Моето възстановяване е междо другото Раната ми зарастна бавно.Оказа се, че събира вода в единия край и в продължение на месец, ходих на превръзки през няколко дни.От една стрна ми беше тегаво, от друга ми беше разнообразие.Излизах, виждах хора, говорих за неща извън бебетата.Имах и две излизания по женски.Общо взето с второто някак по-малко ги мислиш нещата.

Моника хич не я карам ако не иска, не искам това да и е като задължение и да и е досадно.Аз знам по себе си сис сестра ми как не ми се занимаваше с нея  Иначе мре да се завира в бебетата за по 5 минути и после започва да ме изнудва това искала, онова искала.Детски работи.

Не сме излизали с количката.В началото покрай цеденето нямах време, после ме беше страх за Габи.То дълго и слабо като клечка, направо му виждах костите през кожата.Викам да качи, да заякне и ще излизаме.Днес вече обмислям да свалям кошовете от тавана, да ги пера и айде на разходка в квартала Друго е като видиш, че мъките ти са с дали положителен ефект.

Важното е, че вече всичко в норма, пък за притесненията, както казвам винаги- нали от нещо трябва да ни побелеят косите
Предполагам, че без да искаш сравняваш децата като са близнаци и дори да няма отклонения, напредъкът на едното те стряска, защо пък другото изостава. Чуждите, когато ти е само едно, не ти са постоянно пред очите и можеш някак да си наложиш да не правиш сравнения, ама така, като са си твои, преценката ти е обективна, ежеминутна и не можеш да махнеш с ръка. Говоря като страничен наблюдател, интересно ми е дали и ти го чувстваш така. Сигурно с времето се свиква с разликите и съответно с очакванията.
Кошовете един до друг ли ви са, или един зад друг? Навсякъде правят тесни врати, коридори и тротоари и много ми е жал как се мъчат майките да бутат широки колички.
Усмихват ли се вече госпожиците, издават ли звуци?

Една с друга не ги сравнявам, но ги сравнявам с кака им на тази възраст  Човек съм все пак.
Кошовете са един до друг.Ще ми бъдат недостъпни много места, но каквото такова.Тези с един зад друг са много трудно маневрени, доста четох и се отказах накрая от тях.

Усмихват се да, започнаха да издават звуци, да следят гласа ми, още не виждат хубаво ама каквото такова. Ади, си държи хубаво главата вече, докато Габи е като дроб, като я вземеш се отпуска и всички крайници увисват 

От два дни се опитвам да пиша тук.Дано днес(16.02) по някое време успея да го побликувам!

Моника на 6!

Времето лети, ама наистина лети.Всеки път се сещам как отивах към болницата за мерене на тоновете и как останах да раждам.Все едно беше вчера, а срещу мен стои еднопораснало момиченце със собствено мнение, голяма усмивка и голям инат!

Моника е голяма вече!Не е бебе, дете е, с мислите си, с усещанията си, с наината си логика.
Ходи на плуване и е щастлива, харесва и.Минахме на друг треньор, имаше голяма драма в басейна, защото нашите треньори напуснаха, но тя се справи със ситуацията, не рева, че иска само при определен треньор, и се премести при нов.Сега плуването и доставя голямо удоволствие и чака с нетърпение часовете.

Много е подвижна.Мисля, че няма момент(освен когато спи), в който да седи на едно място. Докато се храни, се върти на стола, приказва, обяснява. Като ляга да спи, започва едно голямо говорене няма заспиване.

Майка ми я учи да смята, до 10 вече не е проблем за нея, катосъбирането и е по-лесно от ваденето.Виж буквите са и скучни, но започва да разбира защо е хубаво да ги знае и я гледам, че пита и се интересува повече.

Рожденния и ден беше на същото място като миналата година.Тя така поиска.Аз много харесвам мястото, аниматорката 3 часа се занимава плътно с тях.Няма 5-6, няма да ги остави да се самоприбиват.Това много ме спечели. надивяха се дечурлигата, прибра се доволна и щастлива.

