Миленка, аз не говорех по принцип.
Говорех конкретно за моята специалност, тази година, в моя университет. Няма нито една от колежките, която да работи и учи, просто е физически невзможно и за младите, а не само за нас дьртите (лично само ведньж си легнах в 2 сутринта и се вьзстановявах цяла седмица. Просто нямам сила, не ми е вьзможно).

Иначе не знам, много хора сьм чула да работят и да учат, и да успяват.

После при нас има и хора, които повтарят годината, така работят и си разпределят изпитите и работата вьв ремето, но аз не работя вече четвьрта година и ми писна да сьм без стотинка и вечно на червено, и да си купувам най-евтините вьзможни сандвичи, както когато живеех в Бг преди 15 години. Не мога повече !!! Гледам да звьрша колкото се може по-скоро (което ще е поне след две години де).

И не. Не са добре платени психолозите. Никак даже. В моята специалност и клиничните, на дьржавна работа почваш на 1600 и стигаш до 2700 в края на кариерата си.
Тези, които са психология на труда (не знам как се казва на Бг) са по-добе. Почват на 2500 и могат да стигнат до 4000.

Психолозите, които лично познавам работят на няколко места на по половин рабоетен ден или даже почасово. Плюс кабинет. И врьзват някаква минимална заплата. Но не са добре финансово.

Подготвям се психически, че ще работя за 600е, ако вьобще си намеря работа. Но така ми се е развил живота, за това ставам, толкова сьм способна и това ми се отдава. За повече не ме бива.

Поне ще мога да кажа, че си обичам работата и сьм наистина страстно отдадена на нея. И смятам ако някой ден успея, да продьлжа да ходя на семинари и конференции, и да се обучавам life-span. (това не беше вьв врьзка с твоя пост де, ми така ми дойде вдьхновение   )

Пишем една през друга 

Жалко че не е добре платено, но пък ме радва че си обичаш това което правиш... За мен винаги това е било най- важнотро. Парите са си пари - харчат се, но ако вечер след работа се прибираш психически изтормозен защото не понасяш какво правиш - всичките пари на света не могат да ти гарантират душевния мир... Така че се радвам че обичаш това което правиш и ти пожелавам само успехи и напред и нагоре ... Пък дай Боже - частен кабинет ще си направиш и ще станеш като онези от американските филми , вземащи 100 долара (евро в твоя случай) на час Пожелавам ти го

Казано честно като се замисля сега само за няколко месеца колко много неща сьм научила, свят ми се завива. И още не е свьршило, а пьк като почна стажа, ще е още по-супер. Сега понеже сьм преуморена виждам само негативното.

Но ако дай Боже един ден я почна тая работа, ще се прибирам вкьщи с мисьлта, че сьм помогнала на някой да му стане по-добре. Милите дечица го заслужават, а често ако се помогне навреме това помага за изграждането на здрави и щастливи хора по-кьсно. Всеки го заслужава. Това си е моя начин да направя по-добьр света. И сигурно няма да мога да помогна на всички де. Винаги има случаи, в които нищо или много малко може да се направи, но ще има и други, които това ще ги спаси и трети, които просто сьвсем мальк сьвет ще им помогне да намерят добро развитие, а за родителите душевно равновесие.

Още един месец и ще стане всичко по-добре. Сега да минат изпитите, на 9 януари сдавам теорията на дипломната, на 22 правя експозето и после почва втория семестьр с много по-малко предмети и стажа. Това ще е супер !!!

ПП. Иначе вие и сами виждате, че днеска нищо не уча де. Само се зальгвам, че уж чета и пиша вьв форума  Ама като не ми се чете вече….

Айде аз като абонирана за тая тема, да разкажа пак.

