Наде, съжалявам много! Със сигурност няма да спреш да тъгуваш, но помни че той просто сега е на друго място! Вярно е, ще ти липсва, но винаги ще бъде до теб по един друг начин!

При всички така сериозни проблеми тук ми е направо неудобно да пиша, но имам нужда да си излея насъбраното.
По стечение на обстоятелствата (вследствие на нещо, направено от съпруга ми), едва ли някога ще се случи да пътуваме заедно, да отидем заедно на почивка. Не ми се споменава конкретната причина, за нас е достатъчно сериозна, ала знам, че доста хора няма да разберат и ще им е смешно. Само ще кажа, че е въпрос на чувство на отговорност, състрадание и загриженост.
Всяка година колегите ми ме гледат странно, когато за пореден път си остана на работното място. Дори и да си взема отпуск, просто ще си стоя у дома. А толкова обичам да пътувам! И имам финансовата възможност, и време. Една от малкото мечти в моя живот е била да мога да попътувам из България и извън нея.Само че сама да го правя ще ми е много самотно.
Ядосвам се на съпруга си, че осъществявайки неговите мечти буквално "съботира" моите.
Ужасно съм му ядосана и се чувствам разочарована и...не знам, просто не знам...Всяка мъничка или по-голяма мечта, която не съм успяла да осъществя преди брака ни, се очертава да си остане само мечта. Толкова ми е мъчно  Говорили сме, а той ми казва колко много съжалява, че така се случва, но нищо не можело да се направи. А аз се чувствам все по-нещастна 

Мишел, понеже говориш с много въпросителни в смисъл проблема е ваш наистина, но ние със съвет няма как да ти помогнем.То поне приятелки нямаш ли?Такива с който да сте на един акъл.Питам, защото напоследък забелязвам как се пътува на групички.Мъжът не обича да пътува, но бена му да, намира две три дружки и хайде или из БГ, или в чужбина, много често го срещам.Да искаш да споделиш тези мигове с любимия, но по-добре да отидеш и да ги видиш дори и сама, отколкото да си седиш в къщи.

Маги, не е до липса на желание, а до негова грешка, чиито последствия и двамата поемаме. Просто съм такъв човек, че не мога да му кажа "Оправяй се!". Така са ме възпитали, че една двойка трябва да се подкрепя във всичко.
Писах за пътуването, но не е само то като мечта. Винаги съм смятала, че двама човека са заедно не само, за да споделят не само трудностите, а и за да си помагат взаимно да осъществяват мечтите си. Да се правят взаимно по-свободни. А аз никак не се чувствам по-свободна, а ограничена отвсякъде. Това ме прави най-много нещастна. Когато му го споделя и обясня подробно (никога не използвам недомлъвки в разговорите ни), се извинява, пита какво може да направи и дотам стигат нещата.
Мъчно ми е, че го подкрепям и правя каквото мога за неговите мечти, а той за моите - нищо.

Просто не го оставяй да мине с едно извинявай.Значи мъжете са интересни животни, от намеци не разбират, ако не им кажеш в прав текст, кога какво и защо искаш да направиш няма да те разберат.Просто му го постави като задачка и ще видиш, че ще стане.Поне в къщи се получава.Не очаквай да се сети, много малко то тях са по-сетивни и усеат и правят нещо след половин приказка.

michelle Наистина ли няма какво да се направи ... ? Все съм си мислила, че компромиси се правят и от двете страни, не само от едната ...

Маги, благодаря ти за съветите 
Проблемът е, че се уморих да давам задачи, да чертая изцяло сама планове кое как да се направи, да мисля решения и за проблемите. Уморих се, защото само аз го правя. Ако го направи той, ще е след месеци молби, стигали сме до плач и викане от моя страна (което е много неправилно и не искам никак да го правя) и в крайна сметка взима в 90% от случаите неудачни решения, които правят още по-лоша ситуацията. Така съм се молила да имам равностоен и деен партньор в живота и го имах допреди брака ни, а какво стана после не знам...
Муунлайт, така е, компромисите са и от двете страни. Понякога, обаче, когато виждаш, че толкова твои мечти трябва да бъдат забравени, си така нещастен, че въобще не ти е до компромиси. А по-лошото е, когато компромисът е единственият възможен вариант.
Не знам, трябва да помисля много сериозно за някои неща. Благодаря ви много и на двете за подкрепата и отделеното време  Извинявайте, че превърнах темата в семейна консултация, просто ми се насъбра.

