26.07.2016 16:22
Досега не съм писала в тази тема, но има нещо което ме гризе и имам нужда да споделя, защото от близките не намерих утеха.
Моята свеки "деликатно" ме подмина и намери начин да заведе малката ми къдравелка при нейната "фризьорка - професионалистка" (сякаш аз я водя на село да я стрижат с барабар с овцете ). Тя отдавна се точи на косата на Буба, защото й било топло, потяла се, пречела й, а и сега като им гостува не можела да се справя да прави прически, не можела да я сресва.... Настроила детето, уговорила го и звъннала на съпружето да пита дали може да й вземат връхчетата. Той, разбира се, потънал в работа, за да не го занимават, разрешил набързо.
Вечерта питам защо не ми се обадиха на мен и ми се изляха три фермана слова как да не ме притеснявали, можело да съм заета. Изрично предупредих, че може да ми се обажда по всяко време за всичко, но не би.
Професионалистката е отрязала най-сладките къдрици на Бубет, направо й е клъцнала косата на черта. Резултатът е коса в стил разплетена кошница - нито се завиват къдрици, нито изглежда по-добре, нито се сресва по-лесно, дори напротив. Душата ме боли как й даде сърце да отреже тези пружинести масурчета. Ще кажете, коса расте, но ако повече не се накъдри? А малката ми госпожичка толкова си харесваше "пружинките" и с такова желание мерехме колко са пораснали, как ще станат като на Рапунцел.
Сега, седмица по-късно, не ми минава и не знам от кое ми е по-криво: че свекито ме заобиколи нарочно или че ми окепази чара на детето.
Знам, че никога няма да съм й близка до сърцето, кръвта вода не става, но защо ме заобикаля?! Пак й казах, че може да ми звъни по всяко време, тя пак не ме остави да си довърша изречението и ми избълва 100000000 думи. Не искам да ме обича, не очаквам добра дума, просто искам да ме зачита като родител и да престане да настройва детето ми.
Казах си го, простете многословността ми.....
Моята свеки "деликатно" ме подмина и намери начин да заведе малката ми къдравелка при нейната "фризьорка - професионалистка" (сякаш аз я водя на село да я стрижат с барабар с овцете ). Тя отдавна се точи на косата на Буба, защото й било топло, потяла се, пречела й, а и сега като им гостува не можела да се справя да прави прически, не можела да я сресва.... Настроила детето, уговорила го и звъннала на съпружето да пита дали може да й вземат връхчетата. Той, разбира се, потънал в работа, за да не го занимават, разрешил набързо.
Вечерта питам защо не ми се обадиха на мен и ми се изляха три фермана слова как да не ме притеснявали, можело да съм заета. Изрично предупредих, че може да ми се обажда по всяко време за всичко, но не би.
Професионалистката е отрязала най-сладките къдрици на Бубет, направо й е клъцнала косата на черта. Резултатът е коса в стил разплетена кошница - нито се завиват къдрици, нито изглежда по-добре, нито се сресва по-лесно, дори напротив. Душата ме боли как й даде сърце да отреже тези пружинести масурчета. Ще кажете, коса расте, но ако повече не се накъдри? А малката ми госпожичка толкова си харесваше "пружинките" и с такова желание мерехме колко са пораснали, как ще станат като на Рапунцел.
Сега, седмица по-късно, не ми минава и не знам от кое ми е по-криво: че свекито ме заобиколи нарочно или че ми окепази чара на детето.
Знам, че никога няма да съм й близка до сърцето, кръвта вода не става, но защо ме заобикаля?! Пак й казах, че може да ми звъни по всяко време, тя пак не ме остави да си довърша изречението и ми избълва 100000000 думи. Не искам да ме обича, не очаквам добра дума, просто искам да ме зачита като родител и да престане да настройва детето ми.
Казах си го, простете многословността ми.....
Защо не ти се е обадила е ясно, знаела е, че ще кажеш "не". Ама да си окепазиш главата на внучето, само и само да стане на твоята, пак не е работа.
. Беше, сега не е така, но тя може и да не го знае и целево да крие.
Прегръдки!
Думи нямам. Бубет как възприема новата прическа? Не желая да коментирам свекърва ти. За мен е прекрачила границата баба-внуче. Не само, че е нормално да попита теб, особено когато говорим за момиче, но и не мисля че е нейна работа да се бърка в това как трябва да изглежда детето. И няма две мнения, че нарочно те е прескочила. Едва ли подстригването е било на живот и смърт. 


Винаги сте ми утеха, благодаря <3
Свиркай си, докъдето ти стигат нервите, после като ти падне пердето, надали ще й ги премълчаваш. Искрено се надявам да ти е висок прага на търпимост 

Гушкам те.. Когато бях малка имах много дълга коса.. Като отидех на село през май се връщах само за море и чак през септември във Враца.. Много обичах да седя там и не исках да си ходя.. Съответно косата ми ставаше ужасна, майка ми обаче не даваше да ме подстригват при селския бръснар и изрично беше забранила.. Баба ми, обачеее си реши да ме заведе и му каза "само връхчетата", остави ме и отиде до магазина за хляб, като се върна бях подстригана като момче!! Имах коса не по-дълга от 5см, аз само седях на стола и ронех сълзите.. Мама като си дойдоха в петък на село, плака повече и от мен.. Тя също нищо не каза, помня само как плачеше.. На първия ден в детската градина още бях с къса коса и не исках да се снимам.. Беше ужасно 
