Четох, но вчера не можах да пиша.. Да ти кажа, момичетата преди мен са написали основното.. Разбирам неволите ти много добре, предвид на преживяното.. С тая разлика, че вече пак се обичаме.. Но за мен никога няма да е същото, а баща ми го усеща многоооо добре, личи си и по снимките от сватбата, на които не спира да плаче, защото осъзнава колко много е пропуснал за 2 години, в които го нямаше в живота ми.. Тъпото е, че баща ти е моя на н-та степен.. Та, просто 

Съня ти е породен от това, че хем си му сърдита, обидена и те е наранил много.. Хем ти е баща и ти, за разлика от него, си човек и изпитваш чувства.. Какъвто и да е дълбоко в сърцето си го обичаш и тези мисли нахлуват от време на време.. Факт, че е по-добре, заради Боби и душевното ти спокойствие, щом той не осъзнава липсата ви, да стоиш настрана и да се примириш с тези "кризи на съня и душата" от време на време.. Важното е новото ти семейство и любимите мъже да те виждат спокойна и щастлива, което едва ли ще се случи, ако подновиш отношение с баща си..
Гушкам те силно и нямам търпение другата седмица да се видим вече 

Ох не знам какво да ви кажа момичета  Аз никога не съм имала особено силна връзка с баща ми, новинаги съм усещала подкрепата му и това, че се гордее с мен, което на мен ми е достатъчно 
Гушкам ви много, стабилни мадами сте, явно трябва да се изживеят подобни драми в някой етап от живота...
Подобни отношения в моето семейство слава Богу няма, но при ММ е голяма драма. Може би знаете, че няма родители и са го отгледали бабите му, основно майката на баща му с помощ от чичото (брата на баща му), който ММ винаги е чувствал като баща и като много близък човек...аз от самото начало го категоризирах като супер хитър и пресметлив, но нищо не съм казвала. Та този човек откакто сме с ММ (4,5 години) нито веднъж не се е поинтересувал от мен, дали момчето, което приема като син (уж) иам сериозни намерения и тн...и когато реши да му каже, че ще се женим, той каза НЕ и започна да прави мизерии  Не ме бил познавал, как така взима самосиндикално (!) подобни решения, нямало кой да гледа бабата (все едно е куче) и в прав текст го заплаши, че ще му вземе къщата (понеже още нямахме нотариален акт, а къщата е строена от башата на ММ на земя, която баща им е купувал и после е разделил на двамата сина) и разни други простотии. Това се случи малко преди годишнината ни тази година и ни беше най-тъжният празник...ММ го изживя много тежко, защото наистина много държеше на него, в крайна сметка му теглихме майната, оправихме си документите, оженихме се (той даже не разбра) и сега са им обтегнати доста отношенията...Последно разбрах, че разправял на съседите как съм носила някакви яйца (!) да правя магии и съм се опитала да уморя бабата  Има още много нюанси и подробности, но общо взето е това 

Фери, ти пък си в егати филма  Куку (в лошия смисъл на думата) ли е тоя или да.. Роднини... Какво да ти кажа.. Нищо добро не чакай.. Само сметки и наследства, разправии.. 

О, Тони, това са само най-фрапиращите неща с другите не искам да изпадам в подробности, че верно сериал ще стане  Беше принудл ММ да му обещае, че ще отложим сватбата за пролетта и той нали си е мекушав и не може да казва НЕ и подобни мисли му минаваха през главата...абе една седмица бях в транс от тия простотии Ама сега като се замисля вече ми е смешно (щото хич не го отразяваме, а той само се бута нещо да дразни или изказва мнение и аз понеже не мога да си скрия неприязънта е много кофти обстановката) и считам, че по-добре така се получиха нещата, навреме да разбере Боби що за човек е този, дето даже дете искаше да кръщаваме на него 

Фери, да сменяш ника на Вещицата от GFK направо.  Много се забавлявам на такива изцепки, откровено ми е смешно как хората могат да вярват на такива дивотии в 21 век.
Няма семейство, в което да липсват дразги и проблеми. И моето не е цвете. По бащина линия си знам само лелята,която ме потърси на 18 ми РД,за да иска подпис на някакви документи за продажба на имот. Юхуу, изкярих някакви пари преди бала, че да имам и аз нормален празник. Ама до там. Пък по майнчина линия се карат за един апартамент 3 човека. Битовизми. Тъпото е, че от цялата работа страдаме децата,понеже сме отчуждени. Ама то се вижда и на снимките с родата от сватбата.
И в сем. на ММ има подобни ситуации...абе, не познавам семейство без някаква "пикантна"история. Дано някой ден моите деца да не изпадат в подобни ситуации.

