Една вишновка оправи нещата

По принцип не се оплаквам, но да споделя, може да ми олекне малко..

Тези дни съм болничен, че много се претоварих и започна да ме боли кръста..
Та в петък отиваме с мм да си занеса документите.. И при тръгване от паркинга един идиот с мотор така се заби  в нашата кола, че вече нищо не става от нея    Човека го откараха в  болницата.. Ние с мм сме добре, нищо ни няма. Сега чакаме да ни викнат от полицията, дано всичко мине нормално, че въпреки че нямаме вина, много се притеснявам..
Не знам колко пъти благодарих на Господ и всички Светци, че сме живи и здрави..
Много ми е криво, гледам колата и ми се реве    но живи и здрави ще купиме друга..

djosi, Ина, дано ви олекне малко!

Джоси,радвам се,че сте добре.Коли се купуват,глава не-както казваше баба ми Млади сте,работливи,по-хубава ще си купите 

А, здравейте и тук...

Малко изчезнах, добре де, не малко, а много, та ей ме на и да се оплача веднага, че на никого от приятелите не мога, че вече ме е срам... Тъй... с моята работа до никъде пак не стигнахме... Ако някой помни търсех си работа дълго време и точно 2 седмици преди сватбата започнах... Казусът беше сложен: бях се регистрирала в бюрото по труда заради програмата по младежка заетост, те ме пратиха с писмо на интервю и съответно работодателите ме одобриха. Но имаше забавяне в документите по самата програма, а врътката е, че всъщност държавата плаща заплатата, а не самият работодател. И така... чаках, чаках, изкарах си всички документи и ми се обадиха работодателите, че още не ми е одобрено назначението от държавата, но имат нужда от мен и искат да ме назначат на граждански договор, докато минат всички бюрокращини.

Да, но държавата отново се издъни и седмица след сватбата ми казаха, че не съм одобрена за тази програма, но си имам договор за 2 месеца и до края на този период ще измислят нещо. За мен тази работа е мечта, колективът изключително ми допадна, компанията международна и въобще давах всичко от себе си и ходех с кеф на работа. Да, но се зададе голям проект и бюджет за нещо, което така или иначе не е било предвидено като разход - моята заплата- няма... Та изкарах си двата месеца, дадоха ми препоръки, беше им неприятно, че трябва да се разделим, но ето ме сега пак на старта. Лошото е, че аз реално на хартия имам само граждански договори и планове за бебе засега не искам да си правя, защото и майчински няма да видя. ММ пък ме обвинява в кариеризъм, което не е така, просто не искам да се чудя как да купим памперси и пюрета...

Уж се държа, но се чудя вече от къде да намеря мотивация като се блъскам, раздавам се и така и не стигам до истински трудов стаж. Чувствам се некомпетентна и ненужна... та тъй излях се...

Цитат на: addicted_to_u в 26.08.2016 21:00

А, здравейте и тук...

Малко изчезнах, добре де, не малко, а много, та ей ме на и да се оплача веднага, че на никого от приятелите не мога, че вече ме е срам... Тъй... с моята работа до никъде пак не стигнахме... Ако някой помни търсех си работа дълго време и точно 2 седмици преди сватбата започнах... Казусът беше сложен: бях се регистрирала в бюрото по труда заради програмата по младежка заетост, те ме пратиха с писмо на интервю и съответно работодателите ме одобриха. Но имаше забавяне в документите по самата програма, а врътката е, че всъщност държавата плаща заплатата, а не самият работодател. И така... чаках, чаках, изкарах си всички документи и ми се обадиха работодателите, че още не ми е одобрено назначението от държавата, но имат нужда от мен и искат да ме назначат на граждански договор, докато минат всички бюрокращини.