Мишел,а сядали ли  сте  да говорите  директно,в  смисъл да му поставиш  ребрум  въпросът  А  сега  какво  прави? т.е.да  сте  дейни и  двамата  ,а  не  ти  да  влачиш  на  свой  гръб..

Да, bamce, за последните две години към десетина пъти. Не знам много ли е, малко ли е, но все едно. Промяна няма.

Ами тогава го  хващаш  за  ръчичка  и  е навсякъде  с  теб,каквото искаш  да  стане,та  да с е  научи.След като искате  нещо и  го искате  двамате,ще  го и правите  двамата.Може  би ти липсва  този  мъж  от преди,който  сам  се  е  сещал  за  нещо,но  тогава е  знаел,че може да  разчита  само  на  себе  си,а  сега  има  и теб.Моя  съпруг  също  прибягва  до  тази  схема и аз малко  съм се  превърнала във  възпитател,но и аз съм  си  виновна,че  го  разглезих,но  сега  като му  кажа  хайде  сега  това  ще  правим и  той  става  и тръгва,без  обяснения.Незнам и аз  какво да  те посъветвам

michelle, вие и в България ли не можете да пътувате? Не искам да проявявам любопитство, но е наистина странно да не отидеш дори на нашето море за един уикенд, или на планина. Разбирам, че си имате причина, която не ти се споделя, не искам да те притеснявам.

michelle, аз имах предвид точно него, когато говорих за компромисите. Ясно е, че ти си направила достатъчно и предостатъчно такива - време е той да разбере как се чувстваш и какво ти коства на теб

Това което казва мишел е тъжно- преминала съм през такива отношения, и колкото и всичко друго да вървеше, това съсипа връзката ми - все аз влачех и планирах...
Сега почнах от самото начало изрично с мисълта и изказването че няма да го бъде така . Но не на всеки се дава втори шанс.
В тази връзка Мишелче , да вметна - ще се радвам ако вашият проблем с непътуването  не е по здравословни причини. И ако това може да те поуспокои де-  Аз от години не ходя на море и то по сериозни здравословни грижи. И заради мен мъж ми не е видял един ден на морето. Причината е травма и то не на физическо ниво....
Бъдете щастливи и се обичайте, щом сте здрави и двама , страшно няма.

Мишелче, надявам се да се намери разрешение на проблема и да можеш да получиш желаното от теб пътуване. Наистина ли няма абсолютно никакъв начин да попътувате? Не вярвам да няма никакъв начин... 
За проблемите, които си описала, аз лично бих поговорила с психолог. Следкато разговорите не са продуктивни, явно нещо някъде се обърква и не успявате да постигнете взаимно удовлетворение. Знам, че много хора мислят, че трябва да ти има нещо, един вид да си "куку", за да говориш със специалист, но това съвсем не е така. Понякога човек има нужда някой да му помогне малко, за да реши сам проблема си.

Мишел, аз ще се хвана за думите ти "едва ли" - това означава, че все пак някога има шанс да се случи, рано или късно. Моя съвет ще бъде малко философски. Погледни вътре в себе си и за себе си открий къде е разковничето на проблема, от къде наистина идва, от къде извират неприятните емоции. Много често обвиняваме хората около себе си за собствената си неспособност да си намерим истинското място в света. А любовта е свобода. Опознай по-добре себе си и намери начина ти да се чувстваш добре. Бъди и малко егоист, защото това да бъдеш ти самия удовлетворен, не винаги означава, че нараняваш някого или че му пречиш с действията, чувствата и желанията си. И това го казвам и за двете страни - и за теб, и за съпруга ти. Сигурна съм, че не конкретното едно пътуване би те направило истински щастлива. Решението на проблема е някъде там и не е свързано със закърпване на моментните състояния. Желая ти успех в това!

А и както казаха по-нагоре, може да отидеш на почивка с приятелки, с колеги. Това зависи само от теб!