Самуил - Втори рожден ден 
Ето, че неусетно минаха две години, от онзи снежен, зимен ден, в който проплака(завидно силно) за първи път, моето малко момче...

Честно казано тези години минаха като едни миг..
За рожденият ден имах план да се подготвя още от първата седмица на новата година, но уви, болестите промениха плановете. И така всичко остана за рамките от 5 дни.
Не съм правила кой знае какво, но при условие, че го вмествам помежду другото, времето наистина не стига.
Тортата я планирах отдавна и бях решила този път да бъде със захарно тесто, вторият ми опит, първата беше пиратска торта за 4-тият рожден ден на Симеон.
Имах огромно желание и вдъхновение този път, идеята отдавна я имам, но се наложи да претърпи промени, защото тортата нямаше достатъчно височина.
Исках да се занимавам много и добре да изработя детайлите, но за съжаление имах три пъти по 15 минути като време и голяма, дървена точилка, обикновен кухненски нож и двете си ръце(който е работил или се е интересувал от захарно тесто, знае за какво говоря).
И така, въпреки всичко,намирам резултатът за задоволителен.

Украсата...
Тъй като в момента Сами се интересува изключително много от коли, реших, че ако искам да обърне внимание на тортата или украсата, тя трябва да е свързана с коли.
Нямах много ясна идея, просто имах два големи картона и приблизителна идея какъв стил искам да бъдат количките.
Идеята за двойката, дойде съвсем на финала.
Отне ми един ден цялата работа, пак така, между другите задачи.

Самият ден....
Симеон много се вълнуваше от рожденият ден на Сами. Не можеше да заспи вечерта, а в 0:30 минути стана да прави украса

, т.е имаше за идея как да аранжира балоните.
Изпратих го бързо в леглото, но в 5:28 вече беше на линия и твореше

Не винаги можем да организираме празниците според желанията си, така беше и този ден. Баща му на Сами излиза в 5 часа и се прибира в 21ч. По изключение си позволи да излезе в 8:30, за да можем да направим празника сутринта.
Всички станахме в 6ч, рожденика в 6:30 и така до 8:30 имахме време за отваряне на подаръци и торта.
Симеон беше подготвил специална свирка сутринта за приветствие

Сами остана силно впечатлен от украсата(за моя изненада) и естествено балоните.
Симеон въпреки голямото си желание Сами да се почувства като на празник, не можа да преодолее собственото си АЗ и в крайна сметка не можа да се сдържи да не отваря подаръците, въпреки че Сами се справяше отлично и сам, както и по-късно да окупира тортата и играчките.
Накрая се чуваше само: "Сами не пипай, Сами не" и все от този род.
На другият ден дори започна да прибира играчките, за да не ги пипа Сами, докато него го няма.....
С общи усилия успяхме да запазим празничното настроение.



За самият ден, по-точно за следобедът, след като се прибере Симеон от училище бях планирала да отидем до съседният град на разходка и има разни забавления на открито, но не стана според планът, защото времето беше лошо и валеше и все пак е зима, на никой не му е приятно на открито в такова време.
Така че оставихме това за друг път и излязохме на обичайната си разходка, а вечерта прекарахме в скайп, защото няма как, бабите искат да поздравят рожденика...
Вечерта, когато си лягаше, Сами обясняваше за случилото се през деня, за подаръците и за игрите, а вече за приспиване ме кара да му пея Zum Geburtstag .....

Та в заключение, доволна съм, основната цел, детето да почувства празник беше изпълнена