За всяко нещо влизаме в спор.Ще ме побърка.Казвам и да направи нящо и се започва, защо, ака ако.... и така може до безкрай или докато не се развикам.

Пее постоянно, аз казвам че вие, защото така се чува.Склоних я да я запиша на шеене, поне да пее вярно, че това виене ме побърква, сега трябва да склоня в хора да я вземат по-малка, че взимат само първокласници 

Обича да строи с Лего, но все пак се надявам да не стане някой ден строител като мен. Измисля си игри сама, говори си с фигурките и т.н.Имаше дву седмичен период в който мъкнеше две бебета, слагаше им памперси и ги хранеше както аз близначките, но и мина. Тя не обича да играе с кукли и толкоав издържа да се прави на майка.Виж драконите ги разожда навсякъде из апартамента!

Става все по-вироглава, питаща, искаща, инатлива и т.н.Обожава животните и иска куче, няма да я огрее към момента. Не си дава играчките и помни като слон.Преди 2 години занесох в градината едни нейни играчкии още ги помни кой бяха и че съм ги занесла!Искам да кача част от играчките и на тавана, тцъ не дава.Особено пъзелите, абсурд да ги даде.Реди пъзели за 8 годишни, голям кеф и е.Най-странното е, че не гледа кое къде трябва да е по картинката, но предполагам е така, защото още са с малко части.Имам един със ситни части от моето детство и се чудя дали да не я пробвам с него.Той е сложен, но много интересен.

Обича логическите игри, обича да тича и да се катери.Все още и е трудно с изразяване на чувствата.Като е щастлива скача, крещи, подмята се и много хора се стряскат от това.Как да обясня, че и ние сме били същите със сестра ми, а сега сме консерви и не показваме чувствата си???

Почвам да мисля за училище и по-важното, за учителка!
Айе утре за дребните ще попиша.

Маги, тя няма ли да е в предучилищна на есен? Или решихте да тръгва вече в първи клас?
Хаха, на кого викаш дракони, на близначките ли?

Играчки дракони има и ги разнася навсякъде. Не е типичната госпожица тя, малко е дива

Близначките на 2 месеца:

Много са различни и се развиват с различни темпове от сега.

Габриела:
Още не се храни само на кърма имаме дохранване на две хранения.Заглежда се по играчки и седи сама на активната гимнастика или под въртележката на леглото по 10-15 минути.Говори им на играчките и ги гледа.Понякога посяга към някоя да я удари. Обича да седи на люлката и да спи в нея.Спи повече, плаче по-рядко, по-спокойно бебе е.Държи си главата вее, но когато тя поиска.Ако я хванеш веднага се отпуска в ръцете ти като дроб, но ако иска да види нещо се стяга цялата.

Аделина:
Изцяло на кърма е.Заглежда се по играчки, но няма търпението да седи на активната гимнастика или под въртележката, щом я оставя и почва да реве.Харесва шезлонга и седи в него на включена вибрация.Понякога нощем като реве много и я приспя в него я оставям там да си спи.Не пипам звяра и това е!реве много, силно и за всичко!Щом нещо не и харесва всички ще разберат.Обича да я вземеш на ръце, да я сложиш на рамо и да обикаляш с нея, а тя да зяпа.Изключително жилава е, като я хванеш с ръка през гърдите си стяга цялото тяло.

