А да и старите кълки изчезнаха.Вече е фина мадама, хахаха  А така се яде кисело мляко посред нощите, като не ни се спи.

Малко прекрасница, да ти е жива и здрава 

Маги,много сте пораснали ,направо друго човече гледам.Сладурана

Леле колко е пораснала! Да ти е жива и здрава!
Като не показваш често снимки и тя направо вече мома за женене станала.

Да, направо не мога да я позная И косичката и по- светла май е станала

Освен кълките и бузките ви ги няма Много е пораснала! Последно беше пухкаво бебче с фльонги по главата.

Няма бузи факт, косата и изсветля, дръпна много на височина.Абе расте.
Хвана ни и летния вирус с разстройството и бяхме два дни на кърма и кисело мляко.Ужасно беше. но се оправи малката.Чакаме си кучешките зъби и спим от време на време.

Леле колко е пораснала  Да е жива и здрава 

Ехей !!! Какво променено момиче тук 

Много е пораснала и сьвсем различна е станала. Не е вече бебе, прекрасно малко момиченце. Още казваш нямате кучешки и сьнят ви е проблемен… Този сьн сьм сьгласна, че е най-голямото тегло на хората с деца    Дано се нареди по-скоро при вас. Да я нацелуваш и ако можеш пиши малко по-често, че направо я бяхме забравили.

Леле, Маги колко голямо момиченце си имаш - страхотна е! Тотално променена и издължена, да ни я показваш по-често.
И аз като Ина да кажа, че за мен специално периода около 18-тия месец, който съвпадна с никненето на кучешките зъби беше най-тежък - нямаше сън, непрестанно цокане, мрънкане, истерии.....Но минава, стискаш зъби и си казваш, че ще мине. Силно гуш и много целувки и за двете ви 

Аз съм много поспалив човек.Обичам да спя сутрин до 10-11 часа.Това не спане свързано със зъбите бавно ме убива.Отделно имам много работа, тичам и жонглирам между нея и офисните проблеми.Това ме натоварва пък психически.Колко пъти минах през фазата, аз съм лоша майка, че я зарязвам така, няма да ви обяснявам.Истината е че няма как, хубавото е че свекърва ми я гледа в дните в който съм на работа.Сега ми е адски натоварено и графика ми е на макс пълен, но се надявам че успявам да съм пълноценна в моментите в който сме двете.
Сутрин я извеждам пред блока, там е хладно и приятно, оградено е.Има по-големи деца, който много и се радват и тя си играе с тях.Много бързо се учи от тях, гледа ги какво правят и попива.След обед е с баба, ходят на разходки и играят, а аз работя.Вечер е на тати детето.Леле каква лигла е като види баща си  направо става друго дете.
Аз за себе си установих, че съм леко изтрещяла мама, която е щастлива като има работа.Отделно, хорската глупост ме товари и предпочитам да не се виждам с много майки и ограничих срещи и контакти.Не мисля, че в тази възраст малката страда от това.Много мислих и премислях, но предпочитам да си я разхождам сама от колкото да ме товарят с разни глупости.Нагледах се на деца сложени на 5 месеца в проходилка и захранени на 6 месеца с манджа от детската кухня.Не съм крайна, не я храня с био продукти, гризе бисквити и солети понякога, но тези неща за мен са лудост.Същите тези деца сега масово започват да имат проблеми, де кожни, де астми и т.н.И това мен ме товари.

В заключение леко съм луда, хахаха, и ставам малко а социална.

Маги, не си луда има и други като теб. Аз също съм щастлива, когато не съм нон-стоп с Ния и имам странично време. Дали ще чистя, ще си пия кафе или просто ще правя нещо различно от занимаване с малката.
Отстрани може да изглежда ужасно, но първо съм отделна личност и после майка. Не обичам да ме занимават по градинките и предпочитам сама да се разхождам с нея, така не се съобразявам с ничий график.
И като теб съм потресена от безхаберието на някои хора относно детето, всеки ден в градинката ставам свидетел на "подкупи" със зрънчо и близалки като стане време да се прибират децата. Не са много майките с различно виждане за отглеждането, има много които си я карат по схемата от едно време.
На мен не ми пречат, всеки си знае за себе си.

Маги, спомням си, че Моника беше супер спокойно бебе - точно като моята малка Мария. Това, което ти описваше, съвпадаше напълно и с нашето развитие. Спомням си, че Моника не беше от шавливите бебета, а кротка и спокойна. Сега така ли е? При нас около възраст година и половина нещата тотално се промениха и нямах май подготовката за такова торнадо вкъщи.

Аличка, спокойното бебе се превърна в доста активно дете.Тя не сяда освен ако не е уморена.Не е дива, не!Активна е!Става и тръгва в дадена посока, научи се да се катери и сега се опитва и върху секцията да се качи.Обикаля нон стоп из апартамента ако е будна, само като е уморена сяда при играчките.Гони котките и се залива от смях като тичат пред нея.Всички стълби са нейни.Честно що стъпала изкачих тоя месец не знам, една малка Шипка съм покорила със сигурност.

Ноир, и аз така като теб.Не съм сама това ме радва

То малко беше като искрено и лично горе, ама така е на моменти имам нужда да си кажа какво ме мъчи.

Голям бонбон е