Маги, много бързо растат, браво на момичетата! И трите да ги нацелиш усмихнати сигурно е мисия невъзможна, а като стане кака тийн, после пък те...бе към сватбите им може би

Аз като стане зле положението с кожата правя отвара от смрадлика като гледам да е в по-голямо количество водата и с напоено тампонче при смяна на памперс или преди сън промивам. Това плюс судокрем само съм ползвала.

Чакаме да видим фотосесията. 

Ооо да с дупето и при нас имаше проблем покрай зъбите, страшно беше, чак до Тридерм стигах колкото и да не ми се искаше... Чакам с нетърпение снимките 

Ох, това с качването по мебели ми е много голям стрес! Катерачев добре се обработи и въпреки това продължава и до днес.

Не дават ли с апликатор за урината?
И аз уважавам много смрадликата И двете деца ги топях максимално, когато бяха с варицела.

Не е лесна работа никненето на зъби и това си е Почти всички деца имат някакви проблеми в тези периоди. Големият все беше с диария, малкият спираше да яде и хващаше конюнктивит. Някак им спада имунитетът, плюс мрънкане, неспане и други екстри. Ама и това минава...
Сега да 2 годинки са "в най- голямата беля", нито са деца, нито са бебета. Но пък са ужасно сладки и забавни.

Общеах

Голямо снимане е паднало, с различни тоалети, фонове и аксесоари, браво на децата! Много са сладки, пу- пу И дрехите им са разкошни

Благодаря, с три деца се постарах.

aма много сте сладки, тази последната снимка от първия пост най ме кефи, какви са наперени!

Разкошни са и 3те госпожици! Много са ми сладки на мен как реват и двете, а Моника е с поглед "къде попаднах?!"

Гледам хубавелките и аха да кажа: Е, какво се оплакваш?! Виж какви хубави снимки, че и с различни тоалети... И видях последната снимка! Е, на глас се смея! 

Моника на 7, а близначките на година и два месеца.Какво да пиша?

Моника е голяма госпожица, не млъква!Бувално, не млъква!Постоянно говори, философства, пита, разсъждава, вечно сме в някакъв спор за нещо с нея.Винаги се опитва да ми обясни как това или онова е можело да стане само ако, обаче, когато...Не ми издържат нервите на моменти!Обаче ако нещо и е трудно, край света свършва, рев и драма.Та се започват обяснения, говорене и даване на примери, за да я амбицирам да продължи там до където е стигнала.После като стане това което иска е много щастлива и горда, а аз ужасно изморена.И така всеки ден!
Интересува се много какво я очаква в училище, пита постоянно за там.Много е щастлива, че започнахме пак баскетбол и мисля ако продължава така лятото ако правят отбор с нейната възраст да я пускам, че сега си е аматьорска работа.
Обича да твори с ръцете си.Вчера правихме мартенички, постоянно нещо рисува, прави, реже, лепи.В стаята и е като паднала бомба редовно.Мина да изчистя и на другя ден е ужас малък.
За празника и поканихме 5 деца в къщи и се получи много приятен и скромен празник с малко деца и много игри.Нямаше я шумотевицата от детските кътове, нямаше родители, нямаше лудница.Тортата беше с Лего нинджаго, много щастлива беше тя!
Записа се сама на футбол в градината.От доста време ни приказва, че иска на футбол и един ден ми каза, че е говорила с треньора и се е записала.Та сега и на футбол ходи.Абе като иска нещо ще превърти света да стане нейното и не забравя, не можеш да я отклониш.
Баща и я води на Беклемето да покара шейна и сега иска да ходи там на ски.Тая година и казах, че няма шанс, догодина да пораснат малко тия двете дребните.
Много отговорна и разбираща е стига да иска.Бебетата като я видят пищят от радост и ходят да я прегръщат.Е имаме и нормалните изявления, как те и пречат, как заради тях не можем да отидем някъде и т.н.И вече съм вечно лоша и ужасна майка...Взех да свиквам.

Дребните растът бързо, прекалено бързо.Катерят се навсякъде, приказват си нещо на техен си език.Повтарят след мен само мама, ам ам, нани.Стига толкоз.И дали е осъзнато още е спорно.Хапват всичко от детската кухня и това ме радва, защото не трябва да готвя, започнаха да се хранят и с нашата храна но с по-малко подправки.Например в събота направих бисквитена торта с по-малко захар и това им беше следобедната закуска, Моника също си хапна доста от нея.С толкоз деца, не можете да ме накарате да готвя 5 манджи!
Излизаме и вече от далече познават къде е площадката и плачат да ходим на нея.И двете обичат да се люлеят и да се пързалят на пързалката.Само аз да имам здрав кръст.Ходят хванати за ръчичка малко трудно, ама ще се научат.
Аделина все още яде всичко което види, а Габриела и помага, сакън да не изостане.

Нашата Моника официално завърши детската градина.Е лятото ще я посещава, ще играе с децата и ще се забавлява, но няма да учат вече.

Имаше тържество.Знаехме, че ще пеят песнички, учихме стихче и танци знаехме, че ще има.Това което нашата госпожица ни спести е, че тя и още едно момиченце откриха празненството с песен.С моя мъж щяхме да паднем като видяхме, щях да се пръсна от гордост и да се разрева, защото тя беше страхотна.Порасна толкова бързо, ама толкова бързо!
После казваха стихчета, играха, пяха, танцуваха.Много хубаво тържество ни бяха организирали.Накрая им връчиха свидетелствата и децата дадоха цветята на директорката и на учителките.
За сетен път се убеждавам, че е много музикална и на есен ще търся къде да ходи да пее.Няма как да стане, просто тоя талант трябва да се вкара в нещо градивно.А и много добре знам от себе си, че всяко допълнително занятие и отваря мирогледа и и показва нови врати и познанства.