Моя "баща" се отказа от мен, когато бях на 6-7г. Тогава и го видях за последен път. Отписал ме е е, защото не е могъл да плаща издръжка от някакви смешни пари. За тия години нито един път не се е опитал да се свърже с мен, да ме намери, да се поинтересува как съм. Не съжалявам, че не е до мен и не съм го виждала, защото не е добър човек. Тормозел е майка ми, дори и физически. Такъв човек аз не бих искала да виждам и познавам.До колкото знам има друго семейство, други деца. Дано поне тях да не е оставил.
Малко преди сватбата разбирам от дядо ми, бащата на мама, че другият ми дядо искал да се срещне с мен. Искал да разбере как съм, учила ли съм и т.н.. След толкова години някой се е сетил за мен. Разбрах, че и баба ми е починала. Категорично отказах да се срещам с него. След което разбирам, че той искал да се видим и да ми даде 3 хил лв Просто така! Първо си казах, че тия хора така или иначе друго не са ми дали този живот, никога не са ми помагали. После веднага си казах, че аз за 3 хил няма да се продам. С тях и без тях, все тая.
Минах и през период, в който се чувствах гузна, че така го игнорирах и не дадох възможност, може би за извинение поне. Нали трябва да си прощаваме? Представях си, че ако не направя нищо, т.е. не направя добро, после ще ми се върне лошо. Все едно това е като последно желание и аз няма да го изпълня. Не знам дори дали отсрещната страна го заслужава. Съмнявам се и въпросният "баща" да е изпратил дядо ми. На дали му пука за мен.
Наистина ми е съвестно, че така директно казах "Не", но не знаех какво да очаквам. Не съм била в живота на тези хора и не знам каква е причината да не ме потърсят,но все си мисля, че е най-малко желание да са имали, са щели да ме намерят.

Малко ми  се развърза езика, ама вие ме провокирахте с вашите преживявания.

Именно, днеска с братовчедка ми говорих - тя ме пита защо все пак не му се обадя на баща ми, нали не било редно да лишавам Боби от това да познава дядо си...

Аз не го лишавам от това, ако някой ден баща ми поска да види Боби, няма проблем, нужно е само да вдигне телефона, знае къде да ме намери. Нямам нищо против, но аз да ходя да му се моля да си види внука няма да стане...

Не мислех да пиша...обаче, Мимето ме провокира.
По принцип те подкрепям в решението. Имам достатъчно опит(няма да разказвам, че ще стане една лична драма...предпочитам да го спестя), за да знам, че си все да го наречем - губеща. Ако отидеш, ще се натовариш, едни впечатления, едни емоции, едни помисли....много тежко нещо е, ако не отидеш пак лошо-съвестта гризе.
Когато става въпрос за възрастни хора, аз предпочитам да се натоваря, но да ми е чиста съвестта, понеже как да кажа, животът е кратък, пък точно те, родителите на нашите родители...., ами и те са си го отнесли покрай всички чудеса, които се случват в разбития брак на техните деца. Понякога те са и главни виновници, но това е друга тема.
Та за парите, определено не бих ги взела, мисля точно като теб. Но бих отишла, макар да си е жив мазохизъм.
Миленка, правилно постъпваш

Много ми е гадно, защото сьм болна. Почна пак както преди, когато Марта беше малка навьрзвах болести една след друга в продьлжение на година и повече (затова и после по едно време спрях да ям месо).

Само че сега почна много по-рано. София е само на 4 месеца.

С тоя зьб видях неприятности… Откакто получих голямата зьбна криза преди да ми го умьртвят не ми е минала болката. Има си постоянно лека болка, която нощем се увеличава. Тази сьща болка ми вьрвеше кьм ухото и гьрлото.

