Аз съм била и от двете страни и да ви кажа няма лесно.

Когато обучаваш имаш хиляди задачи на главата си, освен, че си имаш дневната твоя си работа, която никой друг не може да свърши имаш и един човек на главата който виси и те пита за всичко.Много е трудно, защото това изисква да се откъснеш от работата си, да забравиш докъде си стигнал и после хайде наново всичко, а и се допускат много грешки.Дразнещо е и когато човека срещу теб не си записва, разчита на запаметяване и след 30 мин дойде и ти зададе същия въпрос като от преди малко.

Когато съм отивала на нова работа винаги съм започвала от нулата и се е налагало да мина през обучение.Още си пазя тефтерите със записки от предните ми места на работа, където съм писала всичко което са ми казали, плюс нещата направили ми впечатление.Била съм на място където са ме изолирали и никой нищо не ми е казвал.Не е приятно, но аз съм упорита и досадна и с много постоянство бавно и постепенно се намествах и там.Не казвам, че е било лесно, но се иска наистина упоритост.

Всяка работа която съм работила до сега е различна от предходната и за всяка съм се учила.Не е лесно, но кое е лесно в тоя живот?

Забравих да кажа, думата екипност в малкия град е смешна, тук екипи няма тук има индивидуалисти, за съжаление.В София съм работила в страхотен екип, бяхме само жени, но знаехме кое, как и защо и личните проблеми ги оставяхме за почивките.Тук е пародия и работещ екип така и не съм видяла до сега.Може би сега на тази ми позиция е нещо подобно има екипност, но това е защото хората са осъзнали, че за да се развива добре бизнеса не трябва да има сплетни и клюки и някой който да се мисли за велик.

По мой наблюдения екип трудно се прави, без значение в кой град си. И е много по-лесно да направиш екип от ежени, отколкото смесен или мъжки.  Вярно, че става малко терариум, но работата винаги спори.
По въпроса с обучението - и аз съм на мнение, че може някой да те обучи на програма, но никой не може да те научи да работиш. Толкова фирми съм минала, никой не е седял на главата да ми показва кое, как и защо. Още повече, че в повечето фирми всеки е незаменим и едва смогва със собствената си работа, камо ли да обръща внимание на нов човек. Всеки нов служител трябва да знае кой какво прави във фирмата и от къде да си набави информацията като начало. Останалото зависи от самия него.
Нормално е като нов човек да те приемат трудно в колектива. Първо трябва да се опознаете с колегите и да се докажеш като човек и специалист.
Изпитвала съм и това със заплащането - идва нов, неориентиран на по-голяма заплата. Често не го одобрявам, но има случаи, в които е много правилно управленско решение. Зависи от ситуацията.

Мислила съм на няколко пъти да ходя при шефката, кипвало ми е, тръшкала съм врати и съм била на косъм да ида и да си кажа всичко, но не искам да навредя на колегите си и някак си се сдържах. Освен това тя е много заета и не знам как ще реагира на такава реакция.
По принцип и аз съм най-млада, знам два езика, виждат, че съм интелигентна и не им се нрави на много хора.
Сега са ме коментирали нещо с една служителка (няма да казвам длъжността й), много я харесвам нея, но това, което разбрах не е много добро за мен, ама не разпитвах, все пак съм там да си върша работата, не да клюкарствам.
Прекият ми началник също е много зает, а аз не обичам и да се оплаквам. А с мъж някак си по се разбирам- ако трябва, ще ми изтича до склада или до друго място, пък ако го боли глава, ще му дам хапче и така  А и се стараем да не си повишаваме тон. С една дума, не обичам кокошкарници.

Маги, в София почти всичко ще отива за наеми и за сметки, а и не вярвам някой да чака само нас, че да ни наеме на някаква по- значима длъжност.
Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.

lionelsa, защо мислиш, че жените по-добре се сработват. Мъжете са по- уравновесени, спокойни и при нас, при наличието на повече жени на всякакви позиции, отношението към мъжете е по-специално. Тоест, те по-лесно се справят.
Също, както казваш, "Всеки нов служител трябва да знае кой какво прави във фирмата и от къде да си набави информацията като начало". На мен тази информация никой не ми е дал, като питам или се мрънка, или отговаря с половин дума (много са заети).
Друго, с което не съм съгласна в поста тиb] "Още повече, че в повечето фирми всеки е незаменим и едва смогва със собствената си работа, камо ли да обръща внимание на нов човек." Едно от първите неща, които разбрах, е че няма незаменими хора. Това момче преди мен, никой не го и споменаваше като си замина. Не ги интересува кой си и какъв, а само дали им вършиш работа. Аз сега разбирам, че има нови служители на по-високи заплати...

