради позицията на бебето, на следващия ден като отида, преди да започнат да ме подготвят за операция, отново ще проверят позицията и ако се е обърнало ще отложат всичко.
Прибрахме си се вкъщи, майка ми и сестра ми бяха там, вечерта беше супер приятно, изобщо не бях напрегнато, спах си добре и отидох в болницата сутринта в прекрасно настроение.
Направиха последен преглед, естествено не се беше обърнало и започнаха подготовката.
Тук искам да разкажа малко за приемната на родилното отделение. Имат 3 страхотни стаи за активно раждане, с всички екстри, които може да си помислите, които могат да се ползват с най-обикновена здравна застраховка, не е нужно нищо да се доплаща. Имат и няколко стаи за подготвяне за операция и за първите часове след нея. Навсякъде всичко е много чисто, много неболнично, ако така мога да се изразя, с приглушена светлина, много уютно и приятно. Персоналът,изключителни професионалисти, много внимателни, знаещи смисълът на това да практикуваш хуманна професия. Ще отворя една скоба и ще кажа, че е крайно необходимо всички медицински лица в България, като се започне от "най-големите светила", работещи в частни болници и се стигне до тези в малките градове, да гледат само отстрани как  трябва да се практикува тази професия. Смело мога да кажа, че всички те са на светлинни години и от най-обикновения санитар тук.

Имах си самостоятелна стая, както вече споменах много приятна, съпругът ми през цялото време беше до мен, говорихме за какво ли не, много ми помагаше да се разсея, защото вече бях започнала да усещам някакво напрежение. Никой не губи и минута време, имаше нещо за правене още от постъпването в 6.30, до влизането в операционната в 8ч. Пропуснах да кажа, че още предишният ден ми сложиха една инжекция, която ми слагаха и следващите 5 дни за предотвратяване рискът от образуване на тромби, много неприятна и болезнена инжекция. Процедурите по подготовката не бяха нещо особено. Аз естествено най-много се притеснявах от катетъра, но не беше толкова страшно. Бях с него общо 6 часа, не ме е притеснявал изобщо.
В 8ч в стаята влязоха двама анестезиолози, представиха ми се и ме поведоха към операционната. Като влязох там, целият екип чакаше строен, поздравиха ме и веднага започнаха всеки да върши своята работа. Имаше човек, който ми държеше ръката през цялото време, говореше само немски, а аз не съм много на ти с него, пък особено в такъв момент...., за щастие главният анестезиолог говореше отличен английски. Имаше малко проблеми с определяне на мястото за упойката, доста се забавиха там, но това сякаш ме накара да се стегна и ми отклони вниманието, защото тъкмо бях започнала да се шашкам и да ми тракат зъбите. След слагането на упойката всичко започна да върви по ред, като добре смазан механизъм. Искам да отбележа, че екипът беше около 10 човека като по-голямата част от тях бяха там, в случай че се наложи да се действа по план, различен от нормалното протичане на операцията.
Естествено най-притеснителният момент е този, преди да започнат, все си мислиш дали действа упойката, аз усещам всичко и т.н.
Донесоха едно ледена торбичка и ми я сложиха на рамото, за да усетя колко е студена, после по-надолу, за да видя разликата, после на корема и пак отначало. На втория тест на гърдите почти не усещах студ, а на корема усещах само тежест. Тогава и започнаха операцията.
Самуил, изплака в 8.20 на 12.01.15(брат му е роден на 12.07.10 . Обаче голям рев беше, всичко кънтеше, горкото детенце изобщо не очакваше, това което го сполетя. Взеха го за кратко, през това време го показаха и на щастливия татко(той беше в една странична стаичка, до операционната, занесоха му го с по-дълга пъпна връв, за да я пререже), после увит в една хавлиена кърпа ми го оставиха на гърдите и така, докато приключат операцията. После го взеха и го дадоха на таткото и той го занесе в стаята(същата, където бях за подготовката), където и минути по-късно ме закараха и мен и ни оставиха заедно. След около 10 минути взеха бебето от таткото и ми го дадоха и вече бяхме неразделни, един от най-големите ми страхове при секцио.
Трябва да отбележа, че мерките на бебето са последното нещо, което се установява. Прави му се абгар тест и всичко, но го мерят и теглят около час-два след раждането, именно в тези стаи, за които стана дума. Болницата има много хубава традиция, правят картончета, избираш си цвят картонче и правят отпечатъци на крачетата, вътре вписват имената, тегло и см, час на раждане и името на болницата, а когато си тръгва майката, ако иска може да се направи снимка на бебето или на семейството и се залепя на една от страниците. Та в този момент, след отпечатъците, измериха и изтеглиха бебето, 2930 гр и 48 см, малко, както и очаквах, макар на последния ехограф да го смятаха 3100гр. За сравнение брат му се роди 3900гр, 53см. Гледах снимки наскоро и на снимките ми изглежда мнооого голям.
На Самуил всички дрешки му бяха големи, в болницата избирах само 50-ти номер(дрешките и памперсите са оттам), но крачетата му винаги бяха не в крачолите, а много по-високо. След меренето и тегленето го облякоха и пак ми го върнаха. Тогава и за първи път го сложиха на гъдите да засуче, но той не прояви интерес.
След операцията бях супер жадна, но трябваше да чакам да премине упойката. Краката си започнах да усещам около 15 мин след като ме преместиха в стаята, но чак след като започнах да усещам ледената торбичка на корема, ми разрешиха да пия вода, а малко по-късно ми донесоха и храна(не знам има ли смисъл да отбелязвам, но храната беше отлична).
Шест часа след операцията ме преместиха в обща стая. Застраховката ми е такава, че трябва да бъда в стая с три легла, но така като гледах повече от две жени не настаняваха в една стая. Във всяка стая има санитарен възел с всички екстри, както и място за смяна на памперс и преобличане на бебето.
Първият ден звънях на акушерките всеки път, когато трябваше да взема и оставя бебето в леглото. То самото представлява количка, дърво и метал с прозрачни страници, за да можеш да виждаш странично бебето, когато ти самият си в леглото.
Следва продължение.....

