Аз мине се не мине пак съм тука та ей ме на... вярно драмите не са сложни и необратими, ама аз хормони ли от какво много се разтройвам, та добре, че се сетих да се разтоваря тук, защото на когото и от другите замесени да споделя моите чувства ще се изостри ситуацията.


Такааа... имаме голяма драма с имената за бъдещото бебе. ММ си беше намислил имена, за които някак си явно е решил, че аз съм абсолютно съгласна. Тези имена сме ги говорили и дъвкали, докато още не сме имали и намерение да правим деца. Нямаше нито едно име, което да е свързано с имената на родителите ни и аз не бях съгласна. В момента, в който забременях започнах да му обяснявам, че няма как при положение, че и двамата дядовци са Иван, живи са, здрави са, обичат ни и се грижат за нас да не се кръсти на тях първото. Така ще приключим и с кръщаванките на някого наведнъж и следващото ще имаме свобода да го кръстим както иска той на никого. 

  До 4ти месец водехме всекидневни войни и спорове, тиха дипломация и т.н. и той се съгласи с моите доводи, разбра, че е тъпо да не постъпим така и се съгласи на моето мъжко име. Не му е много на сърце, защото в момента много хора си кръщават децата така и последните две седмици преди да ида на 2ра ФМ каза, че единственият вариант да не се казва така детето е да е момиче. Така и стана, той много щастлив. Предисторията на името за момиче е, че аз цял живот съм си представяла как имам дъщеря и я кръщавам на баща ми, но ММ не харесваше нито едно от имената, които съм предлагала. И така до миналата година, когато на Ивановден гледахме случайно предаването Мармалад и даваха 10те най-известни именици и дадоха и името Жана свързано с певицата, но аз дотогава не се бях сещала, че е производно на Иван. ММ много го хареса и каза, че това за него е единственият вариант да се кръсти на Иван - хем кратко, рядко и некифленско, както той иска, хем на дядовците, както аз. И така сега на тази морфология като казаха момиче се прибрахме, събрахме родителите, казахме името, те започнаха да се майтапят за Жанчето и т.н., тоест всички се радвахме. Аз си отдъхнах, че и двамата харесваме името, че сме настроени положително и ново 20...

Прибрах се аз в Пловдив и изведнъж моите родители решиха, че Жана аз еднолично съм го предложила и нарочно, защото първата ми истинска любов се казваше Живко. Баща ми истински го мрази и до ден днешен не иска и името му да се споменава пред него и се тръсна, че  ако си кръстя така детето нямало да се обръща с име към него. Аз от своя страна пък не целя изобщо подобно нещо, защото името е производно на Иван и защото мъжкото също беше производно на Иван и не е с буква И, а за него дори баща ми си го нарече още в началото и си питаше по име за внука си. За мен това е двоен стандарт и съм меко казано бясна, защото ММ също знае името на предишния ми приятел, питах го няколко пъти има ли против, а той само каза, че ако има и 1% съмнение никога не би се съгласил и има пълно доверие, че просто името е хубаво, отговаря на условия и не би ми напомняло за някого. Още повече, че споменът за този човек отдавна е повече от ужасяващ, а не приятен за мен и изобщо не съм свързала че двете имена са с една и съща буква, защото ми носят съвсем различни как да кажа вибрации.

Та стана дълго, но общо взето е това, аз се ядосвам и се настройвам негативно и ми се отразява като цяло, защото не съм предполагала, че ще е такава световна драма и някой ще има толкова претенции и то точно човекът, на когото винаги съм мечтала да си кръстя детето.  Не искам и да споделям на ММ за драмата с баща ми, защото тогава нещата съвсем ще се изострят... 

Мога да те разбера защо ти е криво....
Аз с цел да избегна, каквито и да било предварителни коментари, никога не съм споменавала варианти за имената пред родителите или роднините. На практика даже обсъждах с друг човек, освен таткото, единствено името на третото дете.
Та така, не ме е интересувало мнението им преди раждането, а когато се появи, вече атмосферата е съвсем друга и повечето хора не правят такъв голям проблем за името...

Най-важното е, че ти харесваш името и че с таткото сте на едно мнение.

Ако трябва да дам съвет, запази пълно мълчание по темата за известно време, а защо не и до раждането.
И смятам, че никой няма право да ти държи сметка

Ми аз да те питам що въобще съобщаваш на родители кво име сте избрали. Докато се роди- пълно затъмнение, няма да казвате нищо. Нито сте длъжни да уведомявате, не сте деца.

Е, то вече е станало, няма връщане. Ще му мине на баща ти. Пък като иска, да и казва Иванка. Пак хубаво, че сте избрали френския вариант, щото гледам на албански е Гьон, а на немския - Ханс /галено/. Не си го слагай на сърце и не дълбай. Нищо общо няма между Жана и Живко, ако беше така, Жулиета можеше да е, примерно

Хахах Свекърва само ти може да провериш и да ме светнеш за Гьон... Замислям се даже 

Значи, разбирам те прекрасно!Направила си грешката да кажеш името предварително, аз мълчах като партизанин.Преди да забременея исках детето да е с първата буква на майка ми, която съвпада с първата буква на починалия баща на моя мъж.Щеше да е идеално, но забременях и хормони, мислене всичко се промени..Тогава измислихме Моника.Майка се разсърди като разбра как се казва, но и мина бързо.Второто живот и здраве ще е с А.

