Много добре измислен подарък
Сладките неща са много прецизно изработени, местна фирма ли е и приема ли поръчки?
И да върна към празника в детската градина още един въпрос - учителката безвъзмездно ли подготвя тържеството, кой осигурява наградите? В смисъл, родителите на рождениците имат ли задължителни ангажименти за подготовката?
То и аз се връщам няколко пъти да чета и всеки път откривам различни неща, за които да питам. надявам се да не се сърдиш

Цитат на: svekarva в 01.09.2016 18:32

Сладките неща са много прецизно изработени, местна фирма ли е и приема ли поръчки?
И да върна към празника в детската градина още един въпрос - учителката безвъзмездно ли подготвя тържеството, кой осигурява наградите? В смисъл, родителите на рождениците имат ли задължителни ангажименти за подготовката?

Свекърва, благодаря за всички комплименти!
Естествено, че не се сърдя на въпросите, ако беше така нямаше да пиша във форум

Всички сладкиши ги поръчахме от сладкарската къща, където преди 7 години поръчахме нашата сватбена торта, дори същият вид поръчахме, любимата ни "Плодова шампания".
И този път не ни разочароваха, тортата беше невероятна, както и мъфините и поп кейкс. Единствено се подразних, че за декорираните бисквити са ползвали готови такива, но децата много ги харесаха, а пък аз си отделих и запазих 3, в кутията за съкровища 
Иначе бяха изключително коректни, много съм доволна.
От заведението също се представиха добре, както и фотографите.
Изобщо изборите бяха добри, но докато се стигне до тях.... много вода изтече.

По въпросите за детската градина.
Родителите не плащат нищо, нито за рождени дни(не са длъжни и да носят почерпка, само ако искат), нито за материали, нито каквито и да било такси(образованието е безплатно).

Дори в последните дни от изминалата учебна година, всеки ден имаха игри с награди(нещо за хапване), един ден ги водиха извън училището, за да ядат сладолед и други подобни мероприятия.

Родителите са молени да донесат нещо за хапване или някоя напитка при мероприятия като закриването на учебната година например.

Дори имаше едно събиране, шествие с фенери, където имаше топъл бюфет, който пак беше безплатен....

Ина, малко преди да пишеш най-после се досетих, че ти всъщност говориш за по-стари публикации, тези за детската градина, преди това търсих, търсих и все не откривах нещо с рождения ден(като за рождения ден си мислех за истинският такъв, а не този от детската градина) или кръщенето да има като морска тематика.... ама и аз бавно загрявам .....

Та на въпроса с чинията, ако става въпрос за това, където е върху синьото платно, чинията е пълна с пясък и съответно миди и охлюви.

Nein, ей за това питам:

Цитат на: Marri в 25.08.2016 12:06

Kindergarten

Творчество от първата учебна година

Ако ми я беше показала още от самото начало......

Вътре има само апликации, пясък и миди. И то всъщност е аквариум и се закача на стена.
Отпред има твърдо фолио.

Много е готино наистина, просто две чинии, фолио и пълнежа, а е ефектно.

Не се сетих веднага, че могат да се цитират снимки. Точно за фолиото питах. Какво е това твьрдо фолио? Много ми хареса и трябва да си взема мтериали за направа докато сьм още на морето.

Утре ще го огледам по-подробно,  че е в "тихата" стая 

Племенникът правиха нещо такова за четирите сезона, като вътре слагаха листа , цветя и каквото се сетят. Завиваха долната чиния с домакинско фолио, а за лятната, понеже беше морска, ползваха от онова, дето е за опаковане, на дребни балончета. Намират начин да им съберат предварително пари за материали
В последно време книжарници и кафета организират безплатни ателиета за деца.

Разгледах подробно фолиото и според мен това е фолио за ламиниране, формат А4 са ползвали и са изрязвали.

Нашата първа голяма семейна ваканция
продължение

Сами проходи около месец преди ваканцията, но за да зарадваме бабите, решихме да направим прощъпулник(както и да се казва и пише), на събирането за кръщенето, т.е тормозът за него беше пълен.

Естествено той беше много изплашен и от хората и от ритуалът в църквата, та никак не му беше до това.
Очаквах го, но наистина нямаше кога да се събираме отново.

Та опънахме бялото платно(майка има такова, което нейната баба е тъкала), наредихме няколко предмета, съвсем произволно избрани, общо взето, каквото имаше и търкулнах питката.





При първият опит не се получи абсолютно нищо. При 20 човека на главата му, отказа дори да ходи сам по пътеката.
Все пак ние бяхме много настоятелни и търпеливи.
Така се случи, че като се търкулна питката и паднаха трохички точно пред наредените предмети.
Ние го подканваме да се наведе и да избере нещо, той ни гледа с недоумение, оглежда се, ослушва се, навееежда се..... и ние, ахааа стана работата, и той взема една трохичка и се изправя......
И така 5 мунити, 20 навеждания....
Накрая, колкото и търпеливи да бяхме.... решихме, край, трябва да сменим тактиката!

Та махнахме всички предмети, изтупахме платното от всички трохи, сложихме го отново, предметите частично ги сменихме и ги наредихме на стол.