Мари, разбира се че ще ни е интересно да те четем...как няма...
Такова спокойствие излъчва разказа ти, че дай Боже всеки му такива съвестни лекари и такава обстановка.
Много е важно как ще те предразположат самите лекари за да си спокоен и да съдействаш максимално по време на операцията или раждането.
Аз тия дни започнах да се нагласям психически, че може да опрем и до секцио, но като прочетох разказчето ти ми стана по леко и спокойно.

Чакам с нетърпение и продължението 

Цунки на юнаците 

Честитс темичка! Чакаме продължение и снимки на Сами ако искаш да споделиш 

Като ми свалиха катетъра ми казаха, че първото ставане мога да го направя като ми се доходи до тоалетна. Това се случи долу горе на 11-тия час от операцията. Казаха ми задължително да се обадя и да дойде акушерка, която да ми помогне. Да, ставането беше трудно, доста си понаболяваше, отделно аз като си полежа няколко часа и след това при нормални обстоятелства се чувствам странно като стана, какво остава след операция. Та станах криво, ляво, отидохме заедно с една акушерка до тоалетната, помогна ми да се измия и преоблека и ме заведе обратно в леглото. След това през ноща вече сама, макар и трудно и започнах сама да си взимам и слагам бебето в креватчето.
Тази първа нощ не съм спала повече от 2 часа сумарно. Като цяло следващите нощи беше абсолютно същото, научих се да спя по 2 часа просто. Но сутрин...., в 7.30 пристигаше закуската с две големи канички мляко и кафе...., любимата ми част от деня. Обикновено тогава Сами се кротваше вече и спеше спокойно в леглото си или го вземаха за тоалет, та аз се наслаждавах да доволно много количество кафе и мляко, както и чудесна закуска.
През деня можехме да оставяме децата в бебешката стая, място където им правят тоалетите, мерят, теглят, изследвания и т.н, за да си почиваме, ако искаме. Много приятно място, честно казано колкото пъти съм била там, никога не е имало ревящо бебе за разлика, от това което се чуваше от стаите. Бебешката стая беше със специален контрол на достъпа, което много ми харесваше, освен персонала или други майки придружени от персонала, друг нямаше работа там. Вземаха бебето, за да си взема душ например, с пожелание да се насладя на свободното си време, или за да отида до тоалетната, че в началото беше малко мисията невъзможна, по-точно трябваше ми спокойствие. Питаха ме винаги дали могат да вземат бебето, дори когато ставаше дума за изследвания. Отнасяха се към бебетата като към кралски персони. При раждането като го извадиха го поздравиха, след това винаги му говориха много мило, а когато му правиха изследвания или по някакъв друг начин му причиняваха дискомфорт, винаги му се извиняваха.
След като казах, че ще се кърмим, оттам нататък бяха железни, няма такова нещо като дохранване и т.н. Веднъж само му дадоха 10мл вода от чашка като преди това ми искаха разрешение. Мога да кажа, че това в комбинация с това че бебето беше при мен, както и опита ми все пак, допринесе за успешния старт. Кърмата ми слезе на втория ден. За сравнение при първото ми естествено раждане, това стана на 5-тия.
Ако трябва да обобщя за операцията. Самата такава мина бързо и мога да кажа-нищо особено. От упойката нямаше никакви последствия, излязох от нея за около 3 часа-напълно. Първото ставане беше болезнено, първият и вторият ден взимах обезболяващи, третия вече само при ставане ме болеше, а след това нямаше повече болка. Сега също, няма опъване, няма дърпане. Самата оперативна рана е лепена и беше захваната 6 дни с нещо, което наричат кламери и си изглежда като метална спирала, свалиха го на 6-тия ден, преди да си тръгна. Не съм третира с нищо в последствие, не съм пазила раната. Мога да сложа колан на 4-тата седмица, на 6-тата съм на контролен преглед, 6 седмици не трябва да вдигам повече от 5кг. Ако след прегледът при гинеколога, всичко е наред, ще мога да кажа, че това беше в пъти по-леко раждане и по-леко възстановяване, отколкото първото ми, естествено раждане.
