А ако не бяхте женени, а просто двойка, какво би било различно?

Можеш да разпуснеш и на другия край на София, в някой СПА комплекс; в Боровец - на час, и после да се върнеш. Вероятно не е това, което искаш, но ще те разнообрази.

Малко ми е трудно да си представя какво налага гоненето на мечтите само на единия, извинявай.

Благодаря ви за мненията и съветите, момичета! Всяко едно ми помогна да размисля върху доста неща.
Съжалявам, че не споделям причината да не можем да пътуваме заедно с половинката ми, но от опит съм се убедила, че ако човек не е или не е бил в същата или сходна ситуация, няма да разбере. Въпреки това ценя факта, че всички вие вложихте усилия и време да напишете мненията си 

michelle, не се сърди на хората, които питат за причината  . Просто реакциите много зависят от това. Ако например съпругът ти е поел ангажимент да се грижи за някого и не може да прехвърли тази грижа на друг, има например някакъв морален ангажимент, това е едно, а ако просто не му се пътува и не иска да съобрази желанията си с твоите, това е съвсем различно. Поздрави и успех  ! 

О, аз въобще не се сърдя  Нормално е да се пита, та нали правят възможното да дадат добър съвет.
И все пак не е нито едно то двете - нито морален ангажимент, нито липса на желание за съобразяване. Просто е резултат от недобра негова преценка. Както написах и по-рано, обаче, благодарение ма съветите ви преосмислих някои неща и виждам ситуацията доста по-различно  Благодаря 

michelleче, прочетох току-що за твоя проблем. Имайки предвид, че , макар да е смело твърдение, съм опознала част от теб, си мисля, че нещото, което се е случило е сериозно за теб.
Искам да те попитам - само ти ли не искаш да пътувате и почивате заедно или е взаимно. И едничкият съвет, който бих ти дала е - прости му или си простете грешката и направете компромис. Пътувайте заедно и се насладете на изживяванията. 

lunno:

michelleче, прочетох току-що за твоя проблем. Имайки предвид, че , макар да е смело твърдение, съм опознала част от теб, си мисля, че нещото, което се е случило е сериозно за теб.
Искам да те попитам - само ти ли не искаш да пътувате и почивате заедно или е взаимно. И едничкият съвет, който бих ти дала е - прости му или си простете грешката и направете компромис. Пътувайте заедно и се насладете на изживяванията. 

Напълно подкрепям! Каквато и да е причината, не вярвам че щом сте заедно, тя е непреодолима. Помисли колко хубаво ще бъде ако зачеркнете лошите спомени и продължите напред сбъдвайки мечтите си!

Е, аз май съм преживяла нещо подобно, та ще се разпиша и тук. Няма да давам съвети, защото всеки би постъпил различно в подобна ситуация. Казвала съм и на други места, че причината да се омъжа беше разпределението. не съм била сляпо влюбена, че да не си дам сметка за всички плюсове и минуси. Едно е да си мислиш, че все някак ще се справиш с минусите, друго е да ти се налага да живееш с тях. Никакво желание за планиране на обзавеждане, отпуски, пътуване от негова страна. Ако аз направя нещо- добре. Иначе ще си стоим вкъщи. Все трябваше да ръчкам, да повтарям. На третата година след сватбата отидохме на екскурзия в Германия. Всичко предварително бях планирала и купила - билети за влак, места за спане, пътеводители, храна. Той само вървеше с мен и трябваше да му разказвам като екскурзовод. Ей, тази екскурзия направо ме побърка, даже и с картата не искаше да ми помогне, да правя каквото реша. После дойдоха децата - какво ще се готви, какво ще се купува, къде ще учат....все аз трябваше да решавам. Пък и имах едни колежки тогава, все с дейни мъже. Разни изненади им правеха, водеха ги по ресторанти, ремонти предприемаха, знаеха къде какво да купят. Пък аз, дето се вика, ако не му купех гащи и чорапи, щеше да си ходи със скъсани и стари дрехи. В същото време винаги е бил на ръководни позиции, служебно се е налагало да решава много проблеми. Неговите колеги ми казваха, че съм извадила голям късмет с този златен мъж. Що рев съм изревала...Говорили сме, даже имам писмени доказателства с обещания от моя и негова страна  и пак нищо. Хубаво, че беше майка ми. Като и се оплаках, тя ми каза много верни думи "Добре де, представи си, че той прави всичко това. Ти дали ще позволиш някой да решава вместо теб? Ще го разкараш на втория ден ако ти казва това така, онова - не така. Много си беше права жената, че на коза като мен и трябва точно такъв мъж. Сега, когато имам големи синове, разбирам колко се притесняват дали ще успеят финансово да обезпечат семействата си. Това е важно за тях, другото е работа на жената. Опитвала съм се да ги "обработя" малко, но стигнах само до това, че си купуват сами дрехи и се справят с всякаква домакинска работа. Налага се да им напомням, че някой има рожден ден и трябва да получи подарък или да давам идеи какво да се купи. Малкият даже пропусна моя рожден ден тази година  , забравил човекът. Еми мой си е, как да му се сърдя. Не става с говорене, даже се вбесяват още повече. Ако жените им понасят " несъпричастността" им / просто не се сещам за друга по- безобидна дума/ ще е хубаво, иначе ......Пък аз, като се огледам, повечето мъже на сегашните ми колежки са такива - жените да му мислят за всичко. И пак си казвам, че е по- добре аз да взимам решения, та после да не се ядосвам. Хем сърби, хем боли - малко такава ми е работата. Продължавам да си живея с минусите, но може моите за него да са повече и това ме крепи    . Сега сериозно, всяко нещо има предел на търпимост. С годините чертата се измества в негова полза, но съм сигурна, че все още има смисъл да правя компромиси.

