Сигурна съм, че не искаш, ама не можеш да носиш света сама. А и малчо ще има нужда от мама в добра кондиция. Все пак и Фил не мже само да върви и да те утешава, и за него ще си е шок раждането. Помисли и за него, сигуно му е много криво да те гледа така и да не може да помогне.

Точно за него си мисля... И оттам ми е яда той най малко заслужава да се нервира заради мен...

Знам, че не ми е работа да се бъркам, тъй като почти не пиша и не ме знаете, но аз имам чувството че всички ви познавам, защото от 2 години и нещо редовно чета инкогнито.... (току виж както съм тръгнала може и да се престраша да пиша и в месечната тема, не само да я чета )

Миленка, много съжалявам за всички негативни емоции, на които те подлагат родителите ти, точно преди появата на бебче. Най-лошото е, че няма как да реагираш... Всички ти казват да се дистанцираш, но не знам на колко човека им е се е наложило да се дистанцират от майка си... Както свекърва е писала радвай се, че имаш майка. Аз също не мога да дам адекватен съвет, защото моите родители биха направили всичко за мен и го правят. Колкото и гадно е да и сигурно повечето ще ме нахокат, че не съм права, но освен да си мълчиш и да преглътваш всичко, с което майка ти те натоварва, не виждам по какъв друг начин да реагираш, защото ако я скастриш, както ти сама мисля, че спомена, освен да ти стане гузно и да се чувстваш още по-гадно, друго няма да стане. Не вярвам да си вземе поука. Тя е свикнала ти да си и нейния отдушник. Но може да пробваш да поговориш с нея поне да не  натоварва мъжът ти, защото наистина може в един момент да му дотегне и това да рефлектира върху вашите отношения, а между временно, когато имаш нужда винаги можеш да се оплачеш тук - виж колко много хора има, които ги е грижа и са готови да те изслушат. Бъди оптимист и вярвай, че в един момент нещата ще се наредят от само себе си.

А колкото до собствен апартамент и това ще се случи. Виждам, че те е страх да теглиш кредит, но като човек, който също изпитваше неистов ужас от това, да ти кажа не е толкова зле. Даже в една книга си спомням, че един финансист точно това обясняваше и съветваше, че големите разходи трябва да бъдат разсрочени във възможно най-дълъг период. Освен това нещата с кредитите вече не са като преди 7-8 години. А и като се замислиш, че дали 25 години ще плащаш 500 лв. за квартира или за заем, но твое собствено жилище ... и в един момент се претръпва.
А и да вметна, че има много хора със собствено жилище, които пак нямат място за кошара а и в много случаи няма и нужда от кошара, защото бебче си присвоява спалнята Така, че не се ядосвай, бъди позитивна и се радвай на на-хубавото предстоящо нещо - появата на малкия разбойник.

tweety_pks много се радвам да прочета отговор от теб, вземи се разпиши в месечната тема - не хапем.

На мен започна да ми разминава, гостите ме ободриха, както и вие мили момичета. Друго си е човек като си го излее и съм благодарна, че тук намирам подкрепа.
Относно кредита - не че ме е страх, просто един жилищен кредит не е достатъчен.
Първо - майка ми има кредит, с който ме е закопала толкова жестоко, че е по-добре да нямам нещо на мое има - съответно ако теглим кредит трябва да е на името на свекърите примерно.
Второ - банките отпускат до 80 % от кредита - т.е. трябва да спестим и да имаме останалите 20 %.
Трето -  дори да вземем кредит, в следващите две години оставаме на моето майчинство и едната заплата на Фил, която в момента не е стабилен доход , тъй като той се опитва да развива собствен бизнес, за който трябва време да започне да носи достатъчна печалба
Четвърто - дои да вземем кредит, или трябва да купим ново строителство необзаведен ан шпакловка и замазка  и да вложим една солидна сума за обзавеждане и тн (която пак трябв ада имаме спестена) или да купим старо строителство, което 100 % трябва да се изкоруби и да се обзаведе наново - демек пак една солидна сума, която ние нямаме... Ако искаме ново и обзаведено, вече говорим за едни пари, които изобщо не можем да си позволим....
Пето - с малко дете, трябва да покрием всички гореизброени изисквания и да имаме сигурност, за да може то да е добре, а не да се чувства дискомфортно - демек докато то не направи поне 1.5- 2 годинки трудно ще стане това с купуването на каквото и да е ...

Та не се дърпам от кредита, просто съм рреалист и се опитвам да не подхождам емоциоално , а да подходя разумно. Имаме някакви спестени парички и продължаваме да спестяваме, но нещата искат време и търпение.

Използвах Отдушника, защото и аз съм човек и отвреме навреме ми писва от ситуацията и ми се искат много неща (например майка ми да не ме закопава до шията или баща ми да му пука маааалко повече и да ми удари едно рамо), но след това ми минава и отново стискам зъби и знам че някой ден ще имаме нашия мечтан апартамент....

Та така, продължаваме напред както вика Кубрат и стискаме зъби... пък като изпуша пак, съм благодарна че ви има, защото без вас момичета, честно, щях да откача..................

