Вече (ама 10000% сигурно), за да се води 1 жена самотна майка, бащата или не е признал детето, или правата му са били отнети (това по правилник). Иначе, за злоупотребите съм съгласна, но от директорка на детско заведение знам, че, когаот някой има връзки, изобщо нито участва в системата, нито в класирания - директно от "общината се обаждат" за него. Така че.......
кавичките използвам за цитат
Като цяло, пак поне според правилника, когато дете кандидатства по социални критерии (които са обикновено 10 бр. места в заведение) то ползва предимство само в рамките на тези 10 места, иначе - кандидаства по общите критерии. И е така, моите момичета, когато направих кандидатури, по соц. критерии се нареждат на 10-20-то място, иначе ги класират и по общ критерий, но по-назад.
Относно предимството на живеещите и работещите в даден район, нормално е да имат такова предимство, за да им е по-удобно, а не да е по-удобно на разни баби, дядовци и дом. помощници. Градината е за улеснение на родителите и затова, ако си дадеш детето в район, в който живееш, имаш предимство. Ние пък изобщо не можем да се възползваме от тези доп. точки, защото живеем в район с едни от най-високите данъци и такси, в който обаче няма нито едно ОДЗ и съотв. не ползвам доп. точки и затова моите дъщери не са класирани в близките до нас заведения, които биха били удобни. Иначе, места няма в централните, ако някой просто иска заведнеие, да кандидаства за по-крайните квартали и заведения, там има места. Но всеки гледа да му е близо или до работа, или до вкъщи. Затова става така.

Идеята ми бе, че яслите са детските заведенияса за улеснение на родителите и т.к. повечето хора работят в центъра (така просто е устроена София) всеки иска на път за работа да си остави детето, ако ли не, поне да му е близо до вкъщи. Затова тези хора, които работят/живеят в адм. район на заведението получават допълнително точки. И на мен ми е удобно баби/дядовци да ходят да ми взимат и водят децата (т.е. в друг район), но ще стане, само след родителите, които работят/живеят там. Важното е на тях да е удобно, а не на бабите и дядовците, гледачките, помощниците, лелите, приятелите.
А това, че системата като цяло е опорочена, че местата не стигат при и без това ниска раждаемост (защото въпреки лъжливите данни за бейби бума, раждаемостта у нас е доооста ниска) е съвсем друг въпрос. Много заведения ги закриха, продадох аместата и пр. (повечето бяха доста апетитни като местоположение).

Цитат на: ina_lemon в 29.04.2011 18:10

В интерес на истината нещото, което много ни куца е мобилността. Ще стоим без работа с месеци, че и повече, ще мизерстваме, но няма да се преместим в друг град, където ни предлагат такава.

Ина ,искам да те попитам ако ти живееш в град Х имаш собствен апартамент /в най -лошия случай го изплащаш/ как ще оставиш всичко ще ходиш да работиш в друг град и ще търсиш квартири,ще плащаш и тях и евентуалния заем по твоя собствен апартамент!!!!
Или пък пътуването м/у градовете не е проблем стига да има удобен транспорт ,но с тези цени на бензина за какво удобство говорим.Ако човек взима 500-600 лв /май това е средно за малките градове да не кажа ,че много съм завишила /.Та за какво удобство реализация и мобилност.В чужбина я има тази опция,но първо има добре изградена инфраструктура,после има удобни връзки м/у отделните градове.Например от нашият град до Милано автобусите до метрото /с което пътуват всички/ са на всеки 3 минути до 12.00 на обяд после стават на 10 минути.А ако някой живее в Смолян ,а му предложат работа в Пловдив не виждам как ще стане цялата работа

Не съм Ина, но ако мога аз да отговоря. Да, бих! И го направих! Зарязах си сигурната работа, апартамента в който майка и татко ми осигуряваха всичко и си хванах чантичката, за да дойда в Бургас. Не е толкова трудно. А дали ще се преместиш да работиш от Смолян в Пловдив или от Смолян в някоя чужда страна не е ли едно и също.

Сега вече разбрах какво е било правилото за района, мерси, гостенка.

Вчера четох статия, че в една детска градина в София от 26 места в групата, 20 са заети от деца със социални нужди или както там се казва. Няма нужда от коментар май, защото съм убедена, че едва ли и двайсетте отговарят на критериите. Иначе гостенка е права - проблемът не е, че са много местата, а че са малко градините поради причините, изброени от нея.

