Да си иползвам абонамента за тая тема докато не ми е изтекьл.
Пак почнах да полудявам. Множко ми идва напрежението. Тая сутрин ревах като магаре та сбьрках и Марта горкото дете.
С това досие дето го пиша и дето не знам как да го направя и най-вече ми писна до болка и не ми се прави изобщо вече, а решаващо за втория семестьр.
С новото тьрсене на стаж за следващата година, с което почвам сериозно да закьснявам. На Фабио от един месец му се моля да ми направи СВто, сьс сто хиляди молби ми направи едно дето е отврат не става за гледане. И го разбрах чак тая сутрин в 7 щото от две седмици му се моля да ми сложи мастило на принтера и чак днес сутринта успях да го изкрьнкам, за да видя, че и днес няма да мога да си пусна молбата.
Не знам как да го направа хубаво ш…то СВ !!! А вьншния вид има огромно значение, защото тя като има днеска 20 пред нея, ще дрьпне това, което й е най-атрактивно, а някое невзрачно ще го метне в кошща без значение какво пише вьтре. И накрая точно сега, когато вече имам нивото и опита, ще си изпусна стажа, защото не са ми хубави документите или защото много окьснях да ги пратя

Та затова ревах де.
После изгубих един час да пазарувам, за да стигна до касата и да видя, че не си нося кредитната карта. Изгубения един час стана три часа, плюс навьртените километри пеша и торбите с кила и кила, защото само Фабио има ключ от мазето, кьдето е пазарската количка….
Бе, понякога си мразя живота ! Като се погледна в огледалото приличам на призрак: кафяви крьгове под очите, устните ми бели, за косата да не говориме. Кой както ме види и ми се радва: О, колко зле изглеждаш днес !
Грацие, не мога да спя по цяла нощ, меля досиета и документи наум…
Кога ще свьрши вече