Следва продължение....

Мари, честито, да ти е жив и здрав Сами Прекрасно име сте избрали Радвам се, че сте добре вече, чакам продължението

Благодаря, adi4ko!
Както стана ясно, в болницата всичко беше наред. Имах една единствена грижа, да започнем да се кърмим успешно. В болницата бях 6 дни като на втория ме попитаха колко ще оставам. Можех да си тръгна на втория ден, ако искам и да отида на 6-тия, за да ми свалят кламерите или да остана. Жените, които раждат естествено, могат да си тръгнат на 8-мия час, ако всичко е наред. Системата е такава, че след прибирането от болницата, на следващия ден започват посещенията на акушерка. Здравната застраховка покрива 10 дни посещения до 1 час на ден като от тези дни се приспада болничния престой. В нашия случай имахме 4 посещения. От болницата се грижат да имаш такава акушерка,в случай че вече не си ангажирал предварително такава, каквото всъщност е правилото, към 33-та седмица да се уговориш с някоя от предварително подготвен списък.
Да разкажа малко за порядките тук и какво ми направи впечатление относно грижите за новороденото първите дни. Бебетата се къпят през ден или около 3 пъти седмично, сутрин. Смята се, че къпането е стрес за бебетата и три пъти седмично е напълно достатъчно. Не се използват никакви козметики по време на къпане, само вода. Ако е необходимо, кожата след ваничката се третира с лосион или олио, но не е редовна практика. Дупето не се мие постоянно, дори когато има ако се ползват специални сухи салфетки, които се мокрят в чиста, топла вода и така се забърсва бебето. По време на къпане очичките се почистват пак се тези салфетки с обикновена вода от ваничката. Не се почиства нослето, нито ушичките. Първите 2 дни в леглата на бебетата вечер се слагат топли бутилки за повече комфорт.
Акушерките постоянно ни казваха, че мястото на бебетата не е самостоятелно в техните легла, а до нас. Първите 10 дни те са новородени и имат нужда да продължат да бъдат част от нас, близо до нас в този труден, адаптационен период.
В интерес на истината всяко денонощие сценарият беше все един и същ. От 21ч до 7ч бебетата бяха неспокойни, не желаеха да стоят в креватчетата и бяха кротки само, ако с при нас. Така беше с моето бебе и с това на "съквартирантката" ми. От 7ч до 12ч беше време на абсолютно спокойствие, в което само хапваха и спяха, след обяд беше различно,но предимно си спяха спокойно. Обяснението на акушерките беше, че през деня бебетата чуват гласовете ни, наясно са къде се намираме и са спокойни, докато през нощта връзката се прекъсва и те са неспокойни.
Докато вземаха кръв на бебетата им даваха да смучат едни тампончета напоени със сладък сироп, за да не плачат и интересно, работеше това нещо.
За да приключа с болничния престой, ще кажа и един голям минус, който имаше, а именно посещенията на външни лица. В часовете за посещения, всички посетители влизаха в стаите при нас с бебетата. Така се случи, че аз лежах първо с една туркиня, после с една албанка, все с големи родове и все първи бебета, можете да си представите какво чудо беше. Да не говорим, че тези хора бяха отишли на посещение при бебе с най-тежките си парфюми и т.н, а колко шумно беше.... Часовете за посещение също не се спазваха, сутрин от 9ч, вечер до 20ч, почти през цялото време беше пълно с хора. Това разбира се може лесно да се избегне с доплащане за самостоятелна стая.