Миленка, нямах предвид веднага да теглиш, просто в твоята сватбена тема пак бях чела, че не сте искали да телите кредит и мисълта ми беше, че кредита не е чак толкова лошо нещо, както и аз си мислех навремето. И да знам, че само един кредит не стига (аз имам и ипотечен и потребителски...), а пък за обзавеждането съвсем не коментирам, че ние вече 5-та година обзавеждаме още
Освен това съм убедена, че и момента за ваше си местенце ще дойде, но така или иначе не това е най-важното. Ти вече имаш най-важното - съпруг, който те обича и уважава и очакването на вашия пъпеш, както го наричаш  (между другото това определение много ми харесва чак ме е яд че не се бях сетила до сега за него)

П.п. а накрая (за бебешкото легло) се опитах да го обърна на шега, ама май не ми се получи 

Не мислех да пиша но tweety много хубаво го е написала. Права е от майка ти не можеш да се откажеш. Ти имаш някаква идеална представа как ще протича животът ви и малко изнасилваш нещата. Всичко с времето ще се нареди трябва много търпение. Ние спестявахме 4 години преди да се оженим за апартамент и сватба. Вие сте заедно от 2 нали? Имате време. На първо място можете да се преместите в по удобна квартира. Не се купува лесно апартамент, много пари иска. Иначе да банките покриват до 85% но съдействат до 100 %, обаче не можеш да си в болничен. Защо ще оставяш две години майчинство? Що не я прехвърлиш втората година на майка ти и да и доплащаш разликата? Така хем тя няма да ходи на работа и ще гледа малкия хем вие ще сте по големи доходи и ще спестите по бързо. Гледай да си сега много спокойна, целия фокус на бебчо и кой не ти изнася в момента можеш да изпратиш малко встрани от теб. Нямаш си и на представа каква емоция е раждането на дете, ще имаш нужда от спокойствие и някой който да ти вдъхва доверие около теб а не да те занимава със себе си.

Това между другото е много добра идея, Мариола! Миленка, мислиш ли, че майка ти би могла да се грижи за едногодишно внуче? Леля така отгледа 2те си внучета, пък е пенсионер по болест. Даже и в чужбина ходи да помага за внуците на нейна приятелка. Искам да кажа, че не е невъзможно. Дали няма да се почувства необходима и по-значима?!   пък и не сте закъснели с жилището. Нашето дойде чак на 6тата година и 2 пъти сме били разделени за по 6 м. той в чужбина, аз също. Трудно се пести. Пък и доста сме страдали от несъобразителността ма някои мои роднини и така.
Имаш време, само спокойно. Единствения непреодолим проблем в живота е смъртта, за всичко останало се намира начин. Аз тъкмо преди няколко дена разбрах, че акушерката ми от 1вото раждане е починала. В отделението, където обожаваше да работи. Тъкмо в същия миг проплаква момиченце, което майчето кръщава на нея. Такъв е кръговратът на живота. Както казва Свеки, добре че не си на мястото на дъщеря й - на 16 г. сираче  

Еее Мариолка това е страхотна идея Мисля че с удоволствие ще го гледа малкия пъпеш... За жилище знам че ни е рано и и двамата с Фил сме наясно че трябва време търпение и няколко години Надявам се наистина да миряса малко...

Ей сега говорихме с Фил - двете мами се редуват. Едната като изтрещи, другата е добре и после се сменят Изтрещяват по различен начин и ни побъркват и двете но поне не са едновременно... Зачудихме се дали не влизат в критическата с тея смени на настроенията... Те са на едни години и като превъртят е страшно. Свеки преди месец беше се екзалтирала, пренавила и звънеше по сто пъти за глупости, сърдеше се за всичко което може и беше нещо страшно.. Майка ми тогава беше пак мрънкаща, ама в границите на нормалното.Сега Свеки се успокои майка ми откачи...  няма спокойствие ей хахахах

А иначе Мариолка  много си права - идеалист и максималист съм... Хаха

Досега даже и тук не ми се пишеше, ама...
Вече почвам наистина да се отчайвам. Миналата седмица от немската клиника ми върнаха отговор, че нищо не можело да се направи в този случай и ме отрязаха. Сега изпратих всичко на една турска клиника - и ще чакам отговор от там. Видях, че в една клиника в Отава са правили такива процедури (стеноза на трансверзален синус) и то успешно, но те пък нямат такава практика да дават консултации онлайн и да дават предложения за лечение - писах им, все пак, ще видим и те какво ще ми отговорят.

Ако никъде не искат да ми помогнат, просто ще се наложи септември да напусна работа (тогава малкият ще започне да ходи на държавна ясла, а как ще издържа дотогава е съвсем отделен въпрос, на който нямам отговор  ). И ще си стоя вкъщи и евентуално ще се занимавам с някакви freelance проекти от време на време, но без да се претоварвам много. Но и това ще е до време - нещата стават все по-зле, а така не се живее. И не ми е такава представата за живота. 

Каква ти е диагнозата?

Хипопластичен ляв трансверзален синус. Тук лекарите казват, че е "физиологична особеност" и "нищо не трябва да се прави", "да свиквам с главоболието" и да не се оплаквам, защото "има хора, които са по-зле" от мен. 

Браво на тях !!! Чудесно разрешение на проблема са намерили. 
Дано намериш някаква вьзможност за лечение 

Имаме колежка с такава диагноза. Да, лечение все още не могат да и приложат никакво. Ходи само на процедури на Павел Баня. Самата тя казва, че кризите са по-продължителни, когато е изморена и емоционално натоварена /независимо дали с положителни емоции/. Сигурна съм, че като ти поотраснат децата и си поне физически отпочинала, нещата ще се подобрят. Медицината се развива...Ако сега лекарите нямат друго решение, след две-три години  ще е различно.

Коя е клиниката в Истанбул? Чувала съм много добри отзиви за Acibadem!

svekarva, в клиниката в Канада, четох, че са правили успешно такива процедури - и от 10 жени, на които са правили такава операция, при 10 има подобрение или пълно изчезване на главоболието, само при една е имало някакви очни проблеми впоследствие (предполагам са засегнали очите без да искат по някакъв начин, но съм склонна да поема този риск!)
Ако трябва и до Канада ще отида, стига да се съгласят да ми направят такава операция.

fanimira, клиниката не е в Истанбул: Анадолу Медицински Център се води.