Днес ми е някакъв много кофти ден. Като видяхме снощи, че леглото не се събира и се чудихме какви чудеса от храброст да измислим в малкия апартамент и как нямаме място за нищо... Хвана ме яд, че нямам никакъв гръб отстрана на нашите. Хвана ме яд колко са егоисти и двамата, макар и по различен начин. Да, вярно, гордея се че съм се научила да се оправям сама, но понякога, макар и рядко ми се иска да се почувствам от онези деца, на които родителите им дават всичко за тях.... Хвана ме яд че една стотинка не дадоха за сватбата и двамата, сега и за бебето... Гадно е! Свекърите може и да са малко досадни понякога, но поне правят всичко за да ни помогнат.
Онзи ден с майка ми говорихме от какво имам нужда - казах и, тя ми заяви че не можела да ми купи нищо... Еми хубаво тогава защо въобще подхващаш тая тема??? Какво мислиш че ще ти кажа нищо не ми трябва не се притеснявай ли????!?!?!?!?!?!!!!..... С баща ми не си говорим... Въобще на единия не му пука дали има къде да живея или не и не му дреме че има 20 жилища само в София , а дъщеря му живее под наем, а другия само смуче пари и колкото и да и обяснявам на майка ми че скоро няма да мога да и давам тя си продължава. Живее си в нейн си свят, нон стоп или е черногледа и мрънка за нещо или се жалва. Никога не ми е искала пари директно, но като почне да ми обяснява как гладувала видиш ли ме избива на вина. В същото време пари за цигари, за боя за коса и за други такива неща намира. Но иначе нямала пари за ядене.... Дразня се. Хем навремето я карах да учи английски - не, карах я да запише компютърен курс - не, карах я да запише висше - не. Всичко беше не! Сега видиш ли само мрънка че не си харесва работата и как видиш ли никой не искал да я вземе на работа за повече от 500 лв и всеки ден ми звъни и ми вика "Намери ми работа" Как да и намеря?! Тя нищо не умее от това което се търси в момента... И за продавачка вече английски искат.... Акато и намеря работа я отказва защото или е за малко пари, или и била под достойството. Еми писна ми.. То не може хем претенции без покритие, хем мрънкане нон стоп колко и е гаден живота.
Разбирам че не и е лесно, аа не може това да ти е единствената тема на разговор. Даже не ме пита за бебето нищо. Като се чуем, вече съжалявам че съм задала въпроса как си... В момента в който го заам и се почва колко и е гадно, колко и е трудно, как видиш ли работата и е гадна, колко интриги и правели колегите..... В същото време като и кажеш "дай запиши курс за език, аз ще ти го платя" ... Аааа не! Аз английски няма да уча...
Ем и не може хем до края , хем в рая.....

