Влизам, за да си излея ядовете
Нали вкъщи подменяме пералня и съдомиялна. В интернет си харесах пералня, в магазина я видях и тотално се разочаровах. Беше с много малък барабан и изобщо не ми вършеше работа. Момчето ни консултира перфектно. Моментално харесах друг модел и към днешна дата съм предоволна
Разгледахме за съдомиялни с идея да вземем нова за в нас, а нашата да я караме в стария апартамент. Видях 2 модела, момчето ни каза каква е разликата. За мен беше супер несъществена и харесах по-евтиния модел. В този момент ММ хареса една, която за мен е измислена марка. Хубавото е, че има повече функции от досегашната, добри параметри... Обаче сбъркахме!
ММ даде зор да тръгваме за градината. Все едно малката не можеше да изчака още 10-15 мин. Не можах да видя някои неща, които откровено не ми харесват - отделението за соли е много навътре набутано, досегашната ни има едни решетки за чашите със столче (а ние имаме доста чаши с високо столче), на тази чашите трябва да се подпират една в друга. Това можех да го видя в магазина И тук ме е яд на мен самата!
В събота ни докараха нещата, навързаха ги. ММ тръгна да работи, аз приспах децата и се захванах да разучавам уредите. Сипах соли на съдомиялната, но датчикът, че няма такива, светеше. Не му се впечатлих, защото реших да извъртя все пак първо миене и тогава щеше да си покаже. Съдомиялната беше по-шумна от досегашната, което ме разочарова малко. Изми перфектно Забележки нямам тук! Обаче тъпият датчик свети. Пуснах я втори път вчера - същата работа. Снощи вече бях готова да се изпокараме с ММ, защото очевидно беше негова грешка. Той се заоправдава, но няма оправдание в случая.
Днес първата му работа беше да звънне и да пита дали можем да я сменим. Аз не искам да ни връщат парите, а да дадем повече пари и да вземем по-скъпата. Не можело Тук са си в правото - въпрос е на политика на магазина. ММ звъннал в сервиза и онези го ядосали - не било от значени, че датчикът свети постоянно ММ така беше подпалил, защото даваш не малко пари, на място няма как да се тества и въпреки всичко подобно отношение. В сряда ги чакам тия мушмуроци. После видях каква била работата - имаме право на 3 ремонта по време на гаранция и след това имаме право да ни възстановят сумата. С други думи някой го отнася, а на тия от сервиза не им се прави първи ремонт още в самото начало.
Дала съм срок на ММ да си търси транспорт и да ми върне досегашната.
Може да са бели кахъри, но така съм побесняла! Вместо да се зарадва човек, че си взима нещо новичко, събира ядове

Ъъъъъ аз съм си взела таблетки всичко в едно и изобщо не ми пука, че няма сол  Така или иначе си мие добре, то тва и при нас си светка като му свърши солта, ма както казах не му обръщам внимание, щото от много четеме/питане стигнах до това заключение  Бе не си усложнявайте живота  Обичайте се и не му се карай за глупости на ТМ според мен

Аз за съдомиална някак така не мога да дивея.Виж ако беше объркал нещо с пералнята!Ще мине и това, няма да е последната съдомиална, не се ядосвай толкова много, ще мине!Те мъжете ако не направят някой гаф, няма да са те!

Хм..нито мъжа ти е виновен, нито съдомиялната. Ако има проблем, ще го оправят и си свиркай. Нали мие чудно! Никой не е имало как да знае, че ще свети датчик. Никой не е виновен. В гаранция си, ще я оправят. Радвай й се. Мие си брилянтно, а и има много повече функции.

Али, според мен си предубедена към миялната, защото не е твоят избор. Казвам го с най-добри чувства  Ще я оправят и ще си я ползвате. Нали мие  Виж дали не предлагат допълнителни приставки за вътре за чаши и т.н.