Тази сряда ще имаме представление "Аленото гребенче".За някакво горделиво пиле се разказва, тя ще е калинка и не очаквам големи изненади този път.Учителките много добре са разпределили ролите да ви кажа.Баш най-хитрото и лукаво дете е кума лиса, баш най-големия самохвалко е Аленото гребенче.

Почти е готов и лексикона за учителките, подарък от нашата група за тях.Мисля че много ще им хареса.Ще разкажа какво представлява, че ако някой от вас му хареса идеята да я взаимства.

Направих в една програмка нещо като лексикона от нашите детски години.На едната страница имаше следните въпроси:
1. Аз се казвам...
2. На … години съм
3. Искам да стана...
4. Любим цвят...
5. Най-добър приятел...
6. Любима храна...
7. Любим цвят...
8. Любима игра...
9. Любима песен....

Напишете нещо за учителката..

Има място и за снимка или автопортрет

На втората страничка трябва да нарисуват нещо за учителката и да си напишат имената.

Почти събрах на всички деца и направих корица от обща тяхна снимка, а на втората страничка напечатах едно стихотворение за учителите от Дора Габе.Та и аз да се включа в организацията

Моника е записана на училище.Избора беше труден, но я записах в училище където почти няма да има деца от нейната група, да е близо до майка ми и до яслата на близначките.
Бях подала докумети и в друго училище, но преброих 13 деца от групата желаещи за там и се отказах.Не искам да си носят взаимоотношенията от градината навсякъде с тях.А и имам огромните съмнения, че ще има приватизиране на определени деца и т.н. И сега просто го знам, в училището което избрах ще бъда изненадана, пак предполагам че ще има приватизиране, но няма да знам на кой, а в това ми е ясно точно кой ще бъдат бутани.

Тя много се вълнува, разпитва ме, говори с мен.Интересно и е какво предстои и леко я е страх.Все същото непослушно диване е.Тича наравно с момчетата, катери се по рампите за скейтборд и дърветата.Играе футбол в градината и баскетбол след градина.Пораснала е много и вече е висока почти колкото свекърва ми има няма 140 см някъде е.Постоянно ми опонира и всеки разговор с нея е спор с много обяснения и много доказателства за вярността на моята теза.На моменти ми иде да и запуша устата ви казвам! Иначе е прекрасно дете, наистина е прекрасно. Умна, разсъждава, честолюбива, откровенна, обича да слуша музика, да пее и танцува.Откри Майкъл Джексън и сега му слушам всичките албуми нон стоп.Близначките вече се радват като чуят че започва Трилър на телевизора 
Онзи ден ме пита "Мамо, всички известни певци ли са мъртви?"Бая се посмях.

Открива новата и модерна музика, но се опитва да гради вкус.Слуша рок от много малка, ние такава музика слушаме, и има любими групи и парчета, но открива нови неща.Много е интересно да гледаш как растат и се развиват, много.

Вече знае как точно да манипулира свекърва ми, какво минава при майка ми и как да накара баща ми да прави каквото тя иска, без той да разбере.Прилича на леля си това човече и това си е!

Да ми е жива и здрава, за секунда може да ме разтопи от любов и да ме вбеси до червено!

Близначките много пораснаха.Те някак междодругото се движат.Не стига, че са втори ами са и две, та съвсем всичко ми е на филм.

Аделина си е все същото мрънкало.Това няма да се оправи цял живот!Щом нещо не и харесва, веднага се сигнализира с мрънкане, викане и рев в краен случай.Аз вече така съм свикнала, че не и обръщам внимание.Много обикалят, катерят се навсякъде, включително облегалката на дивана...Вече нямам сили да се плаша дори с тях. Аделина си е много активна, на вън не се спира на едно място, в къщи също.Обикаля, мрънка, катери се, постоянно е в движение и е потна естествено.Яде всичко и е с 1 кг по-тежка от Габриела, цели 13 кг и 80 см е тя.
Габриела е по-скойна, уравновесена.Тя оглежда какво става, дали си заслужава напъването и чак тогава го прави.По-хитра е и знае кога трябва да спре и че ще има ответна реакция.Държи си на своето и се бие.Да по-тихата се бие, шамаросва всички под ред и скубе сестра си.Ади е мрънкало, но не се бие, чак ако много и прикипи минава и нашамарва Габриела и отива да си играе.
Габи е 12 кг и е 81 см.Яде рядко, каквото реши, няма нещо което да не храесва, просто решава, че няма да яде и толкова.
И двете обичат да са на вън, да си бутат камиончетата или триколките, да ги люлея на люлките на площадката.Стават с рев и сълзи от тях, Аделина даже се заклещи единия път и едва я изкарах, реве и не пуска люлката бе!
Вече се карат за всичко.Имаме от почти всичко по 2 броя, защото иначе се бият и дърпат точно тази играчка и настава Ад!Бият се, скубят се, хвърлят.Та я по две, да има мир.

Ах това Моник, кога порасна? Страхотно че пее!

Дай снимки на девойките, сигурно много са пораснали!