Снощи много ми дотежа. Защото в момента за нейните грешки ще плащам и аз и детето и неговото дете. Защото нон стоп ми се набива в главата че видиш ли за мен го била направила навремето (един ужасно голям и злополучен кредит, който 100000 човека и казахме да не го тегли, но тя си направи нейното си). Като си се закопал до шия, поне недей да товариш още повече всички мрънкайки за всичко. Писна ми да имам чувство на вина. Не съм физически на тея години че да мога да я издържам, а го правя и сега като идва бебето и казах че няма да мога да го правя повече. Вместо да имам помощ и разбиране имаше репликата "Ами аз как ще се оправям".
Не мога бе хора, не издържам... Ще имам дете, и не мога да се зарадвам да му купя нещо, без да мисля дали ще останат пари и за нея..... Писна ми да ми насаждат вина и двамата моите. Защото с Фил се справяме, но никаква помощ нямаме от тях. Единия се чуди как да ми вгорчи живота защото е злобен по природа, а другия ми го вгорчава без да иска уж но защото мисли за себе си, под предлог че уж мисли за мен......
Попринцип съм го приела отдавна това, но има моменти в които изпушвам. И ме е срам. Защото един лев не са дали ни единия ни другия за да ми помогнат! Защото ми писна хората учудено да ми задават въпроса "ама как така майка ти/баща ти нищо не ти е купила за бебето/сватбата" Защото не искам моето дете да израстне по квартири както мен са ме влачили навремето. Защото снощи се замислих че искам да му дам по-добър живот, а не мога, защото нямам гръб и физически не съм на тези години. Имам Фил, който се скапва от работа и техните, които правят всичко и цепят стотинката на две само и само за нас да има... А моите какво... мен кучета ме яли....  
Гадно е! Бяхме на гости онзи ден у свекърва ми. Заговорихме се как готви майка ми и жената съвсем добонамерено каза, че няма представа , защото за 2 години майка ми никога не ги е канила у тях и никога не им е готвила. Никога не е предложила.... Потънах в земята от срам и ме заболя! На всяки празник сме у свекърите, редовно свекърва ми кани и майка ми да присъства на семейните празници , за да не се чувства сама.... Ами много ми  стана гадно....
И естествено майка ми все няма пари... Ама за нова чантичка има... Яд ме е как ме използва на моменти, с чувството за вина и всичко останало. Ве се жалва, все горката тя... Обичам я, много, никога няма да я оставя, но ми дойде до гуша от 10 години аз да съм родителя... Понякога имам нужда да се почувствам детето и да потърся съвет и подкрепа от мама и татко... Вместо това какво получавам... От единия жалване на него колко му е тежък живота и грам никакъв интерес как протича моя живот, а от другия упреци и скандали защото комуникирам с първия... Как пък един от тях не помисли за мен веднъж?!??!?! Ей така за разнообразие...
И сега , когато съм на прага на това да имам собствено дете, което да обедини всички ни, с единия не си говоря, защото не му пука как съм, добре ли съм и въобще не го е еня за нищо, а другия е толкова зает да се оплаква от собствените си проблеми, че забравя , че ще става баба......
Просто това легълце снощи ме срина и извади всички тези чувства наяве. Защото за мен трябв ада се опиташ да направиш най-доброто за детето си, а не да се чудиш с какво да го прецакаш или с какво да го натовариш...

Извинявайте, ама няма на кой да си го излея... Фил снощи се опита да ме успокои, ама не успя........

Миличка, недей така.  Сега си още по-емоционална, защото си бременна и най-малкото нещо може да ти се отрази по този начин. Животът е толкова несправедлив и труден, че ако ние сами не се опитваме да си го направим по-лесен, съмнявам се някой друг да го направи за нас. Сигурна съм, че се чувстваш ужасно, щом си писала тук, но сама се опитай да гледаш по-позитивно на всичко. Знам, че е лесно да го каже някой, който не знае какво ти е и какъв е бил животът ти всъщност.
Не знам какво да напиша за родителите ти. Сама най-добре знаеш кой какъв е и какво прави. Вече имаш собствено семейство и скоро ще си имате най-хубавото нещо- детенце. Поне заради него се опитай да не се нагърбваш с такива мисли, колкото и да те боли. Ами нормално е да изпитваш всички тези чувства. Всеки човек се нуждае от подкрепа и боли, когато точно от хората, които са те създали не я получаваш.
Радвай се на това, че имаш този мъж до себе си и знай, че вече той ще е опората в живота ти.
Прегръщам те силно 

Миленка вземи и се  успокой и мисли за бебенцето и Филип, за  твоето семейство. Дошло е време  да им отрежеш квитанциите. Няма защо да изпитваш вина, тя си купува чанти и т.н. а  не мисли за ядене. Ти си силна жена, не позволявай да ти се качват на главата.
При нас пак е обратното, майка ми  помага повече ( но тази помощ ми излиза през носа, защото няма ден в който да не ме викне да и помагна нещо, но поне ми помага) докато свекърите само се чудят как  да вземат пари от нас. На тях не им пука, че ще  правиме сватба, а искаха 200 човека да канят направо откачам и  аз, но само да се прибереме тоя път ще ги наредя, че ми писна от тях. Големи циркаджии са за пред хората и говорят кви ли не глупости. Добре, че заминахме далеч та ни е по спокойно.

