Ние не сме се предали, бори ме се няма как, особено аз не се давам.. Споделям си с вас, защото няма с кои да споделя.. Даже съм сигурна, че ще се случи когато не очакваме, иначе ще ни е скучно..

Маги благодаря ти, знам че си винаги насреща за разговор..

Джоси, силно гуш от мен!  Горе главата, не се предавай без бой (както се казва)!
Не отлагайте срещата с доктора, поне да ви насочи към различни варианти...пък тогава вече му мислете за финансите.
Малко по малко се нареждат нещата, в края на дългия тунел винаги има лъч светлина!

О, мила Джоси, силно те гушкам! Хубаво е, че пишеш и ще има хора, които да ти помогнат или поне само да ти дадат кураж. Ще се получат нещата, но иска време. Няма от какво да те е страх. Сподели резултатите с мъжа ти и двамата ще наредите приоритетите. Нито сте глупави, нито мързеливи. Работа ще намерите! И квартира също!

Нат, Али благодаря ви 

Ние не отлагаме срещата с доктора, просто ще трябва нещата да станат постепенно, не искам да правиме всичко на веднъж, защото ще се изнерви ме повече..

djosi горе главата.За съжаление много от нас минават през трудности.Дано всичко с квартирата да се подреди и бързо да намерите работа и двамата.
Относно бебето пожелавам ти се случат нещата без много лекарска намеся.Хубаво е да използвате времето макар и трудно финансово с каквото може да подобрите спермограмата.
Ще се справите защото сте силни и няма друг начин.Силно гуш и дано изгрее слънце на вашата улица скоро.

Айде и аз пак тук. Да си измърмомя, то не че толкова ми тежи, ама ме дразни.
Оня ден звъня на мама в скайп говорихме си някви неща. Правя уговорката, че аз с тях се чувам долу-горе на две седмици един път за 20мин., иначе си пишем по едно изречение във фейса, от типа:" Абе я ми провери в мойт стая, стои ли още... еди си кое." В смисъл не споделям някви неща, а просто информативно.
Та говорим ние оня ден и аз се присетих да и кажа, че съм почнала изследвания да видим всичко ли е наред, за да имаме бебе. И тя: "Охх, сега това ли измисли, чудиш се и ти как да си запълваш времето".
Ей полудях! Никога за нищо не ме взима на сериозно. Покрай сватбата беше същото - примерно казвам, че кумове и родители ще са с отделни покани "Охх какви са тия новости сега". Майка ми е супер модерен родител, а ние сме супер самостоятелни с брат ми. Нямам нужда от подкрепа, никак даже, защото не се чувствам в ситуация, в която да го изисква. И всичщост до сега не се сещам да съм имала такав нужда, освен от финансова подкрепа (примерно когато тръгвах към UK). И винаги я получавам. Но ме дразнят тия нейни физиономии, съпроводени от изречението "Сега това ли се сети".
Тя принципно, за разлика от другите майки не се притеснява за нищо. В смисъл примерно те - не са имали деца 3 години, но тя никога не го е приемала за проблем. Просто е човек, който живее лесно и доста и се получава. Тате е предлагал да се обърнат към специалист, тя "О защо сега с това да се занимаваме, то когато трябва ще стане". И така е и станало. Та в този ред на мисли, всичките additional неща, които правя аз според нея са излишни. И ме дразни, че за 25 години не разбра, че за мен всичко има значение и по всичко се паля. И държа да имам пръст във всичко. Не мога ей така да оставя нещата на самотек. 

Череш, да ти кажа, че много завиждам на хора като майка ти и не знам как, но искам да бъда такава.. Толкова по-лесно и добре се живее, ама уви 

Аз да ти кажа, че те поддържам за изследванията и януари и аз ще задвижа нещата.. Чакам да излезе само календара на Щерев за записване на часове и веднага буквам Гушкам те силно, кльоща такава 

Мерси, Тони 

И още нещо, ама забравих да го напиша във предния пост. По повод честото чуване, каква неволна интрига ми направи майка ми и то щото не помни какво и казвам.
Миналата седмица са ходили до Шумен на юбилей и са минали да видят на Теодор техните. Та свеки се оплакала, че не може да се чуе с нас, че все не и вдигаме и тн. И питала мама: "Ти редовно ли се чуваш с тях?" И майка ми: "Да, с Вики се чуваме редовно". И свеки нищо не казала, ама предполагам не и е станало много приятно. И тука идва разликата - за майка ми редовно чуване е на две седмици, за да съберем материал какво да си кажем. За свеки редовно чуване е на 2 дни. И реално погледнато със свекърите се чуваме един път в седмицата аз и един път Теодор - общо два. А с наште по-рядко. Ама тая майка ми... като и казвам, че другите хора се чуват с техните всеки ден и тя  "Е какво си казват?".

