Благодаря ви много момичета за подкрепата. Деничка, ако бях в София изобщо нямаше да замисля, дори и за 3-часа. Иначе съм в Бургас, а завърших във Варна - Счетоводство и контрол. Днес ми е още по-криво, защото веднъж се разхождахме с милото, и на един магазин за акосесоари пишеше че си търсят колежка, и приятеля ми вика иди попитай, но точно тогава ми беше мн натрупано покрай сватбата и подминахме. И днес най-добрата ми приятелка ми се обади да  ми каже, че ще почва там работа. и леко ме хвана яд на мен си, защото аз ѝ казах Хем не искам да съм продавачка, защо иначе учих 4 години  , хем друг избор голям нямам. А с такова желание искам да си работя професията

Абе, Irkaaa, аз преди време точно в тази тема ревах, че искам да уча счетоводство. Накъдето се обърна търсят счетоводители. Явно, пазарът на труда е ограничен, проблемът не  е в твоя телевизор!

angel4e,  поне ме разсмя  Добре, че сте вие - поолекна ми малко 

irkaaa, няма и да се замисля да съм продавачка в Лидл примерно - 900 лв чисти + пътни. Ама не искат да ме вземат. Викаха ме за шефска позиция директно в центрлата им, но аз в София не искам да се връщам и се изсмяха на желанието ми да редя рафтове тук. 
Смешно е защото заради кризата много квалифицирани хора от 1500 лв заплати паднаха на по 500 лв и то в София, ама такъв е животът в момента.

Страшно труден период е, наистина!  На братовчед ми му казали от едно място, че бил "прекалено квалифициран" (???) и нямало да го вземат, защото кризата като свършела щял да напусне, а те не искали да им напускат хората!  Ами започна в Макдоналдс момчето, за 450 лв.! Предишната фирма, в която работеше фалира безславно! Какво да ви кажа! Трябва да се яде!

Monikamaria, аз съм в същото положение - фалира фирмата заради грешни управленски решения. Сега никъде не ме искат, защото съм прекалено квалифицирана и като кандидатствам за по-ниски позиции ме режат. А аз от позицията не се интересувам, само от парите и условията на труд и ако са добри няма да ме загубят, но работодателите не го разбират.

Моя приятелка работеше в магазин за обувки, който затвори. Отиде по обява в магазин за парфюмерия и дори не й взеха автобиографията, защото имат достатъчно кандидатки, продавали парфюмерия и козметика.  В собствения си бранш не можеш да се класираш, какво остава в другите.

Нинче, вече като видя из форума някъде думите "високо квалифициран", "прекалено ...." и прочие, знам си, че си писала ти, душа 
Сигурно си права за повечето неща, ама щом не те интересува позицията, а само парите и условията, си има начин - съкращаваш си CV-то, премахваш стажа и опита по високите нива, изкарваш се със средно образование и готово. Ще те вземат да редиш щандове в Лидл.

В интерес на истината нещото, което много ни куца е мобилността. Ще стоим без работа с месеци, че и повече, ще мизерстваме, но няма да се преместим в друг град, където ни предлагат такава. Защото не щем еди къде си, защото това, защото онова...... Не те нападам, не ме разбирай погрешно,  и аз съм май такава, и повечето хора около мене. Но специално вие пък, дето сте само двамата, не сте от Варна, не са ви там семействата, нямате дете, нямате и работа - ми къде къде по-лесно бихте могли да погледнете тук и там по градовете......

Лимонова, абе мислила съм го това със съкращаването на CV-то Няма как да си измисля фалшива фирма с фалшива длъжност. Хората се познават, звънят и да проверяват. Ние също сме проверявали набелязаните кандидати

А от местене - мен не ме е страх  Ама и в Сф положението е такова, не спирам да държа връзка с приятели и колеги от там. Това за Лидл ми го предлагаха още като ми беше сигурна работата. Не съм искала да се изтъквам в предходния си пост, ако така е прозвучало - просто има много хора като мен. Дори наскоро същото ми сподели и мъжът на нашат съфорумка. В момента и в чужбина е такова положението. Пазарът на труд е ограничени търсят само определен тип кадри, но ние не сме от тях. 

