Черешке, като се замисля че доста хора гледат възрастни роднини и то без плюсовете на жилището, които ти изброяваш.. общо взето правилно го приемате като дърт роднина.
На ваше място бих приела нещата каквито са, освен ако не ми изпадне същото предложение като пари, но без дядка. 

Моето мнение е, че всичко това няма да се промени.
Намерете си чистачка и разходите за нея, добавете към наема/щом е смешен, значи носи/....


П.П Отбивай се по-често

Вики да живееш с възрастен човек е трудно, особено когато е болен. Той все си мисли, че свършва светът и всички са му длъжни.. Болните хора стават много капризни, знам го от личен опит. Въоръжи се с много търпение.. Ако искате да останете там да живеете, просто го приеми, че помагаш на този човек..
За наема е най - добре да почнете да го превеждате по банков път, за да няма недоразумения..

Джоси много правилно го е написала. Той няма ли роднини, които да му помагат щом е болен?

Щях да попитам същото като Панди - няма ли деца или някакви други роднини, които да помогнат или поне да съдействат с нещо?

Аз друго да попитам... нека да си е жив и здрав човекът, ама ако вземе да се ...    вие може ли да останете в къщата и след това?

62 години не са показател за изкукал самотник...Предполагам, че има разсейки в мозъка   и това, което пита Киви е много важно. И да наемете чистачка, тя няма да свърши работа за ежеминутна хигиена. На човека му трябва гледачка. Ако си е направил точно тази сметка и по тези причини сте с нисък наем, вие взимате решение дали оставате, или бягате

Наема е нисък, защото той е направил много подобрения по къщата и хазаите му влизат в положение. Има три дъщери и братя, но те не го зачитат за нищо. Някакви стари семейни скандали. Той не е с тежка форма на рак, мисля че е в ремисия. Лекуваха го само с лекарства, защото беше в много ранен стадий. Да, ние имаме договор за наем, така че си оставаме, ако нещо се случи с него.

На мнението на Мари сьм. Или се сьгласявайте или се махайте.

Ха ! Падна ми се да пиша два пьти. 

Моят случай не е "тежьк", но имам нужда да се "отдуша".

Трябва да пиша досието за стажа и трябва да е готово до понеделник. Обаче не само, че цялата седмица сьм заета, но и днес като имам време, главата ми е празна... Никаква размисьл не мога да изцедя от себе си, пьк даже и простото описание е на хептен прост език. 

Недоспиването ми разказва играта, а майка и тя е скапана и преди се прибра сьс София и си легна, та сега имам време, но аз трябва да се заминавам с бебето. То и да не трябваше не мога да пиша де, просто не знам какво...


На всяка цена трябва да го направя досието. 

Ще се справиш, както винаги досега!

Ина, пращам ти мислено муза да ти дойде вдъхновението и да се справиш без много драми с досието 

И аз имам бая за писане за тук, амаааааа е много дълго, а и не искам да си развалям слънчевото настроение, старая се да не мисля за него, но ако много ми дойде ще ви използвам за както казва мама "кошче за душевни отпадъци" 

Предполагам  се чудите защо липсвам последните месеци... май най-накрая съм готова да говоря за това...

Истината е че януари и в последствие февруари преживях една доста тежка емоционална драма и някак ми тряббваше време да свикна с идеята и да преглътна случилото се и някак май се изолирах от всички и всиччко...
Какво да ви кажа, такова решение каквото се наложи да вземем с ММ не пожелавам на никой да взима. Цял живот съм се клела че НИКОГА няма да направя такова нщо, но ето че си има първи път за всичко. Истината е че ... забременях и... е да кажем че вече не съм бременна...  
Да започнем отначало, моля изслушайте ме и не ме съдете за решението - знам колко хора искат и не могат и се чувствах достатъчно виновна...