Ооооо, това е ужасно. И моите и свекитата не са много добре финансово, но все пак за сватбата бяха помогнали. За апартамента 1вия де, бяха успели само по хиляда-две да помогнат. Знам колко е трудно, да си купувате и жилище и всичко сами, имало е моменти когато ми се е искало да имах наследствено жилище   Но като се замисля, така е по-сладко. Иначе ми помагат с детето и домакинството, ремонти ит.н, отделно си носим доста провизии от село.
Не знам как да те успокоя миличка! Чувствам, че не трябва да им мълчиш. Говори с тях, обясни им как се чувстваш. Опитай се да ограничиш и помощта към майка ти. Ще ти е адски трудно и едва ли ще постигнеш много. Но поне не мълчи, че това подтиска повече. Говори, плачи, разказвай на нас и вярвам ще ти олекне.  

Милата, на ръба бях да заплача, сигурно както ти сега...Много съжалявам, ситуацията е възможно най-тежката и неловка за теб най-вече.
Знаеш ли, единственото позитивно в цялата ситуация е уроците, които можеш да научиш. Или, с други думи, каква да не си като родител. Както и да бъдете още по-сплотени с мъжа ти. Повтаряй си, че ПОНЕ това е хубаво в този омагьосан кръг.
Излизане от него сигурно има, ако ти писне толкова, че кажеш "Стига! И аз имам живот, а скоро ще нося цялата отговорност за друг човек, който ще зависи само от мен!". Защото в името на детето човек е способен на невероятни и смели постъпки, да игнорира обичани хора, ако усети, че влияят зле на семейството му - било то психически, финансово, всякак...
И според мен, съзнавайки колко трудно би било, ще ти се наложи да се дистанцираш от тях. Първо, ти трябва да си здрава - психически и физически, за да отгледаш и здраво дете. 2. Ти трябва да си спокойна, ако държиш да имаш и нормален брак. Защото това, малко или много все рефлектира и върху отношенията с половинката.
Когато някой не иска да помогне (както е баща ти) или не иска сам да си помогне (както е майка ти), ти нямаш никаква вина и не си длъжна да страдаш. Имаш собствен живот, предстои ти нещо велико, на което човек се отдава духом и тялом. Съветвам те да опиташ да се отдалечиш, за да не отминат точно тези така хубави години в тормоз и нерви. А това никой няма да ти върне, възстанови. И никой, съдейки по написаното от теб за вашите, няма да оцени. Очевидно майка ти вече е свикнала да разчита на останалите - на баща ти, на теб. Но пък на теб ще разчита едно мъничко същество не след дълго. И то, за разлика от нея, и да иска, няма да е способно да се оправя само. Ти трябва да си до него.
Дала си на майка си нужните съвети, очевидно тя просто не иска да промени живота си. Насила ти не можеш да го сториш. Не си виновна за нищо, не се чувствай виновна. Разбира се, че обичаш майка си, но тази обич не трябва да позволяваш да се превърне в манипулация от нейна страна.
Ти имаш право да водиш собствен живот, направи го.

Прегръщам те, бъди по-смела в решенията и действията си  

Виж сега, за твоето дете няма значение дали ще расте по квартири или не. Не всички хора имат собствено жилище. За него това, което е жизнено важно е вие как ще се дьржите с него. Ако вашите бяха добри родители, вероятно нямаше по този начин да преживяваш, че са те мькнали по квартири. За детето имаш значение само ти и мьжа ти. Бабите са един плюс. Ако са свестни е хубаво (и много по-леко за майката, в това отношение косвено влияе), но ако не стават за нищо не е фатално. Ти имаш желание да бьдеш добра майка, вероятно ще правиш много усилия за това и това е достатьчно.

За пред хората и за пред свекьрите няма от какво да те е срам. Всеки човек е отговорен за себе си и за постьпките си. Ти не можеш да промениш майка ти, нито да я превьзпиташ. Хората, които са добронамерени си дават ясна сметка, че е така и няма от какво да се срамуваш пред тях. Злонамерените, защото сигурно има и такива, майната им. Няма да се хабиш заради тях.

Финансовата страна е много тежка и гадна. Нужно ти е работа вьрху теб самата, за да се избавиш от чувството на вина, което в твоя случай е неуместно. Ти не си майка (на майка ти). Тя не е инвалид и немощна. Та нарочно или несьзнателно е обьрнала ролите и за нея така чисто физически е мнпго удобно. Няма интерес да се променя. Особено щом има ефект, който й е удобен. Не е нужно да го прави нарочно, но човек като влезе в удобен за него модел, няма мотивация да мрьдне оттам.

