Свекс изпращам ти много положителна енергия и прегръдки  

Рони това са бели кахъри, ще им обясниш и всичко ще оправи.. Пести си нервите, защото тепърва ще те ядосват.. Особено като почнеш да звъниш за присъствие.. Карай го по спокойно   гуш 

Свеки, пращам ти и моята положителна енергия и силни прегръдки. В моите очи ти си една истински силна жена и от сърце ти(ви) желая преминете бързо през това изпитание. Всичко ще е наред !!!

Аз чак сега влизам да прочета - Свекс  с тебе сме! Всичко ще е наред. Ти наистина си силна жена със силно семейство... Ще се наредят нещата - прегръдки силни от мен и Бобчо

Рони - тепърва ще се нервирраш, после ще осъзнаеш че е неизбежно а още по-  натам че си се ядосвала напразно - всички минаваме през това

Свекърва,дано,дано да направите най-адекватния план за момента и нещата да ви се случат така,както трябва да бъдат

Наистина се чувствам неудобно да пиша за моите покани,но просто съм бясна,защото така се отнема от времето на ММ -да ги направи,да ги векторизира, да идем да занесем хартия,да се обади и т.н.,а това е време, в което той трябва да си подготви портфолиото, с което да си търси работа. Аз се чувствам безсилна,защото не мога да го направя сама,че на мен все едно ми говорят на патагонски,а губя неговото време,а финансовата стабилност на бъдещо семейство е по-важна от едни покани,но най-горчивото е че вече всички тия неща сме хвърлили (време и пари) и насреща нямаме нищо!

Върхът на наглостта от снощи: управителят ни писа от Германия да ни каже,че грешката си била наша и трябва да си платим направеното,за да ни направят правилното. 3 пъти говорихме устно и ММ е писал на проекта кое по колко и как да се разпечата. Архитект е в крайна сметка чертежи за хиляди левове е печатал и едва ли не е задал параметрите коректно. А и така да е било нищо не пречеше да ни се обадят и да кажат така и така говорихме едно ,пратили сте ни друго-кое е истината ... Сега пак наново почваме търсене,а нервите и времето няма да си ги върнем ...

Аз точно заради такива изцепки си печатах поканите на домашния принтер през байпаса. Колко грама е картона?

Главата ще ми се пръсне! Шефът фучи, прави номера, а и звъни през 3 минути. Не мога да си оправя една фактури, само ме прекъсва. В понеделник имах 53 обаждания от него, сега само около 20....
Иска утре да сме идвали от рано, но отказах. Не мога. Имам дете, което трябва да водя на ясла. Да става в 6 той... Да съм си предвидела нещата, щото лятото ще почваме от по-рано, ама не каза дали вечер ще си ходим навреме. В понеделник бях 12 часа тук без смисъл. Да съм намерела човек да ми води детето на ясла. Идваше ми да му обясня подробно какво ще си намеря! Казах му, че мъжът ми взима детето и го гледа вечер, защото аз съм до късно на работа. Сега с колежката правим японска стачка. Какво е това? Ами правиш всичко по протокол. Така работата се спъва и става едно голямо нищо. Цепем секундата и на почивките.
ММ е болен и ми е вкиснато. Скоро ще ми избият чевиите. Да видим кой ще го отнесе?
Сега съм се опнала на слънце и не ми пука колко пъти ще ме търсят на служебния телефон.

Хахахха, темата помага - дори фактурите ми се сметнаха сами и то вярно! Това не отменя бясното ми настроение спрямо височайшото тяло. Вече ми е смешно и излизам от темата с току що изпраните ми кахъри

по протокол може да се работи само в производствената сфера, но там се налага.
Али и аз напуснах поради подобна причина. Така работата не върви...съчувствам ти.

Свекс, ако мога да помогна за естеството на причината, според специалността си, пиши ми в ФБ . 

Ох...японската стачка не винаги помага. Като гледам, при нас си стачкуват така от бая години и пак са на същия хал....Дано да се нормализират нещата или да изскочи по-добра работна оферта. Гуш!

Преди 2 дни почина едно младо 19-годишно момче, едно същество с мечти, идеи и смисъл, които няма да осъществи.  Сестра му ми е много близка приятелка. Отидох на погребението.
Връхлетяха ме всички мисли "как е възможно да се живее от сега"?
И как аз живея "от тогава" - от преди 4 години, откакто почина моя татко...... Всичко ме връхлетя, всичко, всички спомени за края..как бях в болницата...какъв ден прекарахме..последните му думи към мен...

Найййй.....найййййййй..наййййййййй-гадното и трудно нещо в живота ми е да живея без баща ми.
Представяте ли си какво е на близките на 19-годишно дете?