В болницата беше лесното, трудните моменти дойдоха вкъщи. И не нещо свързано с бебето, а атмосферата като цяло. С второ дете с бебето всичко е лесно, трудното идва с голямото дете и адаптацията вкъщи.
При мен така се случи, че майка ми и сестра ми дойдоха на 9-ти, петък, аз влязох в болницата в понеделник сутрин. Цяла седмица голямото ми момче беше почти само с майка и сестра ми, понеже баща му работи от тъмно до тъмно и почти не са се виждали. Как са се оправяли само те си знаят, аз видях резултатът следващата седмица и никак не ми хареса. Още първия ден, когато се прибрах, той ми разказа със сълзи на очи(за първи път се случва такова нещо, само от нещо за което говори да се разстройва) как си мислел, че никога няма да се върна, при все това че знаеше къде съм, идваха до болницата веднъж, всеки ден говорихме по телефона и му бях казала точно, кога ще се прибера, в първият почивен ден след като свърши училището за седмицата..., но ......
С майка ми изобщо не се разбират, а на мен това ми се отразява супер негативно, направо трудно издържам напрежението вкъщи. Първите дни бяха едни ревове, чудо. И първият път ми се доплакваше, но сега....
Няма да навлизам в подробности, само ще споделя изводът, до който аз стигнах. В такива моменти трябва да помага близък човек, който много добре познава детето и детето познава него(майка ми и синът ми са напълно непознати, виждат се за втори път от съзнателния му живот) или някаква платена помощ на страничен човек с ясно определени правила, нашият вариант е супер неработещ, измъчваме се и ние и майка също. Слагам точка на тази тема.

Както казах вкъщи ни посещаваше акушерка, четири дни, всеки ден преглеждаше първо мен, кръвно налягане, температура, гърдите и оперативната рана, след което бебето, температура, правеше тест, относно жълтеницата и го теглеше.
На четвъртия ден в болницата бях на тегленето на бебето и то беше 2780гр при родилно тегло 2930гр и ми бяха казали, че вече е започнало да покачва теглото си след първоначалните загуби. Изписаха ни 2820гр, толкова беше и на следващия ден при първото мерене на акушерката. Тя веднага започна да ми говори за АМ, веднъж да съм му давала, вечер..., при което аз бях супер изненадана понеже в болницата такъв глад падна само и само да потръгне кърменето, а сега изведнъж-АМ. Казах й, че нямам намерение да му давам поне засега и тя се съгласи, че сме имали още малко време. На следващия ден беше +20гр и тя пак за АМ започна темата. Пропусна един ден и при следващото посещение беше +120гр за двата дни и тогава вече каза, че няма да си говорим за АМ при това покачване, но пък аз почти не бях спала през нощта, кажи речи постоянно се хранихме, та тя предложи да му давам биберон, за да съм си почивала. Е и затова я отсвирих.
Та така, идва 4 дни тази акушерка, но те бяха непоследователни, общо взето седмица ни наблюдава, след това бяхме на първата си консултация на 14дни, поради седалищната позиция и риска от луксации, а за следващо наблюдение ни препоръчаха една организация, която следи децата от 0 до 5 години. Това са медицински сестри, които има приемни часове три пъти в месеца и може да се обръщаме към тях по всякакви въпроси, които не са свързани със заболяване, когато трябва да потърсим педиатър.
На консултацията, Самуил, беше 3170гр, и 50см. Правиха един специален тест, който аз лично не бях виждала. Изправят бебето на крака и то прави стъпки. Аз бях много впечатлена. Правиха ехография на тазобедрените стави и Слава Богу всичко е наред.
Говорихме си и за имунизациите. Бебетата тук до консултацията на втория месец не се имунизират. Правят се няколко пъти по една едновалентна и една шествалентна имунизация.
Следващият път на консултация сме на втория месец, доста дълъг период се събира.

