Аничка, сложна ситуация. В България системата определено е много различна и е едно и също за всички. Може би затова ни изглежда ужасно ако класифицират детето ни и го поставят в клас за деца с увреждания. В чужбина май не се приема за нещо трагично.  Аз лично, ако бях на твое място хич нямаше да го приема добре и спокойно. Малко или много това поставя етикет. По-добре да бъде предучилищна според мен, така ще има време да навакса и да напредне с говора. Всъщност аз не разбрах, Леа има проблем с говора или е свързано с езика. Още 1 година си е достатъчно време за прогрес. Дано съм разбрала всичко правилно и не съм се изказала по начин, който би те засегнал. (Аз поне съм много докачлива на тема моите деца и отказвам дори да видя някой проблем или болест).

Няма перфектна система, така е. Нито в САЩ, нито в Бг, нито никъде. Ние не можем да паснем в калъп. Просто няма как. А пък ако няма някакви правила и норми, ще има анархия. Та отново не е добре.

Аз се заглеждам в детайлите и винаги гледам да съм прочела/разбрала, за да можем с Влади да вземем оптималното решение за ситуацията и възможностите ни. Много родители не го правят. Не ги обвинявам, просто са си така. Те биха записали детето да кажем 1-ви клас и приключили с въпроса за 1 час.

Руми, не се притеснявай, Леа има етикет вече (аз го приех и спрях да я сравнявам с другите деца), че има забавяне в говора (moderate speech delay). Като цяло е много стеснителна също. Няма други проблеми, физически всичко е ок, винаги като бебе се е развивала нормално. Не се знае защо има това забавяне.

Да, тук децата с увреждания са по-адаптирани, но пак повечето влизат под един калъп и нищо не е много индивидуално. Ако веднъж влезеш в програма за деца с увреждания, трудно се излиза. Например на Леа доклада е валиден до 2019, тоест за 3 години, което не е малко.
За това не мисля, че тази програме е добре за Леа. Най-малкото тя е само 4 дни в седмицата по 3 часа, което е крайно недостатъчно за 6-годишно дете.
Ако трябва Леа ще остане в Монтесори още една година, което е повтаряне, но няма да бъде в програмата за деца с увреждания.

До сега са й правени 2 теста:
1. Индивидуален доклад за говора през февруари 2016 от училищния комитет
2. Тест за готовност за предучилищна, направен от доктор, на който Леа не каза 1 звук, само посочваше с пръст, защото НЕ познаваше докторката. Казаха, че имала знания за 5.5 годишно дете, тогава беше на 5

Сега отказват да й направят тест за готовност за предучилищна и за 1-ви клас от училището.  Молих ги поне няколко пъти в писмен вид.

Говорих по-късно днес и с Монтесори. Аз много обичам колектива (пристрастна съм, признавам си). Те предложиха да изчакам и да видя как ще се развие Леа през лятото. Реално до 15 август си има 4 месеца. Леа от 1-ви юни ще влезе в летен лагер с по-големи деца, които идват само за лятото. Тя може да "разцъфне", да стане по-смела и уверена, но може и много да се притеснява или заключи, ако някой по-голям я нарани. Ще видим.
Искрено се надявам началото на август да решим дали е нужна тази още една година предучилищна (която според мен е за в момента) или детето ще оцелее в 1-ви клас без проблем.

За протокола аз съм тръгнала на 6 години, 5 месеца в 1-ви клас, но моята личност и тази на Леа нямат нищо общо.

Ани, ти си познаваш детето най-добре,  познаваш вече и системата много добре,  смятам,  че си напълно в състояние да вземеш най-правилното за вас решение.

Мисля също,  че да,  може да се има доверие в специалистите и системата,  но не навсякъде на 100%
Може би защото американската системата е много различна,  може би защото не я познавам лично и задълбочено,  аз й нямам доверие.
Идеята да се отделят децата с проблеми в предучилищна,  да се работи върху тях и по-късно,  в първи клас или,  когато има индикации за това,  да се присъединят към общата система,  е много добра и тук е работеща.