uliaulia, пиша от собствен опит. Аз работя в мъжки сектор и над 90% от персонала са мъже. Имам трудов стаж около 15 години. Имах шансът за съвсем малко да работя с жени и от там са ми най-добрите спомени. Не съм забелязала никаква уравновесеност в мъжете. При нас напрежението е огромно и те са хората, които не могат да се владеят, не издържат на това натоварване, само мрънкат, скътават, правят невероятни интриги (жените пасти да ядем), никога не могат да ти влязат в полежение, защото са особен тип егоисти техния пол........мога да те зарина с реални примери, ако ти е интересно. Не се справят по-лесно от нас. Видяла съм го с очите си и то за чисто "мъжки работи". Камо ли за управленски позиции.

Под "незаменим" служител имах предвид, че така са структурирани фирмите, че само ти вършиш определни задачи и дори не можеш да си позволиш луксът да излезеш болнични, защото другите няма как да те заместват. В такава ситуация е много сложбно да обучаваш друг човек. Магито го в обяснила много по-добре от мен това. Трудно е да прекъсваш стотици пъти работата си, за да търсиш и даваш информация. Това много добре го разбирам и още в самото начало първо искам информация от кой какво и кога, за да не изпадам в подобни ситиации.

Като чета поста ти, определено не е приятна работната ти среда. Аз преди да започна в някоя фирма, винаги искам първо да поседя половин/един час с бъдещия екип, за да усетя хората и атмосферата. Добре правиш, че не се опалкваш на началството. Няма да бъде изтълкувано много добре. Просто трябва да си изградиш тактика към всеки от колегите си, за д аполучиш каквото ти е нужно. Така хем ще се сближиш с тях, хем ще си извоюваш място в колектива.Успех!

Аз също като Нинчето работя в много мъжки сектор и по-големи клюкарки и .... от мъжете няма.Не се справят със стреса, извънредните ситуации са направо убийствени за тях, егоисти до н-та степен и т.н. Примери бол и аз имам.Даже имах един колега в старата фирма който като ме видеше се чудеше на къде да хване, защото постоянно му намирах работа, а той беше майстор на скътавките.

Мой съвет, сутрин докато си пиете кафето виж кой къде се събира, кой с кого говори и т.н.Има групички сигурна съм прецени коя е на по-високо ниво т.е. са по-продуктивни и вършат по-интересна работа, такава която ще ти помогне на теб.Присламчи се към тях, трудно е, но в последствие ще ти помагат ако имаш проблеми все пак си от техния отбор.Също така сутрин докато още не сте навлезли в работа, задавай въпроси.Направи си списък и с тях задавай, тогава още всички са по-лежерни и ще ти обърнат внимание.Намери си група за обяд, ще научаваш интересни неща за фирмата и колегите и ще говорите за работа на 100% ще ти е полезно.Не говори за личния си живот и не споделяй, поне половин година трябва да мине освен ако не искаш да се пуснат хиляди клюки по твои адрес.

Бъди усмихната и на всеки отговаряй с усмивка, това дава резултат.Аз съм си позволявала да повишавам тон много малко пъти броят се на едната ми ръка, бъди любезна и помагай.Много е трудно започването на работа в нов колектив, но не е мисися невъзможна.

Колкото до незаменимите, да може да не говорят за колегата напуснал преди теб, но съм сигурна, че на всички им е терсене, защото неговата работа е разпределена между тях или е била разпределена, това напряга.За съжаление аз се опитах да въведа това с незаменимостта на старата работа и ударих на един голям, гранитен камък.Ми не щат и това е, ама като им звъня като са на плажа им беше гадно, а пък не можеха да не ми отговарят Късмет

Нинка, работата много си ми харесва. По специалността ми е, външна търговия, работя в голямо предприятие и това е безценен опит за мен. Но е и много отговорна, тъй като от нас зависи производството, затова има напечени моменти и досега, което виждам, е, че колегата ми се справя някак си и на него не му викат. Сутрин като си пият кафето, сме си само ние в стаята. В обедните почивки не се излиза много, много, а и няма много млади хора, по-точно жени, но си мисля, че трябва с някоя поне да се сближа. За личния си живот си говоря каквото ми е дошли на ум, не се притеснявам, останалите по се скатават. Опитвам се да съм по-спокойна и усмихната, но характерът ми е такав, паника съм си и не търпя много. А за този преди мен, аз му върша работата, а не те. Лека полека се научих как да си набавям информация и почти всичко вече ми е ясно. Това се сещам, стига вече съм ви занимавала. Благодаря за съветите, ще ги имам предвид 

АААААААААААА, аз съм поне сто пъти по-интелигентна от всеки циганин по душа и манталитет!!!

