Понеже друго не мога да направя, пожелавам ти всичко да се уреди и стискам палци!

Иди да ти леят куршум ,направи бяла магия или просто му тегли една майна ВРЕМЕННО!
Това в кръга на шегата.Единственото,което мога да кажа са го казали много преди мен хората :"Преди да изгрее слънцето е най-тъмно".
Прегръдки от нас!

Ина, звучиш ми като много упорит и силен човек, много хора до сега 100 пъти да са се отказали и да хванат друг път. Но то не си ... в някакъв момент всичко ще се нареди и тогава ще гледаш с друго око на този период, който те е направил по-силна, търпелива, мъдра и опитна. Бъди по-ината от пречките пред теб и давай все напред, сигурна съм, ческоро усилията ти ще дадат резултат, а ти и хората около теб ще са много горди с теб. Ако ти иде да се откажеш, мисли си за детенцето си, аз така правя, представям си какво ще разказвам на децата си като пораснат и това ми дава сили. Кураж и ако си някъде близо до Еври, мога да те пратя да пиеш едно кафе с едни невероятно българи, които със сигурност могат да ти дадат малко положителна енергия

Да взема и аз да използвам тази тема по предназначение, че почнах вече всеки ден да рева.
Дадоха ми огромно домашно с оценка с изключително кратък срок (от сряда вечерта за днес), а през седмицата ми е почти невъзможно да се концентрирам да работя - Зарко постоянно иска внимание, реве, мрънка, дърпа ми кабелите, клавиатурата, ръчка компютъра (два пъти е успявал да го изключи), а и почти не спи. И дори, когато не ме тормози, а се занимава с нещо - трябва нон-стоп да го наблюдавам - способен е за 5 секунди да се пребие. Изцедена съм до краен предел, главата ме боли зверски, изключително трудно ми е да се концентрирам (дори и без Зарко), за финалния проект не остава почти никакво време (особено предвид факта, че мога да работя само по няколко часа през уикенда, когато таткото изведе малкия - а такива дни до датата на проекта има точно 5, и ако продължат с километричните домашни, няма да успея да направя много за проекта). Не успявам да накарам малкия да яде - вече съм се отчаяла тотално - след броени месеци ще трябва да почна работа, а ако не прояде, не знам как ще го пусна на ясла, пък била тя и частна. Извън всичко това, естествено, се случват още един куп други неща, защото, за съжаление, животът си продължава и не му пука, че аз си имам други грижи на главата.
Честно казано, се замислих дори за детегледачка, но то останаха само 2 седмици, в които не бих отказала помощ, а и не мисля, че мога толкова бързо да си намеря човек. А и като се замисля, че в нас положението е под всякаква критика, бих умряла от срам някой да дойде в нас в момента. 
На всичкото отгоре, днес ще ходя със Зарко до курсовете, защото ни викат отново в 16:00 часа, за втори път тази седмица, Иван ще дойде да го вземе от там към 18:00 часа. Та дори времето, което уж имам за това домашно, се съкращава още повече. А съм толкова изтощена, че нямам никакво желание за нищо вече. Искам единствено да легна и да се наспя - по възможност 3 денонощия минимум да не ставам от леглото. За съжаление, това няма да ме огрее в скоро време. Единственият вариант това да се случи е след като тръгна на работа, а Зарко на ясла, да си взема няколко дни отпуска, които да използвам за спане. Но дотогава има толкова много време, а аз вече имам чувството, че ще рухна психически. 

Бъдете силни, дами, и не падайте духом!!! Големите товари ги носят само хората, които могат да ги пренесат!!!

menyanthe, знам точно за какво говориш, макар че и това не е истина, защото нямам дребен на главата  Но познавам желанието да направиш нещо, амбицията и мотивацията и трудностите.