Аз имам доверие в тукашната система. И тук правят прецизна оценка на децата, дали са готови за предучилищна,  за първи клас и прочие.
Симеон е ходил близо година на логопед преди детска градина (която тук е предучилищна ), и семестър и половина от втората година в детска градина.
Винаги съм се вълнуваща от темата и съм била под въпрос дали ще бъде с другите деца или с тези с проблеми.
Според информацията,  която имам за тук смятам,  че специалистите са достатъчно на ниво и системата работи в интерес на децата.
Той ще бъде първи клас тази година,  с положителен доклад, е напълно готов.
Но и да не беше, знам,  че щяха да направят най-доброто за него.
В нито един момент не съм заподозряла нечий друг интерес,  освен неговият,  а като чужденец съм била винаги много мнителна.

Ще споделя и друго впечатление. Имах от първи клас глухоням съученик. С много сериозни слухови,  а оттам и говорни проблеми.
Майка му,  не знам как(говоря за България ), но беше успяла да го запишем в редовно училище.
Аз бях с него 4 години и се преместих от училището. Той имаше огромен напредък. Беше много трудно за учителите и учениците,  но за него тази среда беше много полезна. След години,  може би 10 , питах за него и ми казаха,  че си е преодолял говорните проблеми до степен,  че човек не запознат със случая не може да предположи.

Сега ти е трудно още повече, такъв е периодът и ти съчувствам.
Ако позволиш,  бих те посъветвала да не отстъпваш.  

Ани, кураж мила.Аз не знам как бих постъпила в такава ситуация, но ти си познаваш дете най-добре.От личните впечатления който имам Леа, наистина е едно стеснително дете.На външен вид, по движения и по начин на игра, не можеш да кажеш, че има какъвто и да е проблем.Надявам се, че лятото и лагера, ще се отразят благотворно на нея и на стеснителността и.Понякога ни трябва нещо да ни побутне в правилната посока.
Прегръдки!

ПП. Помня една позната която живее в Америка изживя кошмар, защото детето и беше в дадено училище, и тъй като беше по-буен, те искаха да ходи на психиатър ида му дават някакви хапчета.Момче, на 7-8 години което е будно и играе.С много мъки успя да го премести в друго училище, където се отнасяха съвсем нормално с него.Сега детето е тийнейджър и тези истории са зад гърба им.Та системата и там е много интересна.

И аз съм от тези, които обичат да си организират нещата по свой вкус сега и веднага. Обаче има моменти, в които е по-добре човек да се остави по течението и да изчака по-добра ситуация. Щом имаш възможност да чакаш август - направи го Три месеца не са малко време, когато става дума за детско развитие. Едва ли Леа ще стане супер отракана в този период. Това за мен е нещо по-близо до вродения темперамент, а не до външно влияние и възпитание. Може тя самата (индиректно) да те насочи към правилното решение.
Имаш ли възможност да направиш тристранна среща с "О, Чарли" и с главните в училището? Аз лично много мразя играта на развален телефон и предпочитам в такива случаи директно да се говори, като всеки си изложи доводите.

Потвърждавам казаното от Мари за деца с увреждания и "нормалната" среда. Имах съученичка в гимназията, която поради лекарска грешка в много ранна възраст беше изгубила слуха си. Тя беше с апаратче, но не чуваше добре въпреки това. Говорът й беше много развален и общуването в началото си беше трудно. За 4 години сред нас имаше коренна промяна и много лек акцент по-скоро като на чужденец.

Нямам мнение, нито верен отговор, но искам само да привлека вниманието ви кьм това, че два примера не са обобщение. Може да се получи обратен ефект - детето да стане по-зле, защото не му е било предложена адекватна за неговите нужди среда. Това го казвам принципно, не конкретно за Леа.

Ани, знаеш, че винаги мисля за вас и от сьрце се надявам да успееш да вземеш най-доброто решение. Сьчувствам ти в колко трудна истуация се намираш и те прегрьщам 

Цитат на: inaxastra в 03.05.2017 12:01

Нямам мнение, нито верен отговор, но искам само да привлека вниманието ви кьм това, че два примера не са обобщение. Може да се получи обратен ефект - детето да стане по-зле, защото не му е било предложена адекватна за неговите нужди среда.