Това за местенето е много относително. Знаеш - мен местенето не ми е проблем. Да ти кажа, нито деца, нито апартамент ще те спрат. Позназвам много преместили се семейства. Но малкото пари отгоре, които биха ти дали в Сф, няма как да компенсират много по-големите разходи и спокойствието ти. Ако предложат 3 хиляди лева заплата, частна деткса градина за дете, когато имам, кола и т.н. защо да не се преместя?! Но в мометна мой колеги в Сф вземат и по 500 лв. Там с тези пари не можеш да си платиш сметките, но във Варна можеш. Имам и много приятели, и то с връзки и много квалифицирани, които също не могат да започнат работа и други - неквалифицирани, които с месеци не могат да намерят работа и после работят за не повече от 400 лв заплата и то временно, защото работодателите са им некоректни. Мой приятели с бизнеси и връзки в момента ипотекират апартаментите си в Сф, затварят част от бизнеса си, защото положението е станало лошо. Това са хора от различни сектори.

Но има и професии, които са много добре в мометна и процъфтяват.

А за професиите и заплащането - ми то у нас толкова абсурди има, че няма какво да го коментирам. Един счетоводител взема 40-700 лв заплата, а обикновен шофьор - двойно. Има скеретарки за по 1200/2000 лв заплата, копачи за 900, пък ти носиш отговорности и си бодеш по цял ден очите и си съсипваш нервите за много по-малко. Е как да не ти се прииска да редиш рафтове за 900 лв в Лидл?

Момичета, идвам тука да си изплача мъката, защото се чувствам УУУЖАСНОО 

Не знам следродилна депресия ли е, що ли..
Чувствам, че нямам никаква подкрепа с детето. Това дете в момента е само мой проблем. И сега се чувствам пълна неудачница. Това, което мисля е "казваше ми мама".

Още когато родих, започнах да се замислям за бъдещето на сина ми. Ужким говорихме с мъжа ми, с бабите и дядовците, на групи, поотделно, заедно, всякак. Ужким имаше план.. И намерих аз детегледачка. Видях се с нея след 40-тия ден от раждането, да се запознаем, едно-друго. И много ми хареса, всичко точно, сядам да говоря с мъжа ми каква заетост да й предложим, откога и т.н. И той - ама какви са тези работи, много е рано, ти детегледачка ще викаш само като почнеш да изкарваш пари през това време а сега няма за какво да говориш с нея.. Добре, хубаво, няма детегледачка. Наближи Нова година. Казах на мъжа ми - върви да записваш детето за ясла - ооо неее, много е рано, ти си луда, какви са тия работи.. и не ме слуша, аз се опитвам да му обясня, разсърди ми се. Ние дето за нищо не се караме, скарахме се заради яслата. И после като го питали роднини и т.н. записали ли сме се за яслите и като разбрал колко сериозни последствия ще имат неговите капризи, дойде при мене и ми вдигна скандал защо не съм била настоявала повече 

Казах му - има и втори дати, е февруари месец ще идем. Февруари пак не отиде. Защото беше решил, че ще остана да гледам детето две години. Как така без мене го решил, не ми стана много ясно. Ама той преценил така за една нощ, че две години напред проблеми с парите няма да имаме. Само че не беше преценил, че на мене не ми е сигурно връщането на работа след майчинството. И пак аз съм виновна, че не съм му го обяснила достатъчно добре! (защото не може да каже, че не съм му казала)

Аз помощ никаква не получавам отникъде. Сама и само аз чистя, готвя и пазарувам. С детето съм от 8 до 21, събота и неделя вкл. (сега докато пиша това съм пак сама вкъщи) Бабите са идвали досега за 7 месеца 6 пъти (всяка по 3 пъти) за най-много 3 часа. Мъжът ми сам с детето е оставал само веднъж, на 8-мия ден след раждането, докато бях в Пирогов. Ако остана още една година вкъщи при тези условия, ще полудея.

Сега за тъпите ОДЗ-та съм следила шансовете ни в 27 ясли. На четири места можехме да влезнем в гранични групи, ако ги посоча като първо желание. Избрах тази, която в последния момент са избрали и няколко деца с повече точки и.. сега нищо.

Но да не мислите, че на някой, освен на мен, му пука?? Нищо подобно. За всички други края на септември, когато трябва да се върна на работа, е далееече. И свекърва ми само каканиже как трябвало две години да си гледам детето като другата й снаха .. на която обаче и родителите и мъжа й помагат и която никога не е работила на пълен работен ден така или иначе..

И защо трябва да гледам филанкишията какво бил правел?? Аз за себе си знам - искам да се върна на работа. Точка. Това не ме прави лоша майка, нито лоша съпруга. Нито луда. Независимо кой какво казва.