Трябва да бьдеш силна. Да вземеш решение за себе си и това е момент, който е подходящ за това. Родителите си няма да промениш. Няма смисьл да хабиш там енергия. Направи това, което конкретно зависи от теб. Ако ти е трудно да го направиш наведньж, постепенно. Давай й по-рядко, по-малки суми. Ако имаш сила направо един ден й се обади и й кажи директно, че си била дотук и край. Повече не можеш, нямаш вьзможност. А после си запуши ушите си и си кажи, че не си отговорна ти за тая работа и е време да вземеш нужната позиция за случая. Позицията на майка на СВОЕТО дете, а не на майка си !!!

Сила ти трябва много. Сьжалявам, че в такьв момент в който нямаш излишна ти се случва, но то тези са моментите, които вадят наяве насьбраното.

Миленка, мила, силни прегръдки и кураж! Имай вяра и всичко ще си дойде на мястото някак си.
Всичко, което са ти написали, са едни много добри и ценни съвети. Няма да повтарям написаното, само ще ти кажа едно - имаш собствен живот, младо семейство сте. Бъди малко егоист, въпреки че ти е майка. Като й спреш джобните, ще спре да си купува нови чанти, бои за коса и т.н. и ще се научи да се оправя сама. Мисли малко и за вас - това бебе има нужда от силна и здрава майка. С тия нерви само ще си докараш някоя болест, недай си Боже!

Благодаря момичета ! Имах нужда от малко повдигане на духа, признавам си.
То това положение не е от вчера или от онзи ден , така е от години, много години...

Човек не си избира родителите и в 99 % от случаите се старая да не се ядосвам, но има моменти в които натежава...
С баща ми спрях комуникация именно защото не ми влияе добре на нервите. Знаете ли какво направи - обади се на гинеколога ми да го заплашва да не раждам при него Колко трябва да си зле че да искаш умишлено да си навредиш на детето?!?!?! Това за пореден път ми доказа че съм взела правилно решение спрямо него.

Спрямо майка ми е малко по -друго, много сме преживели двете, тя наистина като бях малка много се грижеше за мен, но някъде по средата ролите се обърнаха.... И тя много изстрада от баща ми, ама вече 10 години минаха от тоя развод- стига вече.
Може би сте прави че като е свикнала в едно удобно положение и не мърда от там... Не беше такава преди години. Беше един от най-борбените хора и много съм научила от нея, а сегааа... Ей случай отпреди 5 минути
Разговор по телефона, тя звъни:
-Ало?
- Набери ме , че нали знаеш минутките са ми скъпи
Набирам
-Какво правиш маме?
- Охххх, ами да те чуя как си(така и не получих шанс да отговоря) и да ти кажа че няма да дойда на Цветница сигурно с вас, защото се разболявам (събираме се у свекърите , че бабата на Фил е именничка)
- Защо какво ти е?
- Ми не ми е добре, тежко ми е , болят ме гърдите отпаднало ми е...
- Ходи на лекар
- Аааа не , на лекар мога да отида като съм почивка, това е чак във вторник, няма за кога.
- Добре де, лекаря има дежурни часове, обади се и отиди преди работа - работиш от 10, можеш да идеш в 8
- Ааа не, много пари е билетчето до там, много време ще си загубя... да се надяваме че ще се оправя
- Майка ми , вземи мерки, лекарствата са скъпи после
- Няма какви мерки да взимам, ще ми мине. Да ти кажа днеска в работата много ме тормозят..............

.... И се пона един безкраен разказ 10 минути колко и е гадно на работа, аз гък не мога да кажа... така и не отговорих на въпроса аз как съм, нямах тая възможност аххаха

Казах на Фил, той се ядоса, защото на майка ми здравето не е цветущо и както се сещате ние ще купим лекарства после и някак си левче за билетче ми се струва добре пред антибиотик за 80 лв, но естествено това не се мисли. То и ако я питаш тя ще каже че не иска нищо да купувами и все е "аз ще се оправя бе" и все се влошава и накрая винаги аз купувам лекарствата....