Прегрьщам те много силно. С теб сьм с цялата си сила. Направи каквото можеш и каквото е по силите ти. Дано всичко се разреши най-добре за теб 

Яко треперя за изпитите…
Макар че по цял ден чета, има толкова много информация, че това, което сьм изчела е незабележима част от всичко.

Невроанатомията имам чувството, че никога няма да я взема. Имам изпита от миналата година и като гледам какво е дал, направо не знам как ще направя врьзката между това което пише вьв вьпроса и това, което той иска да му се отговори. (имам вьпроса и отговора). Вьпроса е вьрху два реда от 160 страници курс, които трябва да идентифицираш и да навьржеш с другото. И аз примерно в моята лекция точно тея два реда, дори не сьм ги записала, защото не са ми се видели важни.  

Днеска ми е последен ден от тия, които сьм се отделила за невроанатомията, а сьм не и на половината…

Единственото, което малко ме утешава е че като говоря с другите, те дори не са започнали да четат  Не знам как ще успеят… Ама дет се вика мен не ме интересува другите да се издьнят, а аз да успея и не знам как ще стане това.

Ина, то не вярвам да те успокои, но да кажа, че аз до ден днешен сънувам кошмари за изпитите ми във УАСГ.Направо още не мога да се отърся, а го завърших тоя университет бе.Голям стрес се оказаха за мен лично.Независимо от всичко, аз съм се замислила за магистратура, но в друг университет, там и с топ не се връщам!

Досега не съм писала в тази тема - някак съм я пропуснала, но сега прочетох последните няколко страници и Ина да те питам - абе ти къде учиш , че така те тормозят???!?!?!  Звучи като някаква тотална липса на организираност от страна на университета, как те мотаят, какви са тези ужасно сложни (или поне така звучат) изпити... Миличката, сигурно ти е много трудно

Аз поне с университета нямах проблеми, хубава специалност завърших, не е като да не учих, но не са ми цепили д**то както на вас както ви чета.... Напротив, при мен нещата бяха сравнително лесни - имаше учене, имаше тежки изпити, но чак пък до такава степен не помня да е имало. Работих през цялото си следване (попаднах на добри работодатели, които ме пускаха на лекции) и то в големи фирми и офиси, завърших с доста приличен успех (не е отличен, но все пак) и бакалавъра и магистъра...

Направо сърцето ми се сви като ви чета inaxastra и menyanthe. И двете така да се тормозите и измъчвате за някакви изпити и стажове и проекти и не знам какво....
Недейте така моля ви се, тея нерви ще ви трябват , дечица имате - има по - важни работи от стажа, проекта и тн...
Може и аз да мисля грешно, не знам колко съм ви утешила, но все пак...

Дано скоро ви се оправят нещата и на двечките
Успех и целувки от мен

Уча в Париж 10ти университет, психология. Пьрва година магистратура сьм и при нас се знае, че това е най-тежката година на ниво свьршена работа от наша страна и изисквания от тяхна. Понеже много малко психолози се дипломират наистина (не могат да наводнят пазара с такава работна рька), а дьржавата дава субсидии на брой студенти, до последния момент дьржат всички и преди М2 е голямата селекция. В моята специалност взимат 6 от 60. Само най-добрите (здрави психически и устойчиви) минават.

Да се учи и работи не невьзможно за който иска да успее.

И не че аз драматизирам, като си говоря сега с колегите покрай празниците, всички са на трьни и в коледна депресия.
А пьк няма да и казвам за нивото на самоубийствата след селекцията… Който си е скьсал задника и не е приет… Те затова казват, сьвет N1: да имаш резервен вариант и да знаеш точно какво ще правиш ако не те вземат. Но аз знаех, че е така и сьм готова затова. (няма д амине без рев ако не ме приемат де, но мисля, че ще оцелея) (ох, казано честно не мога да си представя да не ме приемат)

И аз като Ина да кажа, че ще оцелея. Напоследък се отдадох малко на почивка, за разлика от Ина, въпреки че и аз трябва да уча, ама съм по-несериозна, явно. 

