Така... първо почвам с уговорката, не че очаквам съвет, нито пък ги приемам особено тежко нещата. Не съм кой знае колко ранима натура. Обаче ме изнервят до безобразие. И да ви разкажа...ей така.
Второ - само нашите са нормални от целия ни род, за късмет - на моя мъж дори и техните са от странната порода   Е да, ама по стечение на обстоятелствата се налага да живеем с родните. Или поне да скайпстваме с тях.

Баба ти Вампирия:

Лятото като си бях в Бг, последната вечер на прощалната вечеря вкъщи се скарах с баба ми доста лошо. Аз се изрепчих грубо, но тя за пореден път вкара във филма разни роднини, които аз не понасям. А тя тръгна да ми защитава, нападайки нашите. Аз побеснях. Скандала приключи, продъжихме с ядене и пиене и тя стана да си тръгва накрая на вечерта, на мен както обикновено - вече ми беше минало. И казах нещо от типа: Ооо тръгваш ли? Айде, то утре няма да се видим, аз рано излитам...
Тя: Вече не те интересува какво правя!
И ми блъсна вратата в лицето. С това историята приключи.
След месец примерно, мама каза, че тя не и говори, защото според нея трябвало да вземат нейната страна и да я защитят, а не да са на моя. С това историята наистина приключи.
Мина половин година и като чухме сърчицето, реших да се обадя на бабите да ги зарадвам. На тия години всичко се случва по всяко време и реших, че няма да чакам до 12г.с.
Звъня на въпросната баба.
- Ало?
- Ало, М... какво правиш? (с нея сме на имена, не на баба)
- Кой се обажда?
- Е как кой? Вики.
- Коя Вики? (тя по принцип е малко неадекватна по телефона, та не го регистрирах от начало като заяждане, както се оказа)
- Е как коя... Внучка ти.
- Аз внучка вече нЕмам! (тука яко ми забучаха ушите, ама попреглътнах и реших да стрелям направо, че иначе не знам как ще завършат нещата)
- Е как нямаш, аз даже мисля правнучка да имаш, ти внучка да нямаш...
- Е какви са тия работи сега?!
- Ми ти как ги разбираш...?
- Ми кой знае какво си си измислила да се правиш на интересна, защото не знаеш как да ми поискаш прошка! (ей тука вече наистина не знаех как да реагирам)
- Бе как ще си измисля такова нещо?
- Ми... ти си малко бърза в устата, после поразмислиш и си осъзнаеш грешката...
- М..! Моля ти се, ако смяташ да реагираш нормално като всяка баба давай, ако ще ми анализираш характера - да затваряме.
- Еми аз...такава новина не мога да повЕрвам. Аз стоя тука сама, никой не ми се обажда, никой не ме търси, никой нищо не ми казва... (та живее в една къща с двете си деца и внуците, и не спира да се оплаква колко е сама)
- Добре, айде чао... (и директно и затворих, защото певече не можех да слушам тъпотии).

На сутринта ходила да пита мама дали е истина, малко по-адекватно било всичко като цяло, ама съжалявам, че и казах, защото ме разтрепери на макс и то в толкова хубав и чакан ден.  

Вчера - свеки.
От мухата- слон.
Пише ми тя във фейса “Как съм, що съм...“. Отговарям аз с по една дума, защото там нещата са - каквото и да кажа, все е грешно и все ще се запомни и анализира. И под грешно имам предвид, както и да и отговоря ще има излишни обяснения. Тя буквално е човек, който се хваща за дума и много внимателно гледам да ги подбирам.
Понеже, ведъж бях споменала, че чакам средата на март, защото тогава ще изляза от критичния период. Това се помни, та се помни...
тя: - Чувстваш ли се щастлива? (въпрос да видите....)
аз: - Ми в момента по-скоро съм притеснена, искам да минат първоначалните изследвания и тн..
тя: - След средата на март ще изчезне ли това притеснение?
аз: - Познавайки се не очаквам да изчезне, тогава друго ще излезе...
Как да е разговора приключи.
След половин час ми звъни мама.
- Свекърва ти ми се обади много притеснена, помоли ме да говоря с тебе, защото се притеснява, това не се отразявало добре на бебето. А ти какво пак се притесняваш?
(тук следва да припомня, че мама е много спокоен човек и изобщо не влиза в излишни драми и според нея 80% от моите терзания са напълно ненужни и тн. А аз също съм наясно с това и се старая да държа фронта)
Аз: Бе... избощо не съм толкова притеснена, казах и някви неща, не съм очаквала така да ги приеме.
(Последва едно обясняване на същите неща на мама... Супер досадно).
Събота сутрин. Събуждаме се от звън на скайп.
Мойта свеки, когато има да казва нещо пропуска всякакви неща от типа: Добро утро, как сте, здравей и тн...
Т. вдига телефона и от среща:
- Виктория е много притеснана, поговири с нея, това не е добре....
и тука ММ, който беше запознат и историята предния ден направо избухна:
“Тя ми каза, че си и звъняла и си и досаждала, какво занимаваш всички. Всички сме притеснени, то е нормално, тя не е в истерия, не се е побъркала, просто си има някви мисли, какво искаш?!?!“
Продължиха някви други неща да говорят и така. Скарах му се, как ще каже “тя ми каза, че си и досаждала“ - което аз не съм използвала като израз, ама той вика: Тя ме разбра, няма да се обиди...
И така... от нищо нещо, драма да има.