Ще ми мине, обикновено ме хващат за няколко дни тея настроения, после просто мълча и преглъщам до следващия път като ми избие...
Опитвам се да я отделя малко, да се чуваме по рядко , ама така става по зле, защото като не сме се чували 2 дни, съответно оплакванията са 2 пъти повече. Няколко пъти съм и казвала че не ми се слушат само негативи и ч ми е писнало да ми мрънка и отговора е  "Ама аз искам само да си споделя" и направи физиономия кученце от типа "нямам никой друг на тоя свят, само с теб комуникирам" и обвинителното " как може да не искаш да чуеш проблемите ми, аз винаги съм те изслушвала" И аз клякам.... Какво мога друго да направя...
Не мога да я зарежа - ни така, ни иначе.... Просто ако досега не ми е пречило толкова, сега от позицията на бъдещ родител (не на нея, а на едно мъниче дето ще има нужда от мен) започва яко да ме дразни, точно защото в момента нямам време за нейните мрънкания, нямам и желание да я слушам... Искам да се посветя на бебето и Фил. Защото го виждам , че и на него не му е лесно и се дразни че голяма част от парите ни отиват за тъпотии.. Той казва че няма против да и помагаме, даже с удоволствие, но това че пуши като комин а после пари за храна няма го дразни много, мрънкането и него го убива, защото ако аз не вдигна, тя звъни на него и започва на него да му обяснява итака до безкрай.............

О, това че и на него ги говори същите е доста кофти. Бъди твърда, да не почне това да влияе наистина на отношенията ти с мъжа ти.
Като родиш няма да имаш нито време, нито сили и желание да си кошче за душевни отпадъци, повярвай ми. Може би наистина е дошло времето да станеш категорична и една идея здравословно егоистична.

Миличката ми тя И с мен се случва нещо подобно -ако се поскарам на майка ми, че вечно се оплаква какво я боли и как не се вижда с хора, после ми е адски гузно...Но това е през последните 10 години, иначе майка ми беше най- здравият стълб за мен. Сега не мога да я позная, това не е тя и се дразня, и си мисля, че го прави нарочно. Но най- много се притеснявам, че и аз ще стана като нея и ще дотягам на моите деца.
Наистина, няма да я промениш...Опитвай се да изградиш стена и да не я слушаш какво ти говори. Много жени са така -нужно им е да се оплачат на някого, не че търсят помощ или съвет, а просто да споделят тревоги и вълнения с някого. Нека си говори, предупреди и Фил, че просто си търси отдушник, да не си го слага много на сърцето. Като я гледам каква е хубава, дано си намери приятел, дано се влюби щастливо, че да споделя поне положителни емоции.
Пък ти споделяй тук, дано ти олеква поне малко. Знам ли, аз винаги си казвам, че има къде- къде по- тежки ситуации. Нима щеше да ти е по- леко, ако беше на смъртно легло, макар и да ти дава пари, да не ти мрънка и да разпитва за бъдещото внуче? Сигурна съм, нямаше . Та трай си я такава, поне си имаш майка.

Права си и ще се опитам да се наложа малко благодаря за подкрепата

Миленка наистина появата на малкото човече ще доста труден момент. Не го осъзнаваш понеже то си идва отникъде, като се роди бебчо и се почват едни терзания. Естествено е нормално, но не ти трябва някой да те обременява в този момент.
Като казвам терзания разбирай, че от момента който го гушнеш почват мислите, дали е здрав, дали се харни добре, ти добре ли се справяш. В този момент ти трябва обкръжение, което да те подкрепя и да ти вдъхва увереност, а не да те смазва психически. Повярвай ми, по-добре се дистанцирай поне временно от всички тези дразнители.

Свекиии абсолютно е така... Не мога да я позная, все едно не е тя....

Има си приятел, от около година и половина, който е много свестен но е много смотан... От тоя тип добряци дето едно решение не могат сами да вземат... Точно обратното на баща ми. Ако не мрънка за работа се мрънка за него... Бетер детската тийн любов са. Него миличкия от всичко го е страх, не можело да живеят заедно щото го е страх, не и помага с наема и сметките но и купува 1 кутия бонбони и тя е толкова трогната все едно злато и е купил.... Сладки са, и се радвам че е щастлива ама според мен не се грижи за нея както би трябвало на техните години,а тя го гледа като манна небесна... Дълга и широка

Пънки ще се пробвам, ама все ме е страх че ще го приеме майка.ми тежко и ще я заболи много, пък аз не искам да я боли