Къде ще вървите, та да не оцелеете и да не успеете! пожелавам ви късмет, защото май това ви е най- необходимо сега!

Ина ти си си избрала наистина трудна специалност ... Може би е нормално да си толкова притеснена при такава селекция...

Но не съм съгласна , че не можеш да успееш ако учиш и работиш... Със здрав труд и лишения всичко се постига Работя от преди да завърша гимназия защото ми се е наложило и не смятам че ми е попречило да успея. Работех тогава нощни смени нелегално понеже не бях пълнолетна , сутрин на училище и следобед по 3- 4 часа сън, след което учене за изпити за университета и пак нощна и пак на даскало... После съм тичала като луда от единия край на София до другия сутрин на лекции следобед на работа (вече бях пълнолетна и започнах работа в един офис на една голяма фирма), след работа учене за сесия, после сутрин на работа, следобед на лекции... и всякакви такива ластици. Пак казвам работила съм сериозно, в големи международни компании, не е като да съм била на смени. Почнах от най - ниското ниво и в момента се гордея къде се намирам в кариерната стълбица. Да , факт - не работя това което съм учила, но така ме завъртя живота. Исках да работя по специалността, но стана така че 3 месеца бях без работа (между двете фирми) и приех длъжност, която нямаше почти нищо общо с ученето ми - ей Богу, най-правилното ми решение. Вече 5 години съм в този бизнес и ми е адски интересно, мотивиращо и развиващо се. Обичам си работата и не съжалявам че нямах студентски години , като повечето ми колеги от вуза, които всеки петък, не по - скоро всеки ден, бяха на кръчма, дискотека, парти или ходеха и се събираха у нечия вила и си живееха живота...

И все пак аз съм си в България, където малко или много е по- различно. Съгласна съм че за хора учещи инжинерство, медицина, психология и тн е по - различно. Това са си тежки специалности, изискващи пълно отдаване... Имам приятели и в трите специалности и почти не ги виждах докато не завършиха. И е нормално така - в крайна сметка ти ще носиш отговорност за човешки живот.. Дали ще е сграда, която ако не построиш правилно може да се срути и убие живеещите в нея, дали ще си хирург и от незнание ще убиеш пациент или ще си психолог, от чийто евентуален грешен съвет пациента може да се влоши и достигне до лудост... без значение... това е отговорност и може би затова ви тормозят толкова Но пък се надявам да си струва повече отколкото тук...

Поне по- добре платена ли е там професията на психолог?

menyanthe , inaxastra почивката винаги е необходима. Дори когато не си под такова напрежение както сега сте и двете. И предполагам Ина даже би потвърдила - психическата почивка е по - важна от физическата.

Така че , починете си, поне за няколко дни и оставете терзанията за по -нататък Целувки

Мерси Свекс  

Мениант, не правиш зле като почиваш. После ще си по-ефикасна в ученето. Аз вече се чувствам отвратена, като седна да чета ми се повдига, ама си го налагам заради собствените си психически проблеми (неисгурност в себе си, стрес, неспособност да бьда в настоящия момент и да го изживявам пьлноценно) и не знам… огромния залог, който имам отзад е супер мощен двигател, но и колко е изтощително…

Ако успея да завьрша, ще казвам че имам три деца. Защото казано честно тая борба за тая диплома ми е най-дьлгата, тежка и смазваща бременност с най-капризното дете, което евентуално ще излезне от нея, ако раждането мине добре хахаххаа Метафори яко, изперкала сьм тотално.

И после ще има:
"- Гад такава! Целият живот ми съсипа! Цялата си младост на теб отдадох! - чуват се риданията на дъщерята от стаята.
Глас от кухнята:
- Дъще, стига си говорила на дипломата си!"

хахахаха хубаво е че така хумористично подхождаш, харесаха ми метафорите