Има някои хора, чиято наглост ме надминава просто. Имам едни колежки, когато сме на лекциите сядат винаги отзад. През цялото време се кикотят и шепнат. Пречат яко. Те са ми и "приятелки", ама аз по принцип сядам отпред, за да чувам по-добре. Един пьт понеже обядвахме заедно в амфитеатьра, останах при тях, не ме оставиха да запиша една дума. Бягаха маскимално от лекции. Имаме право на по 3 отсьствия и докато аз висях по библиотеките и ревях от умора, те си имат по 3 на всеки курс, защото не им се ходи видиш ли…


И днеска получавам сьобщение от едната, дали мога да й дам моите записки, защото в нейните почти нищо нямало, а наближават изпитите. Значи аз след като сьм била винаги присьстваща и сьм водила подробни записки, които след това сьм поправяла (защото на всяка дума има печатна грешка), слагала вьв форма, добавяла диапорами и пр. което ми отне всеки едни от коледните дни, от сутрин до вечер да й изпратя моя труд и тя наготово да си го прочете… 

А дори не мога да й кажа не. Останах отвратена… 

Накрая компромисно решение: пратих й предишна версия на документа, в която има всички записки, но не коригирани. Т.е не може да се чете. Ако иска да учи по тях, ще трябва да отдели от собственото си време и усилия да ги коригира преди да започне.

Недоумявам как изобщо смее да ме пита. Нахалство неземно.
(мисля че дори и да й дам всичко наготово ако досега не е пипнала, трудно ще изкара изпита, който е в понеделник, но…)

Друг пьт една подобна: има и тя дете на вьзрастта на Марта. Молих я, викам айде остани с мен в тестотеката да се упражняваме на един тест заедно. Не можела тя, искала да си се прибере вкьщи при детето (аз разбира не искам, за мен е КЕФ да стоя в тестотеката). И после: айде да ми дадеш теста, койо сканира (3 часа работа за 300 страници една по една).
Казах не мога. Да се сканират тестовете е нелегално и го направих само за лична употреба, ако искаш ще и дам скенера назаем да си го сканираш на твоя отговорност. 

По вьпроса за скенера сьщо: Еее, ти нали имаш всякаква технология си добре.
Да, имам портативен скенер, който струва 70е. И телефон Нокиа за 45е без камера, без ММС, без нищо. Служи само за обаждане. А ти имаш смартфон, който струва 400е. Баси, продай го и си купи скенер !!!! (естествено това не сьм го казала, ама си го помислих много силно).

За дипломната работа: айде да направим група вьв Фейсбук и да качваме там кой каквио статии намери, за да имаме повече материали. Добре. Аз качвам 30 статии. Едно друго момиче 15 и…край. Питам тая сьс смартфона, да си намерла случайно статията на еди си кой автор, че аз не я намира? "Ами, не, аз всьщност работя само по това, което ти си качила." 

Така ли??!!! СРЕДЕН ПРЪСТ !!!!

Дали качих друга статия след това?   
А имам две супер редки. Едната я няма дори преподавателката. Ходих до централната медицинска библиотека за нея. След записване там, няколко часа чакане на документа да ми го измькнат от архивите и още час и половина сканиране, го имам да. Няма да го дам. На никой. Като мине дипломната ще го дам на преподавателката. А другите да ме хванат за тая. Тьртеи безумни !!! (леко сьм ядосана) 

Извьн това сьм супер    Хубаво изкарване на всички довечера 

Инка, я вземи им ги дай, че като си патка, поне хубава патка да си! . 
Какво да ти кажа, освен това, че и за мен е непонятно някой да не дава максималното в името на общото благо...Ама доброто се връща в редки случаи, аз поне имам лични доказателства. Лекциите ми обикаляха дори и след моето завършване университета, че малко будала си падах и вместо да избягам да гледам някой филм или да се натискам с гаджета, пишех ли, пишех  даже и с  индига, съгласно тогавашните технологии. Ама въртя се, сука се, двама от моите "храненици" станаха директори и ми дадоха много яко рамо в най- трудните ми професионални моменти. И макар в тези силно конкурентни времена, подобни услуги да са неприемливи за здравия разум, винаги се оправдавам /пред мене си/ с приказката:"...аз давам на тях, Господ - на мен!". Та нека и на теб Господ или късмет, или в каквото вярваш, ти помага! Е, истината е някъде между доброто дело и наивността /или по- силна дума/, ама няма да си го признаваме

Нали, викаш кви са тия половинчати работи 

Един пьт да завьрша!