И аз като Тони понякога завиждам на такива хора за биволското спокойствие. Вики, ти вземи и обясни не на нас, а на свекърва си разликата "често-рядко". Нормално жената да се засегне. И ти да си на нейно място, пак така ще се чувстваш.
А относно изследванията - ти самата си казваш, че не искаш разрешение, подкрепа, а просто споделяш. Е, при споделянето ще видиш колко различни реакции има. И като му дойде времето да споделите, че чакате бебе, пак ще са различни реакциите, защото хората не сме еднакви. Същото ама с други думи е описано в месечната тема последните няколко страници. Свиквай със странните въпроси. После ще има още по-дразнещи неща около бебето. И мен ме дразнят хората като кажат - Е, вие сега много специално гледате тия деца. Ние навремето...
Просто всеки прави паралел със своя живот и своя опит.

Аз пък, ако не се чуя сутрин с майка ми, за да си пожелаем хубав ден и вечер след работа.. Не мога.. Даже понеже вечер тя понякога работи до късно и всеки я припирам да ми звъни, че се притеснявам.. Връзката ни е много силна, обаче.. Илиян и техните се чуват по 1 седмично, а аз ако те ми звънят може и по 2-3 пъти.. Аз им звъня много рядко  

Черешке, ти и тук си споделила, не си искала съвет и подкрепа. Ти си познаваш майката достатъчно добре и осъзнаваш прекрасно нейното мислене. Да - не си съгласна с нея, ама го знаеш и не бива това да те товари или дразни. Това дали тя разбира теб е друга тема, но 100% също те познава и има идея как и кога за какво би реагирала по определен начин....но това не измества първичната емоция от първи път чута информация, тя реагира по собствения си начин, така както тя го усеща.

Как се ядосах преди малкооооооо.... Вратата отдолу на блока ни е с ключ. Влизам аз и затварям вратата (което е нормалното!!!). След мене по стълбите, явно някой друг й отворил, тича една комшийка и ми крещи "Надее...защо ме заключи"...и аз с усмивка "Не съм те видяла, извинявай"...ама тя продължава да ми вика "Как...не си ме видяла...!!!!..Нямам ключ!!!"... и аз и отговарям вече с тон, понеже ме изнерви тотално "Взимай си ключ!"..."Еееееее за 1 секунда"....викам "За една, за две, тая врата за това е направена така - за да се затваря!!!" и и тръшнах моята си входна врата. Лелееееее откачалка....
А тя е зла по принцип. Преди да почине баща ми бяха най-добри приятелки с майка ми. След смъртта му ни вест, ни кост от нея, да се обади, да пита как си, имаш ли нужда от нещо.....нали уж са близки. Явно само, заради положението на татко е била близка с майка ми и после йок! Скоро ме питаше колко заплата взимам (тя е учителка)...викам "700 лв", замръзна като статуя - "Да, да, вие сте богато училище...". На такива като нея само такива отговори са нужни за затъпване!!! Всеки път като ме срещне не ми казва "здравей" или да ме пита как съм, веднага започва да си възхвалява нейните деца...Простачка...ог не мога да се отърся от дразнението, искам да ида да й извия шията на злата змия.

Наде, колко си миличка и чувствителна...не обръщай внимание на такива дребни душици  Няма смисъл да си тровиш живота с техните простотии  Гуш 

Gucci благодаря за подкрепата

Вики, не си само ти така.
При мен баща ми  е пълен непокис и само вика " е аз кво да направя " да го утрепеш с кеф..
Майка ми пък колко я  интересува ли.? Всеки месец като дойде гадната лелка,  това значи че аз не  мога да мръдна от болки, не мога да  стана да си взема и  лекарства. Е няма я да ми помогне, а живее на долния етаж, но не идва. А нея само да я заболи главата и веднага ме вика да и помагам в домакинството. Имам още много такива примери, както с  моите родители така и със свекърите..

Наде тази злобарка не заслужава, толкова да се ядосваш.. Много правилно си и отговорила

Ааа не, не мама не е така. Изобщо.  Просто някак си избягва всякакви проблеми и аз като приема нещо навътре, на нея и се струва излишно.