Към края на януари ми закъсня и понеже се познавам достатъчно добре , веднага се досетих каква е работата... Казах на мечи и той се прибра и в продължение една седмица всеки ден сме плакали вкъщи и сечудехме какво да правим. От една страна искахме второ дето, от друга - ужаса който преживяхме с раждането на Боби все още не ми е минал, ужаса и притесненията по време на самата бременност с него - теласемията и тн - не бяхме гготови а и  Боби беше само на 8,5 месеца тогава. Мислихме мислихме мислих, толкова много мислихме че главата ми щеше да се пръсне. Това в моето съзнание е най-големия грях, да махнеш дете, но психически нито аз нито ММ бяхме готови за това. Не исках да родя дете , което нямаше да е виновно за нищо а да не е искано. Наречете ме идеалист, но макар че Боби се появи непланувано, беше категорично искано бебе. Идеята че няма да са равни ме съсипваше. Идеята че без да искам ще има разделение между тях ме съсипваше. Идеята че нямаме свой дом където да ги отгледаме ме съсипваше. Идеята че не съм готова да мина през всичко наново толкова скоро след Боби ме убиваше тотално. Идиот съм, но някак искам да се насладя изцяло на Боби и когато стане на 2-3 4- тогава да мисля за ново бебче. От друга страна той е адки ммалък и не искам още от сега да го товаря с бремето на по големия или пък да се чувства пренебрегнат или...или..или всякакви такив амисли ми бяха в главата и се блъскаха всяка минута.
Другата страна на монетата - винаги съм била ужасно против, това решение противоречие на всичките ми принципи и възгледи за живота. Огромния страх от смазващата тежест на вината... бебето си е бебе, то не е виновно че аз видиш ли сега не съм готова за неговото появяване. Ами ако след време с Фил искаме  и не можем, ами ако никога не успеем, ами хилядите хора ежедневно борещи се с репрудуктивни проблеми........ ами...ами....ами

Всичките тея мисли ми се блъскаха в главата едновременно и по 20000000000 пъти в секунда. Решихме че докато не ме види лекар, няма какво да умувам. До последно не бях взела решение категорично и имах колебания,бяхме решили че ако чуем сърчице оставяме го , пък кавото ще да става... когато обаче отидох на лекар,  се оказа че съм 5 седмица още е само сак , няма ембрион,няма сърчице, но не това натежа на везните - Лекаря ,моя си , при който родих и който е ужасно против абортите,и който очаквах да ме убеди да го задържа, ме уведоми че не е препоръчително за мен да го задържа. Оказа се че още не съм с възстановила от Боби и че ако го задържа ме чака една адски трудна бременност с много рискове за моето здраве и не на последно място пак генетични изследвания и пак вероятност за прекъсване в случай че нещо не е наред и така нататък...
Тези негови думи, аз съм ви казвала, адски му вярвам на този човек, ме накараха да взема окончателното решение...Реших че явно наистина не ми е сега времето и това е някакво изпитание и ... както и да е....

една седмица по късно на 18ти февруари всичко приключи, Мечи беше с мен през цялото време, Боби също - той пък сякаш усещаше че имам нужда от него и беше нетипично гушкав и кротък и спокоен... Процедурата беше най-леката възможна, даже не ми слагаха упойка... Физически лекаря каза поне 2 години да не забременявам, защото от раждането и от тази процедура организма ми е безкрайно стресиран и няма да може да се справи....

Това ме тормозеше и още ме тормози, даже си плача докато пиша, но пък трябваше да го излея някъде - никой не знае, само майка ми... даже ММ не знае че ви го пиша това и ще ви помоля така да си остане... но трябваше някъде да си го изкарам, защото ще се пръсна...
Ако трябва да съм честна изпитвам вина да, но с времето някакви дребни нещица случващи се около мен ме карат да си мисля че така е трябвало да стане и че съм взела правилното решение....

Не знам кой и с какви очи би тръгнал да те съди! 

Не мога да кажа(а не е и нужно), добре си постъпила,  но мога да кажа,  че вярвам в Съдба,  Провидение.... или както там се нарича и мисля,  че щом нещо ни се случва,  така е трябвало да бъде.

Често се сещам за твоето раждане,  за престоя в болницата....,  това не  е човешко,  което си преживяла и не се учудвам,  че такива травми имаш.
Дори всеки път като си припомня разказът ти си казвам,  колко е силна Миленка,  как го преглътна това нещо.

Времето лекува много неща.

Прегръщам те,  макар и виртуално,  и знай че в мислите си съм с теб и ти изпращам само положителна енергия. 

Радвам се,  че сподели с нас и дано поне мъничко ти олекне.

Отбивай се по-често,  тук сме от една страна на барикадата.

Цитат на: Marri в 04.05.2016 00:38

Отбивай се по-често,  тук сме от една страна на барикадата.

Миленка, прегръщам те! 

Вина имаш, заради принципите и ценностите, които носиш в сърцето си...иначе си постъпила по най-разумния и правилен начин. Всеки ден сме изправени пред избори - леки и нелеки, важното е да не съжаляваме за вчерашния ден, защото взетото решение е един вид знак. Бъди силна.
Аз съм тук, всеки път, когато пожелаеш да поплачеш...или да ти разкажа виц.