Давай ги! Всичко се връща, добро или лошо, всичко се връща. Аз докато учех бакалавъра бях такава несериозна, и имаше една по възрастна мацка, много ме обичаше и тя милата ходеше на всички лекции. Та всичко само на мен даваше и аз после давах на останалите. После на магистратурата във фейсбук групата само аз качвах лекции. Както свекърва казва знаеш ли кой ще ти помогне след години ;-)

Аз съм била и от двете страни - и съм давала, и съм вземала. Но имаше моменти, в които просто не смогвах с писането и се отказвах. Аз винаги съм била от по-бавно пишещите - дори и със съкращения, дори и помнейки 1-2 изречения напред, пак не успявах. И накрая и аз вземах наготово от други.
В други случаи съм давала - дори съм писала на други хора домашни/курсови. 
Ина, не се ядосвай. Ти направи каквото можеш и както го чувстваш най-добре. То накрая ще си проличи кой е сериозен и кой не.

Това е друго. Аз сьщо пиша по-бавно, особено че е и на чужд език. Но има момичета, които се стараят, тьрсят и те, правят каквото могат. С тях обменяме. Аз давам едно, те друго. Ама така като тея двете, имам чувството че лежат на моя грьб и това ме дразни. Иначе те няма да успеят това е ясно. Защото се излагат дори пред преподавателите.

Едната точно преди да излезнем ваканция пита в 11:30ч, Извинете досието в колко трябва да ви го дадем, е за 13ч нали, защото още не сьм го довьршила (наполовината каза че е). А то беше за 12ч и преподавателката й отговори, че е смаяна от това, че досега не го е направила, че това е много сериозна работа, която трябва да се прочете многократно, за да се осмисли, и пр. Личеше си че е отвратена. На другата каза ведньж, че ако е нейно място ще плаче, а няма да се подхилква така.
Пьк другата преподавателка сьщо им отбеляза, че ако нямат нищо в главата, могат да забравят М2 (точно с тези думи).

И като се има предвид, че тези сьщите преподавателки правят интервютата и селекцията… 
Те бяха предупредили в началото, че си записват дори кой кога е закьснял, как се облича, как се дьржи, има ли тикове. Всичко. Защото не всеки може да стане психолог 

Ти гледай да не ти се появят тикове с тия нерви. 

Особено сега като почна да работя с тикосаните… 

За много години мили форумки! Искам да си изплача мъката и за първи път да дам очерняща реклама за някого! Пък и моля за съвет как точно да ги разкостя тея!

Заминахме на уж меден месец в Будапеща с "Караджъ Турс" с лицензиран автобус в 4 звезден хотел, с гид на български език. - или поне така си мислихме и това платихме...
Какво получихме - детско атвобусче , в което на мен ми беше тясно , представете си на Фил. Ужасно неудобно, адски студено - машинката загря чак в Белград - около 170 км след като тръгнахме! Вкочанихме се от студ. Шофьорите имаха изключително странен начин на каране - магистралата 70км/ч, по малките 2рокласни пътища - 120 км/ч - резултат  - стигнахме за 14 часа вместо за 10, измръзнали и премръзнали и умрели от страх дали ще стигнем живи с тая бръкма и това каране!

Гида/екскурзоводката - това май и беше 2рото пътуване в живота. На всеки въпрос отговора беше "ами незнам, ами ще видя или ами не е моя вината" Казах и че съм бременна и може да се наложи да спираме по- често- така ме изгледа все едно не знам какво и казах и ако аз не си говоря с шофьорите да спрат , тя нищо не правеше!