Та мисълта ми е, кръстете го както вие го усещате, като се появи детето, хората се променят, омекват, освен ако не са страшни инати и темерути, а аз съм останала с впечатлението, че вашите много държат на теб!

Оф не си ли чела бебешки теми, че имена не се казват предварително. На мен драмите с името на Мис ми бяха достатъчни и за следващите няма да чуят гък  Наистина после никой нищо не помни и се разтапят, каквото и да е името
Ще му мине на баща ти и после само с усмивка ще си спомняте за тази история, за Иванка, Гьон(ка), Живка и тн 

Мда, аз си мълчах за името, гък не бях казвала, имаше си служебно смешно име, но не знам дали си спомняш драмата с брат ми и тяхната Ефросина... Такава драма беше, че нашите дете не искаха да виждат, накрая снаха ми отстъпи и я кръстиха София и пак имаше коментари че е на баба ми а не майка ми буквата. Нямаше изход при нас, да не те отчайвам, ама са си безумни тези сърдения... Даже и аз се намесих и го отнесох доста

Абе че съм чела бебешки теми, чела съм, ама при положение, че при нас се кръщава и на двете семейства едновременно и в моя мозък няма място за сръдни, изобщо не ми е и минало през акъла, че на някой си името почвало със същата буква и не очаквах такава реакция. Още по-малко от баща ми.  Нищо, тя баба ми Верка (неговата майка) си умря с твърдението, че майка ми ме е кръстила на майка си Велика, та колко му е историята да се повтори. Той си е македонски инат и не очаквам да приеме лесно каквото и да му се обяснява, че няма общо едното с другото, ама и аз нали съм като него

И аз да питам "Не си чела бебешки теми!"  
Въобще защо го обсъждате с родата, ако бяхте казали името след като е родено бебето, никой нямаше да се сети за Живко. Жана щеше да има лице и глас. Още повече, че ще кръщавате на дядовците, няма да има обиден.

Според мен на татко ти ще му мине като се роди бебето. Дотогава сигурно ще вилнее, майка ти ще се наслуша на какво ли не и накрая ще се радват на внучката. Аз най-вероятно не бих се отказала от името щом вече е официално обявено. Пък може да се роди на някой голям празник (примерно Цветница) и да смените генерално името

Ааа сакън да не е на Цветница (1 април). Терминът ми е 1ви май, но и да се роди на празник името няма да го сменя само защото е такъв деня. Ако сменя концепцията генерално може да се смени името, но иначе на празници при положение, че не съвпадат и с имена на баби и дядовци-не. Най-много да се роди и на  инатия си дядо на рождения ден (22 април) и съвсем да се оплетем

Адекдет, прегръдки Само мога да ти съчувствам в подобна ситуация.
Производни на Иван има много хубави женски имена. Вие сте избрали едно от тях. Аз го свързвам с наша племенница и ми харесва. При нея пък е производно от името на баба й Божана. Преди години пък Ивана си звучеше селско и едва покрай певицата малко се пречупи мисленето. Мисълта ми е, че винаги може да кажеш с цел заяждане, че не е врат ами шия

Ние съобщавахме имената предварително, но вече когато и двамата бяхме на 300% сигурни как ще се казват децата. Реакции винаги може да има, защото сега куцо и кьораво се мъчи да примъкне Мони като обръщение. Ами не би Каката тук е най-упорита, защото тя измисли съкратен вариант, та се сърди на други обръщения.

Ох, събудих дребния от смях по Гьон(ка)

пак добре че не е гьостерица 
в твоя мозък може да няма, ама в чуждите винаги има скандали..

Единственият вариант да няма драми е да не се казва. Добре, че ММ ми забрани да казвам, аз съвсем наивно щях да си го кажа по някое време.

Сестра ми тя си мислеше, че няма да има драма с името, ама и тя сега се чуди какво да прави. Баща ми и свекърва и са с еднакви имена и на нея и харесват и мъжкия и женския вариан. И баща ми беше много доволен, че ще има някой с неговото име. Ама мъжът и свекърва и са против, та сега мисли имена. А на всичкото отгоре баба ми звъняла на зет ми да му дава акъл.

Адиктед, много тъпа ситуация!
Аз да питам, щом сте били съгласни с мъжкото име, и че второто дете няма да е на никого кръстене, не може ли мал ко да смените тактиката- сега не кръщавате на никого, щом се сърдят, а второто живот и здраве ще си трете за името и ще е на двамата.
Дори да бяхте скрили името пак щеше даима сръдни после. На девера му извафиха душата защо е Камелия, а не на бабите /и двете баби са адашки/.
Ако ли не измислете гадно име / Гьонка ли кво беше/ и иши са щастливи с Жана или да ги е срам да кажат как секазва внучката. Това в кръга на шегата  
Успех!