Имам много неща мила да ти кажа по въпроса,но в момента нямам много време....та само най-главното - Това,че мъжа ти не остава с детето и не го гледа (няма как да работи от сутрин до вечер всеки божи ден) ти си го направила така,ако не изискваш от него той няма и да си мръдне пръста.За бабите - юркай ги .Аз на моите родители директно им ги връчвам(а и двамата работят) това е положението,на свекитата ...там е друга работа..разделени са,а пък свекърва(пенсионер на всичкото отгоре) ми само се прави,че помага и на мен ми писна и и теглих една - мъжът ми се оправя с нея,води голямото за по ден,два и така или я вика вкъщи,НО аз вече не искам нищичко.Та всеки сам каквото прави друг няма кой да му направи.Остро и грубо малко,но я ги впрегни тия хора тропни с крак и кажи,че и ти имаш нужда от врееме за себе си и ако излязат с номера,че са имали деца и са си ги изгледали ( на свекър ми думи ) наври ги в на кучето г*** (както тактично направих аз с него) и си свиркай ...после ще питат,ама защо детето не ни обича,защо ни гони,защо това,защо онова....

Леле, Дани, потресена съм от теб, момиче , откъде и защо тая злоба .......
Подкрепям те на сто процента само и единствено в частта с отношението на мъжа, и това, че Бастет сама си го е научила така.
Но за родителите ви така да говориш ......, откъде накъде хората по презумпция да трябва да помагат, да отглеждат, да съдействат, че и да бъдат навирани в кучи гъз ако "не се подчинят" ......., че и работещи пък на всичкото отгоре....
Аз ако опра до помощта на майка ми или свекърва ми, стиковам ангажиментите на всички така, че най-малко напрежение да има. Планирам всяко оставяне дни и седмици понякога напред. Сега, когато се върнах на работа, майка ми идва в нас да гледа Сми-то, но това е ангажимент, който тя пое пред мен преди една година още и си нагласи нейните неща според това. Мисълта ми е, че и родителите ни са хора, а ти каквото си пале пък, твоите специално са и в една доста активна възраст. Някак си ... егоистично ми звучиш. Пък не ти ходи, я каква си сладурана 

Бастет, аз принципно съм много против изказвания от рода на

Ако остана още една година вкъщи при тези условия, ще полудея.

, и то не за нещо друго, ми защото това са ситуации, които ако си познамаве добре човека до нас, в повечето случаи можем да предвидим, че ще се случат. Против съм и защото ако не е по финансова причина, малко други фактори имат достатъчно тежест за оставянето на едно дете на годинка лишено от присъствието на майка си или баща си до него. И то след като нашата система на майчинство осигурява доволно дълго време за майката и детето.
Но ......., голямото НО, ако смяташ, че лично за теб връщането на работа е въпрос на емоционално и психическо оцеляване - тогава дерзай смело и отсега намирай вариант за гледане на детенце. Защото ако има нещо по-лошо от малко детенце с работеща /и често отсъстваща/ майка, то това е дете с присъстваща майка, но изнервена, крещяща, вечно бясна и недоволна от всичко и всеки.


Та такива ми ти работи, момичета - кокичета.

BASTET, не мога да пиша много дълго сега, само искам да ти кажа, че напълно те разбирам и ти съчувствам, и ми се иска да ти кажа две неща накратичко:

Имаш ужасно високи изисквания към себе си. Чета те и в други теми. Искаш захранването да е по всички правила на Световната здравна организация, готвиш всичко сама, опитваш се всичко да бъде на изключително ниво. И май за всичко така. Недей така бе жена. Ще полудееш. Аз дето имам бавачка, та пак не смогвам, та ти сама искаш да понесеш света на раменете си. Не ми се сърди, ама първо морков ли да му дадеш, пък после тиква, или първо тиква, а после пъпеш - абе толкова голямо значение ли има, гледай да хапва там каквото обича и всичко да върви напред, купи му някой път нещо готово, нищо няма да му стане - е не да ти е практика, готви му, щом си УБЕДЕНА в това, няма по-хубаво, но не се бичувай толкова с тези неща, карай малко по-леко. Това е пример само, исках да ти кажа, че тези неща отминават и няма смисъл да побеляваш заради тях.

Имаш нужда от почивка. Значи правиш следното: вдигаш телефона, набираш мама и й обясняваш кротко и мило, че имаш нужда от нея за една седмица. Да взима отпуска и да идва. Ти се наспиваш, забравяш за пюрето и за яслите временно, купуваш си нови обувки и така. Това е. Сега ако ми кажеш, че то не може, понеже мама няма отпуска, трябва неплатена, не може точно сега и т.н. и т.н., ще ме накараш да мисля, че всъщност не искаш помощ. Тя ти е майка, ще те разбере. Организирай си някаква почивка, отдели време за себе си, отдъхни си и ще бориш ОДЗ-тата с нови сили    .

