Щом минава бързо не е страшно. Има изградени механизми да се успокои и да тушира тревогата, за което поздравления за теб, че си ги изградила. Това с плача на другите изобщо не е тревожно. Случва се доста често в първа група. Емоцията просто ги завладява, не им е задължително тъжно на всички, имат си още бебешкото в тях.
Липсата на приятелката видях, че си добавила след като пуснах поста. Ако няма нещо като предмет за сигурност (не знам дали им позволяват въобще, при нас беше позволено да си носят нещо, което да си видят, подържат, погалят от вкъщи) е възможно да се е фиксирала към другото момиченце и то да й носи успокоение. Сега ситуацията да й е различна без нея, да се сблъсква със ситуации, в които преди е била уверена, защото са две или просто познатото лице да й носи спокойствие.

Щом става по-зле не протаквайте раздялата - при едни действа, при други- не.

Пак казвам има деца, които имат страхотен напредък или въобще нямат проблем и имат силен така да се каже "регрес" в разделите. Дори може да се каже гледат едно от друго и опипват почвата с поведение нетипично за тях, тестват граници- да видим ако плача може пък да не ме оставят тук, може мама да остане тук или да се приберем вкъщи. За тях е важно да огледат ситуацията от всички възможни поведения, да я проиграят и сами да се убедят, че там, където са е по-забавно и подходящо за тях. След хубав семеен уикенд също се е случвало някой да изпита трудност да се откъсне, ама то и на нас като възрастни не ни се отива на работа Най-вече е трудно майката да остане спокойна, за да може да отстоява границите от една страна и да дава увереност, че детето е готово за тази крачка! Да, плашещо е, изнервящо е, но е период като всеки друг и ще отмине! Кураж още веднъж и съм сигурна, че скоро ще ходи отново с усмивка  

 

Да май аз си търся моето вътрешно спокойствие.Ходи с едно куче плюшено на градина.Но го оставяме в гардероба, защото като го внесе настава ужас.Другите деца искат да го вземат, тя реве и пищи, че е нейно и не го дава, удря дори.Та сутринта го оставяме в гардероба и през деня учителките я пускат да ходи да си го види.

Аз лично предполагам, че е адаптационен период.Сега е по-голяма и действа по по различен начин.Като започна ясла, около 2 месеца седеше на пейката и не мърдаше на никъде.Нито играеше нито нищо.Бях се хвърлила в ужас, че нещо не е наред пак.После се отпусна и не можехме да я успокоим дори, беше хуна.Сега реагира по съвсем различен начин и май това ме узадачи.

Маги, адаптация е. Още повече, като не е ходила толкова  дълго време на градина и сега се опитва да свикне, както и пробва дали има начин да си остане вкъщи. Същото го изживявам и след седмица отсъствие. Щом няма проблем като тръгнете и нене дълго време разстроена полека ще свикне, още повече, че сега я няма и приятелката. Кураж на теб! 

Много благодаря на всички за съветите и отделеното време.Наистина е било адаптация.В момента ходи без проблем  и без да се пазари.Има приятели, но не и стигат ръцете да хване всичките(така казва).Играе си и ги кани на гости.Има и деца с който отказва да играе и казва, че са лоши, говорят лоши думички или я бутат/удрят.
Иначе Моника много порасна, изключително.Става все по-самостоятелна.Облича се и се съблича сама.Знае кое е отпред и от зад на блузата/панталона/роклята.Все по-рядко си обърква обувките/лява-дясна/Храни се сама почти без да се окапе, може да си сипва от шише вода или сок, ако е по-малко количеството.Много помага по-точно обича да се включва във всичко и аз я оставям.Давам и да слага масата, да прави с мен пица, да реже моркови като готвя.Ако не иска да се занимава покрай мен си играе.Все повече ролеви игри има в къщи.Строява куклите и ги храни/облича/преглежда, според зависи от настроението.Оцветява много, реди пъзели без проблем, върна и се интереса към конструктора и строи къщи.Много и различни игри.
Гледам да излизаме редовно в хубавото време, минаваме големи разстояния пеша.Имаме плюса да живеем близко до Скобелевия парк и ходим на разходки там.Събираме шишарки или листа, кестени.Имаме един букет от листа на кухненската маса направи месец той, но тя много си го харесва и не дава на никой да го пипне.
Опитвам се и в къщи да правим интересни неща, но аз съм ужасно изморена вечер и нямам сили да си призная.
Приказва много, обича да и разказваме приказки и постоянно ни мъкне някоя книжка да и четем.Вече като ходим до близкия супер не си тръгваме с нещо сладко или сок, а с книжка, което за мен е страхотно.Даже харесах една коледна, но ще чакам да отидем двете, че да и я взема.
Има си любимо филмче - Winx. Сутрин, за да я разсъня по-бързо и да ми помага в обличането, пускам Е-кидс и там дават Winx.Филмчето е старо, но тя се впечатли от феите, крилата, магиите и т.н. Та сега всяка сутрин се будим с него ритуално, а тя е щастлива.Пазари се поняго събота и неделя да и пуснем някой епизод.
Много повтаря каквото е чула в интересни ситуации и става много смешно.Сърди се ако е поискала да направи нещо и не и дадеш.
Има си характер, опитва се да ме изкара от равновесие за всичко.Всяко нещо което кажа се поставя под въпрос и се спори докато го направи.Постоянно я карам да си подрежда играчките и е голям ужас това.Все е Не, все е наопаки и трябва да действам със заплахи.Само че според мен не трябва така, а и като чух ако не направиш еди какво си ще ти скъсам всички книжки(на мен го каза, защото не направих нещо дето тя иска) прецених, че съм прекалила.Опитвам се да говоря с нея и да обяснявам, но на моменти е много трудно.Тя блее на някъде и ме пропуска все едно не съм там, аз съм изнервена от работа и проблеми и хич не ми е до нейните лигавения.
Заспиването още е ужасно трудно.Пробвах да я оставя сама в стаята на включена нощна лампа, пробвах на включена лампа с мелодия.Какво ли не пробвах.Намирам я легнала, стиснала очи и ни чака да отидем при нея след 15/20/25 минути лежане сама!Лягаме си и ние и настава ад.Идва при мен, после на нейното легло, пак при мен, пак на нейното легло.Мята крака, ръце, развива се, лигави се.Накрая аз съм изтощена, развикам се и тя заспи за 5 минути.Това всичко се развива в 22,30-23 часа.Опитвала съм да я слагам от 21 часа в леглото, кауза пердута.И аз не заспивах рано и лесно, но имах огромно чувство на страхопочитание и такива неща като на Моника разиграваниците не ми са се случвали.
Обича народната музика и танци.Като пуснем такава музика в къщи взима една кърпа за ръце шарена, слага я на кръста си и започва да подскача.Много е готина.Обича да се кълчи, прави уж кълбета и мост(племенника ми  и показа).Обича да пее, измисля си песни дори.Съсредоточава се и прави нещо от-до.Дадох и да шие, беше много весело и успя да не се убоде.
Общо взето това е.Расте, хубавее(на мама гарджето) и ми показва на мен че трябва да се науча на търпение, да не съм припряна и да искам прекалено много!