Аз и друго не разбирам - защо родителите, които знаят, че децата им са малки все още за градина, пускат документите им, а после казват, че ще ги оставят още половин година примерно вкъщи, за да поотраснат, пък после ще си ползват мястото?? През това време това място ползва ли се от друго дете или се пази за класираното? Има ли учебни години в детските градини? Защото ако е така, то от 9 месеца в градината, ако в 6 от тях детето ти е вкъщи, а ползва градината само 3, не е ли малко несправедливо спрямо другите деца, които са пораснали достатъчно, но нямат места? Май сме вече много, много офф-топик и трябва да ни сместят в темата за градините.  

juji, Ина коментираше въпроса с Лионелса, където обстоятелствата са по-различни. Иначе при една ипотека, съм убедена, че хората даже не пробират много работата, защото вноските си вървят и няма как да спреш да работиш. В такива случаи човек би рискувал да плаща две неща, но да изкарва заплата, отколкото да скръсти ръце и да вика, че изход няма и т.н. Иначе от твоите думи излиза, че щом си имаш апартамент някъде, дори да нямаш работа, трябва да седиш на едно място, щото не е честно да плащаш два пъти. Не е честно, наистина, ама тогава от какво живееш и за какво мрънкат хората? Пак опираме до това, че мобилността я няма и то не защото обстоятелствата са прекалено кофти, а защото хората са решили, че няма да мръднат отнякъде. Това го забелязвам и аз при мои познати - работа нямат, могат да рискуват да идат на ново място, но те си казват, че това не е според специалността им, те гонят кариера или пък се оправят някак и без да работят. Считам, че щом като могат и така да се справят, значи работа има, а те просто пробират, което значи, че при тях има липса на възможност за кариерно развитие, а не липса на работа. Бързам да кажа, че от това си изказване изключвам Лионелса, защото при нея са други нещата и тя подробно си ги я обяснила.
Мой колега от университета вече втора година откакто е завършил, си седи вкъщи и добрува при родителите си на тяхна издръжка, защото нямало работа в града му. Тези две години са показателни, според мен. И други такива познати имам. Това е тенденция в цяла Европа между другото, според изследвания. Вижте и статии в сайта на в.Дневник по въпроса. За мен обстоятелства, дето те принуждават да седиш на място без работа с месеци и години, са само задълженията към роднини, за които се грижиш и не можеш да пренебрегнеш, както и ако си пред невъзможност да намериш начин дори за 5 дни да си потърсиш работа на друго място, защото нямаш никакъв кеш.

Цитат на: lina_bs в 04.05.2011 13:04

Не съм Ина, но ако мога аз да отговоря. Да, бих! И го направих! Зарязах си сигурната работа, апартамента в който майка и татко ми осигуряваха всичко и си хванах чантичката, за да дойда в Бургас. Не е толкова трудно. А дали ще се преместиш да работиш от Смолян в Пловдив или от Смолян в някоя чужда страна не е ли едно и също.

Искаш да кажеш ,че си оставила собствен апартамент и работа и си отишла в Бургас за да търсиш друга работа?
Аз не знам........пример....семейство единият работи имат, 1 или две деца и имат собствено жилище /без да плащат заем за него/.И за да се преместят защото единият е останал без работа ,а са му предложили в друг град ,просто се вдигат вкупом с децата и почват да търсят работа  и двамата и квартира ,а собственият им апартамент го оставят.........е малко несериозно звучи.Ако говорим обаче за сам човек бих приела,който няма нищо да вдигаш си багажа и потегляш къдено има работа .
Деничка,сега видях,че си писала.Искам да ти кажа ,че когато за един апартамен да си купиш си цепила на 3 стотинката /е има хора тук които не са така ,но всеки си гледа от неговата камбанария/
няма как да го оставиш и да плащаш квартири на друго място.Просто търсиш в района и това е положението не да седиш при мама и тате.Просто нещо което си го измизерствал ,казвам го така по образно,не може с лека ръка да го оставиш.Да ще търсиш на всяка цена ,а не да се примираш.Е ,каква заплата трябва да взимаш ,че да плащаш и заем и наем,малко недообмислено и безумно  ми се вижда,какво ще доказваш усложнявайки си двойно живота.Но нека се уточним ,че говорим за нормални хора търсещи си работа ,а не за такива дето все нещо не им е угодно и това е просто повод да си седят в къщи и друг да ги храни

Juji аз бих го направила ей сега на момента.Имаме апартемнт, ремонтираме го.Но ако намеря по-подходяща работа за мен и мъжът ми си стягам багажа и се махам ама на минутата.Хич не ми пука.Веднъж вече смених града ще го направя и втори път.При нас проблема е че Мерал е точно закостенелия тип, който не иска да мръдне никъде, но бяхме на косъм от връщане в София.

Маги,смело решение..........поздравления

Цитат на: juji в 04.05.2011 13:20

Но нека се уточним ,че говорим за нормални хора търсещи си работа ,а не за такива дето все нещо не им е угодно и това е просто повод да си седят в къщи и друг да ги храни

  Мисля, че това уточнение беше важно. Щото иначе компетентни хора много, ама като опре до работа, се появяват хиляда претенции и винаги имат извинение да пробират.

Иначе който е мизерствал за едно жилище трудно ще го остави, наистина, но те младите семейства не са спестявали чак толкова години, че да им е трудно да започнат наново всичко. Явор има хубава къща в родния си град, аз имам голяма къща в чуден град, а плащаме ипотека в София. Не щото сме несериозни или защото родителите ни не са се измъчили за тия къщи, та и ние покрай тях, а защото ако ще мизерстваме още 10 години в трайна безработица по родните ни места, не се от полза нито за себе си, нито за никой. Работещият човек сам по себе си е сериозно нещо, мисля, щото мисли и за бъдещето. Ина точно това е писала за мобилността - хора, дето нямат деца или близки на това място, собственост и такива работи.