Бихме им първата ваксина и вечерта вдигнаха  и двете.Дадох Панадол и нещата се поуспокоиха, но аз не спах Спят изборателно нощем.Е тая нощ от 4,30 до 6,30 бяха усмивки, говорене и т.н. екстри.Само дето аз нямам сили за такива изпълнения, ама никой не ме пита.
Двете са качили по 600 гр, като Ади е 4 кила, а Габи 3,800.Изкараха ги с еднаква височина, но с просто око се вижда, че Габи е по-дълга, поне с 1-2 см.А и дрехите го доказват.Вървят високи девойките за сега, 53 см ги измериха т.е. Габи с 3 см повече от предния месец, а Ади с 4 см.
Задавят се и двете.Вече на сън се стряскам дали дишат.Тоя кошмар кога ще свърши не знам, а като предстои захранване страх ме лови!
Направих и първите пюрета.Имам домашна тиква, дето знам че няма екстри в нея и направих бурканчета и замразих.С Моника си бях купила уред за готвене на пара и сега го включих пак в действие.

Като те чета и хем си казвам, колко хубаво, три момиченца, хем, ОМГ това как се издържа.
Много ти се възхищавам!

О, Маги и ние оставяме Влади понякога да си кърти в шезлонга, където заспи, там, не ми дреме и  на мен.
Аз пък и за кърменето ти се възхищавам, пък и добре качват 
Александрина е същият въртел като Моника, най-много ме изнервя на масата, става и сяда по 100 пъти, разлива, събира покривката 
Мен ми е интересно близначките съвсем еднакви ли са? Или са с различни физиономии?
Целувки 

Отдавна се каня да пиша във вашата тема.
Моника е уникална! Знам колко е трудно да се гледа такова подвижно, дърдориво и вечно имащо мнение човече. В същото време е повече от прекрасно, защото всеки ден е различен и винаги има какво да се научи от децата.
С близначките само мога да гадая каква въртележка е. Понякога с две деца ми е било трудно да се оправим и да излезем навреме.

Днес трябваше да сме на преглед и ваксина, но както знаете го отлагаме.

Близначкиет на три месеца.

Вече са малки човечета и тежат.Нямам идея колко килограма са, но са качили.Дрехите им умаляват.
Аделина върви с по-набита физика, по-пухкава е, Габриела е дълга, като я видиш до Ади си мислиш, леле какво е слаби, но не е.Габриела има две дохранвания с АМ вечер.Не са ми драма, нали е здрава и качва килограми.На височина също много са дръпнали, дрехи с размер 52-56 са ми налки, но другия месец, евентуално ще разберем как са.

Много се заглеждат, мисля че си познават имената, защото катоим говоря се обръща точно тази на която съм казала името.Хващат играчки много сигурно вече и се опитват да ги вкарат в устата си.И двете си откриха ръцете и е едно смучене и мляскане, не е истина.

Габриела, заради стремената се опъпчи цялата.Подсече се на места, изприщи се, абе гадост някаква.Мазане с три вида крем имахме в един момент, но мина и сега съм я стабилизирала.Имаха проблем с акането, такова чудо с Моника не ми се беше случвало, ама и през това минахме.

Много са жилави, жизнени, любопитни.
Ади е все така жилава, като я вземеш на ръце се изпъва цялата.Габи е отпусната все така, като я вземеш може да се разлее в ръцете ти.В същото време Габи сложена по корем си вдига по-високо глава, от Ади.
Откриват си и галса и от време на време викат силно и се радват, но има време и за това преживяване.

Габи много реве от стремената.Особено следобед е някакъв ад.Реве, пищи, опъва крака и като не може да ги опъне пак реве.Започнах да я нося на ръце, поседнала в ръцете ми, че да не се ядосва. Не можем да отидем на контрола да видин и там как е положението.Вчера се чух с доктора и той каза да и махаме от време на време стремената и тя сега е много щастлива.

Нощем за сега спят, будят се само за ядене и заспиват пак.Е имаме и нощи дето ми се хилят, но сравнено с Моника са спящи бебета.

Говорят и двете.Издават разни звуци, гукат.Габи има много изразителни мимики, а Ади е по-сдържана в тази част.

Моника е добра кака.Научи се да ги забавлява, а и те много я следят с очи и и се радват.Вече като и чуят гласа и се обръщат в посоката от която идва.


