И така ....
Първият рожден ден на Сами започна доста неорганизирано, беше си лудница да си призная. Всеки тичаше на някъде, правеше нещо....Бързахме да направим снимки, да духнем свещичката, защото Симеон беше на училище, а баща им на работа.
Аз се опитвах да правя някакви снимки...., но в 6,30 си е тъмно навън, а осветлението вкъщи не е от най-приказните, докато намеря правилният режим на снимане..... изтървах много хубави моменти.
Симеон постоянно напираше да отваря подаръците "да проверя дали няма нещо за мен".
Сами с влизането във всекидневната, веднага забеляза подаръците, "оцени" украсата/от което бях безкрайно доволна, че тази украса...., направо ми се стъжни, докато открадна достатъчно много по 5 минутки, докато изрежа, залепя и нарисувам всичко..., по едно време се бях отказала, но се радвам, че последната вечер преди рождения ден, Сами реши да поспи цял час без да ме вика, та успях да я завърша/.
Милият той се опитваше да се добере до пакет, но в момента, в който го вземеше и той веднага изчезваше от ръцете му, Симеон му "помагаше" да го отвори.
Имаше балони и в еуфорията си, докато щурееше, Симеон реши, че един от балоните е неговата възглавница и въпреки предупрежденията, че може да се спука балона, той не го остави, ами тъкмо обратното, започна да го движи така, както е легнал върху него напред, назад и в един момент балонът се спука, точно на ухото му....и е едно парче така го плясна по бузата, че после един час беше червен.
Като гръмна балона и Симеон се хвана за лицето като обясняваше, че го е заболяло, а ние като не виждаме, че е червено, понеже ръката му беше там и се надпреварвахме с баща му да му обясняваме, че всъщност балона не го е ударил, ами го боли, защото е чул много силен шум в ухото....
Доста се изплашихме между другото, може да стане голяма беля, така от нищото.
Тъкмо премина това и аз извадих тортата, слагам свещичката и сме изпуснали Сами да отваря подаръците, той пък си откъснал едно тиксо с малко парченце хартия и го налапал.
Пак започна да му се повдига, като преди няколко дни с една лепенка, но нищо не излиза. Погледнах в устата му-нищо не видях, то и със супер силната светлина, не беше чудно, че не виждам.
Нищо не излиза, но той така си остана, не смее да си затвори устата и само слюнка тече директно по дрехите му и по земята.... Няма такава физиономия.
Точно в този момент дойде ред за духането на свещичката и ето го въпросното изражение.

Така стоя около половин час. Пробвах да го кърмя, не стана, отказваше да си затвори устата.
Приготвихме апарата на самоснимачка, да се снимаме всички с тортата и докато изтекат секундите да снима, на Сами сериозно му се повдигаше и аз го преместих да не "пострада" тортата ..... стана супер снимка.....
Ето ги и тук с батко му, пак докато се бори с това, което е налапал.

След като мина половин час, аз вече сериозно взех да се притеснявам, че стои така с отворена уста и отидохме в банята да разгледам по-обстойно какво става и видях ето това:

Отстранихме проблема и след 5-10 минути всичко се оправи.
Ядохме торта, Симеон отиде на училище, баща им на работа.....
Времето беше ужасно, през 5 минути се сменяше, буря, силен дъжд, слънце, буря, силен дъжд, слънце....
Но като му е слънчево на човек на душата, времето няма значение....
След обяд изпратихме Симеон на училище/единственият ден в седмицата, когато ходи и след обяд/, екипирахме се добре и на разходка.....
В ранният след обяд се обади баща им, че за голям общ късмет приключва работа и се прибра.
Така ранното прибиране на тати само по себе си е празник и вечерта прекарахме в отваряне на подаръци,смях и разговори в скайп.
Отварянето на подаръците беше отложено за след обяд, за да може батко да помага:

Ето и някои от подаръците:

Този пъзел, може би най-харесаният подарък, вече липсва част от главата на прасето...., дърво, отгоре покрито с хартия.....

Този динозавър хвърля топки, вчера го пробвахме за първи път, но реално едва днес Сами успя да се доближи до него, защото не му идва ред:

Тази книжка е от нас:

Ето защо имахме проблем сутринта, всичко минава през устата:

За мен като родител, най-вълнуващ си остава първият рожден ден. Мислех, че сега, като е втори, първи рожден ден, ще е различно, но не е, пак си е много емоционално!