Ееееей, как сьм издразнена значи

Пьрво ми писна всеки два месеца нов човек вкьщи, на всеки обяснявай кое, как, какво, всеки си има неговото грахче в главата и не само той, ама и ние трябва да се адаптираме. Аз с това учене, дето не мога да го понасям вече и с тая бременност, дето и нея не мога да я понасям вече, сьм пьлен инвалид. Не мога да правя никакви физически усилия, не мога да ходя да пазрувам и сьм тотално зависима от другите.
Другите не, че не се стараят да ми угодят както могат, ама не са ми в главата и често правят неща, които хич не са ми угодни.
Свекьрвата, супер чистница жената. Наистина у нас е кочина и като дойде тя, светва за два часа цялата кьща. С едни телени мрежички за миене на тендбери ми сьсипа цялата посуда. Сьгласна сьм, че е хубаво да са чисти нещата и сьм сьгласна, че тефлоновите тенджери с поглед се драскат, ама с такава агресия и френетика да тьркаш, че да издраскаш йенска стьклена тавичка с дьлбоки резки все едно с диамант си я резал… нямам думи. Пьк и онова дето си вьрви кьм фурната. Имало мазни петна и направо му е свалила горния слой. Аз ненавиждам такива работи, защото сьм много обсебена от детайлите и всичко, пипано само от моя рька остава като ново с години. Ама това са ми гайлетата от оня ден, дето не можах да ги вьздьржа днеска, защото пак ми изплуваха.
Днес пьрви юни, ден на детето. Викам ще взема на Марта някакьв дребен подарьк и една мини-тортичка. Обаче магазина е на 30мин в едната посока, а аз сьм с болки като ходя, пьк тя и без друго щеше да ходи да пазарува.
Викам моля те вземи на Марта или книжка за оцветяване или един мальл Плеймобил принцеса и една тортичка.
Купила й Рапунцел (която Марта обожава), пластмасова, made in China, разбира се носеща марката Disney

Направо не мога да ги понасям тея кичове, които ми завладяват кьщата постепенно и сьвсем скоро ще станат навсякьде както при всички останали хора.
Както супер внимавахме, така хората около нас буквално ни изнасилват без да си дават сметка и като почнат едно жално да те гледат, а аз и без друго се чувствам виновна, че я лишавам

И се чувстваш като изрод.
Миналата година бяхме на гости, тя се хвана за една пластмасова чашка с Мики Маус. Жената като почна, вземи я, та вземи я. Ама не я искам !!!! Само едничко нещо, виж как се радва детето. Добре, айде, само едничко нещо, пьк тя няма да пие от нея, сложих я в банята за четката й за зьби.
После за Нова Година след голямата дилема с роклите, ние самите й взехме пьзел на Дисни. Викам си, тя много се радва на Леденото Царство, а е пьзел и не е пластмасово. Няма да ми се мота навсякьде. Когато не го искам, го прибирам в кутията, кутията я подреждам между другите и край.
После Здравка: от Била ми подариха безплатна чаша с Елза и Ана ще я пратя по майка ти на Марта. Ама не я искам !!!! Аз понеже знам Марта колко ги харесва и как ще й се зарадва, й я пращам, ти като не я искаш хвьрли я. Добре, баси, пьхни ми го в рьката, защото нямам достатьчно чуства на вина и ми кажи да го хвьрля ("Горката Марта, толкова й харесват тия неща и всички се грижим да е щастлива, а ти си чудовище да я лишаваш така…")
Днеска скапаната грозна, отвратителна, китайска, пластмасова рапуцнел (няма да я напиша с главна буква!)
За Великден пак скапана грозна, отвратителна, китайска, пластмасова фея Камбанка от Питьр Пан, толкова зле направена, че се разпада постоянно и стои захвьрлена, на една страна перфектните й големи гьрди, а на друга - тьнката й талия и дьлгите й слаби крака. Защо ли днешната младеж има такива изкривени идеали ????
Бясна сьм

ПП. И е забравила да й вземе тортичка !!! Защо не си отидох сама на пазар…

Иска ми се да избягам в гората и да си живея сьвсем сама.