Иначе за инфраструктурата си много права - като нямаш нормални пътища, ни бизнес ще развиваш, ни ще има при кой да почнеш работа. Аз и досега не мога да си обясня как е възможно един колиметър път да струва милиони.    Ми то тогава да се чудиш как в следвоенните години са направили магистрали и тунели из цяла България.

Момичета, тази тема е много относителна. Недейте да съдите хора защо се мсетят или не се местят. Не можете да коментирате без да дадете за пример конкретна ситуация с конкретни хора, конкретни професии и градове при конкретни условия, защото условията за раличните хора са различни и няма как да кажете кое е по-правилно за тях.

Аз като сам човек си хванах багажа и се преместих без да познавам никой от София за Варна през 2009, защото за мен така беше по-добре тогава. Вратите в София са ми отворени и сега. То реално Ломонова с мен се заяде, че видите ли нямаме нищо, пък си седим тук. Но в сегашното положение, при сегашните условия, сегашните цени и професиите, който имаме с милото, за нас е в пъти по-добре да си останем във Варна и да продължаваме да търсим по-подходяща за нас работа, отколкото да се върна обратно за София или за където и да било. Но при тези обстоятелства за магито, примерно, е много по-добре да замине за София, както самата тя казва. Ако утре възникнат други обстоятелства, то няма да има пречака за нас, дори с деца и собствен апартамент да се преместим и в Долно Нанагорнище.  Ако човек си знае интереса, нищо не може да го спре, а гореспоменатите неща, ще са само празни оправдания.

Има и хора, за които е по-изгодно да са безработни, но близо до село, от къдете ще имат храна, вместо да работят за заплати, които няма да им покриват разходите.

Нинка е права, всичко си е строго индивидуално.Но аз много уважавам хора който се борят за тяхното, не зависимо от това къде са.Познавам хора, който са имали възможност да работят в София, но се махнаха от там върнаха се в родните си места и с цената на много усилия, но и неимоверно желание си намериха добра работа или започнаха свой бизнес и сега живеят добре сравнително добре.Не не са богати, но са добре.

Деничка:

 
Иначе за инфраструктурата си много права - като нямаш нормални пътища, ни бизнес ще развиваш, ни ще има при кой да почнеш работа. Аз и досега не мога да си обясня как е възможно един колиметър път да струва милиони.    Ми то тогава да се чудиш как в следвоенните години са направили магистрали и тунели из цяла България.

Това с инфраструктората така ме дразни,е как е възможно в тая държава за 2о години никъкви пътища да не се направиха.Дразни ме и това прерязване на лентата на 10 километрова магистрала /що за магистрала де / и хвалби.Е ,какво се хвалят и аз не знам .Една Хърватска за половин година си направиха супер пътища и магистрали и е удоволствие да пътуваш .Дори и Сърбия.Наш познат е минавал през Сърбия в страхотен снеговалеж и ни разказваше - шапка има свалям на сърбите...извадили военната техника  и пътя въпреки неспирния валеж чист без заледявания и преспи.Питам кога в Бг ще стана така?Тук с такава скорост оправят пътищата и нови детелини и кръгови ,че навигацията ни не смогва като я обновяваме.

Инфраструктурата ми е на мен болна тема, работя в тази сфера и направо ми иде да убия някой като гледам как се правят пътищата, поръчките и т.н.Лошото е че при нас всичко е сбъркано още от неговото начало.ПОвечето хора не знаят, че трябва проект по който да се изгради един път или да се рехабилитира.Лошото е че и кметовете не го знаят, а и да го знаят не им изнася.Никой не иска да дава пари за проектиране и ремонти, все им се вижда много, а основните елементи на пътното стропителство са производни на нафтата т.е. цените им се качват постоянно.Нови кадри има много малко, повечето не разбират и предпочитат да си седят на топло.Реформата направена в пътните управления и Агенцията са някаква пълна глупост и двете вече са пълни с хора който не знаят за какво са там и си нямат и на идея какво е път.
Скоро добри пътища няма да имаме да ви кажа.

Явно, това с инфраструктурата дразни всички ни.
Аз летя (да знам, че е със самолет) от Виена за София, което е 1000 км за 1 час, но се прибирам от София за Сандански за 4 часа, с автобуса, което е само скромните 160 км. Ако избера да летя до Солун, които също е на 160 км от Сандански с кола се прибирам за час и половина - два. Пет години студенствах, наизуст го научих това Е79, ами Кресненското дефиле, колко катастрофи стават там и никой нищо не предприема 

Цитат на: juji в 04.05.2011 13:20

Искаш да кажеш ,че си оставила собствен апартамент и работа и си отишла в Бургас за да търсиш друга работа?

Да и пак ще го направя ако се наложи и ми е изгодно