  Първо да кажа че съм Герганчето, смених си ника защото исках да си изтрия профила, ама нещо не успях...
  Преди време BASSET подхвана една тема, аз искам да я довърша. Не ми е работа да гледам какво правят майките с децата си, но четейки форума си мисля че съм се върнала в не знам кой век. Какво ви става бе хора, не кърмите, защото нямате кърма (да поясня нямам предвид Кали и Вярка, за които знам че направиха всичко възможно, сигурно и други има, но не съм общувала с тях), захранвате бебета на по два месеца, не ги извеждате по 40 дни защото са малки, не им показвате снимки, пак от някакви суеверия и бабини приказки....
  Вярно е че няма правилна теоория за отглеждането на дете, най правилната такава е майчиния инстинкт, но в накой случай като ранното захранване, май надделява любопитството към огромните шаерни рафтове с пюрета, защото не знам що за инстинкт би подсказал, че това съвсем крехко бебенце има нужда от друга храна освен мляко.
  Не бързайте с порастването на бебетата, ще порастнат и то по бързо от колкото си мислите, ще дойде време и за пюрета и за сокове, ще дойде време за проходилка, ще дойде време за детска кухня, за всичко ще дойде време, но гледайте на детето като на човек, уважавайте го, обичайте го и от време на време попрочитайте някое полезно четиво.
  Съжалявам ако съм обидила някой, не ми е било това целта. Почти не влизам вече форума, тъй че ще се радвам ако някой ме светне как да си изтрия регистрацията?!

Герганче, защо искаш да си изтривеш профила?! Аз толкова много те харесвам и искам да ти чета мнения... Защо всъщност си решила да сложиш край на кореспонденцията тук?! И то след толкова време....

ех отдушник аз единствено искам всички да са добре ... и да има с кой да споделя мразя се в такива моменти имам 100 неща в главата и тично тогава когато имам нужда да споделя ако кажа (недай си боже) нещо на някой ме гледа като паднала от марс ... и имам чувството че само аз се чувствам объркана ... 

Ох, момичета само на вас мога да споделя. Не искам да занимавам нашите и милото покрай сватбата с моите проблеми.  Откакто съм завършила  си търся работа и все безуспешно. Само като се сетя и ми се насълзяват очите. Млад човек съм не ми се стои вкъщи. Но никой не ти дава шанс, за да покажеш това което знаеш  Където и да попитам или да пратя автобиография - навсякъде искат опит - 3/5 години. Вчера като разглеждах обявите - и една от тях - търсят си счетоводител с минимум 5 години стаж, а отстрани - може и студенти. е как да стане тази работа  И така, покрай сватбата гледам много да не мисля, ама не мога 

irkaaa, каква работа си търсиш? И в кой град? В нашата фирма в момента търсят човек за по 3 часа на ден за вкарване на данни в системата, в централния ни офис в София. Ако се интересуваш от нещо макар и така малко, пиши ми ЛС.

Иначе за работа, особено първата сериозна на човек, най-трудно се намира. А ако гледаш обявите в jobs.bg, там някои работодатели не са особено внимателни при попълване на графите и някой път не отмятат правилно полето за това за кои хора е подходяща работата. То гледай дали отговаряш приблизително на условията и ако считаш, че заслужаваш, подавай и не им обръщай много внимание, защото често в обявите има умишлено допълнителни подусловия, за да пресяват по-лесно. Погледни нещата и от там, че поне ще имаш време да се занимаваш доволно със сватбата и няма да ти бучат с работа на главата. И не се отчайвай, положението сега е трудно, но няма да е все така. Стискам ти палци.

irkaaa, Деничка е права - първата работа се намира най-трудно. Но има и много фирми, които умишлено наемат студенти или неопитни кадри - те ти плащат по-малко, ти пък трупаш стаж. И дете страни са доволни.

В мометна кризата толкова много ни е натиснала, че хора с голям стаж и умения не могат да си намерят работа, какво остава за човек без опит. Работодателите са в правото си да си избират възможно най-подготвения кадър, за да не губят време в обучение. Дори имат лукса сред много кандидати да избират само сред таква, работили дълго с тяхната софтуерна програма.

Не спирай да гледаш и да пускаш CV-та. Ще изникне нещо.

Наистина не е много успокоително, но положението сега е зле и още по-зле става. Това са моите наблюдения. Зареди резервоара с търпение и продължавай да опитваш.