П.С -  Содели кои са марките. И аз оглеждам за съдомиална, имам фаворит, но именно заради шума оглеждам за други

Чакам утре майсторите, пък да видим. При нас водата е много варовита и хич не е хубаво да няма соли в отделението. Нещата вървят натам, че да я продадем.
Не е заради датчикът - ще го оправят. Просто не ми харесва като разпределение и е шумна. Имаше неща, които можех да видя в магазина, но ММ ме пришпори и ме е яд и на мен самата. Мразя да правя компромиси с нещо, което се предполага, че ще се ползва години наред. Това е като да ползваш по-стара кола, но с хубави екстри и в един момент да я замениш с нова, но базов модел с единствената екстра - радио

По късните часове в неделя НИ2 цъфна непредвидено с още 2-ма от неговите съученици в Пловдив и трябваше да приготвя храна за време, равно на пътя София- Пловдив /час и нещо/. Разрових запаси от тераси, хладилници и фризери и между другите неща реших да направя и картофена салата, че хем е бърза, хем мазна, та да държи на пиене, хем и да употребя наличните картофи и един буркан промоционална майонеза.
Та хапна той от картофената салата, някак помръкна и я избута встрани, защото му напомняла за нещо до болка познато, тъжно и безвъзвратно загубено . Реакцията му ми се стори нормална- в последно време почти не правя салатата, че не ми се върти майонеза, а купешката не ми харесва и освен това общото им настроение беше сдухано. Ами да, стават на по 30 тази година, остаряват, а и отиваха на първото мъжко бебешко парти на съученик, станал татко .
Мина и замина, дето е думата. Снощи приготвих празни буркани за избата и се вгледах в етикета на майонезата. Американска, имаше седмица на американската кухня по някоя от веригите, така е попаднала в покупките... Та затова е била цялата работа, още му горчи и тъгува
Точно две години минаха, но и мен ме сви сърцето, съвсем както тогава. Времето уж лекувало... Изобщо не е вярно . Още ми са пред очите куфарите, събрали 9 години упорит труд, спортна слава, две дипломи, много надежди и две любови.

времето нищо не лекува, просто се случват  и още нови неща- хубави и лоши и някак се губи помежду мислите случилото му се. И хоп- един етикет...
За съжаление това сме хората- едни стари обувки, куп старание и дипломи и понякога- странен "късмет"
Но пък продължава да е свестен, убав и здрав. Което автоматично значи че някой ден може да е на място, на което да не страда от носталгия .

От първо лице знам какво е да си заклещен на място, на което не искаш да бьдеш.

Прегрьщам те, та през теб да стигне малко позитивна енергия и до него. Дано му се отворят врати!

Толкова ли не му харесва тук  Или просто носталгия го гони? Уф дано скоро се помири със ситуацията и със себе си  Мария 2 не помага ли 

И аз това щях да питам - Никак ли не му харесва тук? Със сигурност е намерил добра работа, има приятелка., приятели.
А времето трудно лекува, просто се случват и други неща, които занимават вниманието ни, за да не мислим само за болезнените неща.

Ах, аз смятам че времето лекува, можеби обаче трябва да минат толкова години колкото е прекарал там, но ще мине. Ще остане просто спомен във времето. Колко любови сме минали, студентски години и си оставят някъде там във времето

Според мен времето притъпява болката/липсата. Със сигурност там животът му е бил много по-различен от тукашния и е повече от нормално да не може да се примири. Дано намери своето място и дано срещне хора тук, които да му помогнат да излекува тъгата.
Гледай сега и ти как се тормозиш. Малко позитивно и всичко ще му се нареди. 

Няма как да е доволен при все, че това не е негов избор. Понякога напук на това, което можем и искаме, се случва съвсем друго. Точно затова, когато кокона ме пита "Мамо, каква ще станеш като пораснеш?" ми беше хем смешно, хем някак с горчилка в устата.
Хубавото е, че не се знае занапред как ще се наредят нещата. Майка пътува служебно от много години и по много пъти. Редеше се на безкрайни опашки за визи в години с митове тип "западняците не ядат хляб" например, носеше бира с вкус на лимон преди 20 години, когато тук на никого не би хрумнала подобна идея
Сега границите се отвориха и има хора, които за по-кратко време са пътували в пъти повече и от нея Понякога, за да скочим, трябва да направим крачка назад, за да се засилим добре

Цитат на: Alichka в 16.02.2018 10:36

Понякога, за да скочим, трябва да направим крачка назад, за да се засилим добре

Това супер много ми хареса, мерси !!