Marri, и децата са като хората - някои ядат по 300 гр. други и 50 гр. им стига. Аз съм като ламята Спаска например, а моя приятелка на възраст и кг. колкото мен едвам изяжда по половин филия наведнъж. Знам от един неонатолог от преди над 7 години - "Няма здраво бебе/дете умряло от глад" като огладнее ще яде. Не прави грешката да му даваш насила!
Целувам ви!

Не, съвсем не мисля да го насилвам, просто за мен остава едно вътрешно безпокойство.

Аз самата съм била преследвана с храна дълги години и направо настръхвам като си помисля.

Между другото днес, провокирана от Ина, пробвах да му дам този обяд и а следобедна закуска, по-едра храна от обичайното и наблюдението ми е, че сякаш му беше по-интересно и яде повече.

Мари, тамън бях влязла да пиша, че и аз съм била много злояда и имам доста лоши спомени от насилственото хранене и ти си отговорила Няма да остане гладен Сами, ще намериш формулата  Гушкам ви 

Двете братчета

Напоследък много се променят отношенията между братчетата, най-вече от страна на Сами.
Обожава Симеон, всичко което той прави е интересно, забавно, а когато не е вкъщи е много скучно.
Като чуе звънецът на обяд, каквото и да прави, където и да се намира, оставя всичко и се "придвижва" с радостни писъци до входната врата и чака. Като се отвори вратата и започва едно писукане, смях, клати силно глава и чака Симеон да го закачи по някакъв начин.

Сами много реагира на гласа на Симеон, колкото и тихо да говори, чуе ли го и няма сън.

Симеон от своя страна продължава да е със смесени чувства. Прилага много от това, което е видял в детската градина на Сами, което на мен никак не ми харесва. Приема го за равен и почти никога не съобразява това, че Сами е бебе/предполагам, че е напълно в реда на нещата/.
Например Сами размахва някаква част от дървен конструктор и залита към Симеон и леко го докосва с него, резултатът е, че Симеон се обръща и го удря по ръката, един вид ответен удар, естествено прави го като за голямо дете...., оправданието ......Сами се опита да ме удари....

Обича и доста да го тормози като например миналата вечер. Симеон беше в стаята си и си играе, Сами моментално е привлечен от неговата игра, а Симеон го чака да стигне до врата и я затваря под носът му/поне внимава да не го прещипе, уж/. Сами стои пред вратата и милно, жално скимти и тупа по нея с ръчичка, като се кротне и Симеон отваря леко вратата, примамва го пак и пак я затваря под носът му......

Имат нов конструктор, дървен, той е на Сами и понеже е много интересен, Симеон веднага залепна за него. Получи разрешение да си играе с него, при условие, че дава неговите играчки на Сами, защото според него неговите играчки са си негови, а на Сами са общи.
Симеон естествено окупира целият конструктор/180 части/, на Сами подхвърли една и не му идва да се доближи. Разбираемо, защото Сами с една ръка събаря всичко, но все пак....Та на една атака на Сами, Симеон така му се разкрещя, че Сами се разплака, остави всичко и тръгна да ме търси. Много мъчно ми стана.
Естествено имаше наказание за Симеон, след което той сам отиде да гушка и милва Сами, да му се извинява.


Много забавно беше, когато Симеон реши, че може да игра с мемори карти със Сами.
Реди той картите и привика Сами, показва му как да си взема карти и след 5-тия опит успя да го накара да вземе само една, а не 5 карти и беше много доволен, защото виждаше лесна победа/състезателният дух го е завладял от няколко месеца, вероятно е свързано с детската градина/.
На втория опит Сами да вземе карти, всичко беше тотално пометено и Симеон се отказа, а аз се посмях на воля

Ето с този дървен конструктор успяхме да се сдобием от една промоция на Памрес/това е и въпросният, за който вчера имаше свада/. Малко трудно го взех, но важен е крайния резултат.




Фери, като гледам тук повечето сме имали лоши спомени от храненето и сме едни злояди, пък какви фини девойки сме сега

О, ама наистина мноооого интересен изглежда този конструктор  Много цветни и забавни фигурки, даже и аз бих се заиграла с тях  Много са странни по-големите деца в отношението си към по-малките си братче/сестричка...аз също съм била доста лоша понякога с брат ми (той е по-малкият)  Сега го осъзнавам...ама тогава сигурно е било последствие от някаква смесица ревност/желание да изтъкна, че съм по-голяма и силна/и незнание как да подходя и да си изразя обичта  Не знам, но определено са интересни тези отношения, благодаря, че ги описвате с Ина толкова подробно При Фани май като е по-голяма разликата и Кари е по-осъзната е доста по-различно 

За храненето хаха май е така...например братовчедките ми винаги са си хапвали супер стабилно, мама все ми дава за пример как едната (с която ни е 6м разликата в моя полза) е изяждала 3 пъти повече от мен...ама сега да ги видиш какви са огромни, не че са пълни, просто са едри, особено малката, която е на 18 е бая яка кака 

Мари, толкова искам да ги видя тези твоите мъници. Представям си ги колко са сладки.
Така описаните ситуации звучат много забавно, погледнато отстрани.
Разликата с брат ми е по-голяма (7г.), но нищо, че съм била по-осъзната, винаги сме се дразнели и карали. По-точно той беше дразнителят. Нали се предполага, че като е по-малък и аз трябва да опера пешкира (не ми харесва тази дума), а той трябва да е невинен да доказване на противното, та за това и сигурно беше толкова смел.

