Ина, с тези твои терзания се сблъскват и студентите по мединина още в 3-4 курс. Спомням си моя приятел, който е лекар, как тогава нямаше сили да говори, след като срещаше такива пациенти. Но сега вече.... по по-друг начин приема случаите. Затова някои лекари ни се струват много студени и без чувствени. Предполагам, че по някакъв начин така се предпазват. Все пак трябва да спят нощем понякога.


Маги, въобще няма за какво да се чувстваш виновна. Прекрасно е, че искаш още едно дете. Като съм чела как говориш за сестра ти (дано не бъркам, знам, че много си помагала за пленика ти), нормално е да искаш и Моника да си има другарче.

Маги, аз те подкрепям на 100% за второ детенце. Не виждам защо трябва да се чувстваш виновна. Та това е най-голямата радост. Ще бъдеш прекрасна майка. Предполагам сега си на мнение, че всичко, което сте преживели, за да имате Моника си е струвало. И няма как да не е така.
Стискам силно палци за най-хубавата новина!

Ина, много тъжно. Не знам какво да напиша. Ужасно е...Тежко ми е да мисля за такива неща.

Ина, историята, която си разказала може да послужи за психологически анализ на характера на човек, само с въпроса "кой е виновен".
Погледни на нещата така: детето не осъзнава какво има и какво няма. То има това, то така се ражда, нищо не губи и никога няма да разбере какво изпитват хора като теб. Наказанието не е за него, а за родителите му. Работя с деца с увреждания - те са щастливи, такива каквито са, не се ядосват на света.

Цитат на: nadelina88 в 07.12.2016 09:05

Погледни на нещата така: детето не осъзнава какво има и какво няма. То има това, то така се ражда, нищо не губи и никога няма да разбере какво изпитват хора като теб. Наказанието не е за него, а за родителите му. Работя с деца с увреждания - те са щастливи, такива каквито са, не се ядосват на света.

Благодаря ти за тези думи ! Ще ми послужат много.

Това детенце го боли физически и е обречено.

Инче,  . А къде е сега майката? Жалко е, че хора като теб ги преживяват емоционално тези неща, а оня дето го е създал не му пука.

Маги, защо се чувстваш виновна, къде има лимит на това колко деца да имаш? Щом го искате и имате желание. След всичко, през което сте преминали за да я има Моника, няма нищо по-достойно за възхищение, от това да си готова да преминеш пак през това, за да дадеш живот на още едно прекрасно същество. И трето, и четвърто да поискаш пак ще е правилно и не бива да се чувстваш виновна за това.

Много ви благодаря за думите момичета.Имах нужда някой да ме потупа по рамото и да ми каже, ей в ред си, не си луда Аз знам, че е нормално да имам терзания, да искам и да се боря за второ.Психиката ми обаче трябва да сдъвче през какво трябва да минем.И това ще стане, и в един момент просто ще тръгна.Най-трудната е първата стъпка, след това инерцията те повлича.

Цитат на: inaxastra в 06.12.2016 13:24

Ще сквернословя, но ако има такьв господ дето да допуска такива работи, значи той е чудовище, а не да го пиша с главна буква. Не сьм и вярваща де и знам, че има и други много тежки работи по тоя свят, ама е трагично. Пьлна сьм с гняв.

И аз съм тук. Във фаза "не мога да приема защо на нас се случва"
Леа е със забавяне в говора. Никой не може да обясни защо поне за сега. Нормална бременност и раждане, обгрижвано дете.
От 2014 пролетта имам епизоди, които не можех да обясня - виждам нещо за по-малко от минута, като започва с гадене, завършва с шум в ушите, лошо ми е след това, понякога главоболие. Идваха в серии през 6-8 месеца.
2016 решихме, че ще пробваме за бебе 2. Юни започнах да работя с невролог. Нейното предположение беше епилепсия. Направиха ми МРИ, контраст МРИ, ЕЕГ. Нищо. Отказах да взимам лекарства без диагноза. Трябваше да изчакаме за следващата серия от епизоди.
Изчакахме 2 месеца и забременях.

14 седмици по-късно си получих резултатите от генетичните изследвания. Носител съм на Bardet-Biedl syndrome. Никой в двата рода няма подобни проблеми.

18 седмици по-късно седя в болница с диагноза "епилепсия" от вчера.