Тая седмица 3 нощи децата не спаха и болката беше нетьрпима, защото пьрво не спях дьлбоко, а от лекото и неспокойно спане скачах на ура от письци и ревове. Всяка нощ трябваше да пия парацетамол. Направо щеше да ми се прьсне главата (плюс ухото, зьба и гьрлото по-леко).

Сложиха ми в четвьртьк постоянната коронка и викам айде, сега ще се оправи всичко, ама не. Казах на зьболекаря за болките, той ми прави пак рентген, на който нищо няма и според него не е от зьба. Ама аз си усещам, че и зьба ме боли.

Вчера петьк вечерта ме втресе, тая нощ бях с температура, болки и трьпки по цялото тяло. Днес не мога да ям, като прегльщам ме боли чак надолу по хранопровода между дробовете. Гледах си гьрлото - червено е, нямам бели плаки. Мислех да се обаждам на лекарката, ама Фабио като каза, че понеже не мога д апия антибиотик какво ще ми даде? Или парацетамола, който си взимам и без друго или захар (хомеопатия)… И се отказах.

Лошо ми е физически, а трябва да пиша това проклето досие за което ви говорих и пиша такива плоски и елементарни неща, че направо не знам… София реве до мен, у нас е хаос безумен. Един ден не сьм пипала и сьм без помощ и стана Содом и Гомор.

Мразя да сьм болна !!! Не знам какво ми е 

Ина, не знам дали ще ти помогна, но след раждането имах чувството че отворих някаква фуния която ми изпиваше силите и ми връщаше главоболие, болки и проблеми.Аз имам мигрена и тя дойде със страшна сила.Имаше дни в който не можех да стана от леглото да си гледам детето.Пиех Парацетамол в несвяст и така живеех.Минава, но е един ужасен етап, а и точно като при теб аз трябваше да побачкам тогава и да съм в кондиция.Беше някакъв ужасен етап.

След Марта около две години ми продьлжи тоя период…

Сигурно ако се наспивам, ако си почивам достатьчно, ако се храня добре, ако… ако…

Всичко ме боли. Ставите - ужас просто - и прьстите на рьцете, и колената, и лактите, и раменете. Тая нощ спах накриво та и вратьт ми е схванат, не мога да си мрьдна главата.

Ама това ухо и тоя зьб, и тая болка 4 месеца вече… не мога повече. Точно след коронката мога пак да дьвча, сега пьк не мога да гьлтам…

Отивам да си направя един горещ шоколад по рецептата на Мари, той поне е течен...

До шестия месец едва вдигах Моника, ставите на ръцете, китките, всяка ставичка на пръстите ме болеше ужасно.Сутрин като се събудех едва движех пръстите около минута.А нощем като писнеше малката ме беше страх да не я изпусна, защото не си чувствах ръцете от изтръпването.Открих ергораницата, тя ме спаси в този момент.Вратът още ме боли, там няма оправия.Що калъфки смених не е истина.Моя мъж вика че след бременността тотално съм се повредила.
Поне зъбите ми са здрави.Но мигрената, ох тя още е много силна и ме връхлита поне веднъж месечно.Там оправия няма.А със системното недоспиване става още по-зле.И аз мечтая за спане, правилно хранене и почивка, мечтая...

Сьжалявам, че те боли, но се чувствам по-добре да не сьм сама. Естествено предпочитах да ми сьчувстваш на теория, без да си го преживяла.

Много ме боли в момента, не мога повече. Имам температура и много силна болка. Не мога да ям, днес почти не сьм яла, а трябва да правя кьрма. Сьжалявам, че сутринта на отидох на лекар 

Боли мееее….

И аз съм в този клуб след второто раждане и като ви чета и вас си давам сметка,  че това не е чак толкова нормално,  за каквото го приемах досега. 

Едит
Съжалявам да го прочета това,  Ина.
Лошо наистина,  че пак имаш температура. Компенсирай с течности за млякото,  чай,  айрян,  сокове...
Не можеш ли да отидеш на спешен кабинет,  все пак кърмиш,  има за какво да се притесняваш?

Аз за това споделям, защото споделената болка била половин болка.Ставите ми минаха, било нормално, питах ортопеди.Мигрената, там докато не почне да спи дребоса все ще е така.

Ина чай, тантум Верде може да пръскаш.