О, категорично е така Познавайки обаче тукашната система е в пъти по-трудно да вкараш дете с някакъв вид увреждане в нормално училище в сравнение с обратния път. Борбата на родителите е различна. Затова и няма как да можем да дадем съвет за Леа, защото не сме наясно с детайлите на систамата там.

Ина е направила много плавилна забележка. Пътят на детето,  за което говоря беше много трънлив и само то си знае каква цена плати за напредъка,  още повече,  че в ония години дори учителите не проявяваха достатъчно такт и професионализъм.

Няма верен отговор наистина,  но вярвам,  че няма необратими постъпки и дори да сгрешиш,  можеш да се поправиш навреме.

Системата при вас е такава, че деца с увреждания и деца в норма са отделени в различни групи ли? Правилно ли разбирам? И под увреждания какво се разбира? Всяко увреждане е различно.
Ако сега не я запишеш в 1 клас, то догодина тя ще бъде на 7 години + няколко месеца. Замисли се и за това дали няма тогава да е напреднала много и независимо от програмата, в която е била и е обучавана, е надраснала първокласниците, които ще бъдат на 6 години + няколко месеца и ще й бъдат съученици.
Работя с дете, което в 1 клас изпитва затруднения, защото е родено и живяло в друга държава. Билингвизма при него оказва проблем, но това не го прави по-неготово да бъде първокласник. Работата със специалисти, от които и логопед, му дават възможност да наваксва бързо пропуските си. Тук идва въпроса ми - ако тръгне в 1 клас, логопеда изключва ли се от програмата?
Не си представям до каква степен точно е артикулационното нарушение на Леа, но тя среща ли проблеми в общуването с връстници?

Желая ти успех в намирането на правилното решение за детето!

Благодаря на всички за споделените мнения  

Ще пробвам да отговоря на някои въпроси.

Това е доклада на Леа. Имам още няколко мини доклада, средно през 3-4 месеца за прогреса й.

"тя среща ли проблеми в общуването с връстници?" Не. Но има деца и деца. Отне и време да започне да подбира децата, с които иска да общува, а това са тези, които не я обиждат. Буквално постоянно иска да е с друго дете и да играе/общува. Леа не обича да бъде сама. Не съм чула друго дете да има проблем да я разбере. Тя просто има по-беден речник и използва прости изречения. Възрастен, който НЕ я познава обаче не би я разбрал, ако тя му се довери да му каже нещо. Обикновено не би казала нищо. Също така Не смятам, че тя е двуезично дете, защото тя разбира само на български и то не на 100%. Няма бг граматика, има малък запас от думи, които са със силен акцент. Бабите не я разбират за съжаление и това е голям проблем според мен.

"Тук идва въпроса ми - ако тръгне в 1 клас, логопеда изключва ли се от програмата?" Ще продължи. Докладът й е валиден до 2019, тоест до тогава има право да получава помощ от логопед по 30 мин/седмица.
Отделно на частно ходи 2 пъти в седмицата по 45 мин клас + 15 мин игра.

До сега винаги е била в клас с деца без увреждания. Не е имала проблеми. Бих искала и занапред да е така.

"Системата при вас е такава, че деца с увреждания и деца в норма са отделени в различни групи ли?"
Зависи. Има различни училища и ми е трудно да сложа всичко под един знаменател. Училищата са по райони. Има по-бедни(повече програми и повече субсидии) и по-богати (по-малко програми и по-малко субсидии, парите идват от такси само), както и такива с по-висок рейтинг и по-нисък. Ние се преместихме доста далече от центъра, основно заради училищата, за да бъдат с най-висок възможен рейтинг (и трите са 10/10/10, при 10 максимум). Като гимназията е номер 1 за целия щат Илинойс, спрямо статистиката.

Да, мога да наема адвокат и да направим 3-странен разговор. Ще спечелим, сигурна съм. Все още не съм убедена обаче, че искам да счупя тези пари, както и че няма да има последствия за Леа. Както каза адвоката: "Като те изхвърлят през вратата, влез през прозореца". Искам да намеря начина, който би донесъл минимални последствия за Леа, както и би бил адекватен за нейния случай, а не в общия случай.