Препоръката е да започна анти-епилептични лекарства и да не шофирам до раждането и 3 месеца след това.
Тъй като никога не съм била на лекарства, камо ли анти-епилептични, реално никой не може да ми даде гаранция какво ще се случи в следващите 22 седмици. Лекарството е Keppra.
Добрата новина е, че органите на бебето са изградени, лошата е, че НЕ искат да направят Ниво 2 ултрасаунд преди 20 седмица, както и че има 2.5% от шанс за увреждане мозъка на бебето. 2.5 % шанс за аутизъм и малоумност. И аз трябва да се съглася с лечението, оведомена съм за всички рискове.
Няма да мога да раждам с акушерки, а само с доктори.

Защо на мен?????? Нито съм пушила, нито пила, нито наркотици. Има момичета, които не знаят с месеци, че са бременни.... И после всичко е наред. Къде е този господ? Вярата ми е 0.

Anichka, ужасно несправедливо е

Винаги досега съм се опитвала да мисля, че каквото и лошо да ни се случва, за всичко има някаква причина.

Все по-често ми се случва обаче тази теория да не работи.

Не знам какво да ти кажа, просто не е честно!


Пиши по-често тук, то е ясно, че не можем да помогнем, но може пък да ти стане по-леко

Ани, не знам какво да кажа.Живота е ужасно труден и несправедлив.Казват, че препятствията се дават на силните хора, защото те ще могат да минат през тях.Само че аз се уморих да съм силна.Последните години минахме през толкова много неща.Като почна да пиша какво ни се е случвало и чак не мога да повярвам, че сме го преживели.Психиката ни обаче пострада ужасно много.
Много силно те прегръщам те силно.Знам че ще минете и през това, не без хиляди притеснения.Надявам се само в един момент тези неща да спрат да ни се случват на нас.

Ани, дори не знам, какво да кажа, освен че ще се помоля за вас и дано всичко е наред.. Надявам се да се стигне до решението, което да помогне на теб и да не навреди на бебо 

Изпращам ти много положителни емоции и прегръдки, знам че не е много, но ти желая всичко хубаво от все сърце!

Цитат на: магито в 08.12.2016 09:37

Казват, че препятствията се дават на силните хора, защото те ще могат да минат през тях. Само че аз се уморих да съм силна.

Маги, много точно си го написала. Искам официално да съм слаба, но явно нямам избор.

Благодаря Ви, момичета за подкрепата тук и на лични съобщения   Наистина много ми помогнахте.

Аз съм добре, наистина. Поплаквам от време на време, но съм добре. Не съм имала нов епизод от вторник. Не съм започнала да пия лекарствата още. Не съм измислила как да говоря с лекарката още, ако може да отложа лекарствата до следващата серия.

Влади му е трудно и за сега нямам подкрепа от него за съжаление. Трудно ни е да имаме дискусия по темата и получавам малко троснати отговори като: "Все едно ще караш", "Не мога да бъда на 5 места едновременно"... и тн.
Аз спрях да шофирам, започнах да ходя пеша. Тук разстоянията са дълги, градусите са около -7 тази седмица през деня, другата -13С. Днес логопедката на Леа ми направи проблем, че Леа била ходила при -7С за 15 минути. Аз не го виждам за проблем. Тя беше облечена добре и ние се движихме постоянно.

За мен е странно, че логопедът взема отношение по този въпрос
Тук пък е точно обратното, никой на никого не се меси по принцип, а всяко излагане на децата на по-сурови условия(разходка в дъжда, с велосипед при минус градуси и в дъжд и прочие) се толерира.

Лошо е, че не можеш да имаш подкрепата на половинката в такъв момент, но те, мъжете, в подобни ситуации са много по-уязвими(повечето) в сравнение с жените.

Кураж и се отбивай тук, когато имаш нужда, дано тя, нуждата, да е възниква по-рядко.

На мъжете им трябва повечв време да смелят проблема, да го премислят. Колкото со лекарката аз съм учудена. Изглежда обществото там е свикнало на много удобства и е разглезено. Тук си ходим при минусови Т и никой нищо не казва. Ани хайде дружно ще правим комуна на слбаите жени.

Аничка, аз в детайли много не съм навлизала. Просто ти пожелавам всичко да е наред и скоро да преодолееш този стрес. Да, мъжете имат по-различно светоусещане, колкото и да мразя да деля хората на пол. Предполагам, че не е въпрос на подкрепа, а въпрос на изразяване на тази подкрепа.
Що се отнася до логопеда - аз го разбирам. При студен въздух има отражение върху ларингса и явно не са много ефективни упражненията после или отнема повече време.

Чувствам се ужасно гадно. Не стига, че не намерих другарче за концерта, ами стана късно и дори няма да успея да ги подаря билетите и само профуках възможността  някой друг да отиде и да се накефи.