Свекървичка, как го правиш?! Ти си направо един завършен психолог!!! Жалко, че не те познавам лично, но те чета с голямо удоволствие, да знаеш 

свекърва, аз малко по-безболезнено ,но поради обстоятелствата- бързо, свикнах и се примирих със същото.
е хубаво, опитвам се и се боря, но ми е ясно че с друг типаж не мога да дяна. Аз не търпя мъж да ме командва. А ми е ясно че ако е оправен и мен често ще строява. за момента ми стига, че е оправен в работата и го научих къде да пазарува, когато ме няма.  
Иначе познавам доста оправни мъже, но по съвпадение или шанс, повечето са амбициозни,романтични и оправни не само в работата и с жените си, а и с други жени   - просто имат желание да се изявяват повече, а съответно и да искат повече отколкото им е необходимо.
Така че минусите си имат плюсове, а плюсовете- минуси...

Еми,напълно  съм  съгласна  с теб,и  аз  не бих  търпяла  мъж  да ме командва и  наистина  всичко е  плюс и минус

Свекърва и  друг  път  съм  го  казвала -  де да имах  такава  свекърва като  тебе  за жалост нямам  никава

Свекърва, ти наистина си мечтаната свекърва (не че моята не си я харесвам ). От всичко, без значение дали е хубаво или не извличаш положителното, това което най- малко ще засегне човека до теб. Де да можех и аз да действам по този начин с милото Често ми липсва тази дипломатичност във връзката ни, повече емоционално реагирам, отколкото умерено и осмислено. Взимам с пълни шепи пример, от хора като теб

AliTia, миличка, не взимай пример от хора като мен! И хич не съм дипломатична, винаги тръгвам с рогата. Просто съм практична и в голяма степен егоист, пък и съм случила на кротък мъж  . С годините, а и поради факта, че и двете ми деца са момчета, само се опитвам да "гледам" през очите на мъжете и да не им се ядосвам толкова.

Цитат на: svekarva в 28.06.2012 17:02

Добре де, представи си, че той прави всичко това. Ти дали ще позволиш някой да решава вместо теб? Ще го разкараш на втория ден ако ти казва това така, онова - не така.

svekarva Мерси 

Изключително са радвам да видя, че от 2012 в тая тема не е писано. Ама за да не клянкам вече в месечната, идвам тука да се издуша. Не мога вече да му се не види. Нямам сила и искам да оставя и учене и всичко. Да му сложа една дебела и да си работя кротко като рподавачка до края на живота си, вьпреки че в напредналата ми вьзраст трудно ще си намеря И такава работа.