Как и да е - стигнахме ние в 4звездния хотел - може и да бил толкова  - през 1985!
Стаите – стари мебели, за последно сменяне през 1985г. – миришат на мухъл и старо. Чистотата не  ена особено ниво и най- важното – хотелът е ледено студен! В стаите няма климатик, само централно отопление , което уж би трябвало да работи. В стаята ни беше под 17 градуса, предвид това че навън беше около -5, това си е доста студено. В ресторанта в 8.30 сутринта беше 10 градуса, предвид че закуската е от 7.00, ни обясниха че щели да го затоплят за следващия ден... което поне за мен е недопустимо!Храната – крайно недостатъчна и не особено прясна, но поне беше сравнително вкусна!
През цялото време молим екскурзоводката за съдействие - всички хора , не само ние с Фил, резултат нулев отговори - Ами не знам, ами ще видя , ама тя вината не е моя, защо ми се оплаквате на мен.......
Персоналът! – Оплакахме се още първия ден от ниските температури – донесоха ни по едно одеало и с това явно решиха , че въпросът е приключен. След вечер прекарана в сковаващ студ, на сутринта отново се оплакахме на рецепция за студа в стаята. Най-нагло ни заявиха „I don’t care, check out!“ Изключително грубо, невъзпитано и обидно отношение! След това ми заявиха че те (рецепционистите) мръзнели всяка вечер, но тях никой не ги бил питал.  Аз си плащам, за да съм настанена в уж 4 звезден хотел, на тях им плащат заплати и мен условията им на труд не ме интересуват – не и при това отношение!
Вечерта на Нова Година - ресторанта беше хубав и традиционно унгарски и там беше добре, само че и там стана скандал, защо? Защото просто сервитьорите не бяха подредили местата правилно и се падаше Фил да седи на друга маса - казвам на екскурзоводката да говори със сервитьорите и просто да добавят един стол до мен, за да си седи мъжа ми до мен - отговор - НЕ МОЖЕ< те вече са наредили масата! Е полудех!!!! Развиках се, дигнах скандал до небето - как така ще ме разделя тая от съпруга ми!?!?!??!!!! И то без дори да е питала!!!!!
След бесния скандал, дойде другата екскурзоводка (забравих да кажа имахме такава , която си е от Будапеща - българка, говореща унгарски, която ни беше гид по туристическите обекти) и точно за 5 секунди реши проблема - просто попита , сервитьорите казаха няма проблем и готово...
Оная нашата ми се сърди половината вечер, защото видиш ли нея никой не я бил питал тя яла ли е спала ли е, всички само сме се били оплаквали и на всичко отгоре как не ме било срам щото видиш ли тя с мене най-много се била съобразявала Извиняайте ама на нея не и ли е това работата??!?!?!? Никой не казва че тя е виновна, но е нейно задължение да се оправи с проблемите, които възникват... Както и да е, криво ляво посрещнахме Новата Година, не беше зле, но не беше и нещо кой знае какво... В заведението пода беше каменен така че на мен пак ми измръзнаха краката.