Каката е много динамична и откачаме в къщи сега.Всеки ден и обяснявам за вируса, тя е много информирана вече и знае защо не излизаме, но това не я спира да се сърди, че не можем да отидем на площадката.В къщи се танцува, играе се бокс!!! тича се с разни играчки напред-назад. днес съм рещила да правим едни картинки от крокотак, дано и двете имаме достатъчно търпение.

Учителката и в градината ни пуска какви уроци трябва да взимат сега, аз изпробвам Моника и осъзнах, че тези неща ги знае.Особено по математика е напред от това което учат и то защото на нея и е интересно, не съм я карала да се учи.

Маги, много интересно 
Интересно ми е коя храниш първа? Която повече реве?
Милата Габи с тия стремена, дано скоро можеш да я заведеш на преглед и да ги махнете. И все пак добре, че не са на по-активната 
Растат госпожиците 

Храня ги едновременно.Възглавница за кърмене с Моника нямах, но с тези двете ми е първи помощник, без нея съм свършена.Продреждам три възглавници около мен, таз възглавница и ги взимам двете да ги храня.Вече задобряха и се наяждат бързо, но преди по 40 минути ни беше едно хранене.

Преди ревеше повече Ади, сега повече Габи.Менят се постоянно.

Днес момичетата правят 4 месеца Втори месец без консултации и без ваксини.

Девойките растат."Говорят" на бебешки език много са сладки.Хващат играчки, хващат рингове, опитват се да ги вкарат в устата си не е много успешно за сега.И двете, особено Ади, си смучат много усилено ръцете.Имат музикални играчки,които се закачат, и са им хванали цаката, дърпат им ринга да им пеят.

Ади, много успилено смуче ръцете, ядосва се и плаче.Има надут долен венец и предполагам скоро ще имаме драмата наречена зъби.През деня както си седи и си прави нещо и започва да пищи и плаче.Нощем сумти повече и е неспокойна, но спи.
По-трудно седи по корем, не и е интересно, изнервя се и иска да се обръща.Като много се ядоса и не я взема сама се обръща по гръб.Оставена на активната няколко пъти я намирам легнала на една страна и аха да се обърне по корем.Избутва се много силно с крака и се издърпва с ръце.

Габи, по-леко смуче ръце, но не спи.Събужда се през ноща, плаче, кокори се, пак плаче.Тази нощ 3 часа изкарахме по този начин.Ади спа през цялото време, няма нищо, че сестра и и рева до главата Като я сложа по корем вдига много на високо главата и гледа навсякъде с интерес.И тя се изнервя и не и е любимо положение това.Все още не е зацепила, че може да се обърне от гръб по корем, но и това ще стане.Много говори на играчките на активната гимнастика, докато Ади се съсредоточава да ги хване.

Размениха си местата на спане през деня.Преди Габи спеше в люлката, а Ади в шезлонга, сега е обратното.
Много търсят кака си, много и се радват.Само като и чуят гласа и започват да се усмихват и да се радват.А ако тя пее и танцува, аз мога да почина малко, представлението им е готово.

Моника ги занимава като е на кеф.Има моменти не мога да я отлепя от тях.Има моменти в които се казва "Оф, пак ли реват тези бебета"

И двете вече приличат на човечета.Едни изпънати са им физиономиите

Хехе честити 4!

По корем Ж. мразеше и почваше да пищи още щом тръгнех да я слагам. Та пак щом поседяват са добри момичета. Като ходехме по разните лекари ме съветваха да я оставям да лапа ръцете, защото така си съставяла схема на тялото и съответните нервни пътища кое как се контролира. Природата е вълшебство хем се чешеш, хем се учиш.

Много бързо ще учат всичко от каката, дори тя невинаги да се занимава с тях. Видях ги онзи ден, разкошни са трите принцеси, да са здрави.