Тази седмица имах няколко разговора с учители/логопеди/адвокати/директори/зам-директори.
За сега решихме с Влади да изчакаме и да видим как ще се развият нещата през лятото. Смятаме, че това "забавяне и оставяне още една година в предучилищна" е за нейно добро за момента. Сигурно ще оцелее и в 1-ви клас, но не искаме да я стресираме. Тя ще бъде на 7 години и 2 седмици, когато тръгне в 1-ви клас, ако сега я забавим. Тук е честа практика, особено за момченцата да започват с 1 година по-късно, за да са по-израснали за спортове. И просто не разбирам тази директорка и нейното властно мнение.

Сега, ако можех да върна времето през 2014, НЕ бих дала да я тестват от училище. Тогава го направих, защото моята здравна застраховка не позволяваше на Леа да ходи на частни класове при логопед. Такъв час, без застраховка е средно $150, със застраховка е $15. За момента беше правилното решение. Чак 2016 нещата се промениха със застраховката.
2017 жънем последствията. Няма безплатен обяд.

Техните аргументи, в полза на тяхното предложение, какви са?

Вчера минахме през една детска площадка. Малката се затича към люлките, бебокът мрънкаше в количката и се мъчех да го успокоя.
Както подминах едната катерушка, дете падна от нея  Не можах да осъзная в първия момент какво стана. Просто леко с периферното зрение мярнах по диагонал зад мен. Физически аз май бях най-близо. Не можах да реагирам. Няколко майки видяха пряко всичко и изтичаха. Момичето лежеше по гръб. Не можа да умекоти удара с ръце или крака. За няколко секунди беше в безсъзнание. Преди обаче да я напръскат с вода, дойде в съзнание и се разплака. Не беше с глътнат език, нямаше кръв, нямаше рани. Опита се да стане, но я накарахме да лежи.
Една от майките се обади на 112, но в паниката не успя да обясни, че детето вероятно е с височинна травма. Операторът като че ли не взе на сериозно случая - дете паднало - голяма работа, а всъщност детето падна от почти 2 метра платформа. Тръгнахме преди да дойде линейката. Сеирджии имаше доста, та нямаше нужда и ние да се въртим там.
Уплаших се. Не в същия момент, а след това. Много пъти деца са падали до мен включително и моето. Имало е кръв, зъби и сополи, но винаги съм реагирала. Този път не успях. Чувствам се зле. Дори се разплаках, докато го пиша всичко това. Много ме натовари всичко! Още в главата ми кънти звукът на падналото тяло и при мисълта само потрепервам. Вероятно детето е добре. Падна на гумирана повърхност. Аз обаче търся начин да се оправдая пред себе си, да се отърся и да спра да мисля.
Случката рефлектира и върху нетолерирането на инатливото поведение на малката. Не се разделихме по най-добрия начин тази сутрин, когато майка я взе за градина. Това пък ме кара да съм още по-разстроена.

Aли, нямало е какво да направиш, не се обвинявай! Важното е, че детето е добре! Това, че за някакви секунди си била най-близо, нищо не значи. Нали после всички са се притекли на помощ. Според мен няма нищо необичайно в реакцията ти, изпаднала си в нещо като шок. Не бива сега да се наказваш за каквото и да е и да го премисляш! И ти си човек, нормално е не винаги да можеш да можеш да реагираш.

Аз си спомням как, когато бяхме на поход, едно дете припадна пред мен, строполи се точно пред обувките ми. Ами много се стреснах, не знаех какво да направя на момента. Но в случая, както и при теб, 10-20 секунди забавяне не са толкова решаващи.

Когато дете падне на площадката винаги се чудя как да реагирам - някои родители те гледат лошо, че седиш и нищо не правиш, други пък се сърдят, че им пипаш детето.

Детето само ли е било на площадката? Без майка, баща, баба? Не, че има някакво значение вече, но все пак...
Не се обвинявай, нормално е да се изплашиш. На всеки може да се случи. Важното е, че детето е добре.
Наскоро при нас имаше два случая на паднали деца (без сериозни последици). Влади, като най-адекватен явно, винаги се притичва на помощ, а майките и едно "благодаря" не казват даже, ей така от възпитание поне..