Да, аз също си мисля, че нямам общо с теб. Ама аз много си приличам на асцендента - скорпион.
Ем аз като ви казвам... то, че и аз съм във филма е факт, ама и той не отстъпва.

Иначе, Миме, четейки вашите предишни постове, за бащите - то много ясно, че няма да искаш да прилича на баща ти. Ама при мене е друго. Баща ми е Бог. Какъв там комплекс му се викаше на това, имам го със сигурност.

Едипов.. 

И моя асцедент е скорпион. Необяснимо е, факт. Иначе и аз имам общо с него (асцедента). Може би някъде по средата, все нещо общо имаме, няма как.

Иначе това за бащата си е точно така. Това е причината да нямам подобни на твоите желания. Много е хубаво, че се разбирате и толкова го обожаваш, че искаш съпругът ти да прилича на него.

Ти като не приличаш на майка ти, как искаш мъжа ти да е като баща ти? 
Няма еднакви хора. Огледай се около теб.

Цитат на: alexandrova_90 в 10.11.2015 16:48

Едипов.. 

Комплекс на Електра. Едиповия е за мъже и го знам. Ама сега го гугълнах. И пак не е точно, щото било съперничество с майката и влечение към бащата. Аз такова нямам. Само в тая посока не съм мръднала  

едит: нов отговор от Наталка

Ама чакайте, нещо се измести темата. Аз просто давам тате за пример, ама аз на никой не приличам. Нито визуално, нито като характер. Освен баба Вампирия като ми е сърдита и констатира: Цялата си на шуменския род! 
Имам предвид ситуации като тая с антибиотика - за мен беше нормално за отидем да го купим и после да правим каквото и да е. Така би направил тате, вероятно и вашите мъже. Та в тоя смисъл... няма значение дали ще го сварнявам с Илиян, Влади, тате или комшията.

Аз на шега го казах, бе. Да не се засегна нещо :/
Иначе съм на принципа, че ако не съм щастлива с някого сега, няма да съм и след 1г.

Аз да се изкажа като момиче, което също смяташе,че перфектният мъж за мен трябва да е като моя баща. Той е изключително грижовен и отдаден на семейството,честен и трудолюбив.Вкъщи той готви,но не защото някой го кара,а защото му е кеф и наистина готви мераклийски и всичко му е адски вкусно. И така си мислех,че такъв трябва да е перфектният мъж и за мен. Намерих човек, който много приличаше на него,но...той започна да се отнася към мен точно все едно той е таткото,а аз съм малкото дете,да ми се кара, да ме поучава,да ме пази и просто не се получи.Много го уважавах,но наистина не можех да му кажа нищо като мое мнение, да му споделя някоя простотия дори и се разделихме много драматично.
Човекът, за когото ще се женя също е мил и грижовен,но не е баща ми. Например баща ми може да мие прозорците цял ден,да търка едно петънце ама всички да ги хванат нервите,само той ще си търка. ММ ако примерно не успее да направи нещо от веднъж побеснява,почва да се ядосва,да пуфти, да вика,ама не на мен, а просто си вика. В началото много се дразнех на всичко, което у нас не се случва или което го няма у баща ми като поведение.После пък реших,че си живеем много хубаво,никога не сме се карали за сериозни неща и почти винаги сме на едно мнение и това,че има навици, които ме дразнят е само малкото сол в тестото за тортата,за да подчертае сладостта.Ако повече ме дразнеше, отколкото можех да понеса, нямаше да съм с него обаче Така че бащите са си бащи,но това не означава,че са перфектни.Всичко става перфектно с усилия и от двамата,тоест когато майка ми не му се ядосва,че търка едно петънце 2 часа и го хвали за това колко й помага, а съм сигурна,че и нея я дразни.Затова и аз сега  хваля ММ как хубаво е направил нещо,нищо че преди това сигурно ме е вбесил с пуфтенето.
Според мен обаче ако минусите са много и са за кардинални неща няма смисъл да се насилват нещата.Ако пък компромисите си заслужават,човек приема отсрещния с плюсовете и минусите.

Всички момичета подсъзнателно търсят баща си за съпруг.
Това си е доказано от учените на Магаданския институт хахаххаха

И моя татко е Бог! Ама дали Митко е като него - не, естествено.

Аз пък ще се цепя от колектива. Няма как да искаш половинката ти да прилича на човек, когото не познаваш. Наде, тия от Магадан са се объркали, да знаеш.

И аз съм на мнение, че не всички го търсят. Дори не съзнателно. Примерно в моя случай, когато той цял живот е бил до мен/нас и е давал пример. Слушайки и виждайки бащите на другите деца какво правят съм приела, че на тате действията са правилни. Но пък той самия твърди, че е имал лошия пример на дядо ми и си е поставил за цел, да не бъде като него. Така че... то и това е дължа и широка.

П.с. Нат, естествено че не съм се засегнала, даже се връщах да ти чета поста пак, да видя на кое може да съм се засегнала 

Мари, и ти ли яхна метлата?
Дано днес си по-спокойна.

Да, определено сутрините са по-добре от вечерите. Снощи не ми се говореше даже.
Но и емотиконите вършат работа.

Сутрин с кафенце, светът изглежда една идея по-розов.

Много ми липсва времето, когато бях спокойна, без нерви, без стрес и живеех в хармония със себе си.

Не знам кога и как всичко така се промени. Определено не е това моят свят.

Брой си наум, много помага!  какво толкова се ядосваш, я?

То не е въпросът за какво, защото отговорът е за всичко. Всичко и най-дребното нещо е в състояние да ме изкара от равновесие. Не живея в мир със себе си, това е. Станала съм абсолютна невротичка.
До някъде причината сега да съм това състояние е, че каквото и да трябва да свърша е или на ръце с бебето или по съпровода на неговия сърцераздирателен рев, трети вариант няма.
Това придружено с изблиците на 5 годишно дете, което за всяко нещо проверява докъде може да стигне, ми идва в повече.
Не са ми виновни децата, определено. Проблемът е в мен. Сигурно и хормоните си оказват влиянието, но знам със сигурност, че мога да бъда по-добър човек..... Но нямам сили, много съм изморена и не толкова физически



Ето и сега, 22 минути, откакто Симеон се е прибрал от градината и вече успя да ме разтрепери