Най-голямото ми постижение е кърменето, много съм доволна. Храним се на 2 часа през деня, през ноща им изтървам края честно казано. Няколко нощи спим заедно и да си призная ми е много приятно. До някъде се притеснявам да няма някои негативни последствия, но пък в крайна сметка е по-добре да се гушкаме и спим спокойно, отколкото да се разнасяме нервно на ръце по цели нощи, не е кой знае каква страшна работа станала, че спим заедно.
В тази връзка да разкажа една ситуация от миналия ден. Храним се ние към 5ч, нощем предимно легнала го кърмя и така съм си заспала. После се събудих по някое време,гледам той спи и аз продължих, обаче "барът остана отворен", имам си специални нощници за кърмене. Та събуждам се вече към 8ч и какво да видя, нашият човек намерил "бара" и се "самообслужва", така кротко и сладко си хапваше 
Растем си, радваме си се, всеки ден архивирам дрешки
Забравих да спомена, че баткото е изключително грижовен и внимателен, постоянно ми припомня, че трябва да се грижа за бебенцето, да го гушкам и милвам, защото така му харесвало. Ако чуе, че бебето плаче, веднага идва да ми каже и настоява на мига да отида или ако не мога, той отива и започва да му обяснява какво точно правя и, че веднага щом приключа ще дойда....
Малко ми е трудно вечер като се застъпят с храненето и къпането на баткото, но му намираме някакво разрешение за момента.
Не се сещам друго засега.

Ех че сладко расказваш!   Иска ми се да ти кажа че хвърли излишни нерви за секциото и виж как всичко е минало спокойно без драми и напрежения. Абе уредена държава са си. Тъпо само това наистина с посещенията. Трябва да има контрол. Но минало заминало важно имаш хубав спомен от раждането. Браво и за кърменето!

Така се оказа наистина на секциото, но моите притеснения бяха главно за това, че ще се роди доста по-рано заради датата за планово секцио, не за за самата операция и възстановяването. И наистина беше толкова миниатюрно, каквото и да му облека и най-малките дрешки, крачетата му бяха далеко от крачолчетата. Сега вече е друга работа
А за контрола..., тук принципът е друг, разчита се на самоконтрол и самосъзнание и швейцарците имат такова, виж имигрантите са друга работа....

Важно си расте и изпълва дрешки 

Виж Балканци, какво да говорим.Зависи и от хората. Аз сега като лежах въпреки че можех да имам посещения когато си искам ММ идваше само в определен час и съквртирантките ги спазваха също.

Marri, наистина ми е много интересно като разказваш Да ти кажа - сверявам си часовника какво е при вас и какво е тук. Е, аз получих същото отношение като при теб! За жалост това е в частна клиника, където не всички могат да си позволят да раждат. Може би българката трябва да свикне, че раждането не й е безплатно. Че тя е внасяла осигуровки, данъци и тн. и може да има изисквания.
Това физиологично ходене и мен ме изненада като тест. Още преди първото къпане го правиха. Имаше и друг тест (пак тогава) - физиологично пълзене.
Е, за къпането при вас само не могат да ме съгласят. Че нали бебетата са били във водна среда допреди да се родят? По-хигиенично ми е и миенето, а не триенето при смяна на памперс. Ама това си е мое виждане.
Страхотно е отношението на баткото Явно добре сте го подготвили.
Очаквам още разкази, да знаеш