Надеее, силно гуш от мен.  Не се отдавай на такива мисли. Много съжалявам за всичко, което си преживяла и за загубата ти.  Не искам да си представям какво ти е, както и на близките на момчето, както и на всички хора преживели загубата на толкова близък човек. Много е тъжно и несправедливо, но живота в повечето случаи е такъв. Не мисля, че това се преодолява някога, но мисля, че трябва да си силна, защото баща ти иска да те вижда такава. А ти си точно такава!!!

Oх, Наде..   

Аз да не загубя абонамента...
Ей сега се изнервих яко... Ще ме кръщават на 4.03,кръстница ми е бившата ми шефка,която преди това ме подготвяше за изпити след 12 клас.Много я обичам и много ми е помагала в тежки ситуации,но милата е много разсеяна и неорганизирана. Имаше проблем с кръщелното й,та цяла седмица уж го оправяха.Майка ми я очаква да го занесе,защото от църквата са казали,че им трябва преди края на месеца,за да могат да изготвят моето кръщелно. Днес пак стрес,защото е станало разминаване и не са предадени ОТНОВО нещата,та довечера ще трябва да се засекат докато майка ми е на банкет и кръстницата е на път към София. Простооо имам чувството,че всички се състезават да си покажат неорганизираността и несъобразителността точно за моята сватба.

Цитат на: addicted_to_u в 26.02.2016 16:06

....точно за моята сватба.

Всяка булка се пита, защо точно на нея? Та не се притеснявай, ще се наредят нещата, но няма как всичко да е цветя и рози. Първо малко изпитания, хубавото е за накрая. 

Ооо шушулки, ей ме На! Да не ме забравите и да не си помислите, че ми е станал много хубав животът

Проблемът е следния: Знаете, че живеем с още един човек (Джон), който живее в къщата от 18 години и ми беше колега, та така от дума на дума стигнахме, че той дава половин къща под наем, а ние търсим. И се нанесохме. На по-добро място не сме живяли откакто сме тук, нито ще намерим по-ниска цена, нито по-свестни съседи. Нито по-обзаведено. Докато си помисля, че ми трябва нещо, той го вади от някое чекмедже. До тук добре.
Обаче преди година и нещо Джон се тръшна болен, уж някаква лека уринална инфекция, прерастна в доста по-сериозна, последва операция за отстраняване на бъбрека, после му откриха рак и така окончателно спря да работи и остана вкъщи. На 62г. е. В началото след тия събития беше ок, обаче сега взе да се сбабичосва, сдедичосва и каквото още там си представите. Забравя - важни неща (кога сме платили наема/сметки и тн.) Реших го този въпрос с един тефтер, пишем всичко и го карам да се подписва. (След като платихме един наем втори път, щото той не помнеше, а на нас не ни се влизаше в конфликти.) Сега обаче започвам да наблюдавам проблем с тоалетната. Няма да изпадам в детайли, ама общо взето трябва да минавам да чистя след него. Той не вижда ли, не се ли усеща...не знам. Започна да става нощем в просъница и да ходи на отворена врата, а тя е точно срещу нашта стая. (Ние спим на отворена врата, заради котката, да има достъп до всякъде.) Общо взето поведението му е на изкукал самотник. Преди си миеше чиниите сам, сега ми ги тръшва на мивката като види, че Теодор си оставя неговата. Помагаше с чистенето в началото, но после все по рядко се сещаше, та сега само аз имам тая задача. Той има и херния, та ми е неудобно да направя график за чистене (както се практикува обикновено в общите къщи), защото го виждам колко му е трудно. Пробвахме варианта да вземем жена да чисти, обаче той не може да си позволи тоя разход, защото всъщност е от доста бедните англичани. А пък на мен някак не ми се нрави идеята да плащам за чистачка, а основния източник на цапане да е той. Освен това ние плащаме 70% от другите сметки, защото знам, че той не може. На моменти се усеща и започва една криза, че полудява...вдига кръвно, стигна се до линейка единия път. Та не смея и забележка да му направя. Не мисля за пренасяне, защото ни е много удобно като локация, на страхотно място е, има самостоятелен двор, който ние ползваме на 200% и като цяло ползваме повече от половината къща. А плащаме супер смешни пари. Теодор все вика, че Джон ни е като дядо. И е така, той едни бисквити да си купи - първо на нас идва да даде. Обаче започва да ми тежи санитарската дейност. 
Банята и там - бръсне се, виждам, че е минато уж да се изчисти, ама отгоре-отгоре. Не знам как да подходя, дайте някви съвети за намек или нещо?