Ох колко хубаво звучи всичко...освен частта с приспиването  Почти си се представих и нас, че така ще се приспиваме още дъъъълго време  Ама живи и здрави да са, да ни учат на търпение 

Много хубаво си ни разказала за Моника

Аз си мислех, че като ходят на градина и заспиват лесно и рано. Даже това ми мотивацията да пусна и нашата нощна птица. Но явно някои са сови, а другата - чучулиги (нали така се казваше)

Пожелавам ти търпение и повече спокойствие. Струва ми се, че имаш нужда от почивка.

Една от рисунките и.Закачила съм ги на пердето със щипки, тя е много горда.

Браво на Моника, че вече ходи без проблем на градина. И ехаа колко приятели има, милата. 
Много ми е мило като чета, защото и аз си представям след някоя и друга годинка как ще сме, да сме живи и здрави.
Много неща може да прави, браво на нея. И как хубаво ти помага. Ясно е, че има и драматични периоди, но живеем за другите. Колкото е възможно ще стискаме зъби и наистина ще се учим да сме по-търпеливи. Ако децата не могат да ни научат на това, тогава не знам кой друг ще може.
Една приятелка и мен се опитва да убеди, че с времето, градината и т.н. заспиването ще е по-лесно, но не вярвам в това. До дете си е. Нали и ние сме с трудно заспиване Пак, та знам какво е..
Целувки на Моника, кураж и търпение за теб. Скоро да ви се наредят нещата и да се успокоиш. Главоболието може да е от нерви и притеснения.

Ехааа, таралежът чак и тревичка си има
Ние се прибираме по същия начин - през всички листа, събират се всички орехи и кестени, а счупените се ритат с все сила Наскоро пък видях интересна идея - да се ламинират различни листа. Много детайлно им се виждат така жилките.
Ох това търпение! Постоянно си го повтарям, ама с енергично дете понякога остава само на думи

Много ме кефи идеята с пердетата и закачените с щипки рисунки! Ще крада

Цитат на: Alichka в 23.11.2017 11:24

Ох това търпение! Постоянно си го повтарям, ама с енергично дете понякога остава само на думи

Така е! Аз затова си го повтарям, за да ми се набие в главата. Дано и проработи, защото си е трудничко, хихи.. 

Много хубаво е оцветено, ще я бива и в ръчните работи
Да, музикалните деца носят в себе си ритъма, хващат веднага стъпки и движения на танци
Естествено, че ще се опитва да ти връща методите на възпитание /да ти къса книжките/ и да те заплашва, просто е в период на огледалния образ Пак се ядва де, къде по- сложно ще е като започне да прави напук Напълно нормално, расте детето

Да, бива я в работа с дребни неща.Иска да шие с мен докато аз шия гоблена.Не се убожда и веднъж като и дам.Обича да играе с пластелин и да оцветява.Детайлна е!Абе прилича на мен по това, моя мъж е над нещата, такива детайли не забелязва.
Да огледална е сега, но и много гушлива.Прекрасно е като ми каже "Мамо, обичам те!" и се гушне да ме целува!

Моника беше болна и днес я водя на градина.По пътя ми обясни как искала да ходи да си види приятелите, защото на тях им било тъжно за нея и че с мен в къщи е скучно  

Научила е думата тъга.Казва на някой с който иска да играе, като си тръгнеш ще ми е тъжно за теб  

Наредихме коледната елха, пререди я поне 50 пъти.Сега топките се въргалят по пода, а на елхата има само герлянди и лапмички!
С племеницата си играят на Ана, Елза, Рапунцел, Бела и която принцеса се сетят!

Иска цигулка за Коледа   тва не знам от къде го измисли, честно!

Хехе и те ще стават принцеси, ма им обясни, че принц Джордж не важи, щото ще са херцогини 
Пфу аз си мислех, че като станат по-осузнати човечета не пипат елхата...
Цигулка...а вие сигурно сте готови с коледните подаръци вече Ми нищо - за рд?