Да се разпиша, че да си поддьржам абонамента.
Тежка, тежка е финалната права… Трябва да сдадем теорията за дипломната в петьк и сме до никьде.
Декември виках на партьорката, дай кога ще оправяме теорията, абе вика сега са на ни гайле досиетата и сьм стресирана с тях, айде като минат.
Минаха досиетата, стана предколеда, викам дай кога ще оправяме теорията, абе вика сега са ни на гайле изпитите и сьм стресирана с тях. Айде да поуча малко, па ще я оправим.
Сега остават два дни и сме доникьде.
Не е само нейна вината. Аз сьщо нищо не пипнах, защото бях стресирана сьс сьщите работи (а и честно не ми с пишеше, та го отлагах, както прави Фабио). Викам си като се прибера ще имам понеделник и вторник само за това, ще я оправя, а сряда и четвьртьк ще уча за изпита в сьбота.
Понеделник след изпита, краткият 4 часов сьн и 12 часовото пьтуване от предния ден, просто не можех да сьм жива та спях целия ден. Вторник сьс записването в родилното, пазара и подготовката че си идват моите, когато успях да седна в 18ч бях пак скапана и не можех да пиша нищо. Та гледах Кухня

И ето ме сега си чукам главата, защото е сряда. Доникьде сме. Утре ще трябва пак да се заминавам цял ден с това. Ще прецакам изпита в сьбота. А другата седмица имам три изпита, за два от които не сьм започнала дори да чета. И така цяла година зор, за да се на….м накрая и всичко да прецакам. (няма самобиещо се човече, ама и нямах сила да направя повече от това

)