След кратък размисъл и много колебание, и молби от наша страна, все пак се престраши да вземе една линейка с "думите": "Бууу"...

Който, както иска да го тълкува, на мен ми стигаше, че най-накрая приключихме този въпрос .......

За мен е избрал да се занимава с хлебопроизводство Линейката ми навява мисли, че ще е някакво здравословно хранене замесено .
Да стъпва смело момчето, да му са отворени всички пътища и да е жив и здрав!

Свекърва, благодаря!

Нашата първа голяма семейна ваканция

Бяхме направили много добър разчет на времето. Първата седмица при роднините, след това една седмица планина, малко повече от седмица море и 3 дни пак с роднините.
Така се видяхме без да си "омръзваме", в същото време не можа да свикнат с присъствието ни до толкова, че да има тежки раздели.

През тази почивка най-кошмарната ми дума беше багаж, като я чуех и ми прилошаваше.
Първо, докато наглася по куфарите самолетният багаж, ей, сложна работа, като си с две деца и ако си като мен, исках всичко да си нося...

После трябваше да приготвя възможно най-малко куфари, за повече от 3 седмици в движение, една от които само по хотели..., там където е трудно от магазина да се снабдиш с нещо, ако ти потрябва, пък и къде това време за обикаляне по магазини....
То всъщност и това беше причината си приготвя каквото ми трябва от Швейцария, а не да обикалям по магазини във Велико Търново. Всичко е променено, а и имам твърде кратко време, за да го прекарвам по този начин.

Така или иначе, след много усилия, успях да стегна два куфара, една чанта и една раница, плюс още пюрета, че и малка ваничка за Сами, защото изпитва страх от душове, а и сме много далеко от момента, в който ще се къпе прав, под душа.



И така, първа спирка-Копривщица.

Там съм ходила много пъти, никога с нощувка, но винаги ми е било много приятно.

Избрахме това място, защото Симеон и баща му щяха да участват в едно състезание с джипове, те в клас, който няма класиране, но минава по трасето на състезателите, с нощувки на палатка.
През това време аз, Сами и сестра ми се настанихме в един много приятен хотел, който всъщност е къща във възрожденски стил, преустроена като хотел.

Гледката от дворът


Самото дворче




Нашата стая


За съжаление от пристигането ми там, до края на почивката бях непрекъснато болна.

Първият ден едва станах, за старта на състезанието.

Ето и самият старт:


В интерес на истината в Копривщица няма какво толкова да се прави 6 дни.... Особено пък с дете на година и половина.
Все пак си прекарахме доста добре.
Взехме си обходен билет за 6 къщи-музеи и всеки ден по малко ги обикаляхме.
Накрая Сами(горкият), толкова му беше омръзнало от тези къщи, че само като влезехме в някой двор и той правеше кръгом и ни дърпаше да излизаме.

Най-големият кошмар беше бутането на количката по каменните улици... Леле, не ми беше правило впечатление преди, че всички улици, с изключение на главната, която пресича градчето, са каменни.
Там и Сами разбра, че може и да не се вози през цялото време в количката, защото ние излизахме сутрин в 10 и се прибирахме в хотела в 19ч и когато вече не издържах повече да се боря с камъните, просто той ставаше и аз или сестра ми буташе празна количка или направо я сгъвахме.

Иначе имахме много приятна програма. Сутрин закуската беше от 9ч, доста късно за малко дете, при положение, че той беше буден най-късно в 7ч.
Първите дни успявахме спокойно да закусим и да си изпием кафето в двора, но последните, когато и Симеон и баща му се присъединиха към на, трима възрастни едва устоявахме на темпото на Сами, и почти никой на успяваше спокойно да се нахрани,какво остава за кафе...

Сами там много се промени. Стана много контактен и като цяло много по-освободен.

Пред къщата-музей на Любен Каравелов




Та програмата ни беше след закуска да слезем до централното площадче, като докато слизахме Сами вече беше заспал в количката, сядахме вече спокойно да изпием по едно кафе и домашна лимонада, след  това ходехме да разгледаме някоя къща, обядвахме в една механа, която ни стана любима, разхождахме Сами в един крайречен парк, на сянка, и като му дойдеше време за следобеден сън, сядахме на кафе и торта, пак в първото кафе.
След това разходки по площада до вечерта, решавахме дали ще вечеряме на бързо или не и към 19ч, се прибирахме в хотела. Сами в 20ч искаше да си е в леглото...

Любимото му сутрешно занимание, в дворът на хотела:

Много яко! Сега вече ми стана ясна снимката с джипката, защото като ми я прати, седях и я гледах малко странно в началото, после както обикновено - вдигнах рамене, оцених я по достойнство, казах - си boys will be boys и се върнах на щипките

Цитат на: skylife в 02.09.2016 11:33

вдигнах рамене, оцених я по достойнство, казах - си boys will be boys и се върнах на щипките

Marri страхотни разкази и снимки. Понеже писа че носите ваничка, ние за моето момче носехме преди басейнче, надуваемо за къпане на почивки, заема доста по малко място от ваничка. Та като идея ти го давам само