Мари няма ли как да остаеите малките на някой за уикенда и да си починете?  Да отидете някъде? Скоро ще сдадеш багажа ако го караш така...

Силни гушки

Благодаря,  Миленка! 
Няма,  сами сме. А с децата може да се каже,  че съм сама.
Бих била благодарна да си взема спокойна ваната,  да се нахраня без прекъсване и писъци или да изляза за 2 часа. За уикенд не мога да мечтая.
Може и да го сдам багажа. Аз и преди писах или ще евоюлирам или ще изчезна.

Да пиша тука, че да си поддьржам абонамента.

Ходих на лекар - сложиха ме на антибиотик. Три дни го пих - никаква промяна. Нощем адска болка в ухото и главата, без парацетамол вобще не мога да спя. От антибиотика само температурата ми мина, но ми остана такова чувствот за слабост в мускулите.

Днес сутринта пипам - на шията ми отток. А още от миналия петьк като ям не мога да прегльщам и това става все по-зле. Днес си бях направила един кус-кус, че обядвах в стажа, та за по-бьрзо. Ами трябваше да изпия един литьр вода с него, за да го промия като супа надолу по хранопровода.

Вчерта доста се притесних докато си говорех с Фабио, че той ми вика да сьм отишла в спешното. Какво, вика, чакаш? Да не можеш да дишаш ли?
Тия думи ме сдухаха и веднага се обадих на лекарката. Отидох пак.

Според нея бактерията, която евентуално имам, явно не е реактивна на тоя антибиотик, та ми го смени за по-силен. След три дни да сьм гледала как сьм, ако няма промяна пак да отида, ако сьм добре да изчакам и като ми мине напьлно ще ми даде други изследвания за ухото и главата, защото тя ми лекувала била кашлицата  Аз й казах, че добре, само дето кашлицата ми е най-малкия проблем и е само от три дни а от ухо и глава страдам вече 3ти месец и се нстрадах не мога повече.

Нищо. Така си остана. За шията евентуално щяла да ми даде ехография на щитовидната (майка е с две операции), макар че ми било рано за такава ехография.

Единственото успокоени беше, че като пипа отока, не изглежда като лоша болест 

За капак, София тая вечер не може да спи и пищи вече час. Та какво ли не й правихме. Сега ФАбио я дьржи и я люлее (а и той беше с вирус).

Много ме е яд, че ми се отравя млякото с лекарствата и я трова и нея, но нямам избор. Още по-ме е яд, че май е за нищо и така си експериментира лекарката.

Искам само пак да сьм здрава, да не ме боли и да сьм добре 

Цитат на: inaxastra в 12.11.2015 22:24

Искам само пак да сьм здрава, да не ме боли и да сьм добре 

Ина, това е най-важното наистина!

Направо ме нажали с това изречение....съчувствам ти много. 

Трябва нещо да се промени, тези проблеми не са просто бактерия, тя е само финалният щрих.
Погрижи се за себе си ..... 

П.П Не знам каква е системата, но няма ли начин да потърсиш и второ мнение. Това с тези експерименти направо...

Ина, те не ти ли взеха секрет да ти кажат каква е бактерията и на кои антибиотици е чувствителна? Поне моята лична тук винаги като ме боли гърло ми взема секрет.

Дано бързо ти мине, че пак много ти се събра (гуш).

Ина, и аз бих те посъветвала да потърсиш друго мнение. Това да те боли вече толкова дълго време не е шега работа. Истината е, че само се тровиш с антибиотици, а дори не се знае дали ще имат ефект. Прав е Фабио, даже много. И малката София сигурно е изнервена, защото те усеща.
Прегръщам те силно

Нещо подобно се случи с жената на брат ми - първи кътник, който след двумесечно лекуване извадиха в крайна сметка, болки в гърлото и болезнена бучка в основата на шията. Пи няколко антибиотика, уж да ограничат възпалението и да смъкне температурата. След още месец игра ножът в лицево- челюстна хирургия за да махнат гнойно възелче на лимфната жлеза и се оправи . Работата се разтегли уж за да задържи и тя кърменето максимално, но от напрежение и болки, млякото и намаля и племенникът се отби сам. Вероятността да се оправи с антибиотик при нея казваха, че е 90%, но тя явно е била в останалите 10%
Дано при теб успеят лекарствата, стискам палци и силно гуш

Цитат на: inaxastra в 12.11.2015 22:24

Искам само пак да сьм здрава, да не ме боли и да сьм добре 

Ина, направо ме разплака с този си пост и последното изречение.. Толкова пъти съм си го мислила това в живота си, че не е истина просто 
Наистина, ако имаш време и средства (не знам дали е свързано с пари при вас ходенето на лекар, както тук), но отиди и при друг специалист за второ мнение.. При толкова оплаквания, да лекувате само кашлицата, която е най-малкия проблем.. 

Стискам палци да се оправите и да си гушката бебка и Мартичка, спокойно Гуш 

Инче, и аз се присъединявам към много натъжените след твоя пост  Много ми е мъчно, защото си стана цяла сага това твоето...мислех си, че само в България лекарите си прехвърлят топката и използват хората за опитни мишки  Наистина ако имаш възможност, отиди в някоя по-сериозна клиника или нещо такова  Мечки 

Ина не си сама.Колко боледувания изкарах накрак само аз си знам.Присъединявам се към съветите на момичетата да намериш по добър специалист.

Да помрънкам и аз малко.
Много ме убива ежедневието.Прекарвам времето си или на работа или с децата.Няма на кой да ги оставя за 5 мин даже.Всичко вършим заедно-пазаруваме,готвим,чистим,навсякъде са си с нас.Нямам 5 мин време за мен.Ако не се занимавам с тях/понякога и напълно сама тъй като на мъжа ми му се налага понякога да работи извънредно/,оправям къщата-готвя,чистя,пера и т.н.Вечер преди 12 часа не си лягам.Това да гледаш филм съм забравила какво беше.Ежедневието ми е едно и също-завеждаме децата на ясла и бързаме за работа,после бързаме да ги вземем и почти винаги са последни и малко на детската,площадка,занимания вкъщи ,приспиване и чак като заспят се почва готвене за следващата вечер ,пускане на перални,гладени и т.н.
Толкова много ми липсва социален живот-кино,театър,среща с приятелка,пазаруване,време да прекарам на спокойствие с мъжа си.
Децата ми носят голямо щастие,но понякога имам нужда да отдъхна и да прекарам ден два без тях.
Да не говорим колко често ми се налага да ги гледам болна и да ходя болна на работа.
Напоследък и те са в бебешки пубертет и на моменти са просто непоносими.
За здравето ми какво да кажа-настинки на крак,липса на време да отида на лекар и скоро това ще избие пак в някоя посока.

Когато сме преуморени имунитета е много слаб... 

Гучи, няма ли баби за 1 уикенд?

Цитат на: alexandrova_90 в 13.11.2015 13:41

Когато сме преуморени имунитета е много слаб... 

Гучи, няма ли баби за 1 уикенд?

Ами едната е на 450 км а другата е на 350 км и са работещи.

Пф.. Някои близки приятели.. То задължително ще има нужда човек от почивка при работа, две деца, къща за поддържане и готвене 

Мъжа ти не ти ли помога в готвенето поне 

 
Още една- две години. Събирай си сега болести, после ще ги лекуваш .

Помага ми много мъжа ми ,но въпреки това е доста трудно да намериш време за себе си. Ако не ми помагаше досега да съм се гръмнала.
Ох мисля си че няма да е още година две.То незнам и здравето ми как ще оцелее дотогава.