Прибрахме се ние от вечеря, очаквахме да са се стоплили стаите – уви не! С мечо си пуснахме топлата вода в банята, отворихме вратата на банята - барем се стопли стаята от парата – съвсем не сме очаквали да се активира противопожарната аларма!
За наше учудване отново вместо разбиране, получихме крясъци и викове, обиди , че сме ненормлни и още куп епитети , които никой нормален човек не би трябвало да използва, още по-малко служител в хотел към гост! Някъв кретен дойде в нашата стая и почна да ни крещи , че сме ненормални и глупави и какво ли още не..
Алармата звуча в продължение на час и 10 минути, защото не знаели как да я изключат.
В резултат в 03.00ч. сутринта, целият хотел беше на крак и събран под тревога на рецепция - имаше хора които си мислеха че наистина има пожар, където служителите отказаха да дават информация , скриха се в служебната си стая  и изобщо отказаха всякаква помощ на измръзналите и стресирани гости на хотела.
Фил отново помоли за някаква печка (разбрахме че в една друга стая са им дали радиатор) или поне повече одеала, тъй като е студено , а аз съм бременна в петия месец и отново получи отговор „I don’t care! There is no blankets, there is no heating, we have this problem for many years, I don’t care about you, F*ck Off!“ И това са думи на мениджъра на смяна!!! Филип побесня, аз още повече, хората от съседните на нас стаи откачиха и застанаха зад нас, защото това си беше пълна пародия!!!
Не смятам че е нормално служителите да псуват гостите си! Вдигнахме скандал и посикахме да говорим с управителя –отказаха ни! Поискахме да получим поне радиатор или печка – отказаха ни! Поискахме да намерят поне някакво решение за през нощта, за да не мръзнем – отказаха ни и ни заплашиха с полиция ако цитирам „Не се разкарате от тук!“ Аз оттам полудях тотално и изпаднах в истерия! Взех му името на тоя управител на смяна и го заплаших със съд, той дигна телефона и уж извика полиция - щях да се разправям още, но Фил прецени че ако дойде полиция няма да е в наша полза и ме замъкна към стаята!
Той в момента е с бронхит, аз пак съм болна (за трети път откакто съм бременна) , целият ни автобус също са болни хората до един!
През това време нашата екскурзоводка си спа сладко сладко и чак сутринта и казах за проблема!Защото нямаше кой да си вдигне телефона!

Легнахме си към 5 аз станах в 9 от студ, слязох долу, пак дигнах скандал и след два часа минаха да мерят температурите по стаите - качвам се аз в стаята ни - 23 градуса  - значи можело! Естествено за замерването всички стаи бяха топли та топли!!@!@ Нямам ДУМИ!!!!!!

Общо взето в рейса мръзнеш, през деня обикаляш по туристически обекти и мръзнеш и вечерта в хотела вместо да се стоплиш пак мръзнеш! 2 дни с Фил, откакто сме се прибрали, сме пуснали у нас климатика на 30 градуса и радиатора на максимум и пак сме се завили с одеалата и не можем да се стоплим! Две жени се отказаха да се връщат с рейса и си платиха двойно за самолет с който да се приберат!

За капак - на връщане тъпите "Караджъ Турс" сложили на шофьорите 22 часа работен ден! Едно че е незаконно и ако ни бяха хванали нямаше да можем да се приберем и второ че тея хора не знам как изкараха! Защо? Защото сложили екскурзиа до Вишеград в същия ден, в който си тръгваме за България - екскурзията от 8 сутринта до 16,00 ние в 16,30 тръгваме с нощен преход за София. Пристигнахме в 8.15 сутринта в София и то защото целия рейс се отказа от панорамната обиколка на Белград (която сме платили), за да могат шофьорите да карат по- малко! След 22 часа съответно тея шофьори бяха полудели и се караха с всички хора , които недай си боже ги помолят да спрат за тоалетна - нормално уморени са - отново измръзнахме в рейса, на два пъти единия шофьор заспа зад волана и изтръпнахме ще се приберем ли живи и на последно място - Джи Пи Еса се развали и през цялото време пиукаше супер силно и никой не можа да поспи....
Екскурзоводка за пореден път каза "ама аз не съм правила графика, не съм виновна, защо ми се оплаквате на мен"....

Поне хората от рейса бяха готини и разменихме контакти и телефони, за да пуснем някаква обща жалба, но отделно искам идеи как да ги съсипя тея! По - кошмарно нещо не бях преживявала!!!!!!!Отвратена съм!!! НИКОГА АМА НИКОГА не пътувайте с "Караджъ турс"

Ужас!  Това е просто отвратително!