И да ми държат кръвното в норма, че и без това е доста ниско  
Чувствайте се свободни да се смеете, че то направо са си комедийни ситуациите.  Циркът и аз.  

Чери, няма какво да се нервиш от сега. Като се роди ще почнат истинските циркове. Ще има да се чудиш ти ли си се сбъркалa или всички са луди. Ама споделяй, така стават по-смешни

Мда... запази нервите за след като се роди 

На чужд гръб изглежда забавно Все едно си играете на развален телефон

аз па се чудя що общуваш с тях , като ми направят подобни нерви, просто спирам 

Ти пък много им се впечатляваш - като тях действаш.
Забавничко е отстрани. Взимай пример от майка ти и с ирония гледай на събитията.

Аз не бях разбрала, че имаш киндер изненада.  целувкиии

Чери, комуникацията с роднини винаги е забавна, ама след време.като се върнеш назад и си спомниш.Аз бях изключително зла с бременността си, просто хормоните така се подредиха, че едно че съм припряна, второ станах ужасна.Не търпях никой и нищо   Опитаха се да ми дават, акъл, направих ги на бъз и коприва и спряха! Просто спрях да говоря с тях на тема бременност, всичко се изчерпваше до "Да, добре съм, всичко е 6".Притесненията бяха само и единствено пред мъжът ми и моята приятелка.

Едно са хормони, второ и ти и те сте притеснени.Трето, те не знаят как да реагират, че да не те ядосат, сега всяка тяхна стъпка е грешна.

А баба ти я игнорирай, съвсем сериозно.Не знам на каква възраст е, но след една определена стават огромни егоисти и е добре ние да го разберем по-рано.Не са виновни те, от възрастта е.Просто не и обръщай внимание въобще, защото иначе ще си навредиш.

Чери, ти от време на време липсваш от форума. Да ти кажа - много хора пропищяхме от роднини и кухи мнения. Мари се беше жалвала от неадекватни реакции. По същото време аз забременях за трети път. Съобщихме на хубав ден и имаше камара простотии. Бяха напът да съсипят празника ни, не само съобщаването като действие. Баба ми прие, че това е приумица на моя мъж. Тя жената в забременяването не участва На масата започна да обобщава колко пъти ми бил рязан коремът, пък още веднъж ли. Майка ми за трети път пита дали не е случайно забременяването и съобщи как съм щяла да раждам, сякаш тя ще ме разражда. Ако живеехме в друга епоха сигурно щеше да пита дали за трети път е непорочно... Простотия да искаш! Такива думи раняват и остават във времето Гадно е! Единствено може да си взимаме поука и ако не изкукаме някой ден, да помним и да не говорим същите приказки пред децата си.
Както съм казвала и преди - сватбата е прелюдия към по-сериозни изпитания на роднински връзки.

Маги, баба ми е на 84 и винаги си е била така, след 60 стана страшно... 
Свеки е инструктирана да не ми пише често, че се изнервям.И тя го спазва стриктно, както казах като и кажеш нещо, се помни. Веднъж на месец ми пише, ама то като създаде ситуация за 3 дни напред...кел файда.

Иначе Наде, целуФ и на теб 
Али, вярно е, че отсъствам, добре е да ми ги запълваш пропуските, успокоявам се, че цирка не е само в наш'та шатра.

Иначе трябва си игнор, ама много ми е труден. 

Винаги съм ненавиждала тая тема...
Ето, че се налага да я ползвам.
Още една жертва на войната по пътищата - нашата мила Изабела - годеницата на братовчед ми. Беше само на 19. Предстоеше им сватба, после детенце и всичко останало... Просто нямам думи. Цвете наше, ще те погребем на Цветница!!! Вярвам, че си на по-добро място и ни чакаш... Почивай в мир, приятелко!!! 

Фани, съболезнования! Толкова млада

Бог да я прости! 

Да почива в мир!

Фани, съболезнования на цялото семейство!