Да, но държавата отново се издъни и седмица след сватбата ми казаха, че не съм одобрена за тази програма, но си имам договор за 2 месеца и до края на този период ще измислят нещо. За мен тази работа е мечта, колективът изключително ми допадна, компанията международна и въобще давах всичко от себе си и ходех с кеф на работа. Да, но се зададе голям проект и бюджет за нещо, което така или иначе не е било предвидено като разход - моята заплата- няма... Та изкарах си двата месеца, дадоха ми препоръки, беше им неприятно, че трябва да се разделим, но ето ме сега пак на старта. Лошото е, че аз реално на хартия имам само граждански договори и планове за бебе засега не искам да си правя, защото и майчински няма да видя. ММ пък ме обвинява в кариеризъм, което не е така, просто не искам да се чудя как да купим памперси и пюрета...

Уж се държа, но се чудя вече от къде да намеря мотивация като се блъскам, раздавам се и така и не стигам до истински трудов стаж. Чувствам се некомпетентна и ненужна... та тъй излях се...

Само се успокой, нали знаеш, че колелото се върти.. Ще намериш хубава работа, само имай търпение.. И в никакъв случай не казвай "некомпетентна и ненужна", просто на друго място ще те оценят повече.. Успех 

Ако някой ви каже, че е добра идея в един месец да съберете 1. покупка на жилище 2. неговия ремонт 3. сватба 4. държавен изпит, моля не му вярвайте.

Остават 3 дена до сватбата, 5 до държавния изпит, а аз нямам време да си почина, камо ли да уча. Единственото, което успявам да правя е да тичам напред-назад и да избирам плочки за банята, мебели, смесители и други глупости... Тотално откачили сме! 

Фейт, ние бяхме горе-долу така миналата година...само че без държавните изпити, а си имахме разни нови проекти в работата и да ти кажа оцеляхме  Стиснете зъби, но не си давайте много зор, все пак ремонтът може и да го направите след сватбата

Сетих се тази вечер за историите, които баща ми ни разказваше като бяхме малки със сестра ми за носорогът Колопендър и приятелите му Ормо маймуна и Бърничко заек. Той късно след детската ни възраст беше написал 3-4 глави в сайт и аз ги потърсих тази вечер, за да си ги препрочета.
Написала съм преди 10 години, че това е най-любимата ми приказка.....срази ме неговия коментар, който виждайки днес.......  "ха-ха, но това са други епизоди...за съжаление не така емоционални и вдъхновени...явно ми липсват двете малки музички...ще чакаме внуците " Не ги дочака внуците и новите си музички.
Може би бабите и дядовците имат втори шанс да бъдат най-добрите. А когато си бил НАЙ-добрия родител....няма нужда да опитваш отново!

Не очаквам да ми пишете, дори се чуствам малко гузна, че не мога да приема нещо, което всеки един от нас ще сполети.....след толкова много време... и пиша за  това непрекъснато.

Наде, така е, ненадейно преоткриваме скъпите ни хора.  Сигурно защото трябва да пазим жив спомена и да разказваме на недочаканите внуци какво ги е вълнувало, как са ни обичали и какво са искали да направят.

Наденце 

Пак съм аз.
Прочетох книгата. "След теб".

"исках само да кажа благодаря ти, като твоя дъщеря, и че аз... те обичам и винаги ще ми липсваш, и се надявам, че ако сега ме гледаш отгоре и можеш да ме видиш, си доволен. Че ме има. Защото това, че мен ме има, донякъде означава, че и ти още си тук, нали?"

Може би това е отговора.

Уникална е тази Джоджо, как толкова късно я открих.

Благодаря ви, благодаря ви...от сърце!!! 

Ето ме пак на другия край на света,  отново ново начало,  отново нов град и нови лица, като нещо отдавна забравено....   Нямам желание да се връщам в Родината,  която за мен лично винаги е била мащеха, 33 години лутане по света и у нас. Като по света ми е било по-добре...  Жалко!   Имам чувството,  че съм била тук в някой предишен живот: тук в Новия град. Всякаш всичко ознаменува новото начало: Октомври ще бъде май, животът ни тук ще бъде Рай, наистина ще бъде!!!

Фани, супер противоречиви сигнали даваш....

Промените, дори и за добро, са си лична драма, няма как...

Всичко ще бъде наред!