Инка идеята ми е ,че нашите гледат малчовчиците събота и неделя,когато почиват и принципно не отказвват,но аз съм им едно единствено дете...те гледат Йоанна де,аз бебето само го давам за по едно кафе,не повечко,че тя е една мрънла и ревла...ужас. Много така,защото всички се правят на големи помагачи (визирам моите свекъри - по-скоро свекървата),а всъщност само се говори.Дразня се аз на това да се хвалиш пред родата как ми изгледала децата ...хах,сама си ги гледам и ще си ги гледам за по ден,два.часове не е работа.Мойте хора ме разбират и сами предлагат помощ във всяко едно отношение.Общо взето тия дни съм много бойно настроена,ама като пред Рожден ден...направо съм супер...още никой не съм изяла 

Нинче, аз по твоя последен пост да питам нещо. Дали само на мен ми се струва - живяла съм и във Варна, и тук в София вече 6-та година, но и до сега си оставам с убеждението, че във Варна е по-скъпо или поне всичко е същото, без заплатите. Сметките за консумативи - ток, вода, т.н. - няма как да са различни, квартирите и жилищата като цяло са на едни цени. Единственото, което може да идва малко по-нагорно тук е транспорта, в случай, че работиш в Дружба, а живееш в Люлин примерно. Но пък метрото напредва доста бързо вече.
Просто се изумявам колко ниски са обаче заплатите във Варна и не разбирам защо, т.е. не разбирам как поддържат тези цени на всичко там. Прост пример е, че сигурно 10-15 човека, мои колеги от уни-то работят в една фирма там, която е френска и има офис и тук в София. Просто, защото няма кой знае къде другаде, още по-малко за сносни пари. Не че толкова им харесва на всички, та са се събрали.
Последен пример е сестра ми - тя също учеше във Варна и хем е икономист пак не успя да намери работа там поне долу-горе по специалността, тук си намери за по-малко от месец. Да, не е на супер висока заплата, но за първа такава работа не е лошо, а и им дават често бонуси. А нейната съквартирантка във Варна сигурно година седи без работа вече 
Да не решиш, че те навивам за София сега - не веднъж съм казвала, че Варна е страхотен град и ако имаше как да работя това, което работя тук и на прилична заплата - нито апартамент, нито нищо не би ме спряло. Още повече, че повечето ми близки приятели са там, а това е много важен фактор за нас.
Просто се опитвам да си изясня защо се получава така 

bubka, аз понеже от 2008 насам сравнявам двата града и изказвам лични наблюдения. За работа - гледам и сравнявам само позиции, на които мога да работя или на които работят мой приятели. Те са същите като заплащане както в Сф, дори съм попадала и на по-високо платени. Миналата година имаше няколко обяви за компютърни оператори, като във Варна заплатите стартират 600-800 лв за изпитателен период, а в София на същата позиция в най-големите фирми вземат такива заплати след няколко години стаж във фирмата. На мой колега от Сф жена му беше управител на парфюмериен магазин за 350 лв, а тук имам приятели, който са просто продавачки в магазини и вземат минимум 500 лв., че има и такива на по 800 лв заплата. Разбира се, навсякъде има лоши работодатели. Тук във Варна имам няколко приятелки счетоводителки, които работят на заплати м-у 400 и 1200 лв. пък са на една позиция.  В София положението е същото.

Преди кризата, докато процъфтяваше производството в тукашните заводи и цехове даваха по 800-1500 лв. заплати. Въпрос на време е да се раздвижи пазара и отново да започнат да връщат пероснала. В моят сектор заплатите са същите, че и по-големи от софийските заради корабите най-вече.

Наемите са много по-различни от Софийските. Там за 300 лв живеех в малка гарсониера в Люлин, а тук за същите пари около и в центъра са двустайните апартаменти. В Младост (Варна) има и тристайни (говоря стар тип) за 300 лв след основен ремонт, а е много желан район за живене.

Да, комуналните услуги са същите, но всички останали разходи са по-малки. Дори имам куриозен случай лятото, мой приятели се обиха да снимат менютата на заведенията по плажа, защото са им много ниски цените и не можеха да повярват 

Правя си и друга сметка. С моята заплата в София едва си покривах сметки, а тук се издържаме спокойно двама души и не сме се лишавали от пътувания и почивки. За мен това е показателно.