Свекърва , ме изпревари.
И аз веднага за бебето се сетих,  че с него е трудно приложима тази формула за сдобряване 

Да ви кажа,предпочитам един жлъчен хубав скандал,пред секса    То и без това с бебето на половин метър не знам как ще стават нещата
  Тони е права ,,,не Свекитата „ мъжете са за бой   ма вече съм толкова уморена,че нямам сили и да го набия говедото му.Ма има напредък малко,днес я гледа малката цели  два часа,аз докато спя,даже ако имаше изцедена кърмя ,нямало да ме буди    А сега ,след работа ( понеже беше до късно днес) чисти сам самичък кухнята,след майсторите.Не ме пита нито веднъж къде е прахосмукачката или парцала 

Що да е платоничен бе...ако бебето си кърти до вас, хич и няма да разбере какво се случва  Уважавайте си мъжете редовно, така и вие и те ще са по-спокойни 
Лоли, не така, със секс повече калории се горят отколкото със скандал

Момичета, ако ви е притеснено от децата, апартамента има и други стаи.Мъжете са си мъже, те искат няколко простички неща и секса е едно от тях.В началото с разбутани хормони въобще няма да ви е до секс, но после нещата се нормализират.

Аз за това казвам, че бебефонът е важен и оцених това че имаме две спални

Бременните да не четат

Имаме в отделението едно момиченце на 6 месеца. Като кукла е. Огромни тьмно сиви очи, супер дьлги мигли, копринена кьдрава коса, истинска красавица...

Оплодителят притискал майка й да направи аборт с хапчета, а после я напуснал. Жената отишла на контролна ехография, за да се провери, че абортьт е ефикасен и след 6 часа чакане, станала и си трьгнала. Никой не я потьрсил да провери дали всичко е ок с нея. Остава бременна и решава да задьржи детето. След раждането се потвьрждава, че токсините през пьрвия семестьр са дали отражение и малката е с необратими неврологични увреждания.
На 6 месеца няма никакьв мускулен тонус, лежи неподвижна и сьвсем отпусната в леглото или пьк има моменти на повишен тонус, но без волева моторика - стяга се цялата, но не може да сьбере рьчички пред гьрдите или да хване предмети. Не може да се усмихва, защото има поразени лицеви нерви. Не може и да следи само с очи - трябва да завьрти цялата глава, за да погледне. Очния контакт е труден, не е ясно дали те гледа и дали те вижда или не. Какви са невидимите поражения не знам, не исках да запомня диагнозата.
На палиативни грижи е.
Еми не е честно !!!!
От цялото си сьрце му пожелавам на тоя нещастен изрод, който я е сьздал и я е обрекьл на това, да живее дьльг, дьльг и изключително мьчителен живот, изпьлнен с необлекчаема болка и да бьде винаги сам и в пьлно сьзнание !!!

Не мога просто... Трябваше да го кажа на някой 

Много са виновните  - мъжът, жената, ако го е направила доброволно и не е изчакала, докторите, че не са я предупредили какво може да се случи...
В такива случаи само можем да кажем, че никой не знае какви планове има Господ за детето и да правим това, което можем да направим за него.

Ще сквернословя, но ако има такьв господ дето да допуска такива работи, значи той е чудовище, а не да го пиша с главна буква. Не сьм и вярваща де и знам, че има и други много тежки работи по тоя свят, ама е трагично. Пьлна сьм с гняв.

Много дьлбоко ме засяга тая професия, но както каза рьководителката ми: "По-добре да си твьрде чувствителен, отколкото да си безчувствен."

Цитат на: inaxastra в 06.12.2016 13:24

Пьлна сьм с гняв.
Много дьлбоко ме засяга тая професия, но както каза рьководителката ми: "По-добре да си твьрде чувствителен, отколкото да си безчувствен."

Гневът няма да помогне, а чувствителността ще те накара да направиш най- доброто, дори да е само това, че предупреждаващ какво може да се случи. Това имам предвид с плановете, чиито и да са.

Ина, още като каза какво учиш си помислих, че си много смела.Това всичко мен лично ме мачка много.Аз не бих понесла такива истории не мога, нямам сили, психика пък въобще.

Аз в момента съм в ужасна вътрешна дилема, не съм вярвала, че ще стигна до тук и ще го пиша, но желанието за второ дете се усилва с всеки ден.От друга страна се появява в мен чувството на, как да се изразя мисля си, че съм неблагодарна.Ето аз успях и имам едно, и сега искам второ и то толкова силно.А има хора и едно не могат да имат, знам го, минала съм по пътя.И знам как не разбирах хората с едно дете, защо толкова драпат да имат още едно и защо страдат, като имат едно щастие.Убийствено е.

Тая година се опустоших самостоятелно от към емоции.В главата ми всеки месец са едни дълбоки размисли.Вече нямам сили!

Маги, в желанието да имаш и още едно дете няма нищо неестествено. Това, че имаш едно, за което си положила доста усилия, не значи, че нямаш право на второ.

Ина, никой не знае какво му е писано и какви уроци има да научи на земята. Представи си само, че в предния си живот това безпомощно сега дете е било сериен убиец или е постъпило по същия начин с някой друг. Да се гневиш за неща, които не можеш да промениш, е разхищение на енергия.

Маги 

Не знам какви успокоителни думи да ти кажа, освен че напълно разбирам силният ти стремеж към второ дете.

Маги, къде пише, че щом имаш едно дете, нямаш право да искаш друго. Да и аз мисля, че бих била далеч по спокойно и лежерна в очакване на второ дете.. Понякога се чудя на познати, които трудно са постигнали целта да имат 1 дете, как се навиват да изминат целия път, след като за второто пак не се получава..Сигурно е точно това, че нямам дете   Но далеч, не значи, че нямаш право да искаш и да се бориш затова.  

Ина, не те знам, как издържаш, знам че това ти е работата, но..   Бебчето на моя позната се роди в подобно състояние, без никакви мозъчни гънки, без никакви двигателни способности, с множество увреждания, едва се хранеше.. накрая със сондичка.. спеше денонощно, едва успяваха да го събудят, за да го нахранят.. Ужасно, при нея така и не успяха да установят от какво е Гледаха се около година и малко, през които беше болничка на няколко пъти и лежаха в болница, ходиха до Турция и където можаха, за да опитат да подобрят нещата, ако е възможно и накрая почина..   Нелепото е, че тя имаше спокойна и хубава бременност и поне аз не знам, да е допринесла за подобно развитие на нещата... Кураж на теб ...

Маги, това ми напомня моите усещания като сьм в отделението, че се чувствам гузна да сьм щастлива, като виждам колко страдание има по света.

Нерационално е. Естествено емоциите са си емоции и главата ти казва едно - сьрцето друго.

Животьт е сьвкупност от етапи. Чудела си се на хората, които имат едно, защо драпат още. Минало е време, узряла си, сега ги разбираш. На нов етап си. Има хора на предния етап и други на следващия. Като мине това, още неща ще разбереш.

Ако се лиши от второ, това няма да даде дете на някой друг. Не е като да го взимаш от него или...?

Ти си ти и не дьлжиш нищо на никого. Имаш право да бьркаш. Имаш право да изпитваш емоции, които от друга гледна точка са несправедливи. Имаш право да си разделена, да се чудиш, да не знаеш какво да направиш. Но вьтрешно в теб, в главата ти и е сьрцето ти, вече знаеш какьв е отговорьт и какво е решението. Кажи "край!" и пристьпи кьм действие. Животьт е толкова кратьк...

Не знам дали сьм смела. По-скоро сьм била неосьзната, а сега е твьрде кьсно - нов етап