Хаха, още вчера исках да кажа, че е свил устни и е разширил ноздри - или ще ревва, или ще нанася удар

Ами не, тръгна към мен с най-широката си усмивка. Опитах се и този кадър да хвана, но не беше в подходящ режим апаратът за това мълниеносно движение 

Хихи много красив, но ми изглежда свиреп 

Цитат на: Feribotka в 27.10.2016 13:20

Хихи много красив, но ми изглежда свиреп 

Светът на Симеон

Предистория
Симеон ходи веднъж седмично на гимнастика, която започва два месеца след започване на учебната година. В училище имат спорт веднъж седмично. Разрешено е екипите за спорт, да стоят в раници, в училище, за по-голямо удобство, да не ги носят всеки път.
Когато обаче започне гимнастиката, трябва всеки път след спорт да си носи раницата вкъщи.
Той е много труден на промяна на навици.
Тази седмица от вторник до петък, всеки ден му повтарям да си донесе раницата от училище, защото в петък има гимнастика....
Отговорът е: "Добре" и всеки ден, след като се прибере: "Ооо, забравих я!"

И така до петък, когато вече няма накъде. Прибира се в петък на обяд, отново без раница.

Аз:         -Къде ти е раницата?
Симеон: -Оооо, забравих я! (!!!)
Аз:         -И сега какво ще правим?
Симеон: -Ще я донеса след обяд.
Аз:         -Това е последният възможен срок, ако и тогава я забравиш?
Симеон: -Няма да ходя на гимнастика...

Ето в този момент, направо ми кипна. И аз не знам точно защо, сигурно, защото гимнастиката е платена, а той с лека ръка реши въпроса... не знам. То си беше по детски и нормална реакция, но...

Изнесох му хубаво една лекция, че не може така.
Отделно бях и изнервена от факта, че ако не беше си загубил едни маратонки, незнайно как и къде от разсеяност(вероятно ги е забравил някъде по пътищата), щяхме да имаме вариант.
Не може да запомни да си донесе раницата, загуби си от разсеяност другите маратонки....

И така, разбрахме се , че като отиде на училище, веднага ще сложи раницата на мястото за преобуване, за да може като си тръгва да не я забрави.


Дойде време да се прибира, поглеждам през прозореца, той бяга в обратна посока.....
Ясна работата, стигнал е до вкъщи и се е сетил за раницата....
На мен ми беше ясно, че ще стигне там(в училище) и няма да има никой...

След около 20 минути се прибира ревящ "Пак забравих раницата", аз "нали трябваше да я сложиш на мястото за преобуване?, "Забравих"....
Аз предварително бях решила, че ще му дам едни обувки, които не са много за целта, но като за един път ще свършат работа.
Той, рев, не, иска си раницата.

Голямо чудо. Дадох му време да се успокои. И той: "Ще отида да си хапна нещо и да ми се оправи настроението, че сега не съм добре..."
Хапна, свикна с мисълта, че раницата я няма и излязохме.

Вече навън

Симеон: -Ето, там в зеленият блок живее жената.
Аз:         -Коя жена?!
Симеон:-Която говори с мен, когато се прибирах от училище.
Аз:        -Какво говорихте?
Симеон:-Аз бях спрял на пътя, след като паднах(тичал и обратно и паднал и си скъсал дънките, въобще голяма драма този следобед) и бях разстроен и плаках и тя ме пита може ли да ми помогне.
Аз:        -И ти какво ѝ каза, не може да ти помогне?
Симеон:-Не, как ще кажа такова  нещо, казах нещо, от което има някакъв смисъл, че съм си забравил раницата и е заключено в училище и затова плача
Аз:        -И?
Симеон:-Нищо, каза да се прибирам вкъщи. Аз ѝ казах,че ще си ми ядосана...



Извод: Супер разсеян е и не чак толкова безотговорен, колкото си мислех. Не трябва да правя такива големи проблеми от толкова дребни неща, защото отсега го е страх да се прибере вкъщи(а иначе въобще не дава такъв вид)

Иии говори само неща, от които има смисъл

Бе може и да се оправи след време, ама е малко вероятно  Къде, къде по- важни неща има от някаква си раница и платена гимнастика, за които да мисли човек на неговата възраст
Има една олекотена завивка в София, която идва от май месец към Пловдив за да бъде изпрана. Ни мобилни телефони, ни мейли помагат, всеки път е забравяна. Миналата седмица поисках да я видя на Скайпа да не се е затрила, НИ2 я показа, пред мен я сложи в чантата, обаче пък си дойде с друга чанта .

Цитат на: svekarva в 29.10.2016 13:59

Миналата седмица поисках да я видя на Скайпа да не се е затрила, НИ2 я показа, пред мен я сложи в чантата, обаче пък си дойде с друга чанта .

Е, ти ме успокои

Мари с двама мъже + един голям не ти е скучно Винаги е весело при вас...Много са сладки братчетата,уникални бонбони 

Много мило ми стана като прочетох за премеждията със Симеон... Убивате ме с Ина, как се изразяват децата ви и как мисленето им е на големи хора.. Разбира се в конкретни ситуации се проявяват чисто по детски, но 

Мога да ти пожелая здрави нерви и да си над нещата, ако е възможно 

Свекърва, ти ме уби... аз свиквам с мисълта, че момчетата са над битовизмите, но все си мислех, че се израства. Явно трябва да се оженят и снахата да ги вкара в пътя... моята зълва всеки път се чуди какво съм направила с брат и, тя не го била виждала толкова работа да върши.

Marri,  аз сигурно бих го оставила да не иде на гимнастика, но ще го накарам да се обади на учителката и да обясни защо... ей така, за да усети последствията. Гледах една снимка на табела на училище, на което пишеше, ако идвате да донесете ключовете или забравения обяд на детето си, спрете до тук. То няма да се научи да се справя с живота си, ако постоянно сте до него. Много ми хареса, защото се доближава до разбиранията ми, евала, че и ти не си се вдигнала да отидеш до училище.

Да, Киви, и аз съм го срещала това(ако е истина, защото ми звучи по-скоро като добра представа за един идеален свят), и на мен ми допада.

Иначе за ходенето до училище...., някак системата ме научи, от една страна, много се държи да са самостоятелни, което аз напълно одобрявам и смятам, че им е много от полза, от друга страна, аз не съм точно от майките, където ще тръгнат за всяко нещо до училище.

Той според мен не смяташе реално да не ходи на гимнастика, просто така го изтърси и сигурно, като дойде часът и каже хайде да тръгваме и аз кажа, нали каза няма да ходиш и няма с какво, щеше да има рев до скъсване.

В крайна сметка мисля, че си взе поука, вече втора седмица си носи чинно раницата след спорт.

Отделно му бях казала да обясни на учителката от гимнастиката защо е с такива обувки, да не си помисли жената, че не знаем какъв е редът, та и това си оказа нужното влияние.

Но, да, с мъжете оправия няма, много над битовизмите са(миналата седмица баща му забравил банските им в съблекалните на басейна......(но това е супер изключение, той по принцип е много стриктен и си събира ума)).