Трудно е и да обясня какво ме мьчи, защото като си няма човек на представа как стоят нещата тука, не може и да разбере. Ама понеже не е важно вие да разберете, а аз да кажа, та…

За стане човек психолог вьв Франция трябва да има 500часа задьлжителни часа стаж за двете години магистратура. Стаж, който се намира изключително трудно, защото не е стаж в който могат да те използват като евтина работна рька, а такьв в който ти само наблюдаваш какво прави психолога и екипа т.е моткаш се в краката на всички и пречиш (ако и да не си платен). Ако си много мотивиран като мен трябва да се захванеш раничко, около година преди желаната дата на стажа. Изпращаш 150-200 кандидатури кьм заведенията които те интересуват. Ако имаш супер много кьсмет те викат на 1-2 интервюта и накрая ако имаш познати (или си син на Бога) може и да си намерш…

Почнах да тьрся стажа за М1 февруари тая година. С много зор, много препорьки от бившата ми рьководителка на миналогодишния стаж и много врьзки се уредих една писхоложка да ме викне на интервю. Заведение в сьседния град, дет се вика ако има стачка на транспорта мога и пеша да ида. Психоложката супер, всичко супер, радост голяма.

Забременях. Викам си сега там чрез познати се уредих, не мога да й изиграя такьв номер на психоложката, трябва да сьм честна с нея и т.н. Обадих й се по телефона с цялата си глупост й казах, че сьм бременна (защото абортите се случват само на другите). Тя ми отговори, че тькмо щяла да ми се обажда, за да ми каже, че много сьжалява, но не може да ме вземе на стаж при нея, защото не сьм в "работа над себе си" (психотерапия), вьпреки че по време на интервюто беше казала, че това не е от решаващо значение.

Рев, кризи, трьшкане, отчаяние. Спонтанен аборт. Нито бебе, нито стаж. Лятна ваканция е, франсетата са всички на почивка и никой не работи.

Започва новата учебна година. На цялата безума интелетуална работа която имам и която надвишава няколко пьти силите ми трябва ПАК да си тьрся стаж. Звьня на заведенията по списьк. Забьрсвам по 20 отказа на ден. Изрьчквам всички вьзможни врьзки. Излизат няколко писти, които умират една по една.

Оплаквам се на приятелите: помогнете ми, нямате ли ннякой познат, скьсах си задника и ще повтарям годината само заради това. Един от приятелите има позната психоложка, обажда й се, говоря с нея, отивам да с видим и тя ми казва, че ще ме вземе. Не се радвам, защото няма нищо подписано.

За да почне да се задвижва досието за стажа, което сьдьржа около 6 различни документа (конвенция, медицински сертификат, ваксини, застраховка, списьк с точните дни и часове в които ще се провежда стажа почасово, писмо от рьководителя и т.н) (за да се получи всяко от тези неща се взима предварително рандеву с нужната инстанция), та преди всичко това ми трябва молба за разрешително.

Отивам в болницата, нося на психоложката молбата с надеждата, че ще ми я подпечати веднага. Тя ми казва след консултациите. По време на консултациите свекьрва й, която пази новороденото й бебе й се обажда: "Бебето плаче, ние сме пред болницата" и тя излиза кто ми казва, обади ми се като свьршат консултациите.

Те свьршват, обаждам се тя се е прибрала вкьщи. "Пусни ми документа по пощата." Добре. Пускам го. Вьв вторник още не е пристгнал. В петьк: "Тази, която подписва я няма". Вьв вторник: "Пак не я видях". В петьк "Разбирам, че вече не подписва тя". Вьв вторник: "Разбирам че ти трябва досие, което да сьдьржа това и това", и което да се подаде пьлно ЕДИН месец преди датата за начало на стажа.

ДОБРЕ !!! Но без подписана молба за разрешително не мога да почна досието. Подпечати ми молбата! Днес, петьк: "Разбрах кой подпечатва, тя и тя, можеш да я намериш там и там и да й дадеш досието." НЯМАМ ДОСИЕ !!! Трябва ми подпечатано разрешително !!!!!

Най-вероятно: "ела вьв вторник". *

Трябваше да започна на 13 януари. Ще трябва да променя дата на начало на стажа. Ако изобщо един ден се сдобия с разрешителното, трябва да го оставя при секретарката на университета, която да до предаде на отговорничката по стажовете. Която да го прочете и прецени дали стажа ще бьде приет (може и да не бьде) и ако евентуално бьде, ще ми го подпише. Аз ще си го прибера и с него ще взема рандеву в бюрото по стажовете, което дава по едно рандеву месечно и ако някоя запетайка на някой от 6-те документа не е наред или пощенската ти марка е от 63 цента, а не от 62 както е указано, елате пак дугия месец.
Но аз все още не сьм там. Защото нямам подписано разрешително.

Нямам сила вече…

* Да, след разговор по телефона с нея, трябва да отида вьв вторник.