За яденето аз нямам кой знае какви спомени. Спомням си само влакчетата, които ми правеха от хляба, за да го ям.

Да не пропусна да кажа за конструктора, че е много интересен, цветен и изглежда занимателен.

Мари, останаха ми очите в този конструктор Освен, че е цветен, има много меки форми в стила на класическите анимации. Има ли някаква марка, която да пише на него?
И аз бях от злоядите И мен са ме тъпкали, викали са ми, убеждавали са ме! Затова и култ към храната не мога да имам.

Аз даже съм стояла наказана пред вратата заради едно гювече, което не успях да изям 

Отношенията между братя са съвсем различни. И при моите големият дразни малкия по повод и без повод, но по разпределението на играчки и храна е обратното - на малкия неговото си е негово, другото е общо. Хубаво, че поне дрехите не му взима, защото винаги е бил по- едър от брат си. Сега, когато са вече големи, вторият някак се държи признателно и зачита мнението на другия, докато преди правеше всичко напук.

Али, Hape е марката, китайско производство по лиценз на швейцарска фирма. Лично аз в нета не откривам точно такъв модел, но има подобни неща. Този специално не съм го виждала тук, дори в магазина, от който го взех не го продават, но му видях цената 55 евро.

Днес, Самуил, го гони тотално безапетитие....обикновено се притеснявам, че предпочита да суче, не иска пюретата, но днес не иска и да суче, а като му давам пюре му се повдига. Пюрето е същото, което вчера яде с охото и като едрина и като съставки. В пълен шах съм.

Обаче днес видях един огромен, кътник е пробил и то направо си е излязъл, не просто някакво връхче....много се изненадах.

Вероятно това е причината за киселото му настроение тези дни.

Светът през погледа на моите деца

Симеон: -Мамо, Сами дърпа елхата, бързо!
Обръщам се, нищо, Сами е до елхата, но само ми се смее.
Симеон: –Той сега се прави, че не я е дърпал, да си помислиш, че нищо не прави.
След  минута
Симеон: -Мамо, Сами пак дърпа елхата!
Обръщам се, пак нищо.
Симеон: -Сами пак се прави...., не е честно!

Снощи, Симеон измисли нова игра, естествено следеше да не го видя. Хваща Сами за двата крака/той е обърнат по очи и си пълзи из стаята/ и го издърпва някъде далеко, далеко, докато Сами забива нокти в пода и после прави състезание.

И пак плесна Сами, защото се опитвал да му бръкне с краче в устата.......

И ти сигурно се притесняваш, нали?
Пак ти казвам, отношенията в мъжките среди са съвсем различни. Там всеки трябва да си знае мястото, водачът е по старшинство и сила. Грижовност и отстъпване на по- малкия рядко, много рядко се проявява, освен ако не е вродено. 
Разясняване, обясняване, говорене и обещания на тази тема се помнеха 10 минути и после - пак по стария начин. Изживява се, ама сега да ти са здрави нервите . Сега, от разстояние на годините, на мен ми е забавно и смешно какви магаретии може да сътвори една момчешка глава.

Да, притеснявам се, защото не искам по никакъв повод да удря друго дете, малкото си братче включително.

Донякъде съм наясно, че като е навън, без нас с баща му, той оцелява по законите на джунглата и не смея да му се меся, защото така се обърква, не искам и другите деца/момчета/, да го "мачкат", той трябва да си отстоява неговото.

Та оттам ми идва и объркването, как да реагирам в подобна ситуация.

Като се замисля, в отношенията му с малкото му братче, най-големият ми проблем е да го накарам да прави разлика между него и децата на неговата възраст, т.е тези от детската градина.

Много отдавна се каня да пиша за тази част от неговото ежедневие и все не ми остава време, а сега тя е в основата на повечето неща, за които имаме конфликт вкъщи. И проблемите не идват само от подражанието на други деца, ами в свободата, която вижда там и противоречието с контрола вкъщи, от който аз имам нужда, за да оцелея......

В нашият случай нещата са и много по-сложни, защото той буквално вижда два свята - западния и балканския. Колкото и да съм широко скроена, съм много различна от Frau Macher и докато с нея може да бъде, какъвто си иска и все е похвален и поощрен, защото тук е така, при мен нещата са различни, като се добави и братчето му, за което се грижа, а за него, не чак толкова/според него и защото искам да го направя самостоятелен/, кризата в отношенията ни е заформена.


Едит

Понякога така ми се иска да имам момиченца

Баща им казва, третото...къде ти, с тези две момчета, дори момиче да е и тя ще е като тях....., за да оцелее

Точно се бях сетила да те питам дали би се престрашила за трето

Ще кажа и аз от позицията на по-голямото дете какъв ярък спомен имам от детството и си представете как ми е повлияло, щом още го помня...скоро го разказах на мама и тя беше учудена, че нещо такова може да ми направи впечатление Та много добре помня как мама като направеше супа винаги я мачкаше с една решетъчна лъжица на брат ми, надробена с хля, за да стане като кашичка и да може да я яде по-лесно...аз винаги исках и моята да е такава, обаче мама просто хващаше лъжицата, надробяваше я леко и толкова  Много добре помня колко зле и пренебрегната се чувствах...затова ми е леко притеснено и се надявам един ден като имам две или повече дечица живот и здраве да не